Записки Dymag (уличен фитнес)

Зьн - Я, “Пак” на фонетика, при БДС клавиатура, излиза “Зьн” 🙂 Оставям тази случайна подробност в спортен дневник, не защото сама по себе си е важна, а защото ми прави впечатление всяка подробност. Това се отнася и за спорта.
Една от подробностите които съм наблюдавал, е колко килограма се прехвърлят в една тренировка със собствено тегло, на база лично тегло и брой повторения, в сравнение с подобна в зала, пак на брой повторения и работна тежест. Общо взето, що се отнася за горната половина на тялото, в масовия случай общото количество прехвърлена тежест в една тренировка на лостове и успоредки е по-голямо от колкото подобна в зала, както и средната тежест за брой повторение, която е постоянна величина - собственото тегло без малко за предмишниците. В залата, тази по-лека средна тежест е насочена към по-малко мускулни групи, например бицепс, гърди и т.н., докато на успоредки и лостове е разпределена между цялата “верига” и концентрирането й в част от нея е почти невъзможно. В крайна сметка, тежеста за “мускула” в залата е по-голяма заради изолирането и възможноста за по-тежка единица, защото на лостовете по-високата средна стойност отивя в цялата “верига”. Съответно при спортуващите в зала се наблюдават по-силни отделни мускули, а при спортуващите по успоредки и лостове с цяло тегло - по-силни “вериги”, които им позволяват да правят силови и др. маймунджулъци, с “по-тънки” ръце. С това килограмите и височината нямат нищо общо - имат тренировките. Интересно, мисля, като “Зьн”.
Утре пътувам в Кърджали, където до сега на съм ходил служебно.

Както казваше Сашо, каквото тренираш, това можеш. Колкото го тренираш, толкова го можеш. Мога да добавя и както го тренираш, така го можеш. 🙂
Очевидна истина, която много хора някак успяват да забравят. 🙂

До сега не съм бил в Кърджали, освен при транзитно преминаване и съм изненадан от града. Че съм като в чужбина е ясно - навсякъде се говори турски, масово има надписи на турски и само по имената не мога да разбера мъжко ли е името или е женско. Има и някой друг надпис на гръцки. Това си го знаех. Не знаех какви паркове има в Кърджали, с големи зелени площи и огромни дървета, широки алеи, пейки (здрави), че дори и езерца. Много красиво. Кръчмите дори бият пловдивските по цени и посещаемост, като, както си знаех и от преди, местния хит е пържения шаран.
За спорта ... огромна трагедия за уличния фитнес. Без думи съм за “площадката”, единствената в града, даже докато търсех лостове в нет-а ми излезе резултат в OLX “Продавам апартамент в Кърджали до площадката за уличен фитнес”. Площадката е ... нищо не мога да кажа, качвам видеото от откриването й:

Ужас. И това е въпреки огромните зелени площи и възможности. За мое утешение на “площадката” има и лост, очевидно различен от останалите уреди и доста по-стар. Днес на него се опитваха да спортуват 6 човека, без да се броя и аз. Горките любители на уличния фитнес от Кърджали ... как да не отидат после в кръчмата

Освен тежестта, другият огромен фактор е обхватът на движение (без значение дали в залата или на лостовете).

Например изхвърляне на лост или пудовка от земя прав е движение с огромен обхват на движение, за разлика от доста трибойски лежанки с 5 см ход на движението 🙂

Освен тежестта, другият огромен фактор е обхватът на движение (без значение дали в залата или на лостовете).

Например изхвърляне на лост или пудовка от земя прав е движение с огромен обхват на движение, за разлика от доста трибойски лежанки с 5 см ход на движението 🙂

Сега си представи това движение да го редуваш с коремно на лост 🙂

С много добри впечатления останах от момчетата от Кърджали, с които се запознах на лостовете там - страшни маниаци са, с голям мерак и потенциал 🙂 Дано им проработят плановете за по-сериозна спортна площадка, искрено им го пожелавам

В предвид предпоследното ми мнение, в последните тренировки, освен ластик и по-комплексните движения на лост и успоредка, вкарах и изхвърляне на камъка от земя назад с изправяне над главата, което редувах с тюлени, т.е. със затруднени коремни с успореден хват. Още го избягвам камъка, но мнението на Alexander Krastev ме подтикна да му посегна 🙂

Две седмици не ми остана възможност да пиша в дневника. Нямах възможност и за лост и успоредка, затова тренировките ми бяха с ластик, кофи на ъгъл на парапет, набирания на рамка на порта и крака. Рамката малко квадратна, парапета също, съответно мазолите на ръцете ми станаха на четири реда 🙂 ... с тези мои пътувания все съм в условия на деадаптация. Другата седмица съм пак в Пловдив, после пак в Плевен <- я, Пл. и Пл.

Ти ако имаш път към Кърджали пак - пиши де, не така в последия момент. Ще се радвам да се запознаем 🙂

Аз писах предварително. Винаги пиша къде ще ходя с идеята някой съфорумник да е от там, да съдейства за места за спорт, компания, бира и т.н 🙂
Сега съм в Плевен и бях приятно изненадан от ново съоръжение с двойка лостове (ниски), успоредка (къса и без възможност за махове), шведска и хоризонтална стълба, в центъра, при фонтаните. За съжаление май го е проектирал човек който не спортува, защото е използвал за вертикални основи дървен материал, за който е закрепил хоризонталните метални елементи с винтове директно в дървото, а дървото, макар и масивно, подозрително ми прилича на чам. Това след една зима ще се разбие, но все пак, след като го има, е по-вероятно след това да бъде реновирано с нещо по-качествено.

Ти си писал ама аз съм го проспал. Иначе точно на такова място ще те закарам, стига да имаш път насам. Иначе и за бира ще измислим нещо - само мерак да има 🙂

Центъра на Плевен е пълен с гларуси, които даже имат малки. Доста необичайно, макар че съм виждал гларуси да гнездят и в София. За статистиката, прикачвам снимки на новата спортна площадка в централната част на Плевен. Нямам впечатление за голяма посещаемост, но и времето е лошо.

Тази площадка ми прилича на отбий номер, по скоро за деца. Дали някой ходи да тренира там освен ти. 🙂 ?

Да, с тази идея е проектирана и правена, от хора, които нямат никаква представа от спорт, макар че в общинския съвет са гласували за “спортна площадка за фитнес на открито”, според протокола от заседанието. Въпреки че по-скоро детска имаше спортуващи. Ходих и до парк Кайлъка, което е страхотно място за тичане, колоездене и разходка. Там имаше и посредствена стойка за кофи, от тези, дето можеш да си облегнеш гърба и да си повдигаш коленете и извита като арка хоризонтална стълба, предлагаща набирания с успореден хват на разнообразни ширини. Стари и неудобни, но имаше спортуващи. Единствената площадка която ставаше за по-сериозен спорт беше тази в парк десети декември, между другото изцяло изградена от дарителски средства, но ми беше далече. Бях и там, но не съм впечатлен. Успоредката е по-висока от високия лост в градската градина и мен, тънка, а за лостовете си трябва добра кондиция в краката за отскок за да се хванеш. Там нямаше спортуващи. Чак днес се прибрах и нямам търпение да си спортувам на “домашната” площадка в 66-то. Утре

Пак съм в Плевен и този път снимах спортната площадка за баскетболисти в парк “Десети декември”. За информация, 10 декември е датата на която Плевен е освободен по време на Руско-турската война след пет месечни сражения, по-известни като “Плевенската епопея”. Голям зор е било и може би затова и уредите в едноименния парк са “висока топка” - уморяваш се само докато се позиционираш върху тях, ако изобщо успееш. Днес там имаше спортуващи, които се набираха не на лоста, а на успоредката, която, всъщност, си има всички характеристики на лост, като височина и дебелина на тръбите 🙂 Кофи не правеха, че си е високо за качване - помпаха лицеви.
Прилагам снимки
И още две за рубриката “това го има само в” Плевен, църква с оръдия ... така де, няма шест-пет. Това с християнското смирение и дясната буза (сигурно удрящия е левичар) и на мен не ми допада

Виж сега, може пък причината да е друга, пък ти да не си видял точно. Е тук попаднах на една статия скоро за плевен, чети внимателно ...

Съвременните плевенски катерачи

Вече съм фен на Мъкси 🙂
Ех, друго си е да се прибереш по околовръстното със средна скорост 17 км. в час, любувайки се на кулата.
Между другото от известно време тренирам мацка, набор ми е, ежедневно ластици и чат-пат пилатес на земя. Толкова мъже съм тренирал, защо не и жени 🙂 Имаме работа, но ако не се откаже ще я направя звяр. Прилагам снимка от днес ... трябва да я науча да позира

Офф, не е лесно

1.
10 ластик над глава напред, на ръка (флайс над глава)
2 силови с тесен надхват
2 тюлена на две напречни (тесен хват) - това са затруднени коремни с успореден хват
10 ластик над глава назад, на ръка
4 L to HS
10 български клек, на крак
2.
10 ластик от страни напред, на ръка (страничен флайс)
2 силови с широк надхват
2 тюлена на шест напречни (ултра широк)
10 ластик в страни назад, на ръка
4 flying ass със стъпване върху успоредката - от известно време ползваме успоредка на две нива и стъпването е на около 15 см. по-високо от опората на ръцете
10 румънска тяга на един крак със собствено тегло, на крак
3.
10 ластик ниско покрай тялото напред, на ръка
2 силови с подхват с прехвърляне между тях отпред
2 тюлена на четири напречни (широк)
10 ластик ниско покрай тялото назад, на ръка
4 L to planche
10 отпад с мах напред, на крак
4.
5 с рамо към ластика с ръката от към него и движение към тялото навътре, редуване над глава, пред тяло на височината на раменете, пред тяло ниско и зад тяло, общо 20, на ръка
2 силови с тесен-смесен хват, по едно на страна
2 тюлена с хват и с двете ръце на една тръба (стъпало) - трудна работа
5 с рамо към ластика с външната ръка и движение навън, над глава, пред тяло на височината на раменете, пред тяло ниско и зад тяло, общо 20, на ръка
4 спусната кофа до нисък planche, без вдигане на кофата
10 страничен напад, на крак
5.
10 с гръб към ластика и две ръце, опъване зад врат, прибиране, сваляне пред тялото и пак опъване, на ръка (обличане на ластик)
2 нормални силови с отсичане - от пълен вис три леки маха на тялото преди вдигането
2 тюлена на четири напречни (широк)
10 с лице към ластика и две ръце, обръщане назад докато дойде зад кръста и връщане (събличане на ластик)
4 с хват, прави ръце и подпрени рамене върху успоредката, вис под нея до свещ върху нея и разкрачване - нещо като да хванеш тежест с две ръце и да я повдигаш с прави ръце пред тяло, само дето тежестта съм аз 🙂
10 пистолета на високо стъпало (почти до чатала), на крак
6.
10 с лице към ластик с високо окачване, сваляне на ръката до срещуположно бедро, на ръка
5 “пружина” - от вис под успоредката с вдигнати колена, разпъване до предна везна и връщане
10 с гръб към ластика с ниско окачване, повдигане на ръката пред тяло, на ръка
5 от моите кофи - предна, през flying ass до plache и пак
10 нормални клека с наклон на стъпалата напред
7.
10 с гръб към ластика, две ръце и разпънат пред тялото ластик, въртене на ръцете - лявата горе а дясната долу и обратно, под напрежение, в посока
5 повдигане на торса с J-набиране с успореден хват на хоризонталната стълба на 5 напречни стъпала ширина (мн.широк)
5 J-набирания на 3 напречни (раменен) без отпускане на J-то
10 с лице към ластика, две ръце и разпънат зад тялото ластик, въртене на ръцете, в посока
10 комбинирани кофи с мах (20 избутвания)
няма крака
8.
10 странично усукване с ластик с прави ръце напред, на страна
2 невъзможни - повдигане на вертикален хват с опора зад тяло, на страна
10 странични усуквания с ластик с пправи ръце назад, на страна
2 възможни - пред тяло, на страна

... това да си опиша тренировка е голямо предизвикателство. Много по-лесно ми е да си я направя 🙂

ПС: Да - забравих серия набирания, ей така - за цвят в 8

Миналите две седмици ми бяха малко натоварени и почти нямах тренировка преди 21:00 часа, но бяха хубави - не съм ги “претупвал”, което всъщност също е по-добър вариант от никаква тренировка. Малко сън - под 30 часа общо за тази седмица до момента и по едно ядене на денонощие, но тренировките са си тренировки. Както обичам да казвам: “Мия си зъбите”. Другата седмица съм в Свиленград, където нито съм бил, нито съм минавал транзитно. Мисля че ще ми е интересно да съм на непознато място.

Свиленград определено е интересен с разположението си на 2 км. от Гръцката и на 13 км. от Турската граница и влиянието, което има от това местоположение. В момента се изхранва от хазарт, който в Турция е забранен и при население под 20 хил.души има почти толкова казина и игрални зали, колкото са в София. Местните май са доволни от това обстоятелство. Иначе името си дължи на коприната (свила на старобългарски), която в миналото се е произвеждала тук. Кръчмите са много добри, но със завишени цени. Това за обща култура.
За развитието на моята култура си намерих място, прилагам снимки.

Който има път към Свиленград, обезателно да посети кръчма “Хъша”.
Хубави тренировки в София, на домашен терен, три дена подред. Първата тренировка беше с пълнеж ластик, втората с преса - разни повдигания и спускания на краката от вис и опора, чистачка, тяга на лост и т.н., третата с т-рекс колан. Останалото си беше същото - силови и тюлени, а срещу тях L to HS, L to planche и т.н. Всичко на кръгове, с крака накрая.
Другата седмица съм в Хасково, но ще спя и спортувам в Димитровград, при “върлината”, където паднах на лакът, а после съм няколко работни седмици в Пловдив. Пловдив го чакам с голямо нетърпение, най-вече заради James Hinks. Голям атлет и страхотен човек. Между другото вече клякам така, както ме посъветва последния път когато се видяхме, ако правилно съм го разбрал - по-широко коленете и без много навеждане.

Димитровград, “върлината”. Добра площадка, на добро място, с много зли комари - както залезе слънцето се вдигат като мъгла. Тук, във всяка тренировка, освен кръвопускане, имам обръщане или изхвърляне на гума през гръб. Прилагам снимки

В Пловдив съм трета седмица. От понеделник до четвъртък спортувам в Пловдив, петък събота и неделя на “домашната” площадка в София, 66-то СОУ. Тренировките са ми като предишни описани, без непосредствени цели и ежедневни, както любимото ми сравнение - миенето на зъбите. Кулинарен Пловдив продължава да ме изненадва, този път с едно малко, неформално заведение, до Медицинския университет, с необичайното име “Соло куи ам” (в превод, “Точно тук”/”Само тук съм”). Който се интересува лесно ще го намери, с това странно име 🙂 Препоръчвам за неофициално наяждане и напиване в Пловдив.
Смених ластика от 25 на 35 кг. съпротивление, според данните от производителя. Някои движения, като изнасяне на права ръка над главата или покрай тялото, назад, с длан към окачването, са ми много тежки, но ще се приспособя. То, в същност, точно това е тренировката - вкарване на тялото в условия, към които ще-неще, трябва да се приспособи със съответната за това промяна - сила, кила, то си знае. Тури го на слънце - ще хване тен, тури го на сянка - ще избелее 🙂 Тялото е мъдро

Евала, че държиш на командировки. Аз лично няма да мога, така постоянно да съм някъде. Но явно това ти е работата.

Нов лаф от лостовете: Ще си обръсна главата, ще си облека потник с два номера по-малък и ще приличам на голямо бебе ... на Вин Дизел 🙂 След драконите татуират ли си селяни?? и културистите, като се къпят, как си търкат гърба?, този допълва пъстрия лостаджийски фолклор. То не мога да се сетя всичко което се изговаря там, но е доста забавно.
След като изчезнаха всички камъни от спортната площадка ... на кой му трябват, че ги взима, е интересен въпрос, та, вчера установих, че някой е донесъл нов. Днес му посегнах, за изхвърляния напред и над главата, назад.
Още седмица, максимум 2, ми остават да обикалям и после съм си в София, че много ми стана нещо напоследък

Снимки на спортната площадка на която тренирам тази седмица в Пазарджик. Днес се закачах с две момчета, че ще направя повече коремни от колкото те двамата заедно, та ми се наложи да въртя 23 коремни на края на тренировката. Учудих се че не ми беше трудна бройката, при условие че от много време тренирам с до 5 повторения в серия от по-комплексните движения със собствено тегло, далеч от максимуми и без проверки на такива. Площадката си я бива

Тези толкова много коремни не ти ли поскапват мазолите и кожата на ръцете ? Главно мазолите де. На мен ми е малко проблем това.

От както минах на малко повторения от най-тежките неща които мога, нямам проблеми с мазолите. Вече тренирам и без ръкавици. Преди ползвах градинарски, от железариите, от тънък текстил, с пръсти и без гумено покритие върху дланите, че с гумено ще останат на лоста без мен 🙂 Материята на фитнес ръкавиците е прекалено твърда и не си чувствам сигурен хвата. Освен това са без пръсти и от към пръстите краищата се подгъват и убиват на средните фаланги. Това със закачката и дългата серия беше инцидентно и лоста не беше много тънък - нямаше последствия. Забелязал съм, че тънкия лост леко улеснява изпълнението, но пък размазва ръцете.

Ха, вече тренирам с ръкавици 🙂 Това обаче е заради температурите навън. С риска да се повторя, тренирам с толкова покрити лакти, колкото ми е покрит и торса. Все още ръкавиците ги свалям като правя силови и нещо с прихващане, но и не е имало някакви по-сериозни минусови температури. Дланта е сериозен сензор, за който едва ли знаем всичко, но не смятам че също, подобно на лактите, следва да се пренебрегва студа при спорт на открито зимата. Старая се моят спорт да е спокоен и сигурен. Пък и принципно лято идва 🙂
Та, аз си спортувам, спокойно и ежедневно, за разлика от участията ми във форума ... два месеца не съм писал. Спортувам късно, 20:00 или по-късно, в тъмница, кал, но нищо по-различно от последните 17 години, освен че снега и леда са все по-малко а дъжда и калта са все повече. Дъжда в студено време е единственото, което може да ми спре тренировка на открито.

В 66 СУ „Филип Станиславов“ разполагам със стандартна успоредка, успоредка с 2 нива на “Титан”, единичен лост, тройка лостове на “Титан” с различна височина, хоризонтална стълба на 2 нива, като вертикалните опори са също стълби, няколко шведски стени, пейка с напречни дъги на “Титан”, височина за стъпване и наклон за клекове на входа на училището. Редовно се появяват, както и изчезват, различни по големина и тежест камъни. Уредите са разположени върху трева/земя и при дъждовно време се появяват локви, предимно под тях. Редовно тренировките ми ги определят именно тези локви, на момента, според достъпността на уредите. Според студа преценявам дали да свалям ръкавиците, които не позволяват по-голям брой повторения с прихващане на лоста и висове като за обратни кофи, заради дебелината на успоредката. Мокрите или кални подметки също оказват влияние, като например при flying ass със стъпване върху успоредката на по-високото ниво - използваме тази на “Титан”, на двете нива. Усилването на дъжд може да наложи да се скрием под козирката на входа на училището, където разполагаме с височината за стъпване и наклона за клекове, както и място за закачване на ластика. Има значение и колко човека сме се събрали за обща тренировка - различно е когато съм сам или двама, от това да сме се събрали 4-5 човека, правещи едно и също. Различно е и когато възможността ни за спорт е късно, пред поредния работен/учебен ден, колкото да не е без нищо или разполагаме с “цялото време на света” да се “размажем” качествено 🙂
Пиша това, за да обясня, че тренировките ми редовно не са планувани, а са според ситуацията в момента, която често разбирам като отида да спортувам и може да се промени. На пръв поглед, все неудобства, но аз, с оглед годините подобно спортуване зад гърба ми, в това намирам много положителни неща, като развиване на креативност, адаптивност, устойчивост и т.н. че много ще прехваля калянето в тъмни доби 🙂 В крайна сметка най-хубавото е да харесваш това, което правиш.
С нетърпение чакам снега утре 🙂

Голяма красота - сняг, чистота и светло като ден. В сравнение с досегашния мрак и кал, контраста е огромен. Както си изчистих колата, така отидох на лостовете с метлата и ги почистих и тях 🙂 Трудно може да се обясни на някой, който не го е правил, колко са достъпни и приятни зимните тренировки и колко по-топло е от очакваното.

... Трудно може да се обясни на някой,....

Вярно... Чета и плача 🙂 Дори не излизам да простра навън. 🙂

Голяма красота - сняг, чистота и светло като ден. В сравнение с досегашния мрак и кал, контраста е огромен. Както си изчистих колата, така отидох на лостовете с метлата и ги почистих и тях 🙂 Трудно може да се обясни на някой, който не го е правил, колко са достъпни и приятни зимните тренировки и колко по-топло е от очакваното.

Като ученик една зима беше доста студена и снежна, та имахме пауза в тренировките по баскетбол, беше навалял около 20-30 см сняг и с едни приятели ходихме да отринем игрището в едно училище, за да играем през ваканцията.

След цял ден ринене на сняг, вечерта паднаха нови 15-20 см сняг 😄

И тях изринахме. Играхме 🙂

Като малък бях много болнав ... баба ми ме е отгледала 🙂 Това не се промени и като пораснах - всяка зима температури, кашлици, сополявене по две седмици и накрая антибиотици. Последната пневмония, вирусна беше, я изкарах точно зимата преди да почна с лостовете. След като почнах да спортувам всесезонно, почти спрях да боледувам, а ако ме хване някой грип го изкарвам на крак, без температури и драми, с хомеопатия като осцилококцинум и чайове. Греяна ракия и “на здраво” ползвам :Р Парацетамол под каквато и да е форма не съм ползвал от години, да не говорим за антибиотици. Това се случи от момента в който започнах да спортувам на открито и зимата. Разбира се, зимата спортувам спокойно, без задъхване и добре облечен - описвал съм това многократно. Спорта ми не е същия и определено е с намален обем и интензивност, но спортуването в подобни условия дава други неща, едното от което е здраве през зимните месеци 🙂 Аз не практикувам зимни спортове, но имам познати запалени скиори и сноубордисти, които също се хвалят с добра устойчивост на сезонни заболявания.
Изскочи обаче друг, сериозен проблем - финните прахови частици в моят район - Овча купел, в София. Даже днес пропуснах заради тях, въпреки че времето започна да “омеква” - мъглата ги абсорбира и държи ниско. Липсва и вятър. Утре смятам да си купя маска за финни прахови частици, която принципно е за колоездене в градски условия.
Снимка на стаята на Нейно имперско и кралско величество, Елизабет Амалия Евгения Вителсбах – принцеса на Бавария, императрица на Австрия, кралица на Унгария и Бохемия, съпруга на негово имперско величество Франц Йосиф – император на Австро-Унгария, известна като Императрица Сиси 🙂

Днес едно от момчетата с които спортувам донесе на тренировката портативен уред за измерване на прахови частици. Измерихме ги на място, в началото и в края на тренировката. Стартирахме в 19:30 при концентрация 128 - малко над 2 пъти над нормата. При приключването на тренировката в 20:30 концентрацията на прахови частици беше над 300 - над 6 пъти над нормата.

Днес едно от момчетата с които спортувам донесе на тренировката портативен уред за измерване на прахови частици. Измерихме ги на място, в началото и в края на тренировката. Стартирахме в 19:30 при концентрация 128 - малко над 2 пъти над нормата. При приключването на тренировката в 20:30 концентрацията на прахови частици беше над 300 - над 6 пъти над нормата.

Това са моменти, в които е по-добре да се спортува на закрито.

Тоя портативен уред може ...знаеш кво да си го направи.
Аерозолния стенд с който бачкам се мести с кран...или 5-6 човека.
Скоро ми показваха и гама сонда за телефон...пълни китайски шмекерии.

тая принцеса Сиси имала шведска стена и лост за набиране), баси

Голям фен съм на Сиси, макар че малко е попрекалявала, ако може да се вярва на статиите, с диетите. Направо си е била анорексичка, ако е вярно че тежала 45 кг. при 1,72 м. височина. Но гимнастическия салон в двореца й през 19 век кърти. Луксозна работа - даже си има и столче под лоста 🙂

Днес тренирах с маска Respro City. За първи път ми е. От вътре направи конденз, запушва ми и носа, защото не мога да я вдигна достатъчно високо заради очилата и ми притиска ноздрите, но през нея се диша добре - въздуха стига и при задъхване, а и го затопля. Интересното беше когато ги махнахме със сина след тренировката - не съм знаел че дишаме такава смрад. Та, щом спира миризмите (пробвах и със супа, и с едно място което не е за описване тук 🙂 ), значи е ОК. Колебаех се между Respro, Banale и 3M, обаче Respro най ми харесаха визуално, а и се оказа че ги има в магазините за велосипеди. Сега съм като Sub-Zero или Scorpion от MortalKombat, като сложа качулката.

Винаги когато се отвори вратата на самолета в София и усещам ужаса на гадния въздух.
Тук когато бягам сутрин и мине кола да сто метра от мен и усещам миризмата.