Записки Dymag (уличен фитнес)

Дам, защото силовите ме натоварват повече на по-малка бройка, т.е. при по-малко активност в лакътя, а при “тюлените” активност в лакътя почти липсва, за сметка на по-сериозно и комплексно натоварване на гърба, че и пресата. Дай ми една причина да си пиля лакътя с набирания :P
ПС: сега загледах едно старо клипче и забелязах че дори и при прости коремни, които са ми наполовина или повече по-лесни от “тюлените”, аз обръщам “на гръб”, т.е. без да минавам през набиране и активността в лакътя е сведена до възможния минимум. С “тюлените” трудността се увеличава и бройката до постигане на необходимото натоварване пада още

Майтапятебеурод.
Бих си изпилил и двата лакътя за да са ми по лесни силовите от набиранията...ама едва ли ще стане.

Не си го пожелавай. Това е травма, която може единствено да се влошава и кой знае колко още повторения му оставят на лакътя, преди да “се сдуха”. Трябва да си ги ползвам внимателно. Определено ме лимитира, удря ме чат-пат в него или в съседните му рамо и/или китка, заради по-ограничения му диапазон за движение, пък те са “на хорото” заедно. След тренировката с набирания и кофи ме удари в китката. Сега ми страдат малко силовите с тесен надхват и много широките хватове. Свикнал съм и променям според състоянието. Ако беше здрав ...
Хубави тренировки напоследък, “домашни”.

Днес пък изобщо не правих силови, което скоро не ми се е случвало, освен ако не пропусна изобщо тренировка. Та, днес правих само “тюлени” на 5-ци за дърпащи, срещу тях разните повдигания на успоредката, разредени с “мелници” с ластици (и срещуположните им разноименни изтегляния - винаги правя антагонисти, на всичко) и по 2 пъти в кръг крака в ластици.

TRX, “празната” и днес “понеделнишката” ... в събота. На 36 градуса в 18:30. Вчера, като казах на малкия син че утре е “понеделнишката”, ми отговори: ”- Супер - мен ме няма утре!”. А сме я кръстили “понеделнишката”, защото е с най-много зор, демек, гадна е като понеделниците :D

Днес, кръговете бяха, в кръг: бънджи, силови, срещуположни ластици (флайс), дърпащи с успоредни хватове (повдигане с J на много широк хват, J-набирания без отпускане на раменна ширина и “пружина”), бънджи, бутащи на успоредка, двустранни раменни разтваряния с ластици, пак бутащи на успоредка. Само 3 кръга, че имам сън 4 часа и нямах ядене за деня преди спорта ... около 8 кафета без захар. Общ обем 60 повторения със собствено, 120 с ластици (с по един червен на ръка) и нз. колко с бънджи, което присъстваше като 6 серии в цялата тренировка, по 2 на кръг. Лека и приятна тренировка, с “не уморяващо” разнообразие на движенията и само 15 силови. Направо нагласена за ситуацията

Като гледам много хора са разредили споделянето на спорта си в дневниците. Надявам се, че спортуват, като мен. Няма време, пък е лято - по-добре навън, от колкото вътре (да не се тълкува в сексуален подтекст).
Тренировки тук и там, установих, че в Банско хората са повече през лятото, от колкото през зимата, както и че лятото не е най-активния сезон за спорт на открито. Най-активни са пролетта и есента, а същото май се отнася и за спорта на закрито. Нещо като преди и след “голямото разсъбличане, оглеждане и сравнение”.
Е, аз си карам на по-лесното - винаги съм във форма. Днес спортувах с Georgi Ivanov ... който май вече не фигурира във форума ... ще го питам

Та, вчера пипах бг торба, а днес пудовки, колкото да си припомня, че не помня :) Разбира се успоредно с моите си неща. Бг торбата ми идва някак по-интуитивна, докато при пудовката или клякам повече, от колкото трябва, или работя с повече рамо, от колкото трябва, или нещо друго - не я усещам като торбата. На мястото на краката в кръговете ги вкарвах

Мина почти месец от последното ми мнение. Бях ... някъде, май  Банско, София, после почивка със задачи в Малко Търново, където обиколих плажовете преди наводнението - Оазис (5 лв. кафето), Царево, Делфин и Градина (3 лв.кафето) и най ми хареса на Делфин. После бях в Гоце Делчев уж за една нощувка, пък изкарах една работна седмица, от където се върнах днес. Спорт всеки ден, като най-зле беше тази седмица в Гоце Делчев, заради бедната на уреди площадка. Днес работа, път, слязох от колата в 18:38, а в 19:02 бях на лостовете.

Същата работа, без почивката :) Две седмици спортувах само със собствено, без ластици или TRX, къде по неволя, къде нарочно, после се върнах към обичайните. След като се върнах към обичайните спрях колагена, да видя какво ще стане и определено има по-голям дискомфорт в лакътя, че даже и кръста започна да ми се обажда, но пък това съвпадна с ежедневно шофиране до близка до София работна дестинация. Не изключвам вариант и да си внушавам, но чак пък такава разлика - не ми се вярва. Ще задържа още малко и пак ще го почна. Другата седмица съм във Враца, но са ме “забили” в кв.Вежен и не знам там дали наблизо има лостове - около стадиона или в парк Младост. Ако няма, ще “мая гащи” до центъра - то няма и 2 км. Задължително пеша.

Имаше площадка във Враца зад стадиона (Христо Ботев), така забита между две сгради, че ми трябваше “гид” да я намеря. Както ми я показаха на снимка, веднага възкликнах: “- Ужас - Русе спорт!”, което не разбраха първоначално, но ги впечатли в последствие, като обърнаха внимание на логото на уредите на място. Прикачвам снимка
Прибрах се, тренирам си, че това ми е най-лесноо, защото другото - спираш, дебелееш/слабееш, пък после “очаквания срещу реалност”, сравнения, това го можех, пък сега не, мъка, що така със собственото тегло ... ми дай да тренирам бокс на лостовете, че друго не става  - не е за мен. Във Враца вече зная за 4 площадки - четвъртата е в Дъбника.

Спорт всеки ден - обичайно. Скъсах един от старите ластици. От самото начало бяха по-меки и издържаха над 10 месеца, което си е рекорд в практиката ми. Взех нови, които се оказаха по-твърди и ми вдигнаха чувствително трудността на движенията с тях. Дано се поразпуснат, а не се нацепят, защото и това ми се е случвало. За момента новите ластици са ми по-тежки от собственото тегло в тренировките. Килограмите съм ги “заковал” на 86, гол, с очила, за да видя показанията на кантара. Супер ми е. Лакътя (”скрито” счупване през 2017-та) се държи както обикновено, т.е. боли и ограничава движенията ми както през последните няколко години и не забелязвам влошаване. Кервана си върви

Спорт всеки ден - обичайно. ... Кервана си върви

То това си е ясно
Така като гледам, всеки, който ми пожелава “весели празници”, иска да ми продаде нещо. Няма лошо и аз работя в търговска фирма:
“- Весели празници!
- Не, мерси!”
Такъв е живота.
Почна се с, ужким, зимния сезон. Студ - няма проблем, сняг - супер, кал и дъжд - лошо. Прикачил съм едни снимки, всичките снимани от терасата ми след полунощ, с един и същ телефон, с едни и същи настройки на камерата. Първата е на нормална нощ, без сняг. Втората е на нощ с натрупан сняг. Третата е на нощ, в която вали сняг.
После, защо обичам снега ... щото виждам лоста :)

Честита коледа и весели празници на всички!

И честита нова година, пълна със здраве, щастие и реализиране на, там каквото желаете да реализирате :)
Мина и тази година. Май нямаше нищо ново в спорта ми, т.е. спортувам си успешно за здраве и щастие, с бонус - поддържане на добър външен вид. Нещата са ми максимално сложните които умея, за да правя с малко много, спортни цели нямам, а вече и непълнолетни деца нямам, защото и малкия син стана голям ... според закона
Въобще, спортните цели, различни от “здраве и щастие” при неспортисти, може да са нещо хубаво, но са временни, могат да бъдат не само мотивиращи, а човек се нуждае от здраве и щастие цял живот. На този принцип си спортувам от 2000 година ... то пък всяка година промяна ако имаше нямаше да мога да ги изброя
Веднъж бяха свидетел на среща на двама дядовци, здрасти, здрасти, единият пита “нещо ново?”, а другия му отговаря “недей - не кълни, добре съм си!” :) Бях свидетел и на Игри на волята тази година и бях много разочарован от Валентин Петров - 3 години по-малък от мен и от Красимир Дунев, който е набор на Йовчев, т.е 1 година по-малък от мен. Мрънкам и ме питат защо аз не се запиша. Защото съм късоглед, пък до сега там не съм видял някой с очила, защото плуването не ми е сила и защото ще се издъня на някой пъзел или задача за 7-ми клас и цяла България ще каже “Малеее, тоя колко е прост!” :)
Пък и не спортувам за това

Тази година започна с 10 дена с тренировки и 1 с пропуск, заради дъжд. В последните 3 дни е супер, защото калта е замръзнала Така ми е по-комфортно, по-чисто. Освен това ги няма дечурлигата, заради които появи ли се някоя гума в “шестака”, я изхвърлят. Гума се появи - не съм единственият спортуващ и съответно в последните тренировки краката са ми “крака в гума”. Една гума е 7-8 кг., не е кой знае какво, но в предвид че движенията са ми с един крак - магарешки ритници, свиване и изправяне на коляното странично със задържане в повдигнато състояние през цялото изпълнение и подобни, за разнообразяване е супер. Ластици, силови, “тюлени”, разните повдигания на успоредка срещу тях, всичко си е по старому. Само бънджито не го изкарвам, че ако е кал ще се измърля, а ако е лед ще “боксувам” на едно място, т.е. оказа се сезонен уред

Много хубави тренировки. Калта е замръзнала, няма дечурлига, никой не ни изхвърля гумите и между другото, има и други спортуващи, които обаче не знаят как се спортува на студено - идват без шапки, ръкавици, гонят бройки, тичат ... ентусиасти. На -6-7 градуса не се прави така, че излиза лоша слава на спорта на открито през зимата. Добре облечен, “къси” серии за да се избегне задъхване, по-сложни неща, забявяне или затрудняване на изпълнението, и спокойни тренировки, без кардио елементи и хиит интервали. Дишане само през носа. Ако не стига въздуха, почивка. За сила - сега е момента. И без това на повечето от масово спортуващите със собствено тегло им липсват бая качества, просто защото не работят за тях, а не защото са “криви” нещо
На мен лично, на “студените” тренировки, най не ми харесват ръкавиците. Пада ми сигурността на хвата с тях. По възможност ги свалям на “тюлените” с най-широкия хват и на силовите с подхват с прехвърляне отпред и на някои движения от вис под успоредката. Дълга серия с ръкавици не мога да направя. Или залепват, набират се и “чупят китки”, или се пързалят и изтървавам хвата
Колкото до ластика, така се “одървя”, че има движения, които не мога да ги изпълнявам както в топло време. Освен това опората е в краката, а под краката е лед тези дни, пързалка. Което прави тренировките още по-забавни и развиващи специфични умения ... например, при внезапно падане по г*з, умения за избягване и в краен случай, за справяне, със ситуацията ;)
То това беше - 3-4 дена студ и следват 13-14 градуса. Друго си е във
Верхоянск

А може и да не съм прав, тъй като тези дни се проведе студеният, ежегоден, маратон, в Омякон - 42 км. на -52 градуса, пак там, в Якутия. Не пишеше за жертви. Значи, всичко става, стига човек да има желание.
Днес по-топло. Използвах студа да си направя TRX-а преди да е омекнало времето и да се разкаля терена под хоризонталната стълба, което очаквам да се случи през следващите дни.
Чудя се, защо спортуващите обичат цифрата 10 и четните числа при повторенията, като 12, 10, 8 и т.н. Защо, примерно, не 9 или 11. Най-вероятно, защото някой така им е казал ... самостоятелната мисъл е мисълта на човек от раждането до момента, в който си купи телевизор. То и аз не съм по-различен с моите 5-ци, но правя не само 5, а и 6, 7 повторения, но само за да дойдат 5+1 или 5+2, например ;) ... почвам да правя 9-ки и 11-ки. Някой по-чувствителен може да се обрине: “-Ама защо не 12? - Добре де, давай 13!”
От известно време вкарвам опити за front lever набирания, на 5-ци :P, но нещо май ми се получават V-та с изправяне в набрано положение

Разкаля се, стана 14 градуса, видях гол до кръста спортуващ, ластиците меки, а на следващия ден отидох на тренировка с два анцуга, един върху друг, защото беше -6-7, а ластиците все едно съм закачил 2 на ръка.
Днес обаче не спортувах, защото жената е с гнойна ангина като усложнение от грип и трябваше да я карам на доктор без час и да вися до никое време, без работа. Съответно и без спорт, за трети ден тази година ... 22-ри е, 19:3, 6 към 1. Май всяка седмица си вкарвам по един ден почивка. По принцип, в ранна пролет, си взимам профилактично някакъв комплекс от витамини и минерали, но в предвид ситуацията и контактите си с “бацили”, си взех днес. Не че вярвам, че “А” може да ме бутне. Миналата година влезе “B” и натръшка “здравите”, защото не беше влизал от години и нямаше имунитет
Очаквам затопляне през останалата седмица, което нз дали е добре

Чудя се, защо спортуващите обичат цифрата 10 и четните числа при повторенията, като 12, 10, 8 и т.н. Защо, примерно, не 9 или 11 ... То и аз не съм по-различен с моите 5-ци

Затова днес движенията със собствено тегло ми бяха на 6-ци :P Удобно е, защото имам асиметрични движения, като силово с тесен-смесен хват и “пружина” под успоредката с редуване на усукване в ляво и в дясно.
Беше ми останало от капамата голямо парче сурова сланина - не намерих друга тогава. Остана ми и зелев сок, който даже се газира на терасата. Вчера сварих сланината, нарязана на парчета, в зелевия сок и после я паприковах с чесън, червен и черен пипер, чубрица и сминдух. Това имах, а идеята дойде “на момента”. После в плик всяко парче и във фризера. Докато пиша това мнение си хапвам от една чиния, в която има от сланината, бучки сирене и обелени скилидки чесън

Правя си доста експерименти с крака в ластици. В този сезон камъните са или замръзнали за земята, или затрупани от сняг, или кални, а ластиците са ми под ръка и се опитвам да развия упражненията с ластици за крака, както съм развил упражненията с ластици за ръце. Грубо казано, основната логика е почти същата - напред, назад, настрани, навътре, сгъване и разгъване, повдигане на пръсти, на работещия крак. Опорният крак - този без ластика, може да бъде статична опора или активна. В опората може да включат и ръцете, като “ударите” ми с коляно със стъпало на удрящия крак в ластик, при които се държа с тях. Отделно работещия крак може да извършва не само разпъване и отпускане на ластика, а да бъде под напрежение през цялото време, като например от странично повдигнато положение над успоредката (щото имам и ниска такава), странично сгъване в коляното и изправяне назад, в ластик (при което ми крампира вратът от противоположната страна като го пробвах :P). Въобще, възможности бол, но трябва да ги пробвам и отсея. Освен това се забавлявам с това, а един от спортуващите с мен наскоро спомена, че можел да си мърда задника, както можел да си мърда гърдите :)

А, колко по лесно и ефективно е да правиш 6-7 упражнения за краката, като ластиците са идеална добавка за тях.
( Разбира се,ако изобщо искаш да имаш силни и мускулисти крака и гъз, а не само да кажеш : ” Днес тренирах крака.”)
А,не тези измишльотини за хип флексори и малко гъз.

Правя си доста експерименти с крака в ластици. В този сезон камъните са или замръзнали за земята, или затрупани от сняг

Ако колко просто е да качиш някой на конче и да клекнеш с него...Нито ластици ти трябват, нито камъни.

Ако колко просто е да качиш някой на конче и да клекнеш с него...Нито ластици ти трябват, нито камъни.

Някой лекичък петокласник ли ??

Ако колко просто е да качиш някой на конче и да клекнеш с него...Нито ластици ти трябват, нито камъни.

Някой лекичък петокласник ли ??

Не, бащата на петокласника :D

А пък бънджито изобщо не съм го изкарвал тази година
Прави ми впечатление колко са одървени краката на спортуващите, вкл. и на тези спортуващи на лостове. Много малко спортуващи могат да си повдигнат крака до хоризонтално положение и да го задържат, камо ли да имат някаква активност с него в това положение, дори без тежест или ластик. Питали са ме други спортуващи дали не спортувам бойни изкуства, което ми се е случвало, но преди 30 години.
Обещаха ни сняг в София, но не ни го пуснаха. Кал до ушите 2-3 дена и чак по време на вчерашната тренировка беше замръзнала, т.е. беше добре. Днес обаче, с тези 3-4 градуса, пак ще се калям. Каквото - такова

Беше си замръзнала калта, не се намърлях :)
Ще напиша днес какво правих с крака, защото беше част от “новите” неща.
От положение като в дълбок напад, задния крак в ластик зад гърба, прибиране на крака в ластика до другия, клек и отстъпване
От същото положение, предния крак в ластик пред тялото, отстъпване с крака в ластика до другия, клек и обратно отпускане до напад
С рамо към ластика, външния крак в опънат ластик, прибран до другия, странично отстъпване, клек и обратно
Пак така, но вътрешния крак в ластик (тоя от към него), широк разкрач и опънат ластик, прибиране до външния, клек и обратно.
Имах и клекове с ластик отпред, зад гърба или по-скоро зад врата, подобно на бънджито (но по-леко идва), както и на обратно.
Отделно имах и изправяне с ластик с ниско окачване между краката зад тялото, изтегляне на ластик с ниско окачване пред тялото, приклекнал, над главата назад, “дървосекач”, както и “обратен дървосекач”, но като част от упражненията ми с ластик за тяло, а не за крака, но с 45-ките няма начин за изпълнение без разкрач, приклякване и съпотривление с крака и таз.
Имаше и други ластици за горна половина, 16 силови, 16 “тюлена” и 32 разни повдигания на успоредката, всичко на кръгове: крака (в ластиците), 6 силови, 1 L to HS, ластик, 6 “тюлена”, 1 L to HS, крака (в ластици), 5 успоредка, обратен ластик, 5 успоредка, всичко 3 пъти

Днес научих за нова диета: “Диета Чудо” - ядеш всичко и се надяваш на чудо :)
Студено, топло, сняг, кал, вятър, сухо, тъмно, тъмно, добре ми вървят тренировките за сезона, без пропуски. Завъртях се доста време в София и наоколо, като Перник, Елин Пелин, Ботевград, с ежедневно, двупосочно, шофиране. От другата седмица пак почвам с обиколките, от Сандански и Петрич - познат район, позната площадка, топла локация, лебеди, пауни, интересни цени на зеленчуците, предстои да видя

За лебедите в Сандански, единият черен умрял, а другия беше откраднат докато бях там. Не съм аз. Зеленчуците като на всякъде, 3-4 лв. за най-скапаните и нагоре. Даже и топло не беше кой знае колко. На площадката обаче имаше хубави, тежки, гуми, в които имам навика да влизам и да ги повдигам изцяло с нещо средно между клек и тяга, в зависимост от възможностите за захват. Обръщането по не ме кефи от това, ако са под 100 кг.
Другата седмица ще съм в Първомай. Не помня да съм бил там за повече от транзитно преминаване и нямам никаква идея, има или няма, спортна площадка.

Има, в СУ “Проф. д-р Асен Златаров”, прикачвам снимки. Нощно време е осветено, уредите са стабилни и равни, наблизо има стълби, височини и наклони за краката. Други спортуващи нямаше. За ядене, “При Валя”, по известно в града като “Ловното” - не е далеч от училището с лостовете.
Другата седмица съм в Димитровград

В Димитровград има на няколко места нови площадки, идентични с тази в ПМГ Иван Вазов (на прикачените снимки), където тренирах. Хубава, спокойна и осветена в тъмната част на деня площадка. Имаше и други спортуващи. За ядене бистро “Марс”.
До като бях там си направих приспособление към бънджито - въже за теглене, 3 метра. Закачам го за бънджито и тегля с лице към него. “Преписах го” от Georgi Ivanov от форума, който ми е квартален и има “купешко” бънджи с такова приспособление.

За първи път тази година изкарах бънджито в София. Много удачно се получава тегленето на въжето. Общо взето, утвърдените движенияи с бънджи станаха 5 - крачки напред с бънджи през кръста, клек назад в опънато бънджи през кръста, теглене на бънджи напред с бънджи в ръцете (като теглене на количка), клек назад с опънато бънджи в ръцете (нещо средно между клек и тяга) и опъването на бънджито назад с прихващане на въжето с ръцете. Предполагам че с времето ще изскочат още варианти. На моите тренировки “куца” долната предна част на бедрото. Въжето е приятно допълнение.

ПС: Я, стана с гифчетата :)

Днес “греда” с времето. Не е драма - нямам пропуск последни две седмици. Възможността за гифчета е добра за представяне, макар че нещата, с които спортувам, не са избора на повечето хора за спорт. Възможностите ми са следствие от избор. Целта ми е била просто да спортувам, без мераци да направя или развия “такава” или “онакава” мускулатура или да започна да правя еди какво си. Да спортувам ме кефи и ми е кофти, като не спортувам. Логиката ми е че тялото трябва да има свобода и лекота да извършва всякакви движения в рамките на предвиденото от опорно-двигателната му структура. Съответно, колкото е по-комплексно и/или трудно движението, толкова е по-добро. От там работя с ниски нива на умора на необходимите за изпълнението мускули и малък брой повторения, за максимални нива на необходимата сила. Почивката - все пак съм отишъл да тренирам и “нямам цялото време на света”, си я гарантирам, с кръгови тренировки, редуване на антагонисти, различни от основното асистиращи движения и редуване на горна с долна половина. От 2017-та асистиращите са ми с ластици, като с ластиците нямам сгъване и разгъване на ръцете, освен cabble push-pull, което правя само в една от цикъл от 6-7 тренировки. В една от наложилите се от практиката тренировки асистиращите са повдигания, спускания и въртене на L-sit, от опора и от вис (надолу с главата), за всичките движения, в друга движения с TRX. Краката в началото ми бяха в края на кръга, но после ги изтеглих като първо упражнение от кръга, а в последствие ги сложих 2 пъти в кръг - в началото и в средата. В края на тренировка на съм изморен и мога да я повторя или потретя. Хората, които спортуват с мен, включително и двамата ми сина, могат да правят всичко, като силови с широк, раменен, тесен, тесен-смесен и с подхват с прехвърляне отпред - давам силовите за пример, защото са популярни, без да са прехвърляли повече от 5 повторения в серия със собствено тегло, независимо дали става въпрос за набирания, кофи или лицеви опори. Най-тежкото в моите тренировки, колкото и странно да звучи, са им ластиците, бънджито и крака с глезен в гума. Камъните не са тежки.
Вече се научих да правя гифчета, пробвах и качих в тубата клипче - ще мога да представям движения. Само да се смени времето че да е светло докато тренирам.

Днес, 8 март, тренирах с един познат, трениращ и в зала. Правихме крака на наклони, само със собствено, описвам:
1. Отпад от височина към ниското, следвано от клек на високото, после отпад с другия крак и пак клек на високото
2. Напад срещу наклон нагоре (по логично е оттласкването за връщане), следвано от клек след връщането на ниското и напад с другият крак
3. С гръб към наклона страничен отпад с усукване, връщане, клек и после с другия крак
4. Стъпала под наклон, румънска на един крак (опорния прикляква, а другия се изправя назад във въздуха), прибиране обратно до другия и скиорски клек (стъпало до стъпало). После с другият крак
По принцип това са “леки” крака, само със собствено, в началото на 4-те кръга, които бяха с ластици, силови, тюлени и срещу тях разни повдигания на успоредката, които моят познат заместваше, по мой съвет, с набирания със съответния хват, коремни на лост и “мокри” кофи. Бързах и съкратих тренировката. А този “сет” за крака обикновено го правя с клекове под наклон веднага след гореописаните с различна ширина. Въпреки това, каза, че са му се “одървили” краката все едно е тренирал с тежести, което му се струва невероятно само за движения със собствено тегло ... не е тренирал бойни изкуства, където след всеки преход трябва стабилност за реакция.
Интересни са, като “контраст” и ще е второто, което ще снимам, след “пружина” с усукване от вис под успоредката

По принцип това са “леки” крака

То ти тежки нямаш...Да го беше качил на раменете и да пробваш кои са “тежки”.

Нямам, факт. И затова трябва да ги мисля. Ти си ми помагал доста за това. Тялото не прави разлика къде му е мускулната маса, а мускулната маса има отношение към хормоналния баланс, метаболизма, кръвоносната система и т.н. Трябва да се тренира “тяло”. Може би най-”тежките” крака са ми бънджито и гумата. “Пистолетите” са леки, а и кълчат тазобедрените стави

По принцип собственото тегло, сравнимо с работа с тежести, има лимит и не тежи след определено ниво. Не е като 160 от лежанка или движения с 2ХСТ и т.н., и това се отнася и за горната половина на тялото, не само за долната. Логичния избор за всичко със собствено тегло е добавяне на тежест или усложняване на движенията. Аз съм избрал усложняване като по-неангажиращо откъм допълнителни условия, предвид ежедневното ми спортуване, а от 12+ години и предвид командировките ми. Включително и за краката със собствено. В интерес на истината, изключвайки професионалния спорт, не виждам смисъл от временен, освен с лечебна цел като кинезитерапия или удоволствие, като мач с приятели или каране на ски. Съответно преценявам вариантите в спорта ми и по възможност за постоянно гарантиране.
Нормално е преценката за нечии спорт да минава през установените положителни качества на собствената спортна практика и собствените постижения. И аз го правя. Собствената ми преценка, за моят спорт е, че собственото тегло е еднакво леко и за горна и за долна половина, ако човек не се е изтървал с килограмите. Затова усложнявам, тренирам цялото тяло ежедневно, използвам максимално наличното и добавям неангажиращи като тежест за пренасяне и пространство пособия, съобразявайки се с време и травми. И ако някой ме попита колко набирания или кофи правя, ще отговоря, че не зная, защото практиката ми за усложняване е изключила отдавна обикновените набирания и кофи, и наистина не зная. В момента същото се случва и с движенията ми за долната половина със собствено тегло, където не просто клякам, а вкарвам преходи от едно положение към друго, нарушаване на равновесието и активен стречинг, използвайки височини, наклони и каквото има за затрудняване. “Чисти” движения за крака само в една равнина, ми останаха само с бънджито, крака в ластици и с гума през глезена, защото не са само с лекото собствено тегло. Проблема на бънджито е, че леко ако е влажно времето, започват ми се пързалят подметките и ме прибира “по задник” :) То по принцип с него, а съм трепнал повече от необходимото, а съм се изпързалял и това ми отнема от лимитите. На гумена основа, както беше в Димитровград, “контрата” беше много стабилна

Скок от клек на височина, дължина
Скок от полусед височина, дължина
Скок на дължина
Скок на един крак
Троен скок
Скок настрани
Скок от поставка с отскок на друга.

Но...не знам ,как би ти се отразило на кръста.

Ти виждал ли си го как скача и как приземява?
Какви скокове без експлозивна сила в краката...
Венци е цар на разтягането на локуми за тренировки, но те са валидни само за горната част на тялото. Долната, за да стане силна, иска тежести или поне до едно време и постижения.

Как ме “нахрани”. А ти виждал ли си ме как скачам и как приземявам ... защото и аз не съм се виждал, предвид че максималните подскоци, които си позволявам, е скачане на въже :) А горната част не ми е силна, а нормална за спортуващ със собствено тегло. И децата ги правят моите работи, “преписвайки” от нас. Това се отнася и за долната
Обмислям от известно време един преход - след силово с тесен смесен да прихвана едната ръка пред или зад другата, докато го спускам, да извъртя тялото под лоста и да вдигна силово с тесен смесен от другата страна на лоста. Проблема е, че за да стане плавно, тялото трябва да опише дъга докато се извърта, висейки на една ръка, заради прихващането. Не съм работил по това до сега и смятам да го вкарам между силовите в тренировките, да видя дали и как ще стане. На днешната тренировка го пробвах и “узря” идеята.