Winnie's

За болките във врата - по колко лекари ходих и какви изследвания си правих-всичко е в норма.....Сега започнаха да ми изтръпват разни ми ти крайници...мани-мани.В крайна сметка всичко е до начин на живот и това е.

За болките във врата - по колко лекари ходих и какви изследвания си правих-всичко е в норма.....Сега започнаха да ми изтръпват разни ми ти крайници...мани-мани.В крайна сметка всичко е до начин на живот и това е.

Не искам да те притеснявам, но това с изтръпването на крайниците е много сериозен симптом. Едно от първите неща който невролога пита за крайниците е това дали имаш изтръпване, студенина и т.н. А някои субстанции на централната нервна система са именно в гръбначния стълб. Изтръпването може да е симптом за увреда  на периферната нервна система.

Това което казвам е просто биологичната теория и изобщо не трябва да те притеснява. По всяка вероятност ти няма нищо особено, но все пак си струва да се подсигуряваш, ако разбира се вече не си го направила, както споменаваш...

П.П. Преди малко погледнах профла ти и видях, че си професионалистка в някои области, така че нещата по-горе може би са ти ясни, но все пак няма да трия мнението. :)

Здравей, tpd! Откровена съм... ако знаеш колко пъти съм се проклинала за това, а ти ме хвалиш :lol:  Човек май не бива да е прекалено честен, ама какво да се прави, то кое ли истинско ни остана?!
На лекари съм ходила, имам изкривяване - лордоза и шипове по гръбнака. Консултирах се със спортен терапевт, който ме насочи към “заякчаване” на проблемните зони. Интересното е, че тренирам откакто се помня - от ученичка, но болките ми се появиха откакто започнах да практикувам режими без или с много малко въглехидрати. Явно изкривяването е резултат на бременостите, а шиповете - на диетите.
Упражнението, което ми оправи кръста се казва “Добро утро”. Сега минаваме на по-тежък вариант - “Мъртва тяга”. Мисля, че е рзумно.
Иве, да не би да имаш и ти някой шип? Щото и на мен ми изтръпваха краката преди, заради това, че се притискат нервите от кръста към бедрата. Сега нямам такива оплаквания.

Ооооо, обърнах си внимание, разбира се, и то не къде да е, ами при професори на 4-ти км:)Моля, моля - става въпрос за неврологична ктлиника, а не за психиатричната.То не бяха физиотерапии, рентгени, електромиографии...преди 2-3 години имам същите изследвания, както и ядрено-магнитен резонанс.От електромиографията има данни за коренчева увреда на 1-2 шийни прешлена, периферната нервна система е ок, рентгена също.Сега пия едни лекарства, от които в началото не знаех къде съм, ама май започнаха да действат все пак.

Няма шипове, всичко ми било “като по учебник”, а прешлените “гладки като на бебе”:0От ЯМР-то -норма се води изправената шийна лордоза, била характерна за много млади жени грацилен тип.....грацилен - айде бе:)

А какво бихте казали за малко плуване или от ония модерни гимнастики в басейн дето се предлагат?

И ще спра до тук с “гениалните методики”, които предлагам. Не съм никакъв експерт, но просто казвам това което мои познати са пробвали и са споменавали, че е добро. Специално в държавата в която се намирам, при голки в гърба едно от най-често предписваните неща е интензивна кинезитерапията/тоест лечение с движение/ включително и във водна среда. А като се има в предвид, че аз както и колегите ми имаме задължителни над 40 часа седмично в седнало положението и още доста на седмица в неадекватни условия за талото, такива екстри не липсват...

Когато правиш мъртва тяга, хиперекстензии и всички движения за гръбнака, вдигай главата нагоре и гледай нависоко! Неправилна техника на движенията е най-вероятната причина за болките, макар и да минават след тренировка!

Така ги правя, Белчо, уверявам те! Старая се, уж де  %-P ...тук треньора ме следи и беше доволен. А и tpd може и да е познал за матраците и пружините. Все пак не бях спала в старозагорското си легло от доста време  :lol:  Абе и без друго нищо не ми се прави тази седмица, няма да се зоря. Като се прибера ще мисля къде и как да тренирам. Ще взема най-после да се възползвам от услугите на персоналния треньор в твое лице. То е ясно, че ако няма кой да ме ръчка, нищо свястно не мога да сътворя. Не мога да се самостимулирам някакси.
С яденето ето какво скопосах днес:
1.2 кафета, 2 ябълки
2. 50гр. овес, 100гр. извара
3. 3 праскови
4. 100гр. козе сирене, 50гр. черни макарони
5. 1 купа салата домати и краставици, 1 авокадо
Между другото през деня - 100гр. сушени сливи, 100гр.тиквено семе и няколко корнишона.
Е това е. Много ли е, малко ли е, не знам... но няма и да се напъвам да го смятам.

Протеина куца, ама да не ствам дребнав :) Дерзай и смело напред!

Тия сушени сливи са супер остър бърз въглехидрат, поне ако са от тия дето аз съм купувал. Нищо лошо няма но е добре да го съобразяваш.

Менюто не е лошо за аматъор с твоите цели според мен.

Тия сушени сливи са супер остър бърз въглехидрат, поне ако са от тия дето аз съм купувал. Нищо лошо няма но е добре да го съобразяваш.

Менюто не е лошо за аматъор с твоите цели според мен.

Знам за сливите, обаче ...ъъъ... в тоалетната никаква не се вяскам  :red: И вода пия и какво ли не, дори Дуфалак ми изписа един местен дофтор, ама не става работата, бе! То и със сливите толкоз става, затова днес ги отказах. Не знам какво да се правя.

Ето и днешното ми ядене... то не може без издънки при мен. Ако се мине един ден без лакоми прояви, то следващия наваксвам :lol:  И какво да направя?!
1. 2 кафета, 2 ябълки
2. 1 “Корни” без захар
3. 30гр. екструдиран ориз, 100гр. растителен кашкавал, 1 домат
4. 3 праскови
5. сладолед и (ох, как да го напиша пустия му шоколад) и шоколад :red:
6. 1 печена скумрия и салата
Не знам защо се нахвърлих пак към шоколада. Гладна ли бях? Май не бях съвсем гладна. Не знам дали съм тъжна или нервна. Липсва ми кроса, липсва ми тренировката (Божкеее, не съм тренирала от 3 дни и гледай какво става)! Добре, че утре се прибирам към Варна, а още по-добре е, че ще ходя на концерт в Каварна вечерта. Ако има и други фенове на Manowar, може и да се видим на поляната :-)

Здравейте!
Отварям дневника си, малко прашен, но все още задимен. Не мога да се отърва от скапаните цигари, по дяволите. Спра ли ги, ме хващат други щуротии, които не са ми хич приятни.
Не съм писала повече от месец... но един съфорумец ме провокира в една от статиите. И затова ще пиша, за да има какво да чете, защото ще му е нужно. И не само той де :)
Тъй, сигурно повечето от вас вече са наясно, че имам проблем с храненето - проблема си има име и то е “булимия”, не е “глезотия”. По съвет на терапевта си, трябваше да спра всякакви режими и тренировки и да ям каквото, когато и колкото ми се иска, за да стигна генетичното си тегло. Е, ядох всякакви боклуци - баници, бонбони, сладоледи и какво ли не, не качих повече от 55-56 килограма. Явно това ще да е теглото ми. Обаче не ми е привично да ям каквото и когато. Някакси, не съм аз, когато не меря, не смятам и не тренирам. Всъщност съм аз, но този аз не е много хубав и цветен. Този аз крещи, троши и руши. Този аз иска да бъде свободен да избира. Този аз иска да бъде най-най-най...Всъщност, има един човек в този форум, който познава Аз-ът ми, оставен без наркоза. Благодаря ти, че ме изтърпя! :)
Тренировките в такива случаи помагат дотолкова, колкото да замениш нещо с друго нещо. И това е вариант, но не може да се каже, че е решение на проблема. Проблема е в главите ни. Проблема се казва “липса на нещо”. Тренировките изпращат хормоните на щастието към нещастните ни глави и така позабравяме колко всъщност сме нещастни. Не сме с ниска самооценка, напротив. Колкото повече знаеш, толкова си по-нещастен. И пак повтарям за тези, които не са разбрали, а се правят на разбирачи - хранителните разстройства нямат нищо общо нито с манекенски глезотии, нито с обществените идеали.
По-късно ще напиша тренировката и храненето си.

Прав си, Дзвер, страх ме е. Аз изпитвам ужасен страх и знам много добре от какво и кой ме е страх. Но този страх не е, от това че няма да се оправя или защото ще ме помислят за луда или каквото и да било. Оправям се и сама, при това прекрасно. Това с първия скок не е много уместно, или поне при мен не помогна. Наложи се да скачам няколко пъти с парашута. Хубавото е, че метаболизмът ми вече е повече от прекрасен. Имам вече и нормална човешка температура, потя се, докато тренирам.
Но има много други “болни”, които не ги е страх от нещо или някой. Искат, борят се с болестта си, но са зависими...Тя ги държи, защото е зависимост. Затова и трябва да се третира и като такава.

Ето тренировката за разбиване на страхове:
Добро утро - 4х12 пв. с 13 и 18кг.
Широк клек - 2х40 с 13кг.
Изтласкване от лег - 4х10пв. с 18, 20,5 и 23кг.
Мъртва тяга - 4х12 с 18, 20,5 и 23кг.
2 суперсери бицепсово/френско по 30/15 пв. само с лоста
крънчове с диск зад врата - 4х20пв.
Кардио - 30 мин.
Тренировките ще ги правя в такъв комплексен вариант, защото нямам много време да правя сплитове и да ги спазвам.

Храната за шампиони:
1. 60гр. овес, 100 извара
2. кафе и кола
3. 60гр. елда, 100 гърди, 20гр. сусамов тахан
тренировка
4. 50гр. ориз, 150гр. телешко
5. зелена салата, 1/2 авокадо, 150гр.филе

Здравейте!
Отварям дневника си, малко прашен, но все още задимен. Не мога да се отърва от скапаните цигари, по дяволите. Спра ли ги, ме хващат други щуротии, които не са ми хич приятни.
Не съм писала повече от месец... но един съфорумец ме провокира в една от статиите. И затова ще пиша, за да има какво да чете, защото ще му е нужно. И не само той де :)
Тъй, сигурно повечето от вас вече са наясно, че имам проблем с храненето - проблема си има име и то е “булимия”, не е “глезотия”. По съвет на терапевта си, трябваше да спра всякакви режими и тренировки и да ям каквото, когато и колкото ми се иска, за да стигна генетичното си тегло. Е, ядох всякакви боклуци - баници, бонбони, сладоледи и какво ли не, не качих повече от 55-56 килограма. Явно това ще да е теглото ми. Обаче не ми е привично да ям каквото и когато. Някакси, не съм аз, когато не меря, не смятам и не тренирам. Всъщност съм аз, но този аз не е много хубав и цветен. Този аз крещи, троши и руши. Този аз иска да бъде свободен да избира. Този аз иска да бъде най-най-най...Всъщност, има един човек в този форум, който познава Аз-ът ми, оставен без наркоза. Благодаря ти, че ме изтърпя! :)
Тренировките в такива случаи помагат дотолкова, колкото да замениш нещо с друго нещо. И това е вариант, но не може да се каже, че е решение на проблема. Проблема е в главите ни. Проблема се казва “липса на нещо”. Тренировките изпращат хормоните на щастието към нещастните ни глави и така позабравяме колко всъщност сме нещастни. Не сме с ниска самооценка, напротив. Колкото повече знаеш, толкова си по-нещастен. И пак повтарям за тези, които не са разбрали, а се правят на разбирачи - хранителните разстройства нямат нищо общо нито с манекенски глезотии, нито с обществените идеали.
По-късно ще напиша тренировката и храненето си.

Уини,това така си го написала,че само ти и хора с опит в тези проблеми биха те разбрали.Мен например изобщо не ми стана ясно какво искаш да кажеш..Не че е важно и да разбера де,просто отбелязвам.  :red:

Ще направя още един опит... :) ...тренировките и следенето на храната представлява самоконтрол,от който ти си имала нужда?Сега,когато си “свободна” да ядеш каквото си поискаш ти липсва смисълът на ограничението,смисълът,който самодисциплината придава на нашето съществуване.Целта,която иска жертви,всъщност е цел,която ни предпазва от тези нас,от които ни е страх,които не ни харесват и искаме да променим.Това,че ядеш сладки едва ли ти доставя удоволствието от постигането на нещо с тренировки.Знам го от собствен опит..намразих сладкото...не ми е вкусно,повдига ми се от него..не усещам радост щом си го сложа в устата,не виждам смисъл да го ям.Други неща изместиха заседналият ми начин на живот и те ме водят към един по-добър АЗ,към един АЗ,с който да се олицетворявам,да познавам и да обичам.

Нещо такова?  :P

ПС:А аз говоря по принцип и общи неща..За болеста не съм и намеквал,защото си нямам и идещ какво точно представлява.

Май и аз не разбрах точно за какво става въпрос, Winnie би ли обяснила по - просто като за нас :)

Ок, ще ви обясня. То и аз пиша малко объркано, но така е в обърканата ми глава... :red:
Това са болести на психиката. Най-често се отключват от някакви емоционални и или други травми. В началото си това е депресия, при това много сериозна. Мозъкът гладува, не знам точно какво става в мозъка при депресия, но някакви вещества не му стигат. “Болният” започва да се чувства добре, поемайки големи количества храна, защото всъщност храненето е едно от най-големите удоволствия, нали така. Не е задължително да е храна, може да е алкохол, дрога. Но храната е достъпна и лесна за употреба, има я навсякъде. Като не може да направи друго, човекът започва да си яде по много... докато един ден, поглеждайки в огледалото разбира, че яденето му е изиграло лоша шега. Има хора, които могат да погълнат толкова храна, колкото и вие не можете да си представите, при това наведнъж. Някои започват да я повръщат, пият разхлабителни, пият диуретици, тренират до припадък, правят какво ли не...някои се отказват от нея, някои си продължават с тъпкането. Има различни разновидности хранителни разстройства.
Там, е работата, Дедмен, че на мен ми е нужен контролът върху храната, защото ако го няма, аз не се храня нито качествено нито достатъчно. Минавам само на бонбони, шоколад и солети примерно, по някое време някоя баница, кола и така. Въглехидратите ме засищат и нищо друго не мога да ям. Е, сега не съм качила почти нищо, но не мога и да кажа и по колко калории съм приемала, защото не съм ги броила.
Сладкото не е критерий. То си моята мания :-)  Не всички ядат сладко. Сладкото ми зарежда кухата кратунка с положителни емоции и хормони, така както я зарежа и силовата тренировка. Затова и аз докато тренирам, не се тъпча нито със сладко, нито с нищо. Даже хич и не ми се поглежда храна.

Ами аз както виждам нещата - за психиката не мога да коментирам, но желанието за сладко и други неподходящи храни най - лесно се тушира когато през няколко часа се яде богата на протеин храна - това поражда ситост и преустановява “копнежите” по неподходащите храни. Спорта и в частност редовните тренировки с тежести и особено кросовете в парка сутрин се явяват отличен антидепресант. За качването на килограми мога до ти препоръчам да тренираш с по - големи тежести и по - ниски повторения 6-10 (знам че подобна трениравка не се нрави на повечето жени и те не слушат такива съвети) и да ядеш по калорична храна, но от правилния тип.

Алкорин, мерси, обаче не искам повече да качвам. Нали точно с това се боря?
Последния път, когато се помъчих да се освободя от мазнините си, установих нещо наистина впечатляващо. При всеки изгубен грам се стараех да увеличавам яденето като защитна реакция. Накрая ме хвана такава параноя, че дръпнах щепселът. Мен ме е страх да отслабна. Страх ме е, че ако изгубя сланинената си обвивка, ще стана уязвима и крехка и това нещо толкова ме плаши, колкото и другото. Точно заради страховете си се крия зад сланини и облаци дим и какво става - пушена сланина :lol:  Същата работа е и с мускулната маса. Не ги искам и двете вече. Затова няма да те послушам относно тренировката и храненето. Не са за мен.  Аз трябва да превъзмогна самото топене на мазнините, не да качвам.  Това - в психологичен план. Иначе физиката ми не ме вълнува толкова като цяло. В огледалото не се виждам като самолет или чудовище, проблемът е в кантара.

Важно е какво виждаш в огледалото - психическият проблем е, когато там не виждаш реалното положение, а проектираш собствените си паранои. Кантарът ... майната му.

Важно е какво виждаш в огледалото - психическият проблем е, когато там не виждаш реалното положение, а проектираш собствените си паранои. Кантарът ... майната му.

Иве, това е така, но това проектиране го правят анорексиците и някои форми на булимията. Те се радват, когато свалят килогами и се панират, ако качат. В огледалото се виждат като канари :-)
При мен е обратно положението, много странно... аз не го бях забелязвала до тази година. Не ми беше ясно и защо всеячески се мъча да качвам мускулна маса, топейки сланини. За какво ми е?! Ами пак за същото - за да се защитавам.

От какво?

Сега ще обясня и на Ивка и на момчетата.
Хората смятат, че подобно поведение се дължи на загубата на контрол. Да, има липса на контрол, но то е липса на контрол в яденето.  Иначе контролът го има, при това е много дълбоко залегнал. Контрол на желания, контрол на емоции, контрол на всичко нормално и човешко. И той е натрапен именно със страх. Единственото безконтролно нещо е в чинията или ... тавата.
Въвеждането на контрол в яденето е ключът към палатката. Така започват да ти излизат чевиите наяве. И вместо да си го изкарваш на храната, започваш да си го изкарваш където трябва. Не казвам, че всички ще останат доволни от теб, но не е и нужно, нали? Все пак ти си главният герой.

Абсолютно, а не част от фона, на който останалите се изявяват като главни герои.

Абсолютно, а не част от фона, на който останалите се изявяват като главни герои.

Именно, главни  :lol:
Ох, днес четох една статия, че гладните мъже харесвали дебели жени. Голям смях. Подозирам, че и гладните жени харесват дебели мъже (визирам себе си). Ама то и с ядене не ми се оправя вкусът, явно съм много гладна...
Ето днешния отчет:

Тренировка:
10 мин. скачане на въже
глутеус ритници с пясъците - 3х20 с всеки крак
ритници настрани - 3х20 с всеки крак
разтваряне встрани(летеж) - 10, 8, 8 с 2х5кг.
наклони с дъмбел за талията - 2х50
повдигане на краката от лег с пясъците - 3х15 (проблемът с прешлена се реши, като си седнах на дланите)
крънч-преси с диск - 3х15
крос - 30 мин.

Храната:
1.60гр. овес, 100гр. извара
2.50гр. ръжени макарони, 6 белтъка, 20гр. тахан
тренировка
3.30гр. оризовки, 1 пилешки шиш, салата
4.салата, 1/2 вокадо, ленено масло, 1/2 шиш, 50гр. пушено филе

Здравейте!
Искам да ви споделя нещо, провокирано пак от същата статия в изданието. В коментарите се развихри спор между двама души, които уважавам безкрайно. Поддържам София, защото я познавам и защото знам, че се е справила с огромен товар. Знам, че този дневник е често посещаван именно от жени с подобни на моят проблем, и затова ще напиша тук какво мисля по въпроса.
Няма нищо по-лошо от това, да се мислиш за страдалец и жетрва на нещо. Обаче, ние не сме жертви на обществото, нито на модата, нито на себе си, нито на хипохондрия... най-често сме жертви на хората, които са ни най-близки и небезразлични. И булимия не значи непременно повръщане или самосъжаление. Коренът е в яденето, не в изкарването му по някакъв начин. Храната е инструментът, не е фитнесът, драги. Знаете ли от колко време се пъна с всякакви фитнеси и гимнастики?! Нито една от програмите и нито един от инструкторите не могат да оправят бъркотията в главите ни. Влачила съм се на тренировки в състояния, които не може да си представите. И въпреки всичко, не съм се мислила за “страдалец”, напротив - за героят на деня.
И защо да не потърсим помощ отвън? Къде да я търсим - при хората, които провокират кризите ни ли? Докато не срещнах терапевтката си Lumina, тук в този форум ( за което съм много, ама много благодарна на форума), нищо не се е променяло с годините. Да, спирала съм повръщането, но не и желанието за ядене. Преждала съм до безобразие. А щом го има яденето като заместител, значи нищо не е излекувано. Сега пък да не си помислите, че е някаква форма на лакомия? Няма формула, нито режим, с който може да се спре преяждането ако е на психична основа, от мен да знаете. Единствен вариант за оправяне е психологична, понякога и психиатрична помощ. Та, за мен помощта дойде отвън, при това много адекватна и безотказно действаща. Чак след нея проработиха и програмите и режимите. Така че, не си мислете, че с някакви упражнения или чупки или още по-зле - неадекватни диети, ще се оправите. Нужно е много повече. И да - важно е да се осъзнаят страховете и да се реагира правилно в ситуациите, които ги пораждат. Но това осъзнаване идва чак след като си готов да не зависиш от яденето си!!!
От днес започвам индивидуален хранителен и тренировъчен режим, изготвени ми от Питона. Престарших се най-накрая и взех че му се доверих! :)  Някакси успях да повярвам и в него и в себе си. И да - тези неща не стават с много хора, но не се знае кой ще срещнеш в тълпата. Много е важно да повярваш на човека отсреща. Няма да пиша какво ям и как тренирам, ще си го запазя в тайна. Ще ви споделям само отзивите си на всеки 2 седмици (толкова трае един цикъл) - как се чувствам, какво се променя, променя ли се нещо изобщо и т.н...
Поздрави от мен!

Успех!!

Здраейте!
Иве, мерси! Съмняваш ли се да се проваля, аз не щото :) 
Сега направих равносметка, колко е полезно човек да си води дневник. Но там трябва да вписва и усещанията си, не само какво е ял и какво е правил, защото е много важно да се разбере цялостното въздействие. Обърнах няколко поста и разбрах колко съм зле наистина, оставайки се без тренировки. Ами честно казано четейки си глупостите, ми се вижда все едно чета изпита си по психология, на който нищо смисленно не можах да напиша  :lol: И естествено, съвсем по друг начин изглежда ситуацията след някоя и друга тренировка. Ей това е пристрастеност!

Други неща изместиха заседналият ми начин на живот и те ме водят към един по-добър АЗ,към един АЗ,с който да се олицетворявам,да познавам и да обичам.
Нещо такова?  :P

Да, именно това се случва и с мен, Дедмен. Само че там където съм писала простотиите, не изглежда така. Истината е, че човек се научава да обича най-вече себе си. После се научава да обича и други работи.

Честит рожден ден Дидке! :-)  :-)  :-)
Бъди много здрава, позитивна, усмихната, креативна, амбициозна и най-вече щастлива.
Целувки  %-P

Хей, честито и от мен! Пожелавам да сме свидетели на още по-успешен дневник през идната житейска година на Уини. :)

ЧРД и от мен, Winnie!

Здрава, щастлива, влюбена, нахилена и спортна!

ЧРД, сладурка!!!!!!!!!!

ЧРД и от мен! Бъди здрава и обичана. Покорявай все повече лични върхове! :)

ЧРД и от мен! Бъди здрава и обичана. Покорявай все повече лични върхове! :)

x2

Еййй, че ме зарадвахтеееее  :-)
Благодаря на всички за пожеланията! За мен е щастие, че съм част от вас и от този прекрасен виртуален свят! Благодаря ви, приятели.
Ще ви удостоя скоро с нов дневник, по-успешен, естествено. Само трябва да си вдигна главата от малко лични занимания, свързани с жилища, ремонти, местене и други такива главоблъсканици и естествено, трябва и да се мобилизирам, че отива да ме мързи.
А, че съм здрава и обичана е неоспорим факт. Никога досега не съм била по-здрава, по-щастлива и по-красива. И затова имате заслуги всички вие. Отплеснах се пак в лирични отклонения... но, нали сте ми свикнали вече.
Какво си пожелах? Пожелах си един по-добър свят, такъв какъвто го виждам през моите розови очила. Пожелах си никога да не погледна в кривото огледало и да посрещам с усмивка всеки нов ден. Пожелах си и екскурзия до някоя студена скандинавска страна, където да пия нещо греяно и да хапна прясна сьомга  %-P
Ай, стига глупости вече  :lol:

Здравейте, пак :)
Отварям старите хроники. Стига съм лежала, че ще взема да заспа накрая в някой зимен сън...Не съм тренирала има-няма месец, а имам чувството че е минал век. Не успях да се мобилизирам до вчера и такъв мързел ме беше обзел, че ме е срам да си призная. Питона не успя да ме мобилизира, що така?! Той човека няма никаква вина, ами моята глава си е корава и не искам и да знам кое е редно и кое не е. Време е за свободни съчинения в спортните ми изяви.
Основен проблем, както винаги - паласки и корем. Никаква дефиниция на талия, никакъв пясъчен часовник - равна талпа от горе до долу.
Тренировките ми засега ще са кръгови и безинтересни и няма да ги пиша подробно. Те ще са и поорязани откъм упражнения, заради липсата на машината, но според мен ще е по-добре от гледна точка на системното ми прекаляване и претениране. Ще пиша яденето, дето ми е основния проблем в цялата галимация. Режимът е балансиран 40б/40в/20м%.
Закуска - 60гр. смески(смес от ръжени, овесени и ечемичени ядки), 100гр. извара, ленено олио
тренировка 45мин.
Обяд - 60гр. ръжени макарони, 150гр. извара(нямах друго под ръка, затова пак казеина)
Следобяд - 2 кюфета, домат
Вечеря - салата, св.пържола
Последно - домати с извара 150гр. (любимият ми бъркоч)
Добавки - витамини и амини и един термогенетик, обаче нещо ме удря в бъбреците този генетик. >:(

Ей, как ги обиди ‘кръговите’. :lol:
Дай да надзърнем, може пък и да са интересни. :)

Здрасти!
Ами Сталкер, не съм искала да ги обидя кръговите... Малко ми е тъпо винаги в началото, нали знаеш - по 1 серия се въртиш като пумпал. Тъкмо се засилиш да клякаш и трябва да спреш и да започнеш махаш преси или други такива щуротии. Както и да е, цялото тяло правя в началото и постепенно ще увеличавам кръговете и тежестите. Докато... застъпя големите машини в залата.
Днес - кардио и нещо като кръгова на корема и паласките. Брей, този корем не знам какво ще го правя... И все повече се отпуска сякаш. Той, вместо да се прибира, продължава да се самонапълва. Краката ми, за сметка на това, не мърдат, което ме радва в случая. Обаче, тревожното е, че качвам “по мъжки” сланина, въпреки употребата на женски хормони(отново!). Всяка година различни доктори се мъчат да ме вкарат в пътя, ама няма да стане тяхната работа. %-P Накрая ще взема да се назобя, току виж се оправя отведнъж.
Режима ми започва да се оформя, ура, още на втория ден успях да вляза в ритъм.
Закуска - 60гр. смески, 100 извара, 1 изолат
После - 1 ябълка
Обяд - 60гр. макарони, 100гр. пиле
тренировка+аминокиселини
После - 60гр. макарони, 150гр. пиле
Последно ще е салата, 150гр. извара, маслини
Всичко - към 1700кал

Здрасти!
Днес съм на свободен режим, така ми е лесно психически да приема “диетата” с награда накрая на седмицата. Много е хубаво това, че наградата ми се състоя само от 1 вафла. Наистина ще взема да се оправя, както изглежда, шоколад не съм пипала мнооооого отдавна.
Тренировката беше само крос 30мин.
Закуска - смески с извара
После - 1/2 кисело мляко, 1 ябълка
вафлата, след която следва кардиото
Следобяд - 2 пилешки крила, бобена салата
Вечеря - доматки, извара, 1/2 авокадо

Здравей, Уини!
Много ме радваш с новото си дневниче!
Коремът ще го оправиш, няма начин...е...от раз няма да стане сигурно...едва ли щеше да е интересно, ако ставаше така ;)
И аз не разбирам защо не ти харесват кръговите...на мен повечето ми тренировки са организирани така, но...аз не обичам почивките и мен това “търчене” от единия до другия край на залата постоянно много ми допада :)
Успех!