Winnie’s

tpd - 04.07.2008, 13:55

Тия сушени сливи са супер остър бърз въглехидрат, поне ако са от тия дето аз съм купувал. Нищо лошо няма но е добре да го съобразяваш.

Менюто не е лошо за аматъор с твоите цели според мен.

Знам за сливите, обаче ...ъъъ... в тоалетната никаква не се вяскам  И вода пия и какво ли не, дори Дуфалак ми изписа един местен дофтор, ама не става работата, бе! То и със сливите толкоз става, затова днес ги отказах. Не знам какво да се правя.

Ето и днешното ми ядене... то не може без издънки при мен. Ако се мине един ден без лакоми прояви, то следващия наваксвам   И какво да направя?!
1. 2 кафета, 2 ябълки
2. 1 “Корни“ без захар
3. 30гр. екструдиран ориз, 100гр. растителен кашкавал, 1 домат
4. 3 праскови
5. сладолед и (ох, как да го напиша пустия му шоколад) и шоколад
6. 1 печена скумрия и салата
Не знам защо се нахвърлих пак към шоколада. Гладна ли бях? Май не бях съвсем гладна. Не знам дали съм тъжна или нервна. Липсва ми кроса, липсва ми тренировката (Божкеее, не съм тренирала от 3 дни и гледай какво става)! Добре, че утре се прибирам към Варна, а още по-добре е, че ще ходя на концерт в Каварна вечерта. Ако има и други фенове на Manowar, може и да се видим на поляната

Здравейте!
Отварям дневника си, малко прашен, но все още задимен. Не мога да се отърва от скапаните цигари, по дяволите. Спра ли ги, ме хващат други щуротии, които не са ми хич приятни.
Не съм писала повече от месец... но един съфорумец ме провокира в една от статиите. И затова ще пиша, за да има какво да чете, защото ще му е нужно. И не само той де
Тъй, сигурно повечето от вас вече са наясно, че имам проблем с храненето - проблема си има име и то е “булимия“, не е “глезотия“. По съвет на терапевта си, трябваше да спра всякакви режими и тренировки и да ям каквото, когато и колкото ми се иска, за да стигна генетичното си тегло. Е, ядох всякакви боклуци - баници, бонбони, сладоледи и какво ли не, не качих повече от 55-56 килограма. Явно това ще да е теглото ми. Обаче не ми е привично да ям каквото и когато. Някакси, не съм аз, когато не меря, не смятам и не тренирам. Всъщност съм аз, но този аз не е много хубав и цветен. Този аз крещи, троши и руши. Този аз иска да бъде свободен да избира. Този аз иска да бъде най-най-най...Всъщност, има един човек в този форум, който познава Аз-ът ми, оставен без наркоза. Благодаря ти, че ме изтърпя!
Тренировките в такива случаи помагат дотолкова, колкото да замениш нещо с друго нещо. И това е вариант, но не може да се каже, че е решение на проблема. Проблема е в главите ни. Проблема се казва “липса на нещо“. Тренировките изпращат хормоните на щастието към нещастните ни глави и така позабравяме колко всъщност сме нещастни. Не сме с ниска самооценка, напротив. Колкото повече знаеш, толкова си по-нещастен. И пак повтарям за тези, които не са разбрали, а се правят на разбирачи - хранителните разстройства нямат нищо общо нито с манекенски глезотии, нито с обществените идеали.
По-късно ще напиша тренировката и храненето си.

Прав си, Дзвер, страх ме е. Аз изпитвам ужасен страх и знам много добре от какво и кой ме е страх. Но този страх не е, от това че няма да се оправя или защото ще ме помислят за луда или каквото и да било. Оправям се и сама, при това прекрасно. Това с първия скок не е много уместно, или поне при мен не помогна. Наложи се да скачам няколко пъти с парашута. Хубавото е, че метаболизмът ми вече е повече от прекрасен. Имам вече и нормална човешка температура, потя се, докато тренирам.
Но има много други “болни“, които не ги е страх от нещо или някой. Искат, борят се с болестта си, но са зависими...Тя ги държи, защото е зависимост. Затова и трябва да се третира и като такава.

Ето тренировката за разбиване на страхове:
Добро утро - 4х12 пв. с 13 и 18кг.
Широк клек - 2х40 с 13кг.
Изтласкване от лег - 4х10пв. с 18, 20,5 и 23кг.
Мъртва тяга - 4х12 с 18, 20,5 и 23кг.
2 суперсери бицепсово/френско по 30/15 пв. само с лоста
крънчове с диск зад врата - 4х20пв.
Кардио - 30 мин.
Тренировките ще ги правя в такъв комплексен вариант, защото нямам много време да правя сплитове и да ги спазвам.

Храната за шампиони:
1. 60гр. овес, 100 извара
2. кафе и кола
3. 60гр. елда, 100 гърди, 20гр. сусамов тахан
тренировка
4. 50гр. ориз, 150гр. телешко
5. зелена салата, 1/2 авокадо, 150гр.филе

Winnie - 12.08.2008, 14:42

Здравейте!
Отварям дневника си, малко прашен, но все още задимен. Не мога да се отърва от скапаните цигари, по дяволите. Спра ли ги, ме хващат други щуротии, които не са ми хич приятни.
Не съм писала повече от месец... но един съфорумец ме провокира в една от статиите. И затова ще пиша, за да има какво да чете, защото ще му е нужно. И не само той де
Тъй, сигурно повечето от вас вече са наясно, че имам проблем с храненето - проблема си има име и то е “булимия“, не е “глезотия“. По съвет на терапевта си, трябваше да спра всякакви режими и тренировки и да ям каквото, когато и колкото ми се иска, за да стигна генетичното си тегло. Е, ядох всякакви боклуци - баници, бонбони, сладоледи и какво ли не, не качих повече от 55-56 килограма. Явно това ще да е теглото ми. Обаче не ми е привично да ям каквото и когато. Някакси, не съм аз, когато не меря, не смятам и не тренирам. Всъщност съм аз, но този аз не е много хубав и цветен. Този аз крещи, троши и руши. Този аз иска да бъде свободен да избира. Този аз иска да бъде най-най-най...Всъщност, има един човек в този форум, който познава Аз-ът ми, оставен без наркоза. Благодаря ти, че ме изтърпя!
Тренировките в такива случаи помагат дотолкова, колкото да замениш нещо с друго нещо. И това е вариант, но не може да се каже, че е решение на проблема. Проблема е в главите ни. Проблема се казва “липса на нещо“. Тренировките изпращат хормоните на щастието към нещастните ни глави и така позабравяме колко всъщност сме нещастни. Не сме с ниска самооценка, напротив. Колкото повече знаеш, толкова си по-нещастен. И пак повтарям за тези, които не са разбрали, а се правят на разбирачи - хранителните разстройства нямат нищо общо нито с манекенски глезотии, нито с обществените идеали.
По-късно ще напиша тренировката и храненето си.

Уини,това така си го написала,че само ти и хора с опит в тези проблеми биха те разбрали.Мен например изобщо не ми стана ясно какво искаш да кажеш..Не че е важно и да разбера де,просто отбелязвам. 

Ще направя още един опит... ...тренировките и следенето на храната представлява самоконтрол,от който ти си имала нужда?Сега,когато си “свободна“ да ядеш каквото си поискаш ти липсва смисълът на ограничението,смисълът,който самодисциплината придава на нашето съществуване.Целта,която иска жертви,всъщност е цел,която ни предпазва от тези нас,от които ни е страх,които не ни харесват и искаме да променим.Това,че ядеш сладки едва ли ти доставя удоволствието от постигането на нещо с тренировки.Знам го от собствен опит..намразих сладкото...не ми е вкусно,повдига ми се от него..не усещам радост щом си го сложа в устата,не виждам смисъл да го ям.Други неща изместиха заседналият ми начин на живот и те ме водят към един по-добър АЗ,към един АЗ,с който да се олицетворявам,да познавам и да обичам.

Нещо такова? 

ПС:А аз говоря по принцип и общи неща..За болеста не съм и намеквал,защото си нямам и идещ какво точно представлява.

Май и аз не разбрах точно за какво става въпрос, Winnie би ли обяснила по - просто като за нас

Ок, ще ви обясня. То и аз пиша малко объркано, но така е в обърканата ми глава...
Това са болести на психиката. Най-често се отключват от някакви емоционални и или други травми. В началото си това е депресия, при това много сериозна. Мозъкът гладува, не знам точно какво става в мозъка при депресия, но някакви вещества не му стигат. “Болният“ започва да се чувства добре, поемайки големи количества храна, защото всъщност храненето е едно от най-големите удоволствия, нали така. Не е задължително да е храна, може да е алкохол, дрога. Но храната е достъпна и лесна за употреба, има я навсякъде. Като не може да направи друго, човекът започва да си яде по много... докато един ден, поглеждайки в огледалото разбира, че яденето му е изиграло лоша шега. Има хора, които могат да погълнат толкова храна, колкото и вие не можете да си представите, при това наведнъж. Някои започват да я повръщат, пият разхлабителни, пият диуретици, тренират до припадък, правят какво ли не...някои се отказват от нея, някои си продължават с тъпкането. Има различни разновидности хранителни разстройства.
Там, е работата, Дедмен, че на мен ми е нужен контролът върху храната, защото ако го няма, аз не се храня нито качествено нито достатъчно. Минавам само на бонбони, шоколад и солети примерно, по някое време някоя баница, кола и така. Въглехидратите ме засищат и нищо друго не мога да ям. Е, сега не съм качила почти нищо, но не мога и да кажа и по колко калории съм приемала, защото не съм ги броила.
Сладкото не е критерий. То си моята мания   Не всички ядат сладко. Сладкото ми зарежда кухата кратунка с положителни емоции и хормони, така както я зарежа и силовата тренировка. Затова и аз докато тренирам, не се тъпча нито със сладко, нито с нищо. Даже хич и не ми се поглежда храна.

Ами аз както виждам нещата - за психиката не мога да коментирам, но желанието за сладко и други неподходящи храни най - лесно се тушира когато през няколко часа се яде богата на протеин храна - това поражда ситост и преустановява “копнежите“ по неподходащите храни. Спорта и в частност редовните тренировки с тежести и особено кросовете в парка сутрин се явяват отличен антидепресант. За качването на килограми мога до ти препоръчам да тренираш с по - големи тежести и по - ниски повторения 6-10 (знам че подобна трениравка не се нрави на повечето жени и те не слушат такива съвети) и да ядеш по калорична храна, но от правилния тип.

Алкорин, мерси, обаче не искам повече да качвам. Нали точно с това се боря?
Последния път, когато се помъчих да се освободя от мазнините си, установих нещо наистина впечатляващо. При всеки изгубен грам се стараех да увеличавам яденето като защитна реакция. Накрая ме хвана такава параноя, че дръпнах щепселът. Мен ме е страх да отслабна. Страх ме е, че ако изгубя сланинената си обвивка, ще стана уязвима и крехка и това нещо толкова ме плаши, колкото и другото. Точно заради страховете си се крия зад сланини и облаци дим и какво става - пушена сланина   Същата работа е и с мускулната маса. Не ги искам и двете вече. Затова няма да те послушам относно тренировката и храненето. Не са за мен.  Аз трябва да превъзмогна самото топене на мазнините, не да качвам.  Това - в психологичен план. Иначе физиката ми не ме вълнува толкова като цяло. В огледалото не се виждам като самолет или чудовище, проблемът е в кантара.

Важно е какво виждаш в огледалото - психическият проблем е, когато там не виждаш реалното положение, а проектираш собствените си паранои. Кантарът ... майната му.

Ива Павлина - 13.08.2008, 07:26

Важно е какво виждаш в огледалото - психическият проблем е, когато там не виждаш реалното положение, а проектираш собствените си паранои. Кантарът ... майната му.

Иве, това е така, но това проектиране го правят анорексиците и някои форми на булимията. Те се радват, когато свалят килогами и се панират, ако качат. В огледалото се виждат като канари
При мен е обратно положението, много странно... аз не го бях забелязвала до тази година. Не ми беше ясно и защо всеячески се мъча да качвам мускулна маса, топейки сланини. За какво ми е?! Ами пак за същото - за да се защитавам.

От какво?

Сега ще обясня и на Ивка и на момчетата.
Хората смятат, че подобно поведение се дължи на загубата на контрол. Да, има липса на контрол, но то е липса на контрол в яденето.  Иначе контролът го има, при това е много дълбоко залегнал. Контрол на желания, контрол на емоции, контрол на всичко нормално и човешко. И той е натрапен именно със страх. Единственото безконтролно нещо е в чинията или ... тавата.
Въвеждането на контрол в яденето е ключът към палатката. Така започват да ти излизат чевиите наяве. И вместо да си го изкарваш на храната, започваш да си го изкарваш където трябва. Не казвам, че всички ще останат доволни от теб, но не е и нужно, нали? Все пак ти си главният герой.

Абсолютно, а не част от фона, на който останалите се изявяват като главни герои.

Ива Павлина - 13.08.2008, 11:42

Абсолютно, а не част от фона, на който останалите се изявяват като главни герои.

Именно, главни 
Ох, днес четох една статия, че гладните мъже харесвали дебели жени. Голям смях. Подозирам, че и гладните жени харесват дебели мъже (визирам себе си). Ама то и с ядене не ми се оправя вкусът, явно съм много гладна...
Ето днешния отчет:

Тренировка:
10 мин. скачане на въже
глутеус ритници с пясъците - 3х20 с всеки крак
ритници настрани - 3х20 с всеки крак
разтваряне встрани(летеж) - 10, 8, 8 с 2х5кг.
наклони с дъмбел за талията - 2х50
повдигане на краката от лег с пясъците - 3х15 (проблемът с прешлена се реши, като си седнах на дланите)
крънч-преси с диск - 3х15
крос - 30 мин.

Храната:
1.60гр. овес, 100гр. извара
2.50гр. ръжени макарони, 6 белтъка, 20гр. тахан
тренировка
3.30гр. оризовки, 1 пилешки шиш, салата
4.салата, 1/2 вокадо, ленено масло, 1/2 шиш, 50гр. пушено филе