Градските лъчения

Градските лъчения

Необходимост или биологична заплаха са те за нас?

Лъченията са фактор навсякъде около нас, който видимо ни помага в работата и невидимо се намесва в живота ни. Колко опасен може да бъде?

От енергетична гледна точка съществуват два типа електромагнитно лъчение: йонизиращо и нейонизиращо, което е свързано със съответното основно биологично действие. Към първия тип принадлежат рентгеновите (X-) лъчи, гама-лъчите, твърдите ултравиолетови (UV) лъчи. При тях енергията на кванта на съответното лъчение се оказва по-висока от енергията на най-слабите молекулни връзки. В резултат това лъчение е в състояние да разрушава директно биологични тъкани, като йонизира молекулите и атомите на клетките им.

Градските лъчения

Първо ще разгледаме нейонизиращото лъчение. Това обаче не означава невъздействащо лъчение, напротив. Радиочестотните сигнали предизвикват ефект на електростимулация и индукция, а микровълновите излъчвания имат пряк топлинен ефект – загряване.

Инфрачервеното лъчение може да предизвика възбуждане на електронните обвивки и ускоряване на движението на частиците, оттам и реакции, катализирани от облъчването – фотохимични реакции.

Днес добре знаем, че земята е огромен източник на електромагнитно лъчение, че фотоните, които бомбардират полюсите, носят електричен заряд, че слънцето е сериозен радиоактивен и инфрачервен източник, както и че из вселената се носят редица вълнови и енергийни импулси. Те най–общо формират фона на излъчванията около нас.

Човекът се е "научил" (както и всички живи същества на планетата) да живее с определен такъв фон. Ние следим преди всичко така нареченото радиоактивно лъчение. Идеята в случая е, че това е йонизиращо лъчение, директно нанасящо травми. Нарушаването на баланса на естествения радиационен фон над определени норми е директно опасно за здравето и дори живота на хората.

В случая обаче ще се занимаем с по-интересния, но далеч не безобиден случай. Нейонизиращото лъчение, чийто фон не се следи така стриктно и често за него се публикува подвеждаща информация, а то ни съпътства всеки ден. Източници на такова лъчение могат да бъдат домашни уреди, радиоапарати, рутери, мобилни телефони, безжични мрежи и т.н.

Обичайно в практиката на изследванията на проблеми с нейонизиращите лъчения се проследяват преди всичко топлинните ефекти. Този тип ефект на лъченията е добре познат от домашната микровълнова печка, където специфичните честоти и насочено облъчване предизвикват нагряване.

То е особено опасно, тъй като влияе различно видовете тъкани с оглед съдържанието им на вода, и някои специфични кухини на тялото могат да бъдат повлияни по-силно от други.

За съжаление обаче това не е всичко, и изследването на ефекта на загряването не решава проблема. Освен топлинното въздействие, за микровълните има описани разнообразни нетоплинни ефекти. Докладват се в любителската и професионалната сфера на изследване различни допълнителни усложнения:

  • промяна в имунната система;
  • неврологични ефекти;
  • промяна в поведението;
  • връзка между радиооблъчването и действието на някои лекарства и химични съединения;
  • влияние върху потока на Ca++ йони в мозъчната тъкан и чрез него промяна в EEG-ритъма;
  • забавени реакции;
  • влияние върху REM-съня, свързан с функционирането на паметта, възприятията, обучението и др.);
  • ефекти върху ДНК (включително разрушаване на ДНК молекули) и др. (по Пламен Данков).

Това не е кой знае каква изненада: военните отдавна са наясно с възможностите за т.нар. "радарна травма" – щети от радиолъчение, и възможностите на микровълни, радиочестоти и прочие като физическо оръжие или психическо такова отдавна се изследват; т.е., ако има в обществото спор по тези въпроси, възможността очевидно не се отхвърля, а се изследва и на най–високо ниво.

Изолираните докладвания на гражданските изследвания обаче, комбинирани с липсата на общ интерес, специфичността на персонално прилаганите изследвания са само част от факторите, влияещи върху процеса.

На практика има сериозен резон в такива предположения: вече е почти сигурно, че работата на мозъка например има както електрохимична, така и вълнова страна и не е невъзможно да бъде разстроена (същото може да важи и за други процеси в организма).

Проблемът е двустранен: от една страна липсва стимул и икономически интерес да се инвестира в подобно изследване, насочено мощно против печеливши технологии.

От друга страна, въпреки самомнението си, ние зле познаваме процесите в човешкото тяло и на практика е твърде вероятно да пропускаме важни техни характеристики – например ние и до днес имаме съвсем базисна представа как работи нервната система и не можем нито ефективно да я симулираме, нито ефективно да я възстановяваме.

Данков твърди, че американското посолство в Москва е било облъчвано в рамките на секретен проект с радиовълни в продължение на почти 20 години до седемдесетте, като в крайна сметка са установени хромозомни дефекти, неврологични симптоми (депресии, раздразнителност, проблеми с концентрацията и др.), много близки до оплакванията днес на хора, живеещи до базови станции.

Опасността: мит или реалност?

Държавите определят така наречените "хигиенни норми за нейонизиращо лъчение". Няма единен критерий, но е факт, че това вече налага някакво следене. Съществуват и специфични услуги – например сайтът sarvalues.com, който безплатно сравнява различните модели GSM-апарати по отношение на безопасността на излъчваното нейонизиращо лъчение.

SAR e най-широкоразпространеният критерий за измерване на опасността от джиесемите – специфичният абсорбиращ (сигналите) процент. Нека се вземе предвид, че добрите резултати в тази насока не винаги обозначават добър GSM, понякога дори би могло да е обратното. В случая обаче се проследява нещо много важно: способността му да концентрира външни сигнали.

Базовите станции на GSM-мрежата излъчват непрекъснато в обхватите 800-900 MHz и 1859-1990 MHz. Мощността на излъчване зависи от размера на клетките, които те покриват, и броя канали. По–старият тип са насочени антени, те почти не се срещат в градски условия и играят ролята на трансмитери.

Интересен факт: там, където има антенен излъчвател за GSM, гълъби и пчели се изнасят. Разбира се, това не означава непременно непосредствена опасност за човека, би могло честотите да резонират с по–малките същества и да причиняват неудобство.

Важно е да се знае, че антените обикновено са направени да разпръскват сигнала встрани и под ъгъл. Казано с други думи, принципът на GSM-антена ви поставя в "привилегировано положение", ако си я сложите над блока. Безспорно ще увеличите нейонизиращия фон и може да го увеличите опасно, но дори директно под такава антена вие сте относително по-добре защитени, отколкото срещу нея, дори и на 3 пъти по-голямо разстояние.

Ако виждате станцията от прозореца си, тя излъчва директно срещу вас, и е дори по-страшно. Вашето жилище се превръща в "микровълнова печка". Стени, огледала и различни повърхности връщат отразена вълна, която се запазва в стаята и на практика действат върху вас по начин, подобен на лупата и действието й спрямо светлината.

Изследвания на проблема

Според проектът Интерфон съществува значима статистическа връзка между някои тумори на главата, мозъка и паротидната жлеза (слюнчените жлези) и използването на мобилни и безжични телефони. Опасността не е пряка, но очевидно има известен увеличен риск при по–продължителната им употреба.

Доктор Кохара и Brainsurgery.us изобщо са твърде скептични към мобилните телефони – според тях връзката на увеличаването на телекомуникациите и мозъчните тумори е пряка и прогресивна, и бива сравнена дори с тютюнопушенето като канцероген, само че е на случаен принцип.

Друго изследване (Беляев, 2006) доказва, че излъчването в честотната лента на GSM-апаратите не предизвиква директно геномно изменение, но влияе неблагоприятно на начина на репродукция на гените. Изследването е проведено върху мишки.

Съществуват и контраизследвания. Imperial College London’s School of Public Health публикува изследване на 2 000 души, според което няма връзка между заболеваемостта от рак в ранна детска възраст и облъчването от GSM-станциите.

Д-р Кенет Фостър от университета на Пенсилвания, САЩ, измерва радиочестотната емисия в интервала 75MHz - 3GHz (wireless networks – рутери, безжични мрежови карти и прочие работят в този диапазон) в 55 града на четири различни държави и смята, че в непосредствена близост до антената на излъчвателя/приемника радиационният фон е дори по–нисък от общия.

Наскоро националната турска телекомуникационна компания публикува изследване, в което буквално обяви идеите за канцерогенност за истерия и твърди, че честотите са абсолютно безопасни и дори самите телефони и устройства ги управляват по този начин.

Очевидно крайно решение на бойното поле на науката скоро няма да видим. Като цяло беше призната обаче възможността този тип влияние в дългосрочен план да има канцерогенно или друго вредно за здравето влияние и все повече и повече се следи. Провеждат се стотици проучвания с различни методи и различни възложители, без обаче да има окончателно мнение в полза на едната или другата страна.

Изводите

Как да процедираме в този случай? Даже и да има верен отговор, очевидно сме много далеч от това да стигнем до него и обществото да го възприеме. Тогава как да се предпазим и как да действаме разумно? Трябва да бъдат взети под внимание следните неща:

На практика ние не живеем в изолиран свят. Много често ни биват представяни изследвания как телефоните, клетките и прочие не излъчват толкова опасни вълни.

Макар и да съществува известна доза съмнение относно обективността и непредубедеността на тези твърдения, в общия случай те може и да имат право. Но светът не работи така, и ако вие живеете в апартамент срещу клетка на мобилен оператор, може да сте изложени на неколкократно по–високо влияние от това, което по пряка линия достига до вас.

Безжичната мрежа и рутерът сами по себе си не генерират чак толкова вредно поле. Но генерират нещо опасно: постоянен вълнов поток около вас, в близост, концентриран. Той може би формира невидима мрежа с рутерите на вашите съседи и на фирмите от партерните етажи.

Т.е., проблемът е, че не е само той, че потокът се среща с други вълни, резонира, променя честотата си вследствие на това. На практика вълновите излъчватели около нас се увеличават и макар че за всеки поотделно може да се извади "медицинско разрешение", съвместната им дейност е вид хазарт, вие не сте в състояние реално да прецените кога, как и с какво ви вредят.

Решението: умерено и отговорно използване, далеч от деца и контрол върху разположението на по-големите емитери на опасни вълни.

Т.е., близостта до големи емитери не винаги директно убива, но ни вкарва в потенциално опасно и силно поле, пресичано от милиони, невидими и непредвидими за нас полета с различни влияния, които могат дори да видоизменят опасно първото. Близостта до клетка на GSM не е пряк убиец, но това не означава, че е абсолютно безопасна или препоръчителна.

Наистина няма доказателства, но има сериозни улики по отношение на това, че вълновите излъчватели могат да влошат качеството на живот и да предизвикат заболявания. Изключително лошо впечатление прави това, че всички заинтересовани (комуникационни фирми) плащат на именити специалисти, за да изказват мнение по въпроса, а никоя частна компания не финансира обективно изследване.

Реално изследване би било например изследване при районния лекар за заболеваемост преди и след слагане на клетката, кой, къде и какви болести. Това е лесно и естествено изследване по статистика, която и без това си се води, което изследване никой никъде не прави, а би трябвало навсякъде да се провежда.

Харчат се пари за доста по–безсмислени изследвания, а по това, което най–малкото си заслужава парите, в обществен интерес е и е наполовина готово - изобщо не се работи. Естествено, оттук идва и реакцията, че нещо не е наред, че има "конспирация". Конспирация може би няма, просто явно се знае, че не всичко е идеално, но има интерес да се кара по стария начин колкото повече време е възможно.

И така, може би в градските излъчвания нямаме дявол. Може би идеята за пържене на яйце между два работещи джиесема и радио е басня, може би не. Все пак вълните са нещо, с което трябва да се съобразяваме и с което игра не бива.

Те са навсякъде около нас, движени от собствени закони и може да се намесят в живота ни. Фобията няма да ни избави от тях, но малко предпазливост и информация за проблема не са излишни.

Поне доколкото зависи от вас, можете да ги управлявате, като ги държите по–далеч от деца и ограничите използването им до по–умерено. Няма да ви навреди, а в много случаи една среща е далеч по–добро решение от тричасов телефонен разговор.

Използвани източници
  • Пламен Данков, Как работи GSM мрежата?, трета част, СУ.
  • rfcom.ca/programs/interphone.shtml
  • BelyaevIY, Koch CB, Terenius O, Roxström-Lindquist K, Malmgren LO, H Sommer W, Salford LG, Persson BR., Exposure of rat brain to 915 MHz GSM microwaves induces changes in gene expression but not double stranded DNA breaks or effects on chromatin conformation, Bioelectromagnetics. 2006 May;27(4):295-306.
  • sarvalues.com
  • Снимка: Flickr (CC)

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1