Сложен казус - моля за съдействие и насоки:)

Фактология за мен:

34г.; жена, 168см./104кг. Качени след Инсулинова резистентност+бременност+отключено заболяване с хипофункция на щитовидната жлеза, след тежко раждане...

Както виждате, ситуацията е тежичка, но след ревове, сълзи и самосъжаления искам просто да мога да играя с децата си, без да припадам... Така, че моля за съдействие и компетентни мнения.

Още малко факти - след първото раждане свалих 40 кг. за една година с НВД, фитнес и кардио.

Сега се борих цяла година с това, да вкарам хормоните си в граница, в която изобщо да е възможно някакво сваляне... Смъкнах около 15 кг. за година и половина. Заради заболяването на щитовидната жлеза не ми е много препоръчително да наблягам на белтъчини, затова се опитвам да се храня в Зоната. Т.е. някакво балансирано хранене. Ям по 4-5 пъти на ден. Изключени са въглехидрати, хляб и газирано.

Карам всеки ден вело по 30 минути. 1 мин. - 35км/час, 2мин - 20км./час.
Повече просто не мога. Имам чувството, че ще ми се пръсне сърцето.

Примерен ден:

8.00ч.Кафе
8.30 - 9.00 - вело
9.30 - кис. мляко 0.1%

12.00 - салата с месо или сирене

14.00 - плод със сирене

16.00 - кис. мляко

18.00 - белтък + въглехидрат (ориз, картофи или плод)

От две седмици не свалям и грам. Хормоните са ми в норма... Включих и Fyre…

ако хормоните са ти ок, как ти е в МОМЕНТА щитовидната? и това за белтъчините може ли да се промени и да можеш да хапваш повечко?
На пръв поглед виждам следното, което може да се промени - въглехидратите (картофи, ориз) + белтъка да ги изместиш по-рано - примерно на обяд и да оставиш всичко по този начин, който е в момента.

задължително си сметни калроиите, който приемаш - имам чувството, че храната ти е малко и организма ти е в период на оцеляване и затова си пази мазнинките и не сваляш. ако ще закусваш с кисело мляко нека да е 3.6% и добави и малко овесени ядки и едно яйце. картофите и ориза ги премести на обяд, а салатата за вечерта. разтегли малко храненията - приемаш доста храна в периода 12-18 часа а през другото време никаква. може да добавиш и малко извара преди лягане. ако можеш добави упражнения със собствено тегло - клекове, напади, лицеви и др. за да увеличиш малко мусукулната маса и да забързаш метаболизма. може да правиш 1 ден силова - 1 ден вело - 6 дни и на 7-мия почиваш.

1. Много храненета през деня = влошена инсулинова чувстввителност
2. Малко калории в дългосрочен план = намалени хормони (щитовидни и др.)
3. Много ксеноестрогени = отключване на Хашимото, объркани хормони, подкожни мазнини, водна задръжка

Аз си мисля ,че едно циклично хранене с качествени храни и изклюване на ксеноестрогените от ежедневието ти,  ще има ефект върху теглото.

Благодаря за бързите включвания!

entwickler, имах предвид точно хормоните на щитовидната, че са ок сега. Но пък всички твърдят, че не е добре да ям много белтъчини...

roberta, благодаря за напомнянето - бях забравила, че все за нещо могат да послужат многото ми кила:)) Ще потърся упражнения със собствено тегло и ще ги вкюча!

Freelancer, точно Хашимото имам. Би ли разяснил малко по - подробно. Къде се съдържат тези ксеноестрогени? И какво представлява циклично хранене?

Идеята ми, колкото и да прозвучи неприемлива на някого, е да сваля възможно и разумно най - бързо десетина кила, поне, за да вляза в залата... Просто нямам сили, издръжливост, нищо, което да ме вкара там... А знам какво се постига с балансирани и разнородни тренировки.
Другите ми въпроси са - смятате ли, че има логика и ефект в т.нар разтоварващи дни и дни - всичко ми е позволено? Ако да - на какъв период се правят?

Благодаря още веднъж за мненията ви!

издръжливостта ще дойде, когато влезнеш в залата и почнеш да правиш упражнения. мисля, че не трябва да искаш бързи резултати. ще мине време докато организма ти се нострои към новата диета и физ. активност. а и хорманалния дисбаланс, който си имала не е за подценяване. просто трябва да си позитивна и постоянна и резултатите ще дойдат с времето. бързото отслабване е най лошото, което може да си причиниш.
ако ще правиш зареждащи дни трябва пак да внимаваш какво и по колко хапваш. не е важно колко енергия си приела и изгорила за 1 ден, а е важно да си в отрицателен калориен баланс за дълго време - седмица, месец, година. това което искам да кажа е че 6 дни може да спазваш режима, но ако на 7 ден преядеш, може да се окаже, че калорииния баланс за седмицата е изравнен и така няма да отслабваш. мисля, че ще е по добре ако 3 пъти в седмицата вмъкнеш по нещо което ти се яде, но в умерени количества и в правилното време. например няма проблем ако веднъж седмично за закуска изядеш едно малко парче кекс с кисело мляко за закуска. просто пред теб има дълъг път и ако се вманиачаш в храната от сега има опасност да ти писне от всичко преди да стигнеш финала. и в никакъв случай не се обвинявай, че си изяла нещо, което не е било предвидено или полезно.
видях, че пиеш фат бърнър, но май все още нямаш нужда от него. загубата на тегло идва от храната и от тренировките - първо трябва да сваляш само с тях, а бърнъра е за последните няколко кг.

Наблегни върху тези неща:
Първо - като за начало махни кафето или го замени с някакъв чай или вода. Излишното стимулиране на ЦНС не ти е нужно в този етап на промяна в живота ти.
Второ - наблягаш много на млечните продукти, които за сваляне не са най-добрият избор особено в такива количества. Яж месо, риба и яйца за пълноценни белтъци.
Трето - изглежда, че ядеш твърде малко калории, с което забавяш допълнително метаболизма си. Започни да ядеш мазнини, както животински, така и растителни, защото те са важни за хормоните.
Четвърто - намали стреса от работата и ежедневието. Мисли за хубави неща и не се вманиачавай в броенето на калории и за яденето като цяло (но първо трябва да си изградиш правилен и подходящ за тебе хранителен режим).
Пето - започни някакъв спорт или фитнес занимания. Fyre го остави за по-късен етап, в момента не правиш нищо с него.

Успех и не се отказвай.

Припомняте ми неща, които знам и са работили, но явно сега не ми се ще да си ги спомням... Или чисто психологически се нуждая от някакво раздвижване, за да повярвам, че е възможно. А не както всички, като ми праснаха диагнозите твърдяха, че ще бъда огромна до края на живота си, и ме тъпчеха с метформин, от който ми падаше жестоко кр. захар и припадах...
Освен това ужасно ми тежи всичко. Винаги съм била активен човек, и никога не съм допускала, че ще ми отива толкова много енергия за толкова прости неща...
Това са причините, които ме карат да забравям основни положения и да се опитвам да ги забързвам. А и не знам какви цели да си слагам. Преди години можех съвсем спокойно да гоня - 15 кг. до нова година да кажем и бавно и спокойно да си ги постигам. Сега идея нямам кое как се задвижва и за колко време...
Месеци наред спазвах жесток режим, правих по 1 час различни упражнения вкъщи (Синди, Джилиян Майкълс), на фона на будещо се през 2 часа бебе и жестока умора, и нищо не се случваше. Докато сама не разрових и прочетох, че въпросният ми хормон е тройно над нормата, при която изобщо има някакъв метаболизъм... После се сринах и изобщо мотивацията си я изчегъртвам от остатъците на мозъка в момента:)))
Благодаря още веднъж за всичко!

Не си поставяй за начало никакви цели, освен да се чувстваш по-добре. Спри да се теглиш всеки ден, защото теглото се мени по много причини и това може да те демотивира. Задължително отиди на фитнес и започни силови тренировки, най-добре с инструктор. Много ще ти е трудно в началото, но после изведнъж всичко ще се промени и ще усетиш наградата от усилията ти. Гарантирам ти, че с добро хранене и активен спорт повечето ти здравословни проблеми ще изчезнат, ще изхвърлиш много от лекарствата и ще си повишиш самочувствието и желанието за живот. Ще започнеш да мислиш позитивно, а не само да се тревожиш. Минал съм по подобен път и разбирам как се чувстваш. Пожелавам ти успех от сърце и никога не се предавай.

Аз пък бих те посъветвал да се обърнеш към професионалист,който ще може да отделя от времето си за да ти помогне :)

Първо започни с Равномерно балансирана диета с калориен баланс покриващ дневният ти разход и Периодично гладуване с период на “глада” в 48-72 часа седмично.

И пак не разбрах, трийодтиронин-а и тироксин-а наред ли са сега?
А диабет случайно, в следстие на IR-то ?

Това какво трябва да означава ?
Карам всеки ден вело по 30 минути. 1 мин. - 35км/час, 2мин - 20км./час.
10 мин. - 35км/час, 20 мин - 20км./час ?

на 168 см , 104 кг, кво да е вело си е равносилно на самоубийство ...

Намерих си “моя” режим! И това е цикличното хранене. Винаги ми е било нечовешки трудно да ям по пет пъти на ден, но го правих, защото всички така твърдяха, че е редно. От няколко дни се чувствам супер. Редувам кардиото сутрин с разни упражнения със собствена тежест, до колкото ми е възможно. За първи път не се задъхвам по стълбите с 20 килограма живо, мяткащо се тегло на ръце:)))

Не знам дали е самоубийствено, но по - добре гробарите да носят нещо по - лекичко, и те са хора все пак:))))

Хормоните на щитовидната са ок, да. Диабет още нямам, но съм двустранно наследствено обременена.
Сега издирвам фитнес, в който няма да припаднат от вида ми и няма да ме линчуват за избора ми на хранене. Последният все пак е временно решение, много добре го съзнавам.

Изключително много благодаря на всички за мненията и куража, който ми вдъхвате.
До скоро.:)

Отчитам 6 килограма надолу... И ви черпя виртуално с който на каквото е:)

Най - голямата ми радост е, че все пак нещо се движи в отрицателна посока; че свикнах идеално на режима, че за първи път в живота си съм смъкнала 1 кг. дори на морето, вместо да качвам, както се случваше винаги...

Въпросът ми е има ли някакъв проблем с продължителността на цикличното хранене или мога да си го карам до откат? И когато все пак дойде моментът на някакво задържане какво се прави при него? За другите режими - ясно, но тук?

Няма проблем, не е нужно да спираш. Карай си така цял живот, няма причини за тревога.

Карай си така цял живот

...или поне докато спре да работи :)

Здравей,
Стана ми интересно защо не е препоръчително приема на белтъци при Хашимото? Не откривам никаква връзка и логика...и до сега никой ендокринолог не е казвал такова нещо - напротив, насърчава се увеличението им за сметка на въглехидратите (както теб и както доста от хората с Хашимото аз имам инсулинова резистентност)
Моето тегло варира много ако не се държа здраво под контрол, а това е ужасно трудно - напълно те разбирам...Аз преди 2 години свалих 50 кг с Дюкан, но тъй като не спортувах, а и не направих задължителната задържаща фаза качих 10-12 кг (което си е наистина малко, като си спомня как се тъпчех :)) Сега съм се амбицирала да ги разкарам - за съжаление на нас с хормоналните проблеми ни е два пъти по-трудно от останалите, но човек ако има голямо желание и мотивация, винаги постига желаните цели!

Успех!

Ирен, забравила съм точно причините, поради които съветват да не се прекалява с белтъчини. Не да не се консумират, а да не се прекалява. Както с всичко, впрочем. Мисля, че прекалената им консумация изискваше още повече от въпросните хормони за усвояването им, или нещо подобно. Но аз наблягам предимно на тях. Един ден от седмицата съм на всичко, което ми се яде, един - разтоварващ на плодове, останалите са на принципа на цикличното хранене, както казах наблягам на белтъчини, зеленчуци, понякога малко ориз. Редувам кардио с анаеробни упражнения. Отчитам 10-ти свален килограм. Бавничко е, но важното е, че ставаааа! Борбата тепърва започва, така че стискайте палци. Скоро ще си правя пълни изследавния и за щитовидната, и за инсулина и ще докладвам какво се случва, имайки предвид, че лекарствата за инсулиновата резистентност ги спрях и разчитам на режимът на хранене и спорта.
Нещо много важно за хора с моето заболяване. В България, показателите на ТСХ до 5 се считат за нормални при хипофункция на жлезата, а в световен план при такива стойности установяват заболяване. Нещо повече, твърденията са, че тези показатели трябва да паднат под 2, за да има нормална функция, респективно изобщо някакъв метаболизъм. И аз съм живият пример за това. При 4.5 всички лекари казваха - всичко е наред, карай си с тези дози. И както споделих, карах аз, гладувах, припадах и нищо. Сега свалям по около 3 кг. на месец, което смятам за моето състояние, че е прилично.
Казвам всичко това, за да знаете, че ако има подобен проблем няма да срещнете особено разбиране от българските ендокринолози...

Браво, че напредваш - 3кг/месец си е добре за смотания ни метаболизъм :D
От толкова години диети съм стигнала до един извод - най-сложната работа в цялата схема е задържането на свалените килограми...Когато човек е на режим, килата падат и това го мотивира и стимулира да продължава напред и да устоява на всякакви изкушения. Колкото е по-близо до целта, толкова е по-голяма еуфорията. След това обаче идва страшното..Нужен е много голям самоконтрол и сила на волята, за да се задържи постигнатото, защото всичко бавно и неусетно започва да се връща, а ако се изгуби контрола хвърчат нагоре като таксиметров апарат :D Аз докато бях на хр режим преди си спрях самоволно лекарствата за инс резистентност, но бях много надъхана и това не ми се отрази. След това обаче като се отпуснах и беше ужасно - вълчия глад, така характерен за болестта се завърна с пълна сила! Беше ми невъзможно да се контролирам и да се озаптя, докато не започнах пак да ги пия, за да се взема в ръце. Преди 3 години бях над 120 кг, свалих до 68 за 1,2год и от глупост последната година качих пак 15 кг...Сега пак съм се амбицирала, този път спортувам заедно с режима. Това е живота - вечна борба с килограмите..
За новите граници  на ТСХ си абсолютно права, но забелязах, че вече са коригирани по повечето лаборатории.

iren, желая ти успех!!!

От известно време вече съм в залата! Супер хубаво ми е. Не умирам, не припадам...:))
Добрата новина е, че ТСХ -то ми е паднало драстично, без да увеличавам дозата на ел тироксина. Стискайте палци да се държи все така прилично:)))

Хубава седмица и много постижения на всички!

Нещо от личен опит ... с инсулинова резистентност съм.
Аз бих те посъветвала да си пиеш метформина, до момента не са ти назначили правилната доза, затова ти е било лошо.
Или смени - ако не ти понася Сиофор, мини на Глюкофаж.Аз съм последният човек, който би се застъпил за лекарство и все пак.
Сваляла съм, качвала съм не е като да не съм имала воля. Но да се бориш с нещо толкова силно като високият инсулин само с диета и спорт, при това при теб не са 5 - 10 кг само е като да се бориш с вятърни мелници. Пиши ми на лични при интерес.
Щетите които нанася високият инсулин върху органите ти, зарежи външният вид не могат да се равнят дори на стотна с това, което метформина има като действие при продължителен прием.

Благодаря ти за мнението, Marchela! Разбира се, че не съм крайна, или отричаща традиционните лекарства. Но за тези 2 години след раждането на сина ми, приемах всички възможни вариации на метформина, във всякакви дози. Резултатът беше един и същи - (не просто гадене, с което все някак щях да се преборя, след две бременности), а буквално на всяка хапка, каквато и да е тя - колкото и здравословна, редовна, мъничка, обилна и каквото се сетиш, започваше следното: изтръпване първо от пръстите на ръцете до мозъкът ми, все едно цялата ми кръв се отдръпва от главата и се стича надолу, причерняване, задушаване, разтреперване и пълен шок за цялото ми тяло. Ужасът да не паднеш ей сега на улицата и детето ти да остане само, да се хапеш до кръв в такситата, само и само да не припаднеш и другото ти дете да остане само някъде, с някого, да си напиша на видно място в чантата телефонът на съпруга ми, ако стане нещо да му звънят..., това са само малка част от “екстрите”, които имах. Лекарите ми казваха хиляда и едно неща - проверяваха ме за паническо разстройство, не беше това; един каза - висока ти е дозата; друг - ниска е; трети - ти си в малкия процент хора, които имат тотална непоносимост към метформина и пр., и пр. Факт е, че когато тотално спрях всякакви дози, когато започнах да се движа повече и най - вече, когато започнах да се храня по въпросния начин, нямам и помен от всички тези ужасни състояния. Не казвам, че при всички може да стане така, а и все още предстои да си направя обременяването с глюкоза, за да видя какво е положението. Ако пак се наложи, отново ще опитам с приема на лекарството, но силно се надявам да не се... Иначе, съм напълно съгласна с теб, че човек не бива да си прави експерименти, и че в някои случаи нищо не може да замени хапчето. Както е при мен с ел тироксина...

Много се извинявам на всички, че тази тема малко се измества от типичния и традиционен предмет на тези форуми, но пък се радвам, че се включват различни хора и вероятно има нужда и от място за по - проблемни като нас...:))

И последно имам въпрос: В залата съм сутрин рано, като последното ми хранене е било вечерта към 8. Засега не е проблем - не ми прилошава, не се чувствам отпаднала или нещо подобно, но вероятно ще се наложи да променя часа и да ходя по - късно, или дори вечер. Та, какво бих могла да взимам преди или след тренировката, така че да не нарушавам идеята на въпросното циклично хранене, но пък и да не издевателствам върху себе си? :)