Синдром на изтръпващите длани

Какви са причините дланите ни да изтръпват?

Замисляли ли сте се колко пъти на ден използвате ръцете си? Способността да хващаме предмети, да пишем и да рисуваме е нещо, което приемаме за даденост. Затова дори и най-малкият проблем във функционирането на ръцете сериозно затруднява живота ни и може да причини много повече от обикновен дискомфорт. В статията ще направим преглед на няколко проблема, които можем да обединим под името "синдром на изтръпващите длани".

Какво може да причини изтръпване?

Допълнително шийно ребро

В човешкото тяло има 12 чифта ребра, които се захващат за дванадесетте гръдни прешлени.

Допълнителното шийно ребро представлява локализирана вродена аномалия, при която в шийния отдел на гръбначния стълб е налице ребро, водещо началото си от последния (седми) шиен прешлен. Честотата на диагностика е около 1 на 500 човека.

В значително по-редки случаи се наблюдават две или три ребра – произхождащи съответно от шести и пети шиен прешлен.

Тъй като шийното ребро е рудиментарен израстък, размерите и формата му варират значително – от къс фиброзен или хрущялен израстък до напълно развито ребро от костна тъкан.

Обикновено оплаквания са налице когато реброто е 4-5 см в дължина и се дължат на притискане на минаващия в близост съдово-нервен сноп – подключичните артерия и вена (a. etv. subclaviae) и раменното спелетение (pl. brachialis).

Оплакванията се появяват в зряла възраст и нерядко са предшествани от травма в областта.

Симптоми като изтръпване и мравучкане на пръстите, слабост на съответния крайник до изпускане на предмети, промяна на цвета на кожата, студенина на ръката и подуване са знак, че шийното ребро не е безобидно състояние.

Освен това се наблюдават болки в задната част на главата, врата, рамото, задълбочаващи се нощем и при държене на волана или използване на сешоар.

Възможно е да се наблюдава нарушена стойка – свити напред и завъртени надолу и навътре рамене (абдукция в раменния пояс + предна раменна ротация и депресия).

В зависимост от степента на изразеност на оплакванията лечението е консервативно (обезболяващи средства и физиотерапия) или хиругично (отстраняване на допълнителното ребро със или без запазване на първото ребро). Обичайно лечението води до много добри резултати.

Пекторалис минор синдром (хипертрофия на малките гръдни мускули)

Малките гръдни мускули са сравнително тънки, триъгълни по форма мускули, разположени в  горната част на гръдния кош под големите гръдни мускули.

Започва от повърхностите на второ, трето и четвърто ребро и се залавя за клюновидния израстък на лопатката (proc. coracoideus).

Изпълнява предимно стабилизираща функция и при съкращението си придърпва лопатката надолу и напред.

При пекторалис минор синдром малките гръдни мускули са преразвити и свръхтонизирани (или просто скъсени) – увеличават обема си и намаляват линейната си дължина.

Разместват нормалната позиция на рамото и при определени позиции засягат кръвоснабдяването в ръцете. Например при раменна преса и особено при арнолд преса.

Не е случайно, че много от модерните бодибилдъри не си падат по класическата арнолд преса, през последните 15 години в култ е издигнато избутването на щанга зад врат на смит машина.

Една от причините е липсата на добър контрол над раменния пояс + дискомфорт, предизвикван от пре-хипертрофирали малки гръдни мускули, които дърпат раменете надолу и напред при повдигане над главата.

При силно изразено скъсяване и задебеляване на малките гръдни мускули често са налице симптоми, силно наподобяващи тези на допълнително шийно ребро поради сходните причини за двете състояния – притискане на неврно-мускулния сноп от костни (шийно ребро) или мускулни (задебелени гръдни мускули) образувания.

Съществуват тестове, насочващи към пекторалис минор синдром – ако след като сте стоели с вдигнати ръце няколко минути се появява или се засилва мравучкането по пръстите и изтръпването, а след сваляне на ръцете тези симптоми изчезват, по-вероятно е да се касае за хипертрофия на малките гръдни мускули.

Решението на този неприятен проблем е да се отпуснат малките гръдни мускули – постига се със стречинг и масажи, при неуспех е възможно оперативно лечение.

Повреди в ротаторния маншон

Ротаторният маншон представлява група от 4 мускула и техните сухожилия, осигуряващи динамичната стабилност на раменната става и контрола на ставата при въртене (ротация).

Повредите в ротаторния маншон биват две големи групи – тендинити (възпаления на сухожилията) и разкъсвания на мускулни влакна.

Ротаторните мускули участват на практика във всички сложни движения на раменната става.

Това обяснява и фактът, че оплакванията са ограничаване на движенията в рамото, болка до т.нар. замръзнало рамо – липса на движение в ставата.

Диагностиката на този проблем включва преглед от специалист ортопед, рентгенова снимка, евентуално ЯМР и ЕМГ за оценка функцията на нервните и мускулните вланка.

Ключът към възвръщането на нормалния обем на движение се крие в кинезитерапия, стречинг и специализация в тренировките за вътрешния горен сектор на гърба.

Защипан нерв

Когато  тъканите около даден нерв (кости, хрущяли, мускули, сухожилия) упражняват върху него твърде много напрежение, настъпва защипване на нерва.

При това се нарушава функцията на нерва, провеждането на нервния импулс и настъпват болка, мравучкане, изтръпване.

Могат да бъдат прищипани всички нерви в тялото, но най-често се засягат тези, изхождащи от гръбначния мозък – т.нар дискова херния – и нервите на горния крайник, където най-често срещаните състояния са синдром на карпалния тунел и лакътните травми.

При синдрома на карпалния тунел се притиска медианният нерв при преминаването му в областта на китката.

Асоциира се с повтарящи се движения на китката – работа на поточна линия, машинопис, различни спортове като тениса, например.

Широкият спектър от травми на лакътя включва счупвания, изкълчвания, силно извиване.

Често срещана при автомобилни катастрофи е мощната флексия, последвана от екстензия в лакътната става от шофьора, държащ волана в момента на инцидента.

Симптомите включват изтръпване, намалена чувствителност в зоната, инервирана от нерва, остра болка, която може да се разпространява по хода н нерва, мравучкане (познатото ни усещане за "забиване на иглички"), мускулна слабост в засегнатата област. 

Характерно за симптомите  е влошаването им през нощта. Ако нервът е бил защипан за кратко време, можем с голяма вероятност да се надяваме на относително бързо и пълно възстановяване на функциите му.

При продължаващо притискане на нерва обаче е възможно развитие на хронична, постоянна болка, т.нар. невропатна болка, както и перманентна увреда на функциите.

Диагнозата се поставя по специфичните симптоми при преглед със специалист. Може да се извършат допълнителни изследвания, като рентгенова снимка, скенер или ядрено-магнитен резонанс, електромиография и др.

Лечението се състои в осигуряване на пълен покой на крайника, лекарствени средства локално и/или през устата за повлияване и овладяване на болките и възпалението, физиотерапия, а при тежки случаи - хирургично отбременяване на нерва.

Как да прецените кой е вашият случай?

В случай че разпознавате някои от симптомите, описани по-горе, не прибягвайте до самолечение.

Всички причини за появата на мравучкането имат нужда от диагностика при специалист и последователност в лечението.

Това не е нещо, което ще изчезне от само себе си. Ще прогресира, докато не му обърнете внимание и блокира рамото и цялата ви ръка.

Не се колебайте, посетете личния си лекар за направление към ортопед/невролог!

В статията са използвани източници - виж списъка.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1