Тендовагинит

Болест, породена от тежки физически натоварвания

Тендовагинитът е болест на опорнодвигателната система, получена вследствие на тежки физически натоварвания или при извършване на постоянно повтарящи се привични движения с малка интензивност. Представлява възпаление на влагалището на мускулните сухожилия, като най-често са засегнати сухожилните влагалища на горните крайници (китки, пръсти и глезени).

Тендовагинит

Причини за заболяването

Тендовагинитът може да се появи в резултат на въздействието на различни травми, както и микротравматизиране в условията на труд. Но може да бъде и последица от проникването на бактерии от съседни гнойни огнища, т. нар. бактериални тендовагинити, срещат се и алергични, ревматоидни и др. тендовагинити.

Най-известната и често проявяваща се форма на заболяването е болестта на Дьо Кервен, описана през 1895 год. и известна като "болест на перачките". Болест, често срещана при жени на средна възраст, която се характеризира с остра болка и напипващо се възелче по хода на сухожилието. Обикновено е резултат от често повтарящи се манипулации, като изтискване на пране, например.

Различават се две форми на болестта: остра и хронична

Остър тендовагинит

1. Суха форма - най-често засяга палеца на ръката. Наблюдава се след продължително двигателно пренапрежение на пръстите, китките и глезените (при музиканти, балерини и др.). Възпалението води до удебеляване на фиброзната тъкан на сухожилието и стесняване на отвора на вагината, което пречи на плъзгането на сухожилията. Движенията в областта на възпалителният процес са ограничени, долавя се "скърцане" на сухожилието, което е съпроводено с появява на остра болка, която се усилва при натиск и напрежение. Кожата се зачервява, а мястото оттича. Заболяването отшумява до десетина дни, но съществува склонност към повторяемост.

2. Тендовагинит с набиране на серозна течност или гной - развива се след проникване на бактериална инфекция в сухожилията и влагалището, образува се секрет. По хода на сухожилието се появява силна болка и оток на кожата. Нарушени са движенията на ръката или стъпалото, появява се висока температута, втрисания, учестена сърдечна и дихателна дейност. Необходима е бърза хирургическа намеса, защото може да се стигне до некроза на сухожилието, което води до тежки и трайни функционални нарушения.

Хронична форма на тендовагинит

Характеризира се с продължителен възпалителен процес, по време на който сухожилията се удебеляват, а движенията на крайника са затруднени и некоординирани. В резултат се развива мускулна контрактура. Хронична форма на тендовагинит се наблюдава при двуглавия (бицепсен) мускул на мишницата, като постепенно се ограничават движенията в раменната и лакътната става. Възпалението бързо се разпространява и обхваща сухожилията в китката.

"Пружиниращ или щракащ пръст"...

...известно още като стенозиращ тендовагинит на пръстите. Хронично заболяване, което се среща твърде често. Представлява удебеляване на фиброзната вагина в сухожилията на пръстите, вследствие на което се стеснява отвора на тази вагина, което затруднява движението на сухожилието. При свиване и изправяне на пръста движението спира внезапно, след което е необходимо известно услие, докато препятствието се превъзмогне. Пациентите се оплакват от болезненост в основата на засегнатия пръст и от неговото блокиране.

Интересен е фактът, че може да се наблюдава и вродена форма, при която е засегнат палеца на бебето. Пръстчето е непрекъснато свито с крайната фаза и детето не може активно да го изправя, т. е., то е в непрекъснато заклещено положение. Състоянието трябва да се коригира своевременно, за да не се забавя развитието на цялата ръчичка.

Независимо коя от формите на тендовагинит се проявява, съществува реална болка, която може да бъде силна и постоянна, или пък остра, проявяваща се само при определени движения. Понякога е възможно дори държането на леки предмети, като химикал, вилица или чаша да причинява болка и трудно задържане със засегната ръка.

Необходимо е навременно лечение, защото веднъж хронифицирала, болестта трудно се поддава на лечение. А лечението включва покой, физиотерапия, специални бани, противовъзпалителни медикаменти и шиниране на китката. В крайни случай се достига до оперативно лечение. Особено препоръчително е да се избягват резки движения, провокиращи болката.

В статията са използвани източници - виж списъка.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1