Приложна кинезиология

Казано е: "Здрав дух в здраво тяло!" Това е абсолютно вярно, и ако се обърнем към приложната кинезиология, ще разберем защо.

Какво представлява приложната кинезиология?

Преди да разберем какво точно представлява дисциплината, трябва да уточним, че приложната кинезиология се различава от кинезиологията.

Кинезиологията е наука за движенията в човешкото тяло. Първите опити за изследване на опорно-двигателния апарат датират още от времето на Аристотел (384-322 г. пр. н. е.).

Приложната кинезиология се обособява като такава през 1964 г. и се свързва с името на доктор George Goodheart (Джордж Гудхарт).

Приложната кинезиология е метод на алтернативната медицина, който служи за диагностика и лечение. Чрез различни подходи се дава оценка на няколко аспекта в човешкото здраве. В основата стои мануалното мускулно тестване, а допълнително се използват различни други начини за поставяне на диагноза.

Накратко – практикуващият приложна кинезиология открива дисбаланс в даден мускул, след което се заема да открие защо този мускул не функционира правилно.

Лечението, което се назначава впоследствие, може да включва:

• Мобилизации и манипулации на ставите и ставните връзки;
• Мио-фасциални терапии;
• Краниални техники (от лат. Cranium – череп, "към главата", "по-близо до главата");
• Акупунктура;
• Рефлексотерапия;
• Билколечение;
• Хомеопатия;
• Хранителен режим;
• Хранителни добавки;
• Терапевтични консултации – разговори с пациента, провокиращи мисленето му с идеята сам да подпомогне процеса на възстановяване;
• Оценка на заобикалящата среда и ежедневието – има ли някакви дразнения.

Приложната кинезиология разглежда здравето като триъгълник – всяка от страните му представлява съответно структурна,  биохимична и психологична част от човешкото тяло.

За триадата на здравето важат следните неща:

• Ако трите страни са равни, то човек е в хармония и отлично здраве.
• Ако една от страните се скъси (появи се здравословен проблем), то това директно оказва въздействие на останалите две и оптималното здраве се намалява.

Структурата

• Структурна част – връзката и взаимодействието между мускули, кости, нерви, стави и сухожилия, гръбначен стълб.
• Биохимична част – приложната кинезиология разглежда храната, хранителния режим и биохимията на пациента. На биохимично ниво протичат хиляди реакции и в това отношение хората са различни и уникални.
• Психологична част – тя е решаваща. Много от психологичните проблеми са следствие на физиологична причина и обратното.

Кратка история на приложната кинезиология

Джордж Гудхарт е американски хиропрактик с 50-годишна практика (хиропрактиката е форма на алтернативната медицина, която поставя диагноза, превенция и лечение на нарушения в мускулно-скелетната човешка система и основно – в гръбначния стълб).

През 1964 г. той намира взаимната връзка между слабия мускул и неговото възстановяване и укрепване. Позовавайки се на мануалното мускулно тестване и на редица други подходи, Гудхарт създава и развива приложната кинезиология.

Целта му е да подобри човешкото здраве и съществуване, използвайки тялото като инструмент за диагностициране и откриване на проблема.

Диагностика

Основните мускули в човешкото тяло са свързани с определени органи, кости, меридиани и гръбначни прешлени.

Диагностицирането на дадено заболяване става чрез определяне степента на мускулна слабост. Това е същността на мануалното мускулно тестване (ММТ), а то е в основата на приложната кинезиология.

ММТ дава уникална информация за състоянието на пациента и се използва при:

• Диагностициране на заболяване;
• Планиране на лечение;
• Провеждане на лечение и оценка на състоянието след терапията;
• Установяване дали заболяването е отстранено напълно.

ММТ се осъществява чрез няколко основни елемента:

• Тестово движение – възможността на болния да съкрати волево дадени мускули и да извърши определено движение.
• Изходно положение – то е точно определено с цел да се изолира (доколкото това е възможно) даден мускул. В човешкото тяло няма два мускула с абсолютно еднаква функция, а в движенията участват няколко. Ето защо е необходимо да се избере подходяща изходна позиция на тестовото движение, така че да се наблюдава основно дейността на главния мускул, извършващ това движение.
• Гравитация – тежестта на телесната част, която тестваните мускули придвижват.
• Мануално съпротивление – упражнява се от изследващия при тестовото движение (тоест лекаря, рехабилитатора, кинезитерапевта) и се прилага винаги по стандартен начин, на определено място и в строго определена посока (противоположна на линията на действие на тествания мускул).
• Оценка на мускулната сила – основана е на мануалното съпротивление и гравитацията. Има шест основни степени (от 5 до 0), а всяка от тях отговаря на процент от силата на нормалния мускул.

Приложната кинезиология използва ММТ, за да определи стресовите области в човешкия живот и да се подберат най-ефективните начини, чрез които да му се помогне.

Допълнително се осъществява диалог с пациента, за да се открият причините за физическия или душевен дисбаланс. Той се основава на свиването на мускулите - процес, съставен от 2 фази – волева и тонусна. Втората не се подчинява на човешката воля. По това как реагира мускулът на дадени дразнители и по неволевата фаза могат да се направят редица изводи за състоянието.

Диагностициране може да се осъществи и чрез акупресура и "точка на тревога" на органите. Тази точка е специфична, и ако се положи ръка непосредствено върху мястото, където се намира органът, може да се разбере дали той се нуждае от терапия или не – съответният мускул отслабва или остава непроменен.

Значение, ползи и приложение в ежедневието

Приложната кинезиология намира приложение при откриването на дисбаланс в организма  и лечението му чрез различни терапии – мускулно тестване, акупресура и акупунктура, хиропрактика, хомеопатия и др.

Освен че чрез нея може да се открие заболяване на физиологично или психологично ниво, може да се тестват и различни препарати и продукти в ежедневието и съответно да се провери дали са подходящи за тялото според неговата реакция.

Методът на приложната кинезиология ни учи, че здравето е в ръцете ни.

За да се радваме на оптимално здраве, трябва да ограничим вредните въздействия до минимум, да приемаме качествени храна и вода, да се движим достатъчно и да бъдем в хармония със себе си.

Човек е сложна система от тяло и дух и за правилното й функциониране е нужно поддържането на един постоянен баланс.