Записки Dymag (уличен фитнес)

Предполагам, си наясно че чат джи ти пи, лъже по зле и от щерката?

На мен ми се е случвало да твърди че може нещо, а като му кажа “дай да го направим”, признава че не може, но “дрън-дрън-...”. И определено очаква после да му се скараш и чак се учудва и ми благодари, че съм бил запазил добрия тон :) Много е смешен понякога.
Обаче го използвам да ми казва каква е музиката. Като имам парче го давам за анализ на друг AI, той го слуша и изкарва ей такова нещо:
“Electronic House 15.8%
Electronic Progressive House 9.8%
Electronic Techno 5.2%
Hip Hop Cloud Rap 4.7%
Electronic Electro House 4.6%
Electronic Euro House 4.3%
Electronic Chillwave 3.9%
Electronic Electro 3.8%
Electronic Vaporwave 3.5%
Electronic Dubstep 3.5%
Distribution Genre Distribution:
Electronic 71.4%
Rock 10.8%
Hip Hop 9.0%
Latin 1.5%
Reggae 1.5%
Pop 1.4%
Folk / World / Country 1.2%
Funk / Soul / R&B 1.1%”
Аз туй го взимам, хвърлям го на гптъто да измисли какво е туй, да ми даде заглавие и описание, които ги copy-paste в тубата. Даже и не се опитвам да разбирам какво пише :)
Музиката при мен не е моментна прищявка. Още преди да има интернет, windows и GSM оператори в България правих музика под DOS, с една програмка 0.043 MB, прилагам снимка. Там нямаше никакви генератори и AI-ове и всяко “пип” или “туп” се слагаше ръчно, а ако искаш да е в друг тон му се сменяше скороста на “пип” и”туп”-а. Беше страшна мъка да си намериш звуци. Още по-голяма да се създаде нещо. Още пазя 4 парчета от тогава, които са във формат “XM” ... дали пък да не ги конвертирам в mp3 и да ги кача като ретро спомен от зората на електронната музика? А пък стиховете ги пиша от преди да мога да пиша - диктувах ги на дядо си, а той ги записваше

Днес, три кръга, от: 1 път бънджи, 4 пъти ластик и 10 пъти собствено - бутащи и дърпащи след всяко бънджи или ластик. Голям обем. След толкова командировки без да нося ластици и бънджи, същите ми докарват мускулни трески. Де-адаптирал съм се. Също така, днес, за сефте тази година, се събличах докато спортувах. Първо слънце да ме види - малко късно ми идва, април месец. До това време в предишни години съм имал вече “спортен” тен.

Хубави тренировки, но то лоша тренировка е пропуснатата тренировка. Както каза днес един ортак, излезнал бил от ритъм с тренировките, а аз му отговорих че значи има проблем с ритъма, а не с тренировките ... и спорта и мързела оформят тялото - факт!
В предвид творческите ми залитания, бих казал че също имат голямо отношение към спорта или поне имаха, във времената, в които започнах, 2000 година. Ай, 26 години на лостове съм чукнал март месец тази година. Старите коли са по-млади от спортната ми практика :)

Честит Великден! Не зная дали днес може да се тренира, по традиция, ама аз днес си тренирах, вярно, набързо и само със собствено, на площадката пред входа ми. Там има само успоредка, лост и люлка. По принцип не тренирам там, защото няма къде да си закачам ластиците и бънджито, нямам успоредни хватове, нямам шведска стена ... хм, тройка, маса и стена - тия шведи какви работи измислят. Люлката става за някои неща, но пък ми е неудобно от редовно стоящите там съседи с дечицата си.
Когато тренирам на подобни места най-често използвам силово с някакъв хват, кофи на една тръба горе със същия хват, следвани от набирания долу пак със същия хват. После правя едно L to HS на успоредката срещу силовото. Като изредя 4-те ширини на хвата на силово - широк, раменен, тесен и подхват, повторя широкия, за да дойдат широките набирания и зад врат и пред гърди, и то си се събира обем. За отбиване на номера е супер.
Отново честит Великден, здраве и радост на всички!

И днес хубава тренировка, “мелници” с ластици, тежки със собствено, височини за краката, в “химията”. Лошото на “химията” е, че има частно училище за малки деца, на които родителите ги взимат около 17:30-18:00. През работната седмица не е удобно да се тренира преди това, защото се притесняват учителките, но и не ми се налага, като съм на работа. Тази седмица обаче не съм, което ще рече, че ако искам да тренирам по-рано, трябва да ходя или до шестака, или до княжевския стадион, или на лостчето с успоредката под нас ... не е като да нямам избор :) Голяма съм претенция, щото съм свикнал с определени уреди. Човек като се замисли, възможностите за спорт са навсякъде. Между другото, започнах да се замислям да започна да тичам. Тичане не може да се замести с нищо. Проблема ми е, че при нормално, “работно”, ежедневие, нещата ще стоят “или/или” и трябва да ги съчетавам, т.е. едното ще е сравнително ограничено. Както казва един мой ортак: “А ‘ич?”

Е какво пречиш?
Какво като си ги взимат?...не пречиш на учебния процес,какъв е проблема?

Помолиха ме учтиво да тренирам след 18:00. По принцип двора е общински и на министерство на образованието, на “химията”, със свободен достъп за граждани, а те са частници, под наем или на концесия, касаеща част от сградата, с ограничени права за преминаване или ползване на двора - не съм се заяждал. Да, нямат никакво право да ограничават каквото и да е, но има и човещина, дечица и т.н. Пък са и един вид съседи, поздравяваме се и т.н. Зная, мога, но не искам. Мир и любов ... ако не ме настъпят