Записки Dymag (уличен фитнес)

Площадката е една свързана система под формата на квадрат, с 4 лоста на различни височини, 2 шведски стени, змиевидна хоризонтална стълба за успоредни хватове и маймунско ходене, същата работа но вертикална, успоредка, стойка за коремни преси под наклон, ниска паралелка, железа на големи височини, които предполагам че са за закачане на въжета или халки иии ... май е това. Утре ще я снимам

Като се сетя някой път ще мина да я видя . Иначе градският парк се намира както си го описал до улица “Стара планина”( практически пространството между улицата и реката). Само този площад “България” дето си писал хич не се сещам къде точно е или може би имаш предвид площад “Тракия”  , ама това е без значение -  както писах и по—горе важното е, че си намерил къде да тренираш

Станимака доста занемарен - пътища, тротоари, тревни площи и паркове, фасади, направо си е гето. На “финала” било изграждането на централния площад, което щяло да е готово до септември - добър финал :P Пък аз площадки за спорт търся - той стадиона няма ограда, целия изровен, лостовете са му най-малкия проблем. Шегата на страна, нещо са си сбъркали управниците тук или управниците нещо са си сбъркали града - едно от двете. Някой ако вземе да го поукрепи и обнови този Асеновград няма да е лошо, пък може и крепост да кръстят на него, че защо не и града - няма да е прецедент.
Ето я най-новата площадка. Направо си е “слънце” на фона на останалото

Ластиците започнах да ги пропускам от около Коледа, като постепенно ги изключих изцяло. Вчера и днес ги носих на тренировка и направо се учудих, колко са ми пострадали възможностите с тях. А нивото със собственото тегло си е наред - аз си тренирам. Ластиците са едни и същи, последните, с които си правих тренировката, 45 кг. на ръка и движенията ми с тях са същите, които съм правил спокойно преди месец за “асистенция” на собственото тегло. Та вчера и днес асистенцията ми беше най-тежката част от тренировката :)
А този по-долу се мотаеше около мен в градския парк

Честит Трифон или Валентин, или понеделник - кой каквото му е кеф, стига да му е кеф :) Хубаво е, когато на някой му е хубаво, на теб ти е хубаво, а най-хубаво е когато ти си виновен за доброто чувство у някой ... има едни хора, дето не го разбират това. Попадам в класация “повлиял ми е” редовно, но не редовно се сблъсквам лице с лице с човека, който е решил че съм фактор в живота му, заради някаква форма на публичност на спорта ми. А аз не съм направил нищо, защото спорта винаги е личен и всеки може да спортува само и единствено за себе си. Заслужавам ли някакви адмирации затова, че уважавам и се грижа за себе си или за това, че в някакъв момент съм показал как го правя? Веднага отговарям - да, заслужавам, защото съм показал че всеки може и е длъжен да го прави, ако има претенции за личностна стойност и отговорност към хората около него и това, което съм показал, всъщност е че е лесно - или го правиш, или не го правиш. Много по-трудно е да си болен, дебел, слаб, неспособен, в тежест на близките си и т.н, Тогава, личен ли е спорта, щом е за да не си в тежест на близките си? А те опитват ли се да не са ти в тежест, като спортуват или само аз се бъхтя заради тях?
Много интересно, като се замисли човек - спорта егоизъм ли е или раздаване. Май не е нито едно от двете, а просто с подходящо представяне може да се изкара каквото трябва за случая. Може да е комерсиален, може и да не е, може да е продукт, лек или решение.
За мен си остава физиологична нужда - лична, моя си
Много хубаво това вино

Честит Трифон или Валентин, или понеделник - кой каквото му е кеф, стига да му е кеф :) Хубаво е, когато на някой му е хубаво, на теб ти е хубаво, а най-хубаво е когато ти си виновен за доброто чувство у някой ... има едни хора, дето не го разбират това. Попадам в класация “повлиял ми е” редовно, но не редовно се сблъсквам лице с лице с човека, който е решил че съм фактор в живота му, заради някаква форма на публичност на спорта ми. А аз не съм направил нищо, защото спорта винаги е личен и всеки може да спортува само и единствено за себе си. Заслужавам ли някакви адмирации затова, че уважавам и се грижа за себе си или за това, че в някакъв момент съм показал как го правя? Веднага отговарям - да, заслужавам, защото съм показал че всеки може и е длъжен да го прави, ако има претенции за личностна стойност и отговорност към хората около него и това, което съм показал, всъщност е че е лесно - или го правиш, или не го правиш. Много по-трудно е да си болен, дебел, слаб, неспособен, в тежест на близките си и т.н, Тогава, личен ли е спорта, щом е за да не си в тежест на близките си? А те опитват ли се да не са ти в тежест, като спортуват или само аз се бъхтя заради тях?
Много интересно, като се замисли човек - спорта егоизъм ли е или раздаване. Май не е нито едно от двете, а просто с подходящо представяне може да се изкара каквото трябва за случая. Може да е комерсиален, може и да не е, може да е продукт, лек или решение.
За мен си остава физиологична нужда - лична, моя си
Много хубаво това вино

Прави това , което трябва и върви по своя път !

Прав ти път викаш :P Този ластик нещо ми го криви ... пътят. Докато тренирах без ластици бях започнал да тренирам и без налакътника, а сега го нося отново. Ластиците ги вкарах преди години точно заради същия проблем, със същия лакът, но тогава бяха 25-ци и ги използвах по-скоро като рехабилитация, отколкото за натоварване. Сега са 45-ци и ги използвам за силови натоварвания и движения по равнини, които със собствено тегло съм решил че не покривам. Коментирал съм в предишни мнения, че ластиците като тежест ми идват по-тежки от собственото тегло, което не е лошо. Лошо е че провокират влошаване на болно място, с тази им тежест и по начина, по който ги използвам. Трябва да помисля

Асеновград или Станимака, е място на което не съм идвал за дълго и не познавах. Както обикновено, мястото правят хората. Тук е едно много добро място, на което ще дойда пак с удоволствие. Заради хората. От утре пак голямата лудница и комфортен спорт

Комфортен, колко да е комфортен :) Редно е чат-пат да описвам по някоя тренировка. Тази си беше стандартна, като за с ластици, само дето добавих в средата на кръговете ... кракомахания може би? Ръкомахания с крака как се нарича?
1.
10 на ръка ластик с високо окачване зад гърба, над главата напред и надолу (пул-овер)
5 силови с тесен надхват
5 на крак повдигания напред, настрани и назад
10 на ръка ластик с ниско окачване пред тяло, над главата назад и нагоре
5 L to HS
15 сумо клека на наклон
2.
10 на ръка ластик с високо окачване пред тялото, надолу и навътре по диагонал към тялото (като бъркане с дясна ръка в ляв джоб със зор)
по 2 силови с тесен смесен хват на страна и 1 тесен надхват да станат 5
5 на крак повдигане назад, въртене високо до в страни, спускане и повдигане в страни и въртене до отзад
10 на ръка ластик с ниско окачване зад гърба, нагоре по диагонал (вадене на меч :) )
5 L to planche
15 нормални клека на наклон
3.
10 на ръка ластик с ниско окачване зад тялото, напред и нагоре, с длан нагоре (като ъперкът но с по-права ръка)
5 силови с подхват, 3 от които с прехвърляне отпред, 2 с връщане ... по добре никой да не пита :)
10 на ръка ластик с високо окачване пред тялото, назад и надолу с длан към ластика и почти права ръка
10 на крак “магарешки ритници” от стоеж
5 спусната кофа до нисък planche без повдигане на кофата (ниския вариант на L to planche. Едното е с прави ръце, другото със свити. При едното гърдите са съкратени, при другото разпънати. И при двата варианта има много стабилност в раменете и работа на гръбните еректори. Имам дископатия и мисля и за това. :P )
15 скиорски клека под наклон (стъпало до стъпало, коляно до коляно, около 40-45 градусов наклон)
4.
10 на ръка ластик с ниско окачване странично на тялото, буквално, странична раменна преса с накланяне на тялото в срещуположната на ластика посока.
5 силови с широк надхват
10 на крак румънска тяга на един крак под наклон
10 на ръка ластик с високо окачване странично на тялото ... ми обратното на предишното, през тялото и надолу с длан към ластика
5 от моите кофи - предна с мах, свиване на коленете пред тялото, flying ass, planche и пак спускане за предна. Тези кофи трябва да са с прецизен контрол върху изпълнението и бавни, иначе се “развалят”.
10 на крак напад срещу наклон. Не харесвам нападите, а само отпадите. Наклона обаче променя това
5.
5 + 5 ластик с високо и ниско окачване зад гърба, с две ръце в ластика, редуване на разтваряне зад врат и пред гърди с напрежение напред.
5 нормални силови (дето им викаме женски :) )
5 + 5 ластик с високо и ниско окачване пред тяло, с две ръце в ластика, редуване на разтваряне пред гърди и зад тяло с напрежение назад
5 flying ass на успоредка на две нива с опора на ниското и стъпване на високото
Без крака - стар обичай: Никога не завършвай с крака! аахах

Това е - около 40-50 мин, много спокойна тренировка, не бързах за да си пазя лакътя, топло време. Утре друг ластик с “тюлени” вместо силови, повече разноименни крака, други ден пак друг ластик, с други крака и редуване на силови с тюлени и т.н.

Пропуснал съм да напиша едни странични напади в средата на петия кръг.
Днес ластика беше “мелници” на 4 височини с обратните им движения и редуване на кръг със силови и кръг с тюлени. Последният, пети кръг, беше навеждане с ластик към глезен с високо окачване и изтегляне на ластик с ниско окачване над главата назад. Краката други.
Бутащите бяха прогресия за стабилност в раменете, заради човека, който спортуваше с мен. Реших го на момента. Точно тях ще опиша, защото е важно.
В първия кръг беше, от положение за кофа, прескачане на успоредката напред и падане от външната й страна. После качване отново и падане от другата външна страна. По 5 на страна, изхвърлянето е само с ръцете.
Във втория, същото, но назад. Работата е в средата на успоредката, така че да не може да се съкрати нужната за прехвърлянето на тялото височина.
Третия, махове от положение за кофа, с прави ръце, с разкрачване на краката над рамената на успоредката в предно и задно положение на маха.
Четвъртия, пак от положение за кофа, стъпване отпред върху успоредката и глутеус мост, след което flying ass със стъпване отзад, само дето го правихме на успоредката с две височини, със стъпване на по-високата назад.
Петия L to planche или поне това е идеята на прогресията. За моят човек, имаме една пейка с напречни ребра, все едно успоредка, а пейката е около педя под ребрата, т.е. опората върху тях. Прескачане на пейката напред и назад, без да се пуска опората, краката се движат заедно и не трябва да опират в пейката, т.е. L to planche с кратка почивка в двете му крайности.
Описвам го заради водените от мен, наскоро и не само, разговори, как всеки може да прави всичко на лостовете. Просто трябва да се излезе от рамката, в случая на описаната по-горе прогресия, на упражнението “кофа”. Тялото е по-голямо от трицепс и гърди. Разликата между тези които могат по-сложните неща на лостовете и тези, които не могат, е в мисленето.
Тази зима не беше зима. Вече започнаха да излизат сезонно спортуващите на открито. Двете по-големи застудявания в София със сняг ги прекарах някъде, в командировка, на по-топло и без сняг. Имам много сила, тежа 87 кг., с плочки, на 187 см., с дископатия и чуството, че лакътя ще ми се строши във всеки момент, въобще, нищо ново под слънцето :P

А пък сега си спортувам на сняг, от два дена :) Разкош!
Ще обясня.
Спортувам късно - 19:00 часа или по-късно ми е началото. Между лостовете и улично или др. градско осветление има дървета и/или голямо растояние. Самата площадка е на земя, в тревна площ, не на асфалт или нещо различно. Резултата, в този сезон, по това време, е пълен мрак и най-често кал. Тъмнината директно ми маха равновесието на упражненията за крака, които изискват такова, като румънска на един крак. Жалка работа. Също така, лоста, чиято височина изисква отскок за да се достигне, също е с дискомфорт при старта на движения като силови с широк или подхват - нарушена е преценката. Калта какво да я коментирам - лепи се по обувките, пада ти по лицето при всички движения с прехвърляне на крака над главата като тюлени (коремни), обратни кофи и др., цапа и пързаля по успоредката при flying ass със стъпване върху успоредката, хлъзга и пръска при приземяване от височина, като от лоста и т.н. Направо се “освинваме”.
Когато има сняг е светло. Просто който е бил там с или без сняг ще види огромната разлика в количеството на светлината. Съответно краката и лоста са директно +2 на възможности. Кал няма, обувки и дрехи не са омърляни с кал, приземяването от уредите е комфортно и успоредката е чиста.
Това са много години спорт и тези неща се усещат. Зима ли е - сняг, иначе е “греда” заради по-късия ден и сравнително влажния сезон.

От два дена, за два дена. Сега пак си е кал и тъмница, а ластиците, днес, установих че са нацепени. Ще се сменят скоро, само дето се чудя дали да не върна на 35-ки и асистенцията да си стане асистенция, а не по-различно, но пак тежко натоварване или нещо комбинирано според движенията и “болежките”. Има време

Бонус днес - сняг. Между другото на площадката ми в 66-то СУ има доста спортуващи, дори и през зимата и снега се отъпква. Съответно се топи последен. Преди години го заварвах девствен и моите стъпки бяха първите. Сега винаги има следи от други преди мен. Имам чувството че спортната култура се променя към “спорта” над “вида спорт”, което е и моето верую - важно е да се спортува, а възможностите и предпочитанията са следствие. Не зная дали короната и ограниченията не повлияха на спортната култура - не го изключвам.
Между другото, в Асеновград, докато бях там, намекнах за по-кратко, но ежедневно, спортуване, съответно с най-тежките, субективно възможни, неща. Мале колко запетайки, въпреки че умишлено пропуснах една :) Та, похвалиха ми се че има голям ефект, но и че има болежки в лактите. Не съм там да видя движенията от тренировките, нито колко са облечени трениращите и каква е температурата, но ми беше направило впечатление, че тренировките им са доста по-дълги от моите и в тях присъства голям обем от леки неща. Моите са къси - 30-50 мин. и аз съм винаги или с дълъг ръкав или гол, според температурата, т.е. както ми е облечен торса, така са и крайниците. Леките неща са символично застъпени. Разсъждавам си.
Снимки

Днес ортак не дойде на лостовете че му било студено, та се сетих малко случки. Днес тренирах на -1 градуса
Тренирал съм на -22, даже не бях сам, в София
Тренирал съм в 23:30 часа през зимния период, пак в София. В толкова започна тренировката и пак не бях сам
Най-много хора които са тренирали с мен в една тренировка, са 13, в София, 36-то СУ
Най-дългата ми тренировка е 7 часа, в Благоевград
Когато съм правил най-много набирания и кофи в една серия (80 и 120), не можех силовото
От гонене на време на human flag (26 секунди беше в конкретния случай - личен рекорд) си контузих рамото и не тренирах половин година. Тогава започнах да правя вертикалните повдигания пред и зад тяло, както и от тогава не харесвам изометрията и акцентирам върху преходите
Първите 10 години на лостовете тренирах краката само с тичане и пистолети. Тичането беше един час по часовник със спринт след изтичането му
Никога, лично за мен, не съм работел да усвоя дадено упражнение. Просто съм си тренирал и нещата са се случили от само себе си
Като не тренирам свалям килограми

Дам, сериозни зими и студове имаше едно време. Януари и февруари месец в София редовно имаше “дървена ваканция” заради ниски температури. Не съм сигурен дали възприемането на някои факти за нормални, означава че са нормални, но за мен зимата е тази, която съм преживявал в по-голямата част от живота си и различното ми се струва ненормално. Спорта ми е на открито и тези неща са част от него. Интересното е че от както започнах да спортувам и зимата на открито, спрях да боледувам. Преди това бях “легендарно болнав” - всяка зима антибиотици, три пневмонии и т.н. Сега, като ги няма тези зими, ще го има ли това здраве? Бе, май много обичам да си разсъждавам :)
Всичко се променя, а каквото не се приспособи, изчезва ... трябва да мутираме
Днес с TRX - в края на цикъла ми от 6 тренировки, 4 с ластици, 1 с TRX и “празната” утре, която е само със собствено тегло
Някои неща не се променят

Интересното е че от както започнах да спортувам и зимата на открито, спрях да боледувам. Преди това бях “легендарно болнав” - всяка зима антибиотици, три пневмонии и т.н. Сега, като ги няма тези зими, ще го има ли това здраве? Бе, май много обичам да си разсъждавам :)

Нещо подобно имаше и при мен.
8-11 клас карах физическото си зимата, навън, в Борисовата градина. Отделно всеки ден по няколко километра тичане към спирката и вкъщи. Когато спортуваш и се движиш навън целогодишно, тялото сякаш се адаптира с постепенната промяна на температурата.
Иначе и в гаража зимата спазвам твоите съвети - главата, лактите и коленете на топло и без изпотявания и задъхвания зимата :)

“Празната”, в смисъл, “когато ме мързи правя преса”, което съм превърнал в тренировка “активна почивка”, преди началото на нов цикъл. Най-общо

5 тяги от вис с успореден хват, следвани от
1 “тюлен” със същия хват
(във всеки кръг сменям ширината - 5, 4, 3 и 2 напречни стъпала на хоризонталната стълба)

10 разни повдигания на краката от опора на успоредката
(във всеки кръг е различно - с разкрачване, с повдигане въртене на един крак навътре, същото навън и задържане и въртене на L)
следвани от 1 L to HS

10 обратни спускания на краката от положение за “обратна кофа” надолу с главата
(едно към едно - с разкрачване, със спускане и въртене на един крак навътре, същото навън и въртене на ... как се нарича L на обратно, надолу с главата - Г?)

5 flying ass със стъпване на по-високо (на снимката от преди три мнения се вижда успоредката на две нива - опората е на ниското, стъпването е на високото) - тия идват срещу тягите от вис

1 силово (във всеки кръг с различен хват - широк, раменен, тесен и подхват)

1 L to HS

Гореописаното четири пъти, със споменатите промени на хватовете и успоредни клекове под наклон в началото на всеки кръг с различна ширина. Имах и “кракомахания”.

Завършващ кръг с 2 силови с тесен-смесен (по едно на страна), “тюлен” на 6-ца (най-широкия възможен хват) и 3: стъпване отпред -> глутеус мост -> тогава flying ass със стъпване на по-високото -> индийска лицева след стъпването. По принцип в него вкарвах и по едно вертикално повдигане на human flag пред и зад тяло, но от известно време си ги спестявам заради лакътя

Абсолютна “активна почивка”, като субективно усещане за тренировка

И днес страшна сила, в тренировка горе долу като тази, със силови на 5-ци с всички хватове, но с разлики в краката и бутащите.
Днес ми съобщиха, че ме пращат служебно в Казанлък, другата седмица. Там не съм спортувал, но видях в нета че има къде. Започвам да приемам тези неща като някакво “тур-предизвикателство” - и там съм спортувал, и там, и там ... Освен това, където отида, се интересувам от мястото, историята му, интересни факти, нещо любопитно, все неща, които без повод не бих правил, просто защото не бих се сетил точно пък за там - свят голям! Хората също са ми интересни.
А вчера правих гаспачо със скариди, което в момента дояждам и се чудя, как ще се отрази на стомаха ми комбинацията му с яйца на очи, които следват в менюто ми за тази вечер

Никак няма да ти се отрази.

Е, те скаридите бяха една шепа на първо готвене, сега да останали половината ... утре ще кажа :)

Няма последствия ... как съм страдал от рапани и яйца, не е истина - до инжекции стигнах. Едно време
А днешното време, с дъжд, ми ощети денят от към тренировка. Без тренировка днес.
И без щъркели, все още. От миналата седмица работя в Ихтиман, на иди ми-дойди ми, т.е. с пътуване всеки ден, да му мисли дископатията. Там работя под щъркелово гнездо, в което, по това време, винаги е имало щъркели и съответно съм махал мартениците, а сега още ги няма, което е необичайно, по-това време, в предвид миналите няколко години ... да не са свършили газта? Имат още 2 дена да дойдат, иначе ще си влача мартениците в Казанлък.
Та, без тренировка днес, заради дъжд.

В Пловдивска област до момента съм видял най-малко 50-60 щъркела :-D

В Пловдивска област до момента съм видял най-малко 50-60 щъркела :-D

Еее, Ванка, то там покрай вас и аз съм ги виждал рано-рано. И като по календар на 15-ти август тръгват на юг...

Покрай завода за отпадъци явно си намират доста хапване и е рай за щъркели и чайки.

В Ихтиман не дойдоха. Коментираха колегите че до толкова късно винаги са идвали. Ще разчитам на Казанлъшки, че Софийски едва ли ще видя.
И вчера не спортувах - два дена под ред. Днес обаче, преди малко се връщам, калта беше замръзнала и ставаше за тренировки. Отбих номера само със собствено тегло, колкото да не правя 3 дневен пропуск - 10 силови, 10 тюлена, 20 L to HS (всичко по 1 - редуване), 60 набирания, 60 кофи (по 3 - редуване) и 60 крака (на 6 по 10 между собственото). С различни хватове, някои набирания бяха J, някои кофи “топка”, буквално, разхождах се между уредите. Бройките са общо за тренировката. А, и по 1 вертикално повдигане на human flag пред и зад тяло, да видя как съм с тях, че не съм ги правил отдавна. Добре съм, може и по-добре.

Искахте пролет, на ви пролет ... друго си беше зимата - слънце, птички, тревички
Аз кракомаханията си ги правя от доста време. На днешната тренировка едно момче ме попита дали не тренирам бойни изкуства, защото съм бил много разтегнат. Приемам го като независима положителна оценка, като се сетя колко по-ниска ми беше височината на маховете в началото, само преди месец. А пък като се сетя колко по-дървен бях преди да приема упражненията за крака не само като нещо за мускули, а и като нещо за равновесие и стречинг, направо ... имам развитие на 50, какво ли ще е на 60 :) Между другото, без да търся конфликт, приятели можещи да преодолеят далеч по-големи тежести с краката от мен, са имали по-лошо равновесие от мен на моите движения с крака - визирам неща като отпад с мах от височина на опорния крак, румънска на един крак и подобни. Най новото ми движение е, с гръб и пети към наклона, завъртане и страничен напад без да се отлепят петите и на двата крака, с редуване на краката
От утре спортувам в Казанлък една седмица

Спортувам “грънци”. Не си намерих спортна площадка в Казанлък - по тъмно тръгнах да търся и младежи ме пратиха в едно училище с прекалено разбит лост дори за тупане на килими, камо ли за моите вече 88 кг., с дебелина колкото показалеца ми. В момента се ровя в нет-а и намирам стара информация за фитнес площадка на “Титан” в района на 61 механизирана бригада (???) на улица инж. Феликс Вожели № 1 и стрийт-фитнес площадка край някакъв Младежки дом. Утре ще ги проверявам
Да добавя и стриит фитнес площадка БАР БЕАРС на ул. „Орешака“ 58

Да я добавя “Орешака”, но се оказа че е същата до Младежки дом, а “бар беарс” какво е не разбрах ... “кръчмарски мечки”? Какви са тези зверове, чудовища, зъби, нокти, окосмяване, черно и т.н., и какво общо имат със спорт на лостовете остава загадка за мен :) Последния, който видях с подобно лого на кръчмарско или улично животно някакво, го видях, само защото първо се спънах в него
Както и да е
Добра е площадката, с единствена забележка твърде дебела тръба на лостовете. Най-хубавото е, че е осветена - прилагам снимка и след като се стъмни. Мечки или други животни нямаше, но и хора нямаше. Ритащи бол, защото наоколо има игрища, но на лостовете никой не се появи - аз, единствен

Може би точно дебелите лостове се има предвид под “бар беърс” т.е. “мечешки лостове” т.е. “дебели лостове”

Площадката ... лостовете са с различни дебелини, макар и част от една конструкция - малко като “такова имахме - такова сложихме”. Площадката е добра и не мисля да търся другата - тази ме устройва. Малко е неудобно при силови с широк или тесн хват, но го има и момента с навика. Бе то кой прави силови в днешно време - вече не са модерни :)
ПС: Я, намерих им логото. Дам - “зверове, чудовища, зъби, нокти, окосмяване” си е добро описание + крила, щит и бицепси - не е дебелината на лоста ... по скоро е коморбидност някаква

Намерих още една площадка ... част от площадка. Скъпа стойка за халки, без функционален лост и без успоредка, прилагам снимка. Отидох, видях, тръгнах си директно и спортувах пак на ул.”Орешака”, където този път имаше спортуващи - за първи път от три дена. Даже един се обяви за “bar bear”, няма да превеждам
Снимка на стойката за халки

Още малко снимки от спортния комплекс на ул.Орешака” 58 в града “Бели момичета”, където ще съм още два-три дена, прогнозно. Може да практикувам някакъв вид любителски спорт, но няма как да не ми пълнят душата каквито и да са възможности за спорт, които са само до “ти решаваш”

Още малко снимки от спортния комплекс на ул.Орешака” 58 в града “Бели момичета”, където ще съм още два-три дена, прогнозно. Може да практикувам някакъв вид любителски спорт, но няма как да не ми пълнят душата каквито и да са възможности за спорт, които са само до “ти решаваш”

Май за тази катерачна стена някой е взел някой проект. Отделно на това някой си е набрал от по-хубавите хватки, освен ако не си е така още отначалото. Според мен това просто е докарано и пльоснато там без никаква идея.

Има идея - направени са като кампании и инициативи на младежки организации в Казанлък, с общински средства и плакати “ГЕРБ даде парата”. Тук има някакво официално инфо как стават нещата ... в сайта на ”мъжкото момиче в кметския отбор на ГЕРБ” и настоящ кмет за трети мандат в Казанлък. Хората тук са доволни от кмета си, а аз съм доволен от площадката. Формата “Аз дадох парата и ние го направихме” го възприемам просто за популистка простотия на прости хора за прости хора, а не като оценка на направеното. Ако вземат и да отводнят Севтополис, столица на Одриското царство (на прикачената картинка) ... това пък каква простотия е, не е истина - да знаеш какво има и да направиш язовир отгоре. Бай Ганьо

Поправка - бай Ганьо Комуниста...
Ама нали е трябвало да сме славяни, какво Одриско царство, какви пет лева :)

Поправка - бай Ганьо Комуниста...
Ама нали е трябвало да сме славяни, какво Одриско царство, какви пет лева :)

Сега поръчката е да късаме с Европа и пак може да сме си хуни :))

“Бай Ганьо” е над времето и пространството. Литературния герой е от 1893 г. и е търговец на розово масло, а аз съм в Казанлък, което в момента ми се струва забавно съвпадение :)
Утре се прибирам и още не съм видял щъркели, което ще рече, че мартениците и маската ще ги махам едновременно. Дали да не закача и маската на цъфнало плодово дръвче?
Обстоятелствата сътвориха ново упражнение с ластика, с крака. Ластик с ниско закачане, вкарвам свода на стъпалото през него - моят е безконечен, правя широка крачка напред с другия крак, хващам се за нещо с ръцете и започвам да изпълнявам нещо като удари с коляно с крака, който се явява заден в изпънатия ластик.

Не знам за парите, но в случая със стената е малко странен. По принцип, когато се купува стена, трябва да има човек който е катерач и да се погрижи за нея. Голям разход е да се вземе и да има човек който да нареди хватките и да направи маршрути, иначе е напълно неизползваема. Това е точно такъв случая, който виждам.

И според мен е повече ентусиазъм, от колкото компетентност, въпреки че не разбирам от катерене. Това, което ми направи впечатление е възможността да се пребие някое дете. Все си мисля че подобни неща не трябва да са без контрол. В Бургас, в спортния комплекс “Славейков”, съм виждал такава стена на открито, но там я държат “под ключ”. Виждал съм да се използва само с обезопасяване от групи с инструктор - лостовете ми там бяха в непосредствена близост до нея

Днес в “шестака”, както наричаме 66-то СУ Филип Станиславов - “домашната” ми площадка, бях приятно изненадан от насипан едър чакъл под част от уредите. Пробвах и вариант на “ударите с коляно” според възможностите за закачане на ластика и захват с ръцете, и си намерих място, което ще рече че упражнението остава. Силовите, след дебелите тръби в Казанлък, ми се сториха супер лесни. От около 2 месеца поддържам 88-89 кг., както и от тогава лакътя ми страда с тенденция към влошаване, та, комфорта при силовите ме учуди. Не съм прекалявал

Кварталните сезонно спортуващи в “шестака” още не са излезли масово. Предполагам че от 1 април, кой решил че лято идва, на кой му свършила картата за фитнес, ще изпълзят от зимните дупки, бледи, отслабнали или надебелели, а може и надули мускули но загубили умения на лостовете. Последните години има и нови лица, някои от които виждах зимата. Особено тази зима. Квартала ни е такъв - с много ново строителство и университет в близост, нормално. Местните не сме доволни - мре бабата, наследниците строят блокче с 12 апартамента и на улицата се появяват 12 или повече автомобила. И това около 30 пъти в каре от 4 на 4 улички - между бул.Цар Борис III и ул.Любляна. Под “местни” разбирам тези които първи сме си построили блокче ;) Та, всичко се променя. Единственото което не се променя е да отиде човек в “шестака” и да ме види мен, стига да не съм на някои други лостове в някой друг град, по неволя. В контекста, следващата ми дестинация след около две седмици ще е Кърджали