Ортопедични обувки и стелки

Откъде започва всичко?

Още от древни времена обувката се е използвала и е приемала най-различни форми. В това се убеждаваме от запазените фрески и рисунки. Развитието на обувката се влияело от няколко фактора: климат, финансова способност, хигиена, нрави, обичаи и мода.

По нашите родни места най-разпространената обувка бил цървулът, който всеки можел да си изработи от подходящата кожа. В топлите страни предпочитали сандали, а по студените места се носели обувки от необработени кожи за изолиране на студа.

Обущарският занаят винаги бил на почит, най-вече защото само заможните хора можели да си позволят услугите на майсторите. По-късно, към XV век, обущарите започнали да поставят на обувките ток, който е повдигал задната им част, за да я запази от уличната смет и кал. Тази технология се е наложила както от хигиенична необходимост, така и от икономичност, тъй като при нужда е могло да се смени само токът или само подметката. Главната роля за развитието на обувките изиграли богатото градско население и войската.

Богатите хора са искали за себе си и децата си фини и лъскави обувки, а войската - здрави и масивни. Модерната обувка била скъпа, тясна, остра, но "луксозна". Всички тези обувки обаче били медицински неиздържани.

За първи път през 1857 г. цюрихският анатом Херман Майер предложил обувката да се строи, съобразявайки се с главната функционална линия на ходилото, която според него започва от средата на петата, минава през средата на главичката на първата метатарзална кост и стига до средата на палеца.

Методът се наложил едва когато бил възприет от Министерството на отбраната на САЩ. Въпреки това в тази конструкция не били съобразени латералните лъчове на ходилото. Обосновката на анатомическото гледище била изискването за достатъчно широко пространство в обувката за всички пръсти, най-вече за петия пръст (кутре) – нещо, което до момента липсвало. Оста на съвременния нов калъп вече минавала от средата на петата, през средата на втория пръст на ходилото. Заострянето на обувките ставало чрез удължаването им.

Ортопедичните стелки

С ортопедични стелки се снабдяват хората с изменени в лека или тежка степен ходила. Снабдяването с правилните за нас стелки не изглежда голям проблем. Мнението на специалистите обаче е, "че едва ли в цялата медицинска наука съществува такова терапевтично средство, относно което да царува толкова неяснота и да са извършени толкова меркантилни безобразия" (~Рене Баумгартнер).

Основните правила за изработка на стелка са:

• да запазва за дълго време формата, която й е дадена и да бъде леко пружиниращо-еластична;
• да дава възможност за допълнителна корекция на формата й;
• да бъде здрава и хигиенична;
• да не заема голямо пространство в обувката;
• да бъдe с минимална тежест;

В ежедневието забелязваме, че предписаните ни стелки за коригиране на сводовете на ходилото не отговарят на очакванията, които им възлагаме. Пациентите често се оплакват, че стелките са неудобни, че ги убиват, че заемат много място в обувките или при ползването им се получават допълнителни болки. За съжаление в повечето случаи болните имат право.

Не е достатъчно просто лекарят да назначи стелки и да изпрати пациента вкъщи. След едномесечно ползване болният трябва да се яви на контролен преглед. Много често се налага повторно коригиране на стелката. 

За да постигнем добър лечебен ефект, трябва да сме наясно какво всъщност се изисква от стелките, а то е:

• Да поддържат сводовете на ходилото с цел премахване на мускулни и ставни инсуфициентни оплаквания;
• Повдигане и коригиране на сводовете на деформираните ходила. Предпазване от рецидиви на лекувани по различни начини деформации на ходилото;
• Изравняване обременяването на различни места на planta pedis, а така също и облекчаването на пренатоварени и болезнени плантарни зони;
• Облекчаване на отделни сектори в предната част на ходилото при превъртането;
• Със стелката може да се повлияе отчасти върху посоката на превъртането на ходилото;

От стелката не може да се изисква повече. Ако това не носи желания ефект, трябва да се премине към ортопедични обувки или към друго ортопедично средство.

Освен стелки съществуват и т.нар. подложки. За разлика от ортопедичните стелки подложките за ходилото имат главно профилактично предназначение. Само в малко случаи могат да бъдат лечебно средство, но трябва да се нагодят индивидуално. 

Ортопедични обувки

Ортопедичната обувка е лечебно средство, което се предписва от лекаря ортопед. Изработва се строго индивидуално за болния с дефектно ходило, предимно ръчно.

Ортопедичната обувка осъществява освен обличане на ходилото, също и важни ортопедични мероприятия като: вграждане, отбременяване, подпиране, изравняване на дефект, корекции, обездвижване на стави, улесняване превъртането на ходилото и др.

Ортопедичният майстор-обущар е задължен да работи заедно с лекаря, който предписва обувките. Ако ортопедичният майстор работи сам, без лекарски контрол, е много вероятно да се допуснат грешки.

Най-важното, което трябва да знаем за ортопедичните обувки:

• За предписването им трябва да е запазена най-малко една трета нормална плантарна кожа. Ако такава не е налична, то случаят не е за ортопедични обувки и трябва да се предпише специален ортопедичен апарат;
• Ортопедичните обувки се ползват и носят не повече от 12-14 часа дневно. Корекциите на ходилото, които изискват натиск, се осъществяват за още по-малко време; 
• Обувката се прави от мек материал и не много висока; 
• Материалите, използвани за изработката на ортопедични обувки, са изложени на външните атмосферни влияния и се износват и деформират лесно. От това следва, че качествата им за корекция и цялостно обездвижване на ходилото са временни;
• Обувката действа чрез обременяване върху плантата, а оттам и върху субталарните стави. Чрез накланяне в различни посоки тя може да действа индиректно върху всички стави на крака. При създадена разлика в дължината на краката обувката може да въздейства даже върху таза и гръбначния стълб.

Основното предимство на ортопедичната обувка е нейната лекота и естетически външен вид. 

В заключение

Както при всичко свързано с нашето здраве, заключението е едно: преди да предприемете каквото и да е – консултирайте се със специалист! Ако все пак сте решили да действате на своя глава, със сигурност високите цени на качествения продукт ще ви откажат да рискувате.