Какво е болката и какво да правим, след като се контузим?

Според съвременната теория за болката, въпросната се среща единствено и само в нервната система. И понеже изразът от предното изречение не е съвсем коректен смислово - не е възможно в буквалния смисъл нещо да се "намира в нервната система", пояснявам:

Ако нямахме централна нервна система, нямаше да изпитваме болка.

Това веднага ни напомня за нацепените батки, които са успели толкова добре да овладеят принципа "No Pain, No Gain!", че някои от тях са успели да преминат на следващото ниво:

No Brain – No Pain!

T.е., болката може да се дължи на физически фактори, но може да се проявява и в тяхното отсъствие. Два примера:

Пример 1

Лично познавам ДОСТА хора, които има диагностицирана дискова херния и... не изпитват болка нито в областта на хернията, нито около нея.

Пример 2

Неведнъж съм наблюдавал следния случай – видимо силно локално възпаление и подуване и въпреки това без оплаквания за болка.

От другата страна на монетата може да имаме болка и без физическа причина. Два примера:

Пример 1

Претърпели сме нараняване на тъканите – счупване, скъсване, отлепване, натъртване. Минава време и нас продължава да ни боли. Отиваме на преглед и изследвания установяват, че наранените тъкани отдавна са зарастнали и са се възстановили напълно. Но нас продължава да ни боли.

Пример 2

Фантомна болка – в медицинската литература има множество документирани случаи за хора, които изпитват болка в свой крайник, който е бил ампутиран преди много време. Т.е., боли ги там, където сега има единствено въздух и празно пространство. И пак в този дух Цветан Василев често разказва следната история:

"Имам един познат, който преди доста време претърпял автомобилна катастрофа на едно кръстовище и си наранил врата. Минало време, човекът се възстановил, оздравял и всичко било точно. Обаче по негови думи, "всеки път, когато мина през това кръстовище, силно ме заболява вратът".

Защо ги разказвам всички тези неща?

Защото редовно получаваме запитвания, които започват с: "Контузих се!"

"Контузих се" е толкова широко понятие, колкото и пустинята Сахара. А тя се разширява всяка година. Затова смятам, че ще бъде полезно за всички да се опитаме да дефинираме поне приблизително това понятие. Наблюденията ми показват, че повечето пъти, когато някой използва този израз, става въпрос за едно от двете или комбинация от:

• Нараняване на тъканите – скъсване, счупване, отлепяне, натъртване;
• Болка.

И за да бъдем още по-точни – хората решават, че нещо им е станало, когато нещо ги заболи. Да, когато счупим, скъсаме или натъртим нещо, това почти винаги е свързано с ясно осезаема болка.

Ключовият момент тук обаче е, че това не винаги важи в обратната посока. Ако усетим болка някъде в тялото си, това НЕ означава, че имаме нараняване на тъканите. Единственото, което означава е, че в дадената област изпитваме силен дискомфорт, който можем да определим като болка.

На почти всеки от нас директно и индиректно в продължение на дълъг период от време е било внушавано, че усещането за болка винаги се свързва с физическо нараняване на тъканите.

Е, вече знаем, че това невинаги е така и това трябва да ви е ясно. Съвсем спокойно може нещо да ни боли и това да НЕ се дължи на каквото и да било нарушаване целостта на тъканите на тялото.

Какво да правим, когато нещо ни заболи?

Има две изключително глупави неща, които можем да направим, когато нещо ни заболи.

1. Да игнорираме болката

Болката винаги има причина – тя може да бъде физическо нараняване, може да бъде физическа, но да няма нараняване, а може и да не бъде физическа. Игнорирането на болката и нейното незачитане може да ви прави да изглеждате "много як" във собствените си очи или в очите на околните, но в повечето случаи води единствено до задълбочаване на проблема.

Да, има болка, която изчезва, когато я игнорираш, но по-скоро е изключение, а и болка, което изчезне, като не ѝ обърнеш внимание, поначало не е имала голям потенциал да се развие и остане.

Да игнорираме болката и да продължим да правим това, което я предизвиква, често може да доведе до повишаване на нейния интензитет.

2. Да се спечем и да се притесним сериозно

Както вече писах по-горе – болката е функция на нервната система и като такава нашият ум е способен да програмира болка. Какво имам предвид? Нека кажем, че късаме мускулни влакна и... боли ужасно. Шест месеца по-късно снимките показват, че влакната са заздравяли, кръвните показатели за възпаление са в норма и въпреки това все още има някаква болка.

Подобно нещо може да се случи и без да имаме физическо нараняване – в един миг нещо ни заболява и... след половин година продължава да ни боли, а никой не намира физическа причина защо. А на нас отдавна ни е станало навик да ни боли. Да, болката може се превърне в навик на нервната система. Особено ако вземем, че се стресираме, когато нещо ни заболи.

"Какво да правя тогава?"

Първо, каквото и да стане, колкото и ужасно да се усеща, положете усилия да останете доколкото можете спокойни. Как? От мен запомнете следното:

Всяка рана заздравява!

Не ми вярвате? Спомнете си последния път, когато се порязахте. Къде беше? Погледнете мястото? Тече ли ви още кръв? Благодаря!

Какво направихте, за да заздравее порязаното? Като начало спряхте да ръгате с ножа в кожата, нали? След това просто му дадохте време да заздравее. 

Така, ако се психирате, имате потенциал да програмирате по-силна и/или повтаряща се болка. Затова като начало, дайте си сметка, че каквото и да се е случило, то може да се оправи. Всяка рана заздравява, всяка болка намалява и изчезва.

За да се случи това, са нужни няколко фактора:

1. Да спрем да правим това, което е довело до възникването на контузията;
2. Да дадем на тялото необходимите условия – най-вече почивка и необходмите макро- и микронутриенти;
3. Движение – всяко движение, което не води до т.1 (т.е. болка и дискомфорт) има потенциал да ускори възстановяването и да намали болката. Обездвижването може да забави процеса на възстановяване и може да доведе до други проблеми, затова се препоръчва само тогава, когато е абсолютно наложително. Ако не е – движете се колкото можете и накъдето можете БЕЗ болка.
4. Време – почти всеки, който се е контузил, иска, ако може, да се оправи, и ако може, хайде не сега веднага, но поне утре да е здрав. А да, ама никой не си дава сметка колко много време и усилия е вложил въпросният човек да се контузи, понеже в повечето случаи контузията не идва от нищото, а мегданът за нея е бил подготвян дълго-дълго време с множество действия и още повече БЕЗдействия.

"Добре, ще се постарая да запазя спокойствие и ще се старая да не правя това, което поражда болката, благодаря! Какво друго да правя или да не правя?"

Чудесно! 

Дори в началото да се наложи да обездвижите мястото, при първа възможност започнете да го движите отново във всички посоки, в които е възможно, и в обхвата, в който НЯМА болка. Последното е много важно – не проверявайте постоянно в коя точка ви боли, а движете там, където сте установили, че няма болка.

Това ще ускори възстановяването и ще предотврати рецидива и създаването на хронична болка. Ако това не се случи – обърнете се към компетентен специалист, който умее да работи с хора с болка.

Разбира се, ако имате видимо и осезаемо нараняване, обърнете се към съответните специалисти за помощ.

В заключение

Нека отново преговорим най-важното от написаното по-горе:

• Може да имаме физическо нараняване и да не ни боли;
• Може да ни боли и да нямаме физическо нараняване;
• Разбира се, може и да имаме физическо нараняване и да ни боли, но не е задължително двете да вървят ръка за ръка.

Когато нещо ни заболи:

• Запазете спокойствие;
• Спрете да правите това, което причинява болката и/или нараняването;
• Дайте си време (и условия!);
• Движете се във всеки възможен диапазон, в който НЯМА болка.

Успех!