Записки Dymag (уличен фитнес)

Дам, защото силовите ме натоварват повече на по-малка бройка, т.е. при по-малко активност в лакътя, а при “тюлените” активност в лакътя почти липсва, за сметка на по-сериозно и комплексно натоварване на гърба, че и пресата. Дай ми една причина да си пиля лакътя с набирания :P
ПС: сега загледах едно старо клипче и забелязах че дори и при прости коремни, които са ми наполовина или повече по-лесни от “тюлените”, аз обръщам “на гръб”, т.е. без да минавам през набиране и активността в лакътя е сведена до възможния минимум. С “тюлените” трудността се увеличава и бройката до постигане на необходимото натоварване пада още

Майтапятебеурод.
Бих си изпилил и двата лакътя за да са ми по лесни силовите от набиранията...ама едва ли ще стане.

Не си го пожелавай. Това е травма, която може единствено да се влошава и кой знае колко още повторения му оставят на лакътя, преди да “се сдуха”. Трябва да си ги ползвам внимателно. Определено ме лимитира, удря ме чат-пат в него или в съседните му рамо и/или китка, заради по-ограничения му диапазон за движение, пък те са “на хорото” заедно. След тренировката с набирания и кофи ме удари в китката. Сега ми страдат малко силовите с тесен надхват и много широките хватове. Свикнал съм и променям според състоянието. Ако беше здрав ...
Хубави тренировки напоследък, “домашни”.

Днес пък изобщо не правих силови, което скоро не ми се е случвало, освен ако не пропусна изобщо тренировка. Та, днес правих само “тюлени” на 5-ци за дърпащи, срещу тях разните повдигания на успоредката, разредени с “мелници” с ластици (и срещуположните им разноименни изтегляния - винаги правя антагонисти, на всичко) и по 2 пъти в кръг крака в ластици.

TRX, “празната” и днес “понеделнишката” ... в събота. На 36 градуса в 18:30. Вчера, като казах на малкия син че утре е “понеделнишката”, ми отговори: ”- Супер - мен ме няма утре!”. А сме я кръстили “понеделнишката”, защото е с най-много зор, демек, гадна е като понеделниците :D

Днес, кръговете бяха, в кръг: бънджи, силови, срещуположни ластици (флайс), дърпащи с успоредни хватове (повдигане с J на много широк хват, J-набирания без отпускане на раменна ширина и “пружина”), бънджи, бутащи на успоредка, двустранни раменни разтваряния с ластици, пак бутащи на успоредка. Само 3 кръга, че имам сън 4 часа и нямах ядене за деня преди спорта ... около 8 кафета без захар. Общ обем 60 повторения със собствено, 120 с ластици (с по един червен на ръка) и нз. колко с бънджи, което присъстваше като 6 серии в цялата тренировка, по 2 на кръг. Лека и приятна тренировка, с “не уморяващо” разнообразие на движенията и само 15 силови. Направо нагласена за ситуацията

Като гледам много хора са разредили споделянето на спорта си в дневниците. Надявам се, че спортуват, като мен. Няма време, пък е лято - по-добре навън, от колкото вътре (да не се тълкува в сексуален подтекст).
Тренировки тук и там, установих, че в Банско хората са повече през лятото, от колкото през зимата, както и че лятото не е най-активния сезон за спорт на открито. Най-активни са пролетта и есента, а същото май се отнася и за спорта на закрито. Нещо като преди и след “голямото разсъбличане, оглеждане и сравнение”.
Е, аз си карам на по-лесното - винаги съм във форма. Днес спортувах с Georgi Ivanov ... който май вече не фигурира във форума ... ще го питам

Та, вчера пипах бг торба, а днес пудовки, колкото да си припомня, че не помня :) Разбира се успоредно с моите си неща. Бг торбата ми идва някак по-интуитивна, докато при пудовката или клякам повече, от колкото трябва, или работя с повече рамо, от колкото трябва, или нещо друго - не я усещам като торбата. На мястото на краката в кръговете ги вкарвах

Мина почти месец от последното ми мнение. Бях ... някъде, май  Банско, София, после почивка със задачи в Малко Търново, където обиколих плажовете преди наводнението - Оазис (5 лв. кафето), Царево, Делфин и Градина (3 лв.кафето) и най ми хареса на Делфин. После бях в Гоце Делчев уж за една нощувка, пък изкарах една работна седмица, от където се върнах днес. Спорт всеки ден, като най-зле беше тази седмица в Гоце Делчев, заради бедната на уреди площадка. Днес работа, път, слязох от колата в 18:38, а в 19:02 бях на лостовете.

Същата работа, без почивката :) Две седмици спортувах само със собствено, без ластици или TRX, къде по неволя, къде нарочно, после се върнах към обичайните. След като се върнах към обичайните спрях колагена, да видя какво ще стане и определено има по-голям дискомфорт в лакътя, че даже и кръста започна да ми се обажда, но пък това съвпадна с ежедневно шофиране до близка до София работна дестинация. Не изключвам вариант и да си внушавам, но чак пък такава разлика - не ми се вярва. Ще задържа още малко и пак ще го почна. Другата седмица съм във Враца, но са ме “забили” в кв.Вежен и не знам там дали наблизо има лостове - около стадиона или в парк Младост. Ако няма, ще “мая гащи” до центъра - то няма и 2 км. Задължително пеша.

Имаше площадка във Враца зад стадиона (Христо Ботев), така забита между две сгради, че ми трябваше “гид” да я намеря. Както ми я показаха на снимка, веднага възкликнах: “- Ужас - Русе спорт!”, което не разбраха първоначално, но ги впечатли в последствие, като обърнаха внимание на логото на уредите на място. Прикачвам снимка
Прибрах се, тренирам си, че това ми е най-лесноо, защото другото - спираш, дебелееш/слабееш, пък после “очаквания срещу реалност”, сравнения, това го можех, пък сега не, мъка, що така със собственото тегло ... ми дай да тренирам бокс на лостовете, че друго не става  - не е за мен. Във Враца вече зная за 4 площадки - четвъртата е в Дъбника.

Спорт всеки ден - обичайно. Скъсах един от старите ластици. От самото начало бяха по-меки и издържаха над 10 месеца, което си е рекорд в практиката ми. Взех нови, които се оказаха по-твърди и ми вдигнаха чувствително трудността на движенията с тях. Дано се поразпуснат, а не се нацепят, защото и това ми се е случвало. За момента новите ластици са ми по-тежки от собственото тегло в тренировките. Килограмите съм ги “заковал” на 86, гол, с очила, за да видя показанията на кантара. Супер ми е. Лакътя (”скрито” счупване през 2017-та) се държи както обикновено, т.е. боли и ограничава движенията ми както през последните няколко години и не забелязвам влошаване. Кервана си върви