"Не стой на течение!"

Или защо не бива да ни е страх от студено и топло, както и от течение

Още преди да се роди дъщеря ми си бях обещала, че няма да я навличам дебело и ще се старая да я калявам, за да не боледува и от най-лекия полъх на вятъра. Никога не съм разбирала прекаленото "пазене" и непрекъснато срещам безброй примери, които доказват погрешността на този подход - оказва се, че "най-пазените" като деца са и най-често боледуващите възрастни.

Въпреки че се съобразявам с температурите навън, се старая да спазвам правилото да не обличам с нищо излишно детето си, което обаче ме вкарва ежедневно в комични ситуации.

Уви, понякога съвсем не ми е смешно, особено при петата или десетата реплика от случаен минувач: "Ама сложете му шапка на това дете", дори навън да е плюс 15 градуса.

Да оставим настрана досадата от това, че винаги се намират хора, които да правят "компетентни" забележки. Онова, което стои зад тези подмятания обаче, ме притеснява цял живот. То е в начин на мислене, в който упорито се възпитава поколение след поколение - "ти само гледай да не настинеш... и да не се минеш".

А ако вече сте понастинали, то неизменно ще върви ръка за ръка с  укорителната реплика: "Е как няма да настинеш, като все ходиш гол/гола"?

Не е ли време вече да се понаучим и по нашите ширини, че прекаленото пазене нанася трайни вреди и изнежва човешкия организъм? Не, тук не става дума през февруари да се разхождате по бански. Има си време и място за упражняване на моржуване и това определено не е посред градския пейзаж.

Имам неколцина приятели, които и през зимата ходят с леко яке, без шапка, ръкавици и шал. И каква изненада - забелязала съм, че точно тези хора боледуват най-малко!

Ако е вярно, че трябва да ходим от бебета до възрастни, увити в няколко ката дрехи, в такъв случай изобщо не трябва да боледуваме от простудни заболявания, нали?

Според една теория човек може да настине от мокри крака, но не и от мокри ръце - тъкмо защото винаги пазим краката сухи и топли, докато ръцете са свикнали да бъдат изложени на температурните колебания. Звучи убедително, макар да не съм сигурна 100%, че това е причината.

И все пак има над какво да се замисли човек, гледайки увитите като пашкули бебета и възрастни навън.

Сещам се за едно приятелско семейство американци, които живяха в България две-три години. В началото на април те вече идваха на гости боси по сандали, веднъж дори по джапанки. Това доста ме изненада, докато не прочетох някъде за препоръките на различните педиатри.

У нас най-често препоръката за обличане на бебе или малко дете е следната: "Като теб, но с още една дрешка допълнително". В САЩ, а вероятно и в някои страни от Западна Европа педиатрите препоръчват точно обратното: "Като теб, но с една дрешка по-малко".

Това не е случайно - макар че се адаптират по-бавно и трудно към резките промени в температурите, малките деца понасят по-лесно студ, отколкото претопляне.

Американските ми приятели не спираха да се учудват и на масовия страх от течение тук и просто не разбираха как може човек да се пази така панически от всеки полъх на вятъра. 

Вие колко често сте чували "Не стой на отворен, прозорец, за да не те надуха"? Интересно ми е дали са ви обличали дебело като малки и дали това се е отразило положително на здравето ви.

Да се калява човек е винаги полезно. Дори да не са ви калявали като деца, не е късно да започнете да учите тялото си да реагира по-добре на студ и горещина. Във времена, когато смятаме съществуването си за невъзможно без климатици, навярно ви звучи странно това, което казвам.

Днес ще срещнете хора, според които пушенето на закрито вреди по-малко, отколкото отвореният прозорец в стаята. Или в превозното средство - само като си помисля колко пъти са ми се карали да затворя прозореца в трамвая посред лято, защото на някой до мен му духа!

Но човешкото тяло е по-силно, отколкото предполагаме. То е създадено, за да издържа на климатичните промени (в съответните граници, разбира се!), и ако му припомните това, нито ще се "разтопите като захар", когато се намокрите от дъжда, нито ще ви хване веднага пневмония, ако задуха вятър.

Учете себе си и децата си да не се крият от природата. Колкото повече се опитваме да се "защитим" от нея, толкова по-зле за нас.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1