Стареенето
Теории и причинители
Теории и причинители
От 14.06.2013, чете се за 4 мин.
Стареенето. Неизбежният враг и страх на всички, млади и стари. Какво наистина представлява и как да го управляваме? Възможно ли е въобще?
Стареенето представлява естествен процес на умора, натрупвана в тъканите на човешкия организъм. Видимите му аспекти са по кожата и общия вид на лицето – натрупване на мазнини, бръчки, забавяне на движенията.
Невидимите й аспекти са още повече: промени в кръвното налягане, в съдържанието на захар в кръвта, в мастната обмяна, хормонални изменения, остеопороза, промени в сърдечния мускул, мускулна атрофия и прочие.
Стареенето не трябва да бъде определяно по популярния начин, като "смърт на клетките в организма", защото самият механизъм за убиване на клетки е част от естествения организмов цикъл, но трябва да бъде по-скоро дефинирано като забавяне и изчерпване на възстановителните способности на тялото.
На практика стареенето е естествен процес, който започва още от раждането и поддържа устойчив баланс между увреждане и възстановяване на тъканите до момента, в който процесът не премине критична точка и загубите станат по–високи от възстановителните способности. Тогава стареенето започва да дава все по–видими признаци. Паралелно с това умората на определен вид клетки – нервните, и тяхната загуба стават ключов проблем, тъй като те се приемат на практика за невъзстановими.
Това води и до многомерната проява на стареенето. То е физиологичен, но и психологически, умствен и дори социален феномен. Съществува дори специален раздел в науката, биогеронтологията, която третира старостта като заболяване и се опитва да я лекува. Отговори на този въпрос се опитват да дадат традиционната, холистичната, хомеопатичната и дори някои езотерични и нетрадиционни форми на медицина.
За съжаление с вас не можем да говорим за това как със сигурност да спрем стареенето, кои вещества влияят и кои – не. Истината е, че твърдейки, че едно вещество влияе, някой може и да е прав. За себе си. Стареенето обаче не преминава по учебник и за различните организми е различно, различно е и при мъжете и жените. Това, което при един е помогнало, при друг може и да не върши работа или дори да пречи. При все това можем да си говорим за теории на стареенето.
Теориите за стареенето са изумително много. Да разгледаме обаче най-важните от тях.
Клетъчната теория на стареенето има стари основи, но наскоро започна да търси сериозно доказателство. Тя на практика не е една теория, а съвкупност от различни теории, които търсят причината за старостта в отделната клетка и нейната "умора". Стареенето се наблюдава и при клетъчните култури, в ограничаване на възможността на клетките да се делят и размножават.
Тази функция се среща и в човешките клетки. Отдава се на функцията на теломерите (хромозомни завършеци) да съкращават дължината си. Допуска се, че освен с клетъчното деление тази функция е свързана и със своего рода биологичен часовник на самите теломери и също така с ензима теломераза, който отключва възстановяването им, но само в някои клетки.
Минамино (2008) постави сериозно на обсъждане идеята за теломерната умора, тъй като теломерите имат дългосрочно влияние върху някои клетки като костния мозък и артериалните тъкани, където делението продължава на практика през целия живот.
Теорията обаче има широк спектър противници (или да ги наречем скептици), като например Бласко и компания (1990), които показват, че дори без ензим теломераза при мишките не се постига очакваният ефект на бързо стареене.
Много теории допускат наличието на "генетично стареене в клетките". На практика различните раси и видове показват различна склонност към стареене, което може да се обясни единствено с ДНК код.
Тук идват редица нови идеи, като теорията за ДНК увреждането. Базирана на често възникващите лезии (или грешки) на ДНК в човешкия организъм, тази теория допуска промените в ДНК и мутациите от лезиите да са основната причина за рака и стареенето, които се приемат като "роднини по произход". Сериозна подкрепа на тази теория е и фактът, че различните бозайници, както и раси изглежда имат различен възрастов капацитет, който може да бъде обяснен само генетично. Възниква рано като научнообоснована теория (Александър, 1967), но днес е сравнително застаряваща.
Тя обаче е сериозно актуализирана от широка група теории за ДНК, които разглеждат стареенето във връзка с ДНК, но с обновени източници.
Това не е всичко от клетъчните теории, но в общи линии обхваща основните звена.
За стареенето има и хормонална теория. Тя допуска, че именно репродуктивните хормони, които подклаждат растежа в началото на живота, в крайна сметка отслабват и създават негативен краен ефект върху самите клетки (Боуен, 2011). За съжаление тази теория страда от доста проблемни зони, например е неспособна да обясни процесите преди половата зрялост.
Съществуват и редица автоимунни теории на стареенето, които допускат, че именно тази недоизяснена функция на човешкия организъм е в дъното на стареенето.
Налице е теория, че намалената с годините склонност на организма да образува белтъци (която води до мускулна атрофия) е сред причинителите на стареенето.
Извън това съществуват теории на стареенето на функционален признак – минимално напрежение, поддържане на високо напрежение (трудова ангажираност) и прочие, като противници на стареенето.
Теориите често са свързани с наличието на външен елемент, например вещество, което спомага проблема. Този тип теории се делят на няколко типа:
Отговорът какво е стареенето очевидно още ни убягва. Вероятно това е сложен процес, верига от събития, която включва много от посочените теории. Търсенето следва да продължи.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече