Градските лъчения

От енергетична гледна точка съществуват два типа електромагнитно лъчение: йонизиращо и нейонизиращо, което е свързано със съответното основно биологично действие. Към първия тип принадлежат рентгеновите (X-) лъчи, гама-лъчите, твърдите ултравиолетови (UV) лъчи. При тях енергията на кванта на съответното лъчение се оказва по-висока от енергията на най-слабите молекулни връзки. В резултат това лъчение е в състояние да разрушава директно биологични тъкани, като йонизира молекулите и атомите на клетките им.

Градските лъчения

Първо ще разгледаме нейонизиращото лъчение. Това обаче не означава невъздействащо лъчение, напротив. Радиочестотните сигнали предизвикват ефект на електростимулация и индукция, а микровълновите излъчвания имат пряк топлинен ефект – загряване.

Инфрачервеното лъчение може да предизвика възбуждане на електронните обвивки и ускоряване на движението на частиците, оттам и реакции, катализирани от облъчването – фотохимични реакции.

Днес добре знаем, че земята е огромен източник на електромагнитно лъчение, че фотоните, които бомбардират полюсите, носят електричен заряд, че слънцето е сериозен радиоактивен и инфрачервен източник, както и че из вселената се носят редица вълнови и енергийни импулси. Те най–общо формират фона на излъчванията около нас.

Човекът се е "научил" (както и всички живи същества на планетата) да живее с определен такъв фон. Ние следим преди всичко така нареченото радиоактивно лъчение. Идеята в случая е, че това е йонизиращо лъчение, директно нанасящо травми. Нарушаването на баланса на естествения радиационен фон над определени норми е директно опасно за здравето и дори живота на хората.

В случая обаче ще се занимаем с по-интересния, но далеч не безобиден случай. Нейонизиращото лъчение, чийто фон не се следи така стриктно и често за него се публикува подвеждаща информация, а то ни съпътства всеки ден. Източници на такова лъчение могат да бъдат домашни уреди, радиоапарати, рутери, мобилни телефони, безжични мрежи и т.н.

Обичайно в практиката на изследванията на проблеми с нейонизиращите лъчения се проследяват преди всичко топлинните ефекти. Този тип ефект на лъченията е добре познат от домашната микровълнова печка, където специфичните честоти и насочено облъчване предизвикват нагряване.

То е особено опасно, тъй като влияе различно видовете тъкани с оглед съдържанието им на вода, и някои специфични кухини на тялото могат да бъдат повлияни по-силно от други.

За съжаление обаче това не е всичко, и изследването на ефекта на загряването не решава проблема. Освен топлинното въздействие, за микровълните има описани разнообразни нетоплинни ефекти. Докладват се в любителската и професионалната сфера на изследване различни допълнителни усложнения:

• промяна в имунната система;
• неврологични ефекти;
• промяна в поведението;
• връзка между радиооблъчването и действието на някои лекарства и химични съединения;
• влияние върху потока на Ca++ йони в мозъчната тъкан и чрез него промяна в EEG-ритъма;
• забавени реакции;
• влияние върху REM-съня, свързан с функционирането на паметта, възприятията, обучението и др.);
• ефекти върху ДНК (включително разрушаване на ДНК молекули) и др. (по Пламен Данков).

Това не е кой знае каква изненада: военните отдавна са наясно с възможностите за т.нар. "радарна травма" – щети от радиолъчение, и възможностите на микровълни, радиочестоти и прочие като физическо оръжие или психическо такова отдавна се изследват; т.е., ако има в обществото спор по тези въпроси, възможността очевидно не се отхвърля, а се изследва и на най–високо ниво.

Изолираните докладвания на гражданските изследвания обаче, комбинирани с липсата на общ интерес, специфичността на персонално прилаганите изследвания са само част от факторите, влияещи върху процеса.

На практика има сериозен резон в такива предположения: вече е почти сигурно, че работата на мозъка например има както електрохимична, така и вълнова страна и не е невъзможно да бъде разстроена (същото може да важи и за други процеси в организма).

Проблемът е двустранен: от една страна липсва стимул и икономически интерес да се инвестира в подобно изследване, насочено мощно против печеливши технологии.

От друга страна, въпреки самомнението си, ние зле познаваме процесите в човешкото тяло и на практика е твърде вероятно да пропускаме важни техни характеристики – например ние и до днес имаме съвсем базисна представа как работи нервната система и не можем нито ефективно да я симулираме, нито ефективно да я възстановяваме.

Данков твърди, че американското посолство в Москва е било облъчвано в рамките на секретен проект с радиовълни в продължение на почти 20 години до седемдесетте, като в крайна сметка са установени хромозомни дефекти, неврологични симптоми (депресии, раздразнителност, проблеми с концентрацията и др.), много близки до оплакванията днес на хора, живеещи до базови станции.

Опасността: мит или реалност?

Държавите определят така наречените "хигиенни норми за нейонизиращо лъчение". Няма единен критерий, но е факт, че това вече налага някакво следене. Съществуват и специфични услуги – например сайтът sarvalues.com, който безплатно сравнява различните модели GSM-апарати по отношение на безопасността на излъчваното нейонизиращо лъчение.

SAR e най-широкоразпространеният критерий за измерване на опасността от джиесемите – специфичният абсорбиращ (сигналите) процент. Нека се вземе предвид, че добрите резултати в тази насока не винаги обозначават добър GSM, понякога дори би могло да е обратното. В случая обаче се проследява нещо много важно: способността му да концентрира външни сигнали.

Базовите станции на GSM-мрежата излъчват непрекъснато в обхватите 800-900 MHz и 1859-1990 MHz. Мощността на излъчване зависи от размера на клетките, които те покриват, и броя канали. По–старият тип са насочени антени, те почти не се срещат в градски условия и играят ролята на трансмитери.

Интересен факт: там, където има антенен излъчвател за GSM, гълъби и пчели се изнасят. Разбира се, това не означава непременно непосредствена опасност за човека, би могло честотите да резонират с по–малките същества и да причиняват неудобство.

Важно е да се знае, че антените обикновено са направени да разпръскват сигнала встрани и под ъгъл. Казано с други думи, принципът на GSM-антена ви поставя в "привилегировано положение", ако си я сложите над блока. Безспорно ще увеличите нейонизиращия фон и може да го увеличите опасно, но дори директно под такава антена вие сте относително по-добре защитени, отколкото срещу нея, дори и на 3 пъти по-голямо разстояние.

Ако виждате станцията от прозореца си, тя излъчва директно срещу вас, и е дори по-страшно. Вашето жилище се превръща в "микровълнова печка". Стени, огледала и различни повърхности връщат отразена вълна, която се запазва в стаята и на практика действат върху вас по начин, подобен на лупата и действието й спрямо светлината.

Изследвания на проблема

Според проектът Интерфон съществува значима статистическа връзка между някои тумори на главата, мозъка и паротидната жлеза (слюнчените жлези) и използването на мобилни и безжични телефони. Опасността не е пряка, но очевидно има известен увеличен риск при по–продължителната им употреба.

Доктор Кохара и Brainsurgery.us изобщо са твърде скептични към мобилните телефони – според тях връзката на увеличаването на телекомуникациите и мозъчните тумори е пряка и прогресивна, и бива сравнена дори с тютюнопушенето като канцероген, само че е на случаен принцип.

Друго изследване (Беляев, 2006) доказва, че излъчването в честотната лента на GSM-апаратите не предизвиква директно геномно изменение, но влияе неблагоприятно на начина на репродукция на гените. Изследването е проведено върху мишки.

Съществуват и контраизследвания. Imperial College London’s School of Public Health публикува изследване на 2 000 души, според което няма връзка между заболеваемостта от рак в ранна детска възраст и облъчването от GSM-станциите.

Д-р Кенет Фостър от университета на Пенсилвания, САЩ, измерва радиочестотната емисия в интервала 75MHz - 3GHz (wireless networks – рутери, безжични мрежови карти и прочие работят в този диапазон) в 55 града на четири различни държави и смята, че в непосредствена близост до антената на излъчвателя/приемника радиационният фон е дори по–нисък от общия.

Наскоро националната турска телекомуникационна компания публикува изследване, в което буквално обяви идеите за канцерогенност за истерия и твърди, че честотите са абсолютно безопасни и дори самите телефони и устройства ги управляват по този начин.

Очевидно крайно решение на бойното поле на науката скоро няма да видим. Като цяло беше призната обаче възможността този тип влияние в дългосрочен план да има канцерогенно или друго вредно за здравето влияние и все повече и повече се следи. Провеждат се стотици проучвания с различни методи и различни възложители, без обаче да има окончателно мнение в полза на едната или другата страна.

Изводите

Как да процедираме в този случай? Даже и да има верен отговор, очевидно сме много далеч от това да стигнем до него и обществото да го възприеме. Тогава как да се предпазим и как да действаме разумно? Трябва да бъдат взети под внимание следните неща:

На практика ние не живеем в изолиран свят. Много често ни биват представяни изследвания как телефоните, клетките и прочие не излъчват толкова опасни вълни.

Макар и да съществува известна доза съмнение относно обективността и непредубедеността на тези твърдения, в общия случай те може и да имат право. Но светът не работи така, и ако вие живеете в апартамент срещу клетка на мобилен оператор, може да сте изложени на неколкократно по–високо влияние от това, което по пряка линия достига до вас.

Безжичната мрежа и рутерът сами по себе си не генерират чак толкова вредно поле. Но генерират нещо опасно: постоянен вълнов поток около вас, в близост, концентриран. Той може би формира невидима мрежа с рутерите на вашите съседи и на фирмите от партерните етажи.

Т.е., проблемът е, че не е само той, че потокът се среща с други вълни, резонира, променя честотата си вследствие на това. На практика вълновите излъчватели около нас се увеличават и макар че за всеки поотделно може да се извади "медицинско разрешение", съвместната им дейност е вид хазарт, вие не сте в състояние реално да прецените кога, как и с какво ви вредят.

Решението: умерено и отговорно използване, далеч от деца и контрол върху разположението на по-големите емитери на опасни вълни.

Т.е., близостта до големи емитери не винаги директно убива, но ни вкарва в потенциално опасно и силно поле, пресичано от милиони, невидими и непредвидими за нас полета с различни влияния, които могат дори да видоизменят опасно първото. Близостта до клетка на GSM не е пряк убиец, но това не означава, че е абсолютно безопасна или препоръчителна.

Наистина няма доказателства, но има сериозни улики по отношение на това, че вълновите излъчватели могат да влошат качеството на живот и да предизвикат заболявания. Изключително лошо впечатление прави това, че всички заинтересовани (комуникационни фирми) плащат на именити специалисти, за да изказват мнение по въпроса, а никоя частна компания не финансира обективно изследване.

Реално изследване би било например изследване при районния лекар за заболеваемост преди и след слагане на клетката, кой, къде и какви болести. Това е лесно и естествено изследване по статистика, която и без това си се води, което изследване никой никъде не прави, а би трябвало навсякъде да се провежда.

Харчат се пари за доста по–безсмислени изследвания, а по това, което най–малкото си заслужава парите, в обществен интерес е и е наполовина готово - изобщо не се работи. Естествено, оттук идва и реакцията, че нещо не е наред, че има "конспирация". Конспирация може би няма, просто явно се знае, че не всичко е идеално, но има интерес да се кара по стария начин колкото повече време е възможно.

И така, може би в градските излъчвания нямаме дявол. Може би идеята за пържене на яйце между два работещи джиесема и радио е басня, може би не. Все пак вълните са нещо, с което трябва да се съобразяваме и с което игра не бива.

Те са навсякъде около нас, движени от собствени закони и може да се намесят в живота ни. Фобията няма да ни избави от тях, но малко предпазливост и информация за проблема не са излишни.

Поне доколкото зависи от вас, можете да ги управлявате, като ги държите по–далеч от деца и ограничите използването им до по–умерено. Няма да ви навреди, а в много случаи една среща е далеч по–добро решение от тричасов телефонен разговор.