Хернията - вечният враг на спорта

Видовете хернии - по какво да ги различаваме, произходът им, тяхното предотвратяване и лечение

Без съмнение думите "спортуващ" и "херния" често стоят в едно изречение. Най-честият фактор за спортната херния е подценяването на възможността за възникването й. Прочетете тази статия, за да не се налага да употребявате "спортувам" само в минало време...

Хернията - вечният враг на спорта

Какво представлява хернията?

Под херния трябва да се разбира изтлачването на тъкан или конкретен орган през обвивката му или през мускул, разполагащ се в близост.

Явлението се наблюдава, когато последните притежават "слаба област", която става по-лесно проницаема при определени условия.

Впоследствие се оформя издаване на тъканта, която се загражда от т.нар. херниен сак и разполагащия се около него херниен отвор (пръстен).

Симптомите на състояния като хернията са обикновено ясно изразени.

Въпреки това при някои случаи е възможно да се пропуснат или пренебрегнат, което води до тежки животозастрашаващи последствия.

Хернии могат да се образуват в голям брой области на човешкото тяло. Около 75% от тях се срещат около слабините и са най-често срещаният тип при спортисти.

Последната група хора често страда и от хернии на междупрешленовите дискове, водещи до болки в гърба и други усложнения. Този вид заболяване спада към една друга много обширна тема, която няма да засягаме в този материал.

Видове херния

Съществуват няколко класификации на отделните типове хернии, но основната и най-често използвана е следната:

Хернията - вечният враг на спорта

  • Ингвинална - както споменахме и по-горе, тази форма има най-широко разпространение. Причинена е от пробив на тънките черва в областта на т.нар. ингвинален канал, който се разполага около границата между коремната област и долния крайник. По-вероятно е да се наблюдава или от дясната страна, или отляво, но има случаи и на двойна проява.
  • Бедрена - бедрената (или феморална) форма е много сходна на ингвиналната. Образува се малко под слабинния канал. За разлика от ингвиналната, този тип херния е много често явление при жени.
  • Пъпна - въпреки че в повечето случаи симптомите са налице веднага след раждането, при някои пациенти те остават скрити за период от няколко години.
  • Следоперационна - този вид херния може да се прояви след прекарана хирургична интервенция.
  • Епигастрална - налбюдава се по линия (горната част на linea alba), започваща от пъпа и отправяща се няколко сантиметра нагоре към гръдната кост.
  • Полулунна - най-често се формира в областите диагонално под пъпа.
  • Интракраниална - вътречерепна.

Херниите биват още вродени и придобити. Първите се установяват след раждането на детето, а придобитите - в по-късен етап.

Симптоми при херния

За появата на херния говори основно промяна в релефа на конкретна област (подуване), съпътствана с болка. Нейната сила, както и разпространение варират широко.

Основните симптоми са:

  • болка;
  • подуване;
  • сърбеж;
  • гадене и повръщане;
  • запек;
  • патологии на отделителната система;
  • други.

Причини за възникване на херния

Както бяхме споменали по-горе, често пъти обвивките на органите и мускулите, разполагащи се в близост до тях, притежават податливи участъци.

Хора, при които съществува такова явление, са предразположени към хернии и тази черта често се предава в поколението.

За проявлението на хернията от своя страна способстват редица фактори. Така например с възрастта тъканите губят еластичността си и могат да бъдат потенциално място за развитие на херния.

По време на бременност настъпват резки и широкообхватни промени в областта на корема, които също довеждат нерядко до подобни състояния.

Най-честата причина обаче за формирането на херния е свързана с повишаване налягането в коремната кухина.

Именно този фактор е основната предпоставка за поява на ингвиналната херния.

Такова покачване на налягането съпътства повдигането на голям товар и е най-честата причина за възникване на херния при спортисти, занимаващи се с бодибилдинг.

Ето кои са и основните фактори, предшестващи хернията:

  • затлъстяване;
  • повдигане на голям товар, както и други фактори, повишаващи налягането в коремната кухина;
  • възраст;
  • фамилна предразположеност;
  • бременност и раждане;
  • минала хирургична операция;
  • други болести.

Превенция и лечение на хернии

Съществуват мерки, които могат да намалят значително риска от поява на херния. Поддържането на здравословно тегло е основно в превенцията на заболяването.

При хора с наднормена маса повдигането дори на незначителни тежести лесно може да доведе до пробив в определена област.

Освен това по отношение на хранителната диета трябва да се има предвид, че приемането на влакнини (напр. целулозата) повишава подвижността на фекалните маси и по-рядко се достига до състояние на запек (често пъти причина за херния).

Поддържайте физическия си тонус! Умерените по интензитет и чести тренировки са предпоставка за повишаване капацитета на мускулатурата в области, податливи на херния.

Разбира се, трябва да се вземе под особено внимание техниката при изпълнение на упражненията.

Ако все пак е възникнало и най-малкото съмнение за херния, не се колебайте да посетите лекар. Взимането на мерки може да доведе до отшумяването й с времето.

В повечето случаи обаче състоянието предполага хирургична намеса, която е една от най-често извършваните навсякъде.

Спортната херния

Множество потърпевши от това заболяване са именно спортистите. Често пъти дори диагнозата, която се поставя при такива пациенти, се представя като "спортна херния".

Делът от заболелите, спадащи към това съсловие, е около 5%.

Подобно на другите случаи на херния, и за спортуващите има две основни възможности.

От една страна заболелият може да се подложи на консервативно лечение, при условие, че травмата не е тежка.

То включва почивка, която трае приблизително от 3 до 8 седмици, 3-4 месеца спортна рехабилитация и постепенно възобновяване на пълната спортна активност.

В други случаи обаче е наложителна хирургичната интервенция. Тя трябва да бъде последната инстанция, към която ще се обърне болният, ако консервативното лечение не даде добри резултати.

Прекаралите операция трябва да преминат известен период на възстановяване, който може да продължи приблизително от половин до една година.

Този текст е публикуван на 28.07.2006 и е актуализиран на 03.12.2011.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% полезно съдържание и съвети. 0% спам.

Препоръчани продукти
apple-placeholderarrowback-arrowbb-hexbb-lettersbeginner-wizardbodyweight-wizardbookmarkGroupcartcheckoutclosecrossdiarydocumentdumbbell-wizardexpert-wizardfacebook-iconfacebookfemale-wizardfemalefootnotesforum-blockforum-editforum-favorite-postforum-flagforum-followforum-new-postforum-recommendforum-subscribeforumgains-wizardgoogle+gym-wizardhabitinstagramleft-arrowlogo-smallloss-wizardmailmaintain-wizardmale-wizardmaleman-placeholdermeasurementsmedium-wizardmessagesmy-bbnewsletterphotosplaceholderpollprofileread-laterreadingright-arrowsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestarstoresubmit-arrowticktop-arrowtwitterTwitterwoman-placeholder1