Хранителни алергии

Хранителната алергия не е за цял живот

Хранителната алергия е състояние на организма, при което той реагира негативно към храната, която приема. Това е отговор на имунната система към хранителен протеин.

Терминът „алергия" е въведен през 1906 г от австрийския педиатър Клеменс Пирке за означаване на изменената реакция на някои деца, инжектирани профилактично с противодифтеритна ваксина, т. е. алергията е променена или нарушена реактивност на организма към въздействието на някои фактори - алергени. Попадайки в организма, алергените провокират организма да изработва неутрализиращи ги антитела. Първоначално реакцията на взаимодействието между алергените и антителата може да протича незабелязано. Но при всяко поредно постъпване на алергена интензивността й се увеличава, което се проявява с различни клинични симптоми.

Хранителната алергия е състояние на организма, при което той реагира негативно към храната, която приема. Това е отговор на имунната система към хранителен протеин. Хранителната алергия се различава от други реакции на организма към храна, като хранителния интолеранс (непоносимост), също от лекарствената непоносимост, както и токсин-медиираните реакции. Интолерансът към храни е невъзможността на организма да обработва правилно храната, което обикновено се дължи на липсата на някои ензими, а при хранителната алергия имунната система генерира отговор с антитела към смляната в организма храна.

Алергичната реакция се получава, когато податливият организъм е изложен на действие на специфичен белтък. Тъй като тялото възприема този протеин (алерген) като заплаха, то започва да произвежда специфично вещество антитяло - имуноглобулин Е (IgE). Оганизмът реагира като произвежда голямо количество от тези антитела. Последните се свързват към специлни клетки в кръвта - базофили и мастоцити, които освобождават хистамин, а той от своя страна причинява алергични симптоми. Различните отделени вещества - медиатори на възпалението отключват редица алергични симптоми, които могат да повлияят върху дихателната система, гастроинтесиналния тракт или сърдечно-съдовата система.

Всеки хранителен протеин, предизвикващ имунен отговор, се нарича хранителен алерген. Установено е, че над 12 милиона американци имат хранителни алергии, като броят им непрекъднато расте. 6-8% от децата на възраст под 3 г. страдат от някакъв вид хранителна алергия, близо 4% от възрастните - също. Това е и причината за около 30 000 спешни случая и 100 до 200 смъртни такива годишно в САЩ. Най-честите хранителни алергии при възрастни са към риба и морски дарове, фъстъци и дървесни ядки, както и към яйца. При деца на челните места са мляко, яйца и фъстъци. Лечението се състои в изключване от диетата на проблемните храни, което означава всички форми на тази храна, под които тя може да постъпи в организма - дори докосване или вдишване на частици при изключително чувствителните хора (мъхестата обвивка на плода киви).

Признаци и симптоми

Класическите имуноглобулин-E (IgE)-медиирани хранителни алергии са класифицирани като свръхчувствителност от бърз тип-I. Реакциите имат бързо и остро начало (от няколко секунди до 1 час) и могат да включват:

• Ангиоедема: подуване на меките тъкани, обикновено клепачи, лице, устни и език. Възможно е да премине в силно подуване на езика, ларинкса и трахеята, което да доведе до дихателна обструкция и сериозни затруднения в дишането, дори задушаване;
• Сърбеж и парене на устата, гърлото, очите, кожата;
• Гадене, повръщане, диария, стомашни конвулсии и коремна болка. Тази група симптоми се означава като гастроинтестинална свръхчувствителност или анафилаксия;
• Запушване на носа;
• Дращене в гърлото и недостиг на въздух;
• Анафилактичен шок: остра алергична системна реакция, засягаща цялото тяло, която може да доведе до смърт.

Важни диференциални диагнози са:

• Лактозен интолеранс: това състояние обикновено се развива по-късно през живота, но е често наблюдавано и при млади пациенти, деца, бебета. Дължи се на ензимен дефицит или незрялост на ензима лактаза, а не на алергия. Състоянието е често срещано при източните народи;
• Цьолиакия: автоимунно заболяване, характеризиращо се с непоносимост към пшеничния глутен;
• Дефицит на C1 естеразен инхибитор (наследствена ангиоедема).

Голямата осмица

Най-честите хранителни алергии са към:

• мляко
• яйца
• фъстъци
• дървесни ядки
• риба
• морски дарове
• соя
• пшеница

„Големите осем" съставят над 90% от хранителните алергии в САЩ. „Големите" варират в различните държави, но изброените са в топ-десет на хранителните алергени за повечето държави. Оризовата алергия например е честа в Източна Азия, където този продукт представлява голяма част от менюто на населението. В Централна Европа такава е пшеницата, в Австралия е наблюдавана чувствителност към червеното месо.

• Мляко - непоносимост към някои от белтъците в млякото - казеин и лактоглобулин. Типичните симптоми са подуване, сърбеж, бронхоспазми, треска, падане на кръвното налягане, спазми и разстройство. Да се избягват продукти, съдържащи: казеин, натриев казеинат.
• Яйца - яйцата са съставени от различни белтъци, много от които са алергени. Четири са главни протеини в белтъка, предизвикващи алергични реакции - овомукоид, овалбумин, овотрансферин и лизозим. Овоалбумин е главен алерген, 50% от яйчния белтък. Повечето хора са алергични към белтъка на яйцето, но някои имат алергия и спрямо жълтъка. Имената на алергените в яйчения жълтък са аповителенис I, аповителенис VI и фосвитин. Симптомите са алергични ринити, астма, дерматити, гастроинтестинални проблеми. Добре е да се знае, че някои заместители на яйца съдържат яйчен белтък.
• Фъстъци - алергичните реакции се причиняват от свързването на протеините във фъстъците с имуноглобулин Е (IgE). Понякога дори следи от тях могат да причинят алергични реакции. Седем протеина от различни фамилии - вацилини, конглутини и глицини, реагират с човешкия IgE и индуцират имунен отговор в податливите на тези алергии. Спорна е обаче алергенността на рафинираното фъстъчено олио.
• Дървесни ядки - това са лешници, орехи, кашу, бадем, кестен, шам-фъстък. Също трябва да се има предвид замърсяване при производството на различни продукти - например в млечен шоколад може да има следи от ядки, ако там се произвежда такъв продукт.
• Риба - тези алергии се дължат на протеини, намиращи се в мускулната тъкан на рибите. Понякога алергиите са по специфични и обикновено са свързват с т.нар. професионални заболявания - тоест за хора, чието работно място е свързано с преработка или добив на риба.
• Черупчести мекотели - това са алергии към протеини съдържащи се в мекотелите - миди, скариди, стриди, раци. Най често се асоциират с скаридите.
• Соя - алергии към около 15 протеини съдържащи се в соята. Изследванията показват, че повечето от склонните към соева алергия могат да употребяват продукти, които съдържат соев лецитин или соево олио, тъй като реакциите са с протеините съдържащи се в соята.
• Пшенично брашно - това са алергии към протеина, намиращ се в пшеницата.

В общи линии най-често срещаните хранителни алергии се развиват в детството. 55 % от децата, които са алергични към мляко, яйца, пшеница и соя, развиват тези алергии, докато навършат 3 години. Когато става въпрос за ядки и морска храна, 25 % от децата с такива алергии ги развиват до 3-годишна възраст.

Лечение на хранителните алергии

Въпреки че няма лечение на хранителните алергии, лекарствата могат да повлияят и на по-маловажните, и на сериозните симптоми. Антихистамините могат да се използват за лечение на симптоми като обрив, течащ нос и болка в корема, свързани с алергична реакция. При затруднено дишане или пристъпи на астма ("атаки") като резултат от хранителна алергия, се препоръчва бронходилатор. Но запомнете: При проблем с дишането, предизвикан от алергия, важно е веднага да се потърси спешна медицинска помощ, дори ако са били дадени лекарства за дишането за лечение на реакцията у дома. Епинефринът често се използва за лечение на тежки алергични реакции. Лекарствата, които увеличават сърдечния ритъм и кръвното налягане, като епинефрин, често са нужни за контрола на различните тежки алергични реакции.

Хранене при наличие на хранителна алергия

Храненето може да бъде предизвикателство в такъв случай. За третиране на алергиите в диетата трябва да се елиминират храните, съдържащи алергени. Ще трябва да се запознаете с надписите на храните и списъците със съставките, така че да можете да избегнете алергена. По-надолу са дадени няколко предложения за това за какво да следите, ако сте алергичен към:

• Мляко: Избягвайте сирене, масло, сметана и кисело мляко. Избягвайте и обезмасленото мляко, а също така и съставки като казеин и суроватка.
• Яйца: Избягвайте сладкиши, тестени изделия, майонеза и заместители на яйца, храни, които съдържат овалбумин. Някои пресни макарони и супи също може да бъдат приготвени с яйца. В допълнение, лекарят може да препоръча да се избягва ваксинирането против грип при алергия към яйца, защото тази ваксината съдържа малки количества яйчен протеин.
• Соя: Да се избягват соевите зърна, соевото масло, соевият сос, соевият протеин, соевото олио и тофу. Избягвайте също всички храни, които съдържат лецитин в списъка със съставки.
• Фъстъци: Избягвайте всички храни, които съдържат ядки, а също и фъстъченото брашно и фъстъченото олио, азиатска храна (която често се приготвя с фъстъчено олио), яйчени ролца, шоколад, десертчета и всякакви тестени изделия, които могат да съдържат ядки. Ако в съставките на храната има хидролизиран растителен или животински протеин, трябва да я избягвате, защото може да съдържа ядки. Въпреки че фъстъците и дървесните ядки са 2 различни храни и всъщност не са подобни, при алергия към фъстъците се препоръчва да не се употребяват дървесни ядки (и обратното), защото около 30% е кръстосаната реактивност към двата алергена.
• Дървесни ядки: Избягвайте бадеми, бразилски ядки, орехи, кашу.
• Ракообразни: Избягвайте раци, омари, охлюви, миди и стриди, а също и други видове ракообразни.

Псевдо-алергии

Псевдо-алергиите не са свързани с имунната система въпреки, че те може да се проявят със същите симптоми както "истинските" алергии. Провокират се от храни, съдържащи хистамин или водещи до образуването (освобождаването) на хистамин, по време на химични реакции, например в храносмилателната система. Консервираната риба тон или скумрия, например може да е с високо съдържание на хистамин, което пряко води до отключването на симптоми, точно като тези при алергичната реакция. Появата на подобна реакция по отношение на хистамина не означава, че сте алергични към риба тон или скумрия.

Други хранителни продукти също може да отключат псевдо-алергии, като например някои добавки в храните (оцветители, консерванти, аромати). Те трябва да се избягват. Измежду около 3000 често използвани добавки към храната, най-често предизвикващите реакции на свръхчувствителност са:

Консерванти:

• сулфити и техните производни: Е 220-227
• нитрати: Е 249-252
• бензоена киселина и нейните производни: Е 210-219
• сорбитолова киселина

Антиоксиданти:

• Бутил-хидроксианизол: Е321
• Бутил-хидрокситолуен: Е 321

Оцветители:

• тетразин: Е102
• жълто-оранжево S: Е 110
• азорубин: Е 122
• пурпурно: Е 123
• кохинилово червено: Е134
• еритрозин: Е127
• брилянтно черно BN: E 151

Аромати:

• Глутамати: В 550-553

Диетично хранене при хранителни алергии

Ето и някои продукти - заместители на храни, предизвикващи най-често алергии, като се има предвид, че въпросът за избора при всички случаи трябва да бъде обсъден с алерголога:

Заместители на кравето мляко и неговите производни (ако няма алергия към казеин):

• Овче мляко и овче сирене от 100 % овче мляко, рокфор (ако няма алергия към плесени)
• Козе мляко и козе сирене
• Кобилешко мляко (ако няма алергия към конския косъм)
• Биволско мляко и биволско сирене
• Соево мляко и продукти от него (например тофу) - може да се използва при алергия към казеина (при липса на алергия към соя).

Добре е да се знае, че някои видове високомаслени сирена от пълномаслено краве мляко предизвикват усложнения само при остра алергия към кравето мляко. Възприема се по-добре, ако сиренето е варено или запечено. Топеното сирене се приема по-лесно, защото при производството се подлага на термична обработка, а твърдите сирена, особено с дълъг срок на годност, обикновено се понасят по-зле. При лека алергия към кравето мляко понякога може да се използват извара, кондензирано мляко, сметана като добавка към ястията. В 98 % от случаите кравето масло в малки количества се понася добре. При тежки алергии може да се замени с растителен маргарин.

Заместители на брашното, нишестето и покълналото зърно (пшеничен зародиш) при алергия към глутена:

• Картофено брашно и нишесте
• Кестеново брашно
• Царевично брашно и нишесте
• Бобово брашно (при липса на алергия към бобови)
• Овесено брашно
• Овесени ядки
• Просено брашно (сорго)
• Оризово брашно и нишесте
• Соево брашно (при липса на алергия към соята)
• Ечемично брашно (при липса на алергия към малц)

При употребата на хляб трябва да се има предвид, че добре обработените термично брашна по-рядко предизкват алергични реакции. Ръжените сухари също рядко предизвикват алергия, а белият хляб има по-голямо алергенно действие в сравнение с ръжения или с хляба от пълнозърнесто брашно.

Хранителната алергия не е за цял живот!

Непоносимостта към животински белтъчини намалява с израстването на детето, ако е било алергично. Например някои деца започват да понасят жълтъка на яйцето след навършването на 1 година. Алергиите могат да се появяват и изчезват през целия живот, както и да се наблюдават периоди на затихване и обостряне.

... И в заключение - нещо интересно: aлергия към пощенски марки! Облизването на марките преди залепването им върху писмата може понякога да отключи появата на алергична реакция. Тази несъмнено чудновата алергия е в резултат на факта, че лепилото в този случай е направено от кости на риби!