Лечебни мерки при спортни травми

Третирането на травмата и възвръщането максимално бързо в спортна форма е грижа на науката рехабилитация. Тя си служи с прилагането на лечебни агенти и терапевтични упражнения. Към първите се отнасят разнообразни форми на студ, топлина, електричество или масаж, използвани да се намалят болката и подуването и да се подпомогне оздравяването.

спортни травми" border="0" src="https://assets.bb-team.org/content/originals/3735_300.jpg" />

Съществуват две фази на травмата: остра и подостра

Първата продължава от един до три дни и е периодът, през който се изпитва най-много болка и неудобство. Изкушението да се продължат тренировките неизменно присъства, понеже са се превърнали в неотменима част от ежедневието.
Подострата фаза продължава от три до четиринадесет дни и тогава започва да се чувства подобрение. Желанието за връщане към спорта обикновено спохожда пострадалия около края на този етап. Изключително е важно да се потисне този повик, за да не се стигне до по-нататъшни контузии.

Крио- или студотерапията е често използвана като първоначалната лечебна мярка при остра травма или възпаление. Приложението й понижава температурата на кожата и на подкожната тъкан. Това води до свиване на малките кръвоносни съдове  и в резултат - намалено оросяване. Следва понижение на вътремускулната и вътреставната температура. Ниските градуси могат да се запазят по стойност за няколко часа след терапията, но охлаждането на кожата и подкожието е доста по-значително.

Приложеният лед в острата фаза може да смекчи възпалението на наранените тъкани. Студът понижава обменните процеси и предпазва от по-нататъшен недостиг на кислород в мястото на травмата.

Важно е да се знае, че приложението му през острата фаза увеличава отока на крайника, защото се улеснява излизането на течности от повърхностните лимфни съдове. Последните събират течности от пространството между мускулите, вените и артериите. Заради това се препоръчва повдигане и компресия на крайника заедно с изстудяването на засегнатото място. Криотерапията има също и ефект върху функцията на нервите.

Охлаждането им снижава скоростта на предаване на информация и действа обезболяващо за контузения. Намаляването на болката по този начин е най-ефективно при понижение с 10 до 15 градуса по Целзий, но продължителността на освобождаване от болки при този метод е много различно и индивидуално. Пониженото предаване на информация в нервите повлиява и спазмите на мускулите. В исторически аспект студът като обезболяване за първи път е описан от хирурга на Наполеон - Барън Лари.

След приложението на изстудяващото средство се получава усещане за студ, последвано от топлина, притъпени болки и накрая безчувственост. Криотерапията не трябва да се използва от хора с повишена чувствителност към ниски температури, причинена от синдрома на Рейно и студопредизвикана алергия. Твърде дългото охлаждане, макар и рядко, може да предизвика парализа на повърхностните нерви.

Топлотерапията повишава с постоянни темпове температурата на кожа и подкожие още при започването. Това се изразява с разширяване на кръвоносните съдове в затопляния участък. Увеличеното кръвооросяване не позволява да се получи твърде голямо прегряване, тъй като приложената топлина се разпределя около травмираното поле.

Кожата там почервенява като резлутат от по-голямото количество кръв, преминаващо през подкожните артерии и вени. За топлотерапия се използват различни методи и уреди. Такива с действие на повърхността на тялото, като лампи с инфрачервена топлина, горещи компреси, парафинова баня, хидротерапия и такива с действие в дълбочина, като ултразвука.

Разширяването на кръвоносните съдове - вазодилатацията повишава доставянето на кислород и хранителни вещества и отделянето на отпадните продукти. Този процес е естествен и е нормален отговор на повърхностното загряване. Обратно на това, температурата в мускула зависи  повече от изпълняването на упражнения, отколкото от прилагането на топлина под различни форми.

Кръвотокът се увеличава девет пъти повече при една минута тренировки, отколкото в покой. През острата фаза на нараняването прилагането на топлина може да увеличи болката и да предизвика допълнителни усложнения. Лечението с топлина в посочения период може да допринесе и за освобождаването на хистамин и простагландини - тези медиатори имат свойството да увеличават болката до десет пъти! Възможно е да се увеличи кървенето от разкъсани кръвоносни съдове.

През подострата фаза от нараняването увеличението на кръвотока може да спомогне за оздравителния процес, а затоплянето - да облекчи болките и сковаността. То не трябва да се използва, когато пострадалият има повишена телесна температура, като при треска. Допълнителното загряване може да увреди дихателната и сърдечно-съдовата система.

• Инфрачерената светлина въздейства посредством специални лампи, наречени соллукс. Единствено трябва да се предпази кожата от изгаряне, понеже ефектът е подобен на слънчевата светлина. Горещите компреси се приготвят от затоплени кърпи или от пакети, пълни с гел - същите, които се използват и за криотерапия. Парафиновата баня представлява потапянето на засегната става в стопен парафин. Обикновено се прилага при по-малки стави като тези на коляното, китката и лакътя, но не и при наличие на рани.
• Хидротерапията може да се прилага в специалзирани отделения по физиотерапия и представлява вана под висока температура, в която се създава водовъртеж. Използва се и за промивка на рани и изгаряния.
• Ултразвукът действа чрез звукови вълни с голяма честота, проникващи дълбоко в тъканите под кожата. Създават се вибрации и се произвежда топлина, която привлича кръвта в зоната на прилагане. Ултразвукът затопля много малко кожата и подкожната мазнина, но загрява областта под тях. Вълните се поглъщат от тъкани с по-високо съдържание на протеини - нерви, мускули, сухожилия, ставни връзки и ставна капсула. Нетоплинен ефект е повишеното движение на йони в клетките, което ускорява оздравяването.