Леко раздвижване

Под катерене в зала имаш предвид шведски стени или нещо друго? Чудя  сега в дъждовния сезон дали да си взема карта за зала с шведски стени. ( дано да намеря време) За късмет си харесах някаква в Пловдив, която излезна че инструкторът напуснал и щяла  да започне  работа, когато намерят друг. Катерил съм се досега само един път на стена и ми хареса и като натоварване и като забавление. Та малко съм в процес на чудене, но мерак имам. По чукарите и скалите ми е голяма тръпка да драпам, а сега няма да мога с влошаване на времето, а това ми се струва добра алтернатива.

Ами аз под шведски стени разбирам нещо съвсем друго. 🙂 Това е зала по спортно катерене на изкуствена стена. Даже уолтопия (български производител) в момента е най-големия производител в света. https://www.walltopia.com/en/
Заниманието е уникално, но ти както си тежък ще ти е трудно в началото. Но пък има само ползи, предмишница и хват стават железни, мобилноста се подобрява значително, баланс, равновесие. Естествено ако се напънеш много в началото, почти с гаранция ще си контузиш предмишницата, а то става често с повечето хора.  Отделно във всяка зала има успоредка и лост и може след занимание да си дотренираш. По скалите също е много хубаво, въобще разтоварващо за психиката е много. За децата това е уникално занимание, бих ти препоръчал ако имаш да се замислиш. Изгражда цялата двигателна култура. Не знам школите в пловдив как са ..

Естествено ако се напънеш много в началото, почти с гаранция ще си контузиш предмишницата, а то става често с повечето хора.

Такова нещо няма. Тия възпаления се получават ако се увлечеш в натоварването и то пак не винаги. И не зависят колко си тежък или лек. Аз съм виждал такива при леки катерачи с много, много опит, при начинаещ не съм.

Естествено ако се напънеш много в началото, почти с гаранция ще си контузиш предмишницата, а то става често с повечето хора.

Такова нещо няма. Тия възпаления се получават ако се увлечеш в натоварването и то пак не винаги. И не зависят колко си тежък или лек. Аз съм виждал такива при леки катерачи с много, много опит, при начинаещ не съм.

За килограмите не съм писал че има връзка, но то това общо взето става при начинаещи със сериозен стаж от други тренировки, понеже те са яки и напъват .. Е както е той здрав, като отиде ще напъва и като направи няколко дни, ще го усети 🙂

Абе това с катеренето не е никак лоша идея за лятно-есенния сезон. Тази есен няма да е, че то сезона чука на вратата, но от края на Април живи и здрави.
Можеш ли да препоръчаш места в София?

В Софийския стената беше страхотна.
Може и малко да я подцените, но на Коколандия 6-цата ми даде малко трудно време.
Ако не се лъжа в мола на хладилника също имаше много добра стена и постоянно я актуализират.
Познавам един пич от ПСС, който бачкаше там, от него знам, аз лично съм катерил само в Софийския.
Ако е за аутдоор- най- близкото място до София е Мальовица хубаво за катерене, иначе Вратцата и Лакатник са местата.
А за идващия, зимен сезон, ако Боянския водопад замръзне.
Но там е,  както казват, друга бира.

Зимата забрави 🙂 Тогава има само едно място за мен - пистата.

Скука.
Няма ли борове около мен,  не ми е добре.

Аз боровете гледам да ги държа надалеч 🙂 🙂 🙂

Абе и аз се старая ама понякога се сближаваме.
😉
Ако ти се катери опитай Софийския, мисля, че е най- добрата стена в София.

Абе това с катеренето не е никак лоша идея за лятно-есенния сезон. Тази есен няма да е, че то сезона чука на вратата, но от края на Април живи и здрави.
Можеш ли да препоръчаш места в София?

Много добра школа е клуба към НСА, стената също е добра, те правят курсове по един месец, препоръчително е да се мине един такъв, тъкмо да видиш дали е за теб. Цените са добри. Уолтопия на Цариградско имат малко по високи стени, много разнообразие и нови и поддържани стени, съответно цената е нагоре 🙂 .. Бонсист и Софийския за известни с тяхната дружеска атмосфера и по е спокойно там.

През седмицата направих едно бягане из вилните зони между Бистрица и Панчарево. Там нещата не са добре хич, масово строителство на къщи, чак където има гори и там строят, нямам думи, кочината е добра. Бягането беще към 2 часа и нещо при добра денивелация.
Неделя направихме Вихрен по Джамджиев ръб, после Кутело, Кончето и слязохме през Котешки чал и после през горите до Бъндерица. Не стигнахме до новия заслон и само го снимах отдалеч, времето беше страхотно. Тежък 12 часов билен преход и то като разтояние само 16 километра. Най-трудно е слизането от Дунино куче през гората до Бъндерица. 3 часа в гора без пътеки, където качваш слизаш и така няколко пъти, стръмно и голяма пързалка. Единственото хубаво е че поне видях няколко стари мури и си на сянка малко.
Плановете са утре да направя сутринта едно дълго бягане 3 часа може и повече и да приключа с подготовката за маратона, който е в неделя. Не че беше кой знае каква подготовка ама карай. ..
Иначе в залата по катерене след като приключа правя малко кофички и лицеви опори и малко корем. Вкъщи също леко раздвижвам .

Вчера бягах на маратона, завърших както си ги бях сметнал 4 часа и половина пулс 154. Като цяло кондицията ми беше на 6 не съм имал проблеми, краката понаболяха към края. Много съм доволен от едни компресационни чорапи, които ми помогнаха за прасеца и един колега препоръча. Аз като цяло съм против такива неща, но това си струва, може да се ползва и за разширени вени. Струват 89 лева за маратона бяха намалени на 71.
Вчера след маратона се възтанових за около 30-40 минути и отидохме със съквартиранта в Уиски бара, после и ракия пихме и бира и там победих 🙂 е не съм прекалявал. Краката, ме понаболя единия глезен плюс колената. Днес колената и глезена са добре, прасците леко дават болки, сега ще направя малко гимнастика, да видя кое как и продължаваме по план ...

Да си отбележа и аз първата по сериозна травма от доста време на сам. Влизам в бокса незнам за колко време. Изкълчих глезена на танци и то лошото е че беше със скок и преземяване директно накриво. Причините за тази тъпотия е основно една, моя грешка но не ми се навлиза в подробности. При падането усетих връзката да се разтяга и за момент почти изпаднах в несвяст, вечерта ме втресе. Нямам болка когато е в покой, но не мога да ходя почти, надут е, не много но пак. Утре ще ходя на доктор, не ми се мисли колко време ще съм аут, но дано пък извадя късмет. Аз съм малко и галфон, щото не трябваше да движа а аз ходех насам натам и шофирах. Като ходенето си беше куцане или се придвижвах с един крак на подскоци, понеже ми е по бързо 🙂 Тва е положението.

Толкова спортуваме и се движим и накрая някаква такава тъпа контузия като стане, най ме е яд. И аз съм имала такива, кофти работа.
Бързо възстановяване ти желая!

Толкова спортуваме и се движим и накрая някаква такава тъпа контузия като стане, най ме е яд. И аз съм имала такива, кофти работа.
Бързо възстановяване ти желая!

Аз като цяло се пазя много, но си има моменти и така стават нещата. Божа работа е и всеки си минава по тоя ред. Не може да мислим всичко и всякога, просто няма как да стане, но е факт че това беше тъпо. Аз съм си говорил с алпинисти стари, всичките които загиват в планината са е от такива тъпотии, на някакви елементарни места от миг невнимание.
Както се казва всяко зло за добро. И по натам ще сме още по силни.
Благодаря!

Стандартна травма, от 1 до 3 аз съм 2. Демек частично разкъсване. Консервативно лечение,  нищо не правиш от 45 до 90 дни. Ще отида на кинезитерапевт с тейповете, помагат много за по бързо възтановяване и спадане на отока. Тъкмо ще видя колко ще отнеме.

Втори ден и вече започвам да откачам 🙂 Утре ще си направя една тренировка на един крак, преди да отида при кинезитерапевта, да видим там кво ще правим. Въобще не ми се лежи, все си мислех че поне няколко дена, даже ще ми е кеф, ама нейсе. .. Днес се разходих малко и поскачах и на един крак.

Когато губиш не знаеш какво печелиш... Успех и бързо възстановяване!

Когато губиш не знаеш какво печелиш... Успех и бързо възстановяване!

Благодаря и си прав, така с принудителната почивка ми остава време да видя какво всъщност правя и как, понеже толкова ми беше запълнено времето, че нямаше време да мисля.

Днес е ден 4-ти от травмата. Днес усетих нещата доста по добре и отидох за първи път на кинезитерапевт. Само за една процедура и има адски голяма разлика. Няколко са нещата. Направиха ми 2 процедури, едната е с една машина която стимулира с вибрации, другата също с машина с лед, която ти хваща глезена охлажда го и прилага и компресия. В резултат на това спадна отока. После най-интересното нещо е че ме кара да правя упражнения 2. Едното е флексия и екстензия на глезена в шпиц и контрашпиц, при което нямах никакъв проблем. Другото е бедрено сгъване и разгъване, със същата екстензия в шпиц и контрашпиц и третото с ластик пак тази екстензия. Хубавото е че и при трите нямам проблем. Това е новото за мен, понеже аз си мислех че не трябва да движа грам глезена поне няколко дена и така ходех без да го разгъвам. Е, естествено не ме кара да правя движения встрани, то там е травмата.
След процедурите започнах да си ходя нормално със сгъване и разгъване в глезена, и коляното, естествено с накуцване за да НЕ прехвърлям тежеста изцяло на болния крак. После ми сложи от тези кинези-тейповете, което е много добре също.
Ако бях останал само с доктора, въобще нямаше да правя тези упражнения и за няколко дни сигурно крака ми щеше тотално да се одърви и да загуби движение и после да се чудиш как да го възтановяваш.
Засега нещата са супер, утре пак имам процедура и упражнения, като тези мога да си ги правя и вкъщи.

Днес също правих процедурата сутринта и е още по добре. Мога вече свободно да ходя и да стъпвам, но не ми дават още да стъпвам изцяло докато ходя. Включи се едно допълнително упражнение. Даже ми махнаха лепенките и не са ми и слагали нови.
Иначе вчера ме хвана ракиения мързел и не си направих никаква тренировка, ами изпих една ракийка. Обаче днес вече привечер ще завъртя малко хоризонтални набирания, кофички, лицеви опори и разни други неща за корем и  малко левия крак ще пораздвижа.
Това се води ден 5-ти въпреки че са малко по малко от 5.

Днес се води 6-ти ден, вчера тръгнах малко да потренирам правих гимнастика и после 8 х 8 в суперсерия хоризонтални набирания и кофички, защо ги направих така не мога да отговоря, мислех си че съм слаб а пък те не ме затрудниха. После правих от стойки лицеви опори бавно до долу. Приключих понеже гледах Гришо и поредната му нещастна загуба. Мъка тази година, но съм сигурен че ще преодолее това.
Днес отново правих гимнастика, като си напражих упражненията за глезените плюс още много други. Правих и колелце от колене с корем до земята, планкове варианти, малко с дъмбелите за рамо, но основно обем с леко и още упражнения за крака и корем от легнало положение. Прекратих понеже времето си минава бързо ...
Нещата продължават да се подобряват, надуто си е мястото няма как, сега следобед като се установя за по дълго в легнало положение ще сложа лед и ще вдигна крака за по дълго време.
Утре имам час за кинезитерапията, там след процедурите нещата също трябва да са добре, чакам да ми дадат малко повече упражнения и да ми дадат да ходя с цялата тежест, но може и да не стане за утре.

И днес рано ходих на кинези, нещата са ок, вече мога да ходя нормално, с по-бавни крачки. Малко ме нахока, че вчера май ходих малко повече. Обаче колкото и да не ми се иска, ако тези връзки са разкъсани, ща не ща 1 месец горе долу е самото заздравяване. Той като чу катерене ми каза да забравя въобще, което значи че ще е поне след месец. Утре ще си направя една по яка тренировка. Разгледах атласа и тези които са се прокъсали са talocalcaneum laterale и calcaneofibulare той доктора каза че по ред на номерата се късат след това и другите. Но по усещане за болка, май са ми само тези наранените

.

Така, сега видях чак какво си сторил.

Като гледам как върви възстановяването - разминал си се май май. 🙂 Ще мине.
Важното в случая е за момента да осъзнаеш реално какво можеш да правиш - какво трябва и какво не. С две думи - да имаш търпение във възстановяването и да не се отчайваш.

Катерене винаги ще има, както и катерачи.  🙂

Успешно оздравяване!

Ами нищо не мога да правя за по дълго време и така ще е. Иначе там на терапията гледам коленцата, доста тежко им е възтановяването. При теб като че ли минава по добре

Днес е 10-ти ден, вече си ходя нормално, почти не го усещам, оток се появява лек, но не чак толкова. Поразтеглените сухожилия и ахилеса, които ме наболяваха сега са ок, като лека болка и то повече е дискомфорт усещам само там където има закъсване на връзките.
Мисля събота да се кача до една хижа, лек преход по лек черен път за 3 километра.
Аз мисля от другата седмица да започвам да включвам малко по сериозни упражнения, като клек със собствено тегло, но ще видя края на тази седмица какво ще каже кинезито.
Иначе тренирам със собствено тегло, главно набирания, кофички, лицеви опори и разни други неща и гимнастики, малко по нередовно, че се занимавам и с други тъпотии.
Днес ще е ден за натоварване 🙂

Днес е 12-ти ден като гледам. Това с натоварването не се получи понеже като тръгнах на работа и кракът ми постоянно надолу и като отидох на кинезито пак се беше понадул. Затова днес пак карам в легнало положение за да не става оток. Иначе го чувствам добре. Утре съм на кинези и събота заминавам за Славянка, трябваше да качвам Гоцев връх по план, но ще почивам в хижата .. това е положението. До нея има един много лек преход който ще направя, поне малко от малко да задвижа.
Иначе днес предизвиках съквартиранта и правихме пълна стълбичка от кофички и хоризонтални набирания, като първия прави кофички, втория веднага след него, после първия набирания и така, като почивката е само докато другия прави повторения.
Той стигна до 8, аз реших да отида до 9, обаче на връщането той се оказа с 2 бройки на серия по малко и постоянно ми даваше зор. Едвам едвам, на кофичките добре, но тези набирания накрая бяха малко почти цели. Добре е, следобяд мисля да го предизвикам на лицеви от високи стойки с още нещо да се доизпомпаме съвсем 🙂

Днес станах в 6 легнах късно, но за сметка на това утре трябва да стана в 4:45 най-късно че ще пътувам към планината. Кракът е добре, малко походих днес, да се доекипирам за зимата и да ми се маха от главата. Ходих до банката да изтегля малко пари, все още ми прави впечатление колко рязко се променя отношението на персонала като ми видят банковата сметка, все едно това е най-важното. Същата работа и с колата и с другите неща. Жалко .. “По дрехите посрещат и по акъла изпращат” обаче сега май последното не важи много 🙂

Тц, тц, тц.

Тц, тц, тц.

Знам ти мъката, споко. И в Ирландия има планини, качвал съм се на най-високата 🙂 🙂 🙂 🙂
Ти не писа какво стана, беше заминал някъде на изток върна ли се там къде си.

Има, но нищо не замръзва.
Яки котки, пикела карбон ли е?

Има, но нищо не замръзва.
Яки котки, пикела карбон ли е?

Чак такива гъзарийки не, обикновен си е 🙂

Май днес стават 18 дни. Кракът е добре, но има още път за възтановяване. Бавно си вървят нещата. Общо взето стартирах кинезитерапията само със сгъване и разгъване в шпиц и контрашпиц легнал. После същото но с ластик + съгване и разгъване на краката седнал в шпиц и контрашпиц + разни сгъвания и разгъвания стъпил.
Днес започнах директно 3х20 шпиц/контра стъпил върхо една твърда полусфера. След това докосване на стената с коляно прав 3 х 20, като вече леко отдалечавам пръстите назад, това ме натоварва най-много. После пак на полукръгла топка, мека но с твърда основа на пода, стъпвам и вдигам крак, като всичко минава през пръсти пета пак 3х20. Накрая 3 х 20 качвне и слизане от степер пак през пета пръсти.
Общо взето при докосването с коляно на стената ми е най-тежко и като гледам явно бая са пострадали и околните тъкани. Ахилеса също го е отнесъл.
Бъзиках се с кинезито че започвам да бягам и той ми каза “Давай, щом искаш да се срещаме по дълго”.
Търпение трябва, сега ако претоваря си връщам възтановяването обратно. Правя си отделно набирания хоризонтални и вертикални + кофички и лицеви от стойки и малко упражнения за корем.
Досега има 2 неща които са негативни. За този период качих от 70 кг и малко на 72 в момента, храня се по малко но пак. Другото е че припалвам по някоя цигара, но и двете неща не ме притесняват особено.

Другото е че ходих в Славянка планина или още Али ботуш. Там е толкова интересно и хубаво, хем географски уникално, хем биологично разнообразие, хем супер интересна история, но ще ми отнеме много време да го опиша. Горещо препоръчвам да се посети този край.  Общо взето този път бях до хижата по 3,5 км двата дни от село Парил и обратно.
Продължаваме напред.

Днес станах в 6 легнах късно, но за сметка на това утре трябва да стана в 4:45 най-късно че ще пътувам към планината. Кракът е добре, малко походих днес, да се доекипирам за зимата и да ми се маха от главата. Ходих до банката да изтегля малко пари, все още ми прави впечатление колко рязко се променя отношението на персонала като ми видят банковата сметка, все едно това е най-важното. Същата работа и с колата и с другите неща. Жалко .. “По дрехите посрещат и по акъла изпращат” обаче сега май последното не важи много 🙂

Да не си някакъв реститут? 🙂 Коли, пари...сигурно има и манекенки?

Днес станах в 6 легнах късно, но за сметка на това утре трябва да стана в 4:45 най-късно че ще пътувам към планината. Кракът е добре, малко походих днес, да се доекипирам за зимата и да ми се маха от главата. Ходих до банката да изтегля малко пари, все още ми прави впечатление колко рязко се променя отношението на персонала като ми видят банковата сметка, все едно това е най-важното. Същата работа и с колата и с другите неща. Жалко .. “По дрехите посрещат и по акъла изпращат” обаче сега май последното не важи много 🙂

Да не си някакъв реститут? 🙂 Коли, пари...сигурно има и манекенки?

Тц нямам. Това са наблюдения от трети лица 🙂

За пореден път се убеждавам за някои неща свързани с възтановяването и натоварването. Сега съм си вдигнал кракът малко по нависоко заради глезена и усещам малко дърпане над коляното в бедрото. Направих му стабилен масаж и си го усещам като болка. Иначе като товаря всеки ден, няма проблем мускула е дърво и няма нищо. Сега е омекнал и мога да го размачкам. Та се чудя като товарим дали знаем кога и колко да възтановяваме. А пък ако товарим, дали знаем колко и как да се товарим според физическите възможности.
Като цяло нещата изглеждат елементарни ..

Днес правих директно 3х 20 коляно към стената  и после 3х20 шпиц/контра стъпил върху една твърда полусфера, като фокуса беше да разтегля максимално и сгъна максимално. После правих 3 х 20 баланс на полусфера мека, като просто вдигам и редувам краката. След това 3 х 20 слизане и качване странично на степер и накрая 5 минути колело.
Тези упражнения са страшно полезни за глезена, аз и преди правех подобно, обаче малко неглижирах с времето. Така или иначе и преди имах проблем с флексията, сега се надявам да се изчисти това, но ще набледна по възможност да правя по няколко серии от тези упражнения и след това.
После на лоста 6 серии набиране под/надхват като бройките са доста скромни от 8,8,6,4,4,4
и 3 х 10 повдигане на краката и висене на лоста с лява и дясна ръка + false грип. 6 х 10 лицеви опори на вдигнатии стойки, малко упражнения за рамо с леките дъмбели и ластиците.
Вече мога да скачам с двата крака като хващам лоста, досега подскачах само със здравия, че ме болеше.
Скромничко на бройките понеже въртя всеки ден досега и е време за 1 ден почивка от набиранията и тн ..
Следващата седмица намаляваме ходенето на кинези на 2 пъти седмично, като след още 2-3 седмици ще мога да започна и да бягам според него.
3-та седмица приключва и след другата би следвало връзките да са ок. Аз все си мислех че ще стане по бързо, но този процес си отнема едно и също време при всички май. Е ако не възтановяваш правилно може и много повече.
Все пак доктора ми беше казал 45 - 90 дни, което слаба богу по скоро няма да се сбъдне. Общо взето на 45-тия ден ще съм ок за почти всички натоварвания, но да видим.

За пореден път се убеждавам за някои неща свързани с възтановяването и натоварването. Сега съм си вдигнал кракът малко по нависоко заради глезена и усещам малко дърпане над коляното в бедрото. Направих му стабилен масаж и си го усещам като болка. Иначе като товаря всеки ден, няма проблем мускула е дърво и няма нищо. Сега е омекнал и мога да го размачкам. Та се чудя като товарим дали знаем кога и колко да възтановяваме. А пък ако товарим, дали знаем колко и как да се товарим според физическите възможности.
Като цяло нещата изглеждат елементарни ..

Прекалено задълбаваш. За аматьори натоварванията са ни смешни в повечето случаи и тия детайли се маловажни.

Ако си топ-атлет дето ще излиза на пистата да прави рекорд на 100 метра и най-малкото натегнато влакънце може да окаже ефект.

Ако си топ-щангист дето ще прави опит за рекорд на изхвърляне и ти трябва да влезещ под щангата с още половин сантиметър и най-малката скованост и ограниченост в обхвата на движение може да окаже ефект.

Ама за нас простосмъртните ...

Сигурно е така. Обаче факта че ме болят сухожилията за мен е важен, защото искам да открия начин това да го променя и да обръщам повече внимание, не толкова за постижения колкото за собствено здраве. Например мобилноста в глезена ми пречи на хубавия клек, който да е дълбок и с добра механика и изправен гръб.