Макс Сик (Максик)

Мускулестият феномен

Роден като Макс Сик на 28 юни 1882 г. в град Брегенц, в най-западния край на Австрия, Макс бил доста болнаво и слабо дете с проблемни дробове. На 10-годишна възраст той си прави тежести и започва да тренира с тях, но родителите му не разрешават и ги изхвърлят. Малко по-късно започва да тренира със собствено тегло и да практикува различен тип гимнастики, както и контрол върху мускулите си. Въпреки че бил болнаво дете, той бил на път да стане "мускулест феномен", известен в цял свят.

Първи стъпки

Макс Сик

Тромп Ван Диглен - датски силач и борец, живеещ в Южна Африка, който бил познат в много случаи като ментор на редица велики силачи от Европа, се запознава със Сик и го завежда от Мюнхен до Лондон, за да го представи пред Юджийн Сендоу.

Когато малкият баварец пристига на гара Виктория в Лондон на 26-ти октомври 1909 г., той бил комична картинка: с палто, дълго до петите, малка зелена шапка, на която била закачено дълго орлово перо, и носел огромен чадър.

Силовите възможности на Макс били доста сериозни и бил на път да спечели титлата в световния шампионат по вдигане на тежести в среден клас. Тромп Диглен пробвал да уреди силов двубой между Сик и Томас Инч, но вторият отказал да участва. По-късно, след като Инч става тежкоатлет през 1910-та година, урежда среща между Макс и Едуард Астън.

Съдружие

Междувременно Сик и Диглен решават да посетят Монте Салдо и Аполо - Уилям Банкиер в тяхната зала в Лондон, за да сключат бизнес съдружие. След като сключили съдружието, Монте Салдо решил, че баварският атлет трябва да си промени името, или по-точно да си измисли псевдоним. Ззаедно решили да съкратят двете имена на Макс Сик в едно – Максик.

Дебют

Макс Сик

Максик прави своя дебют по вдигане на тежести в Англия на 19-ти януари 1910 г., като демонстрира пред публика континентално обръщане и изтласкване с тежест, равна на два пъти собственото му тегло. Въпреки че бил висок около 162 см с тегло в най-добрите си години от 65-67 кг, той поставял рекорди във вдигането на тежести, които дори някои тежкоалтети от онези времена не могли да бият.

Двубоят

След преговори между Монте Салдо, представител на Максик, и Томас Инч на Астън срещата била уредена в музикалната зала на Гренвил на 4-ти август 1910 г. Залогът бил 100 британски лири и хубава сребърна купа.

Това събитие било доста вълнуващо за британското вдигане на тежести, но за нещастие баварецът си извадил рамото при два опита да обърне и изтласка с една ръка първо 96 кг и след това 94 кг. Той опитал да продължи, като се пробвал да направи обръщане и изтласкване с две ръце на 120 кг, обърнал щангата, но не успял да я изтласка и се оттеглил.

Реванш

Макс Сик

Естествено, Максик поискал реванш и Астън веднага приел. Двубоят между Едуард Астън и Макс Сик бил доста оспорван, въпреки че много хора смятали Астън за по-добър. Максик обаче, заради невероятната си физика, колоритното излъчване и малкия си ръст успял да спечели голяма част от феновете.

Двубоят се състоял в следобяда на 14-ти декември 1910 г. Били избрани четири движения, на които двамата атлети трябвало да покажат на какво са способни. За нещастие на "малкия феномен", Астън спечелил битката - той бил по-тежък и по-силен от него. Максик бил отличен атлет в лекия клас, неговите силови постижения спрямо личното му тегло били невероятни в онези времена, но така и не успял да се реализира като цялостен силов атлет.

Бизнес

Инч, Максик, Астън и други известни силачи започнали нов бизнес с изпращане на курсове, книги и съвети по пощата за развитие на силата и мускулатурата.

През 1911 г. Максик с помощта на бизнес партньора си Монте Салдо ("МАКСАЛДИНГ") издават книга за контрол върху мускулите – "Muscle Control or Body Development by Will-Power".

Войната

Макс Сик

Когато започва Първата световна война, Макс е интерниран от Лондон. Носели се истории, че неговите спортни опоненти се радвали на заминаването му, но Макс доброволно решил да бъде интерниран, също така интересите му към бизнеса били отминали.

През 1914 г. Максик пише, че участва във войната в баварската армия, но не се чувства като истински германец. След като бива освободен след войната, той започва да пътува по света, но поддържа връзка със старите си колеги. В един етап през 30-те години Сик се завръща в Германия, но след като на власт идват нацистите, чийто  режим той ненавижда, решава да напусне страната и заминава да изучава Централна и Южна Америка.

Експедиции

Неговите приключения в изследването на реките Амазонка и Ориноко, на места като Мато Гросо и още много други заслужавали да бъдат публикувани в книга, но Макс решил да ги запази за себе си. След като приключил със своите експедиции, той се установил в Буенос Айрес.

Сик поддържал своята физика и сила до края на живота си, както и честото практикуване на контрол върху мускулите си. За голямо нещастие негови снимки от 40-те години (изпратени до Монте Салдо) били унищожени с настъпването на Втората световна война.

Лични мерки

Макс Сик

Мерки от най-добрите му години, взети от Тромп Ван Диглен:

  • Ръст – 162 см;
  • Тегло – 65-67 кг;
  • Врат – 43,2 см;
  • Свита гръдна обиколка – 93 см;
  • Разширена гръдна обиколка – 115 см;
  • Мишница – 41 см;
  • Предмишница – 33 см;
  • Китка – 19 см;
  • Бедро – 59 см;
  • Прасец – 38 см.

Силови номера и постижения

  • Военна преса с дясна ръка – 51 кг;
  • Изхвърляне с дясна ръка – 75 кг;
  • Суинг с дъмбел с дясна ръка – 68 кг;
  • Изтласкване с дясна ръка – 108 кг в Мюнхен и 109 кг в Йоханесбург;
  • Военна преса с две ръце – 105 кг;
  • Обръщане и изтласкване с две ръце – 123 кг;
  • Континентално обръщане и изтласкване – 146 кг в Лондон и 154 кг в Йоханесбург;
  • Изхвърляне с две ръце – 98 кг;
  • В състезание по дърпане на пръсти Максик бил непобедим, често се случвало да издърпа през масата, която разделяла двамата опонента, мъж, който тежал над 90 кг.
  • Максик веднъж изтласкал своя приятел Тромп Ван Диглен (тежащ 84 кг) 16 последователни пъти с една ръка, докато с другата ръка държал чаша бира, пълна догоре, без да я разлее. По рано в същия ден успял да изтласка 11 пъти Фред Сторбийк (тежащ 93 кг), който тогава бил шампион по бокс в тежка категория на Великобритания.
  • Друг номер, който Макс Сик практикувал, бил да вдигне Диглен с едната си ръка и да го пренесе по стълби през няколко етажа на някоя сграда, след което го оставял и се връщал по стълбите, ходейки на ръце.
  • Сик бил превъзходен гимнастик, изпълнявал безброй преси и стойки на ръце, както и "тигърски извивки" и още много други номера на успоредка, лост, въжета и халки.

Смърт

Макс Сик През 1961 г. Максик умира както е живял - в отлична форма на физическо и психическо състояние. На почти 80-годишна възраст една сутрин той имал тур с неговия добър приятел Друлич на канадска борба. Въпреки че неговият приятел тежал близо 100 кг в сравнение с неговите 50 кг, малкият "Херкулес" никога не изпитвал особена трудност да го победи.

След тази сутрин той си отишъл вкъщи, карайки колело, както винаги изглеждащ добре и здрав. По-късно през деня неговият приятел Друлич го намира легнал, отпуснат по гръб с изпънати ръце, с грижливо сгъната бележка до дясното му ходило.

Върху нея било написано: "10-ти май 1961-ва година, 22 часа", бележката продължавала: "Сърцето ми бие твърде бавно, чувствам, че ми е твърде студено, мисля, че всичко ще свърши скоро. Не забравяйте, безкрайна е нашата вътрешна свобода, проявена чрез съзнанието..."

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1