Стареенето

Стареенето. Неизбежният враг и страх на всички, млади и стари. Какво наистина представлява и как да го управляваме? Възможно ли е въобще?

Стареенето представлява естествен процес на умора, натрупвана в тъканите на човешкия организъм. Видимите му аспекти са по кожата и общия вид на лицето – натрупване на мазнини, бръчки, забавяне на движенията.

Невидимите й аспекти са още повече: промени в кръвното налягане, в съдържанието на захар в кръвта, в мастната обмяна, хормонални изменения, остеопороза, промени в сърдечния мускул, мускулна атрофия и прочие.

Стареенето - какво наистина представлява и как да го управляваме

Стареенето не трябва да бъде определяно по популярния начин, като "смърт на клетките в организма", защото самият механизъм за убиване на клетки е част от естествения организмов цикъл, но трябва да бъде по-скоро дефинирано като забавяне и изчерпване на възстановителните способности на тялото.

На практика стареенето е естествен процес, който започва още от раждането и поддържа устойчив баланс между увреждане и възстановяване на тъканите до момента, в който процесът не премине критична точка и загубите станат по–високи от възстановителните способности. Тогава стареенето започва да дава все по–видими признаци. Паралелно с това умората на определен вид клетки – нервните, и тяхната загуба стават ключов проблем, тъй като те се приемат на практика за невъзстановими.

Това води и до многомерната проява на стареенето. То е физиологичен, но и психологически, умствен и дори социален феномен. Съществува дори специален раздел в науката, биогеронтологията, която третира старостта като заболяване и се опитва да я лекува. Отговори на този въпрос се опитват да дадат традиционната, холистичната, хомеопатичната и дори някои езотерични и нетрадиционни форми на медицина.

За съжаление с вас не можем да говорим за това как със сигурност да спрем стареенето, кои вещества влияят и кои – не. Истината е, че твърдейки, че едно вещество влияе, някой може и да е прав. За себе си. Стареенето обаче не преминава по учебник и за различните организми е различно, различно е и при мъжете и жените. Това, което при един е помогнало, при друг може и да не върши работа или дори да пречи. При все това можем да си говорим за теории на стареенето.

Теориите за стареенето са изумително много. Да разгледаме обаче най-важните от тях.

Клетъчна теория

Клетъчната теория на стареенето има стари основи, но наскоро започна да търси сериозно доказателство. Тя на практика не е една теория, а съвкупност от различни теории, които търсят причината за старостта в отделната клетка и нейната "умора". Стареенето се наблюдава и при клетъчните култури, в ограничаване на възможността на клетките да се делят и размножават.

Тази функция се среща и в човешките клетки. Отдава се на функцията на теломерите (хромозомни завършеци) да съкращават дължината си. Допуска се, че освен с клетъчното деление тази функция е свързана и със своего рода биологичен часовник на самите теломери и също така с ензима теломераза, който отключва възстановяването им, но само в някои клетки.

Минамино (2008) постави сериозно на обсъждане идеята за теломерната умора, тъй като теломерите имат дългосрочно влияние върху някои клетки като костния мозък и артериалните тъкани, където делението продължава на практика през целия живот.

Теорията обаче има широк спектър противници (или да ги наречем скептици), като например Бласко и компания (1990), които показват, че дори без ензим теломераза при мишките не се постига очакваният ефект на бързо стареене.

Теория на ДНК натрупването на увреждания

Много теории допускат наличието на "генетично стареене в клетките". На практика различните раси и видове показват различна склонност към стареене, което може да се обясни единствено с ДНК код.

Тук идват редица нови идеи, като теорията за ДНК увреждането. Базирана на често възникващите лезии (или грешки) на ДНК в човешкия организъм, тази теория допуска промените в ДНК и мутациите от лезиите да са основната причина за рака и стареенето, които се приемат като "роднини по произход". Сериозна подкрепа на тази теория е и фактът, че различните бозайници, както и раси изглежда имат различен възрастов капацитет, който може да бъде обяснен само генетично. Възниква рано като научнообоснована теория (Александър, 1967), но днес е сравнително застаряваща.

Тя обаче е сериозно актуализирана от широка група теории за ДНК, които разглеждат стареенето във връзка с ДНК, но с обновени източници.

• Теория за окисляващите свободни радикали;
• Теория на натрупването на отпадъци: Биологичната теория на стареенето, свързана с натрупването в клетките на токсини или затрудняващи метаболизма вещества, както и със свободните радикали и свързването им безвъзвратно с жизнените "органи" на клетката;
• Износване и скъсване – натрупване на грешки и пропуски, които ескалират с течение на времето;
• Соматични мутации – стареенето като резултат от увреждането на генетичната цялост на клетките на организма;
• Теория на натрупване на грешки: Идеята, че застаряващите резултати от случайни събития, който постепенно увреждат генетичния код.

 Това не е всичко от клетъчните теории, но в общи линии обхваща основните звена.

По-слабо поддържани концепции

За стареенето има и хормонална теория. Тя допуска, че именно репродуктивните хормони, които подклаждат растежа в началото на живота, в крайна сметка отслабват и създават негативен краен ефект върху самите клетки (Боуен, 2011). За съжаление тази теория страда от доста проблемни зони, например е неспособна да обясни процесите преди половата зрялост.

Съществуват и редица автоимунни теории на стареенето, които допускат, че именно тази недоизяснена функция на човешкия организъм е в дъното на стареенето.

Налице е теория, че намалената с годините склонност на организма да образува белтъци (която води до мускулна атрофия) е сред причинителите на стареенето.

Извън това съществуват теории на стареенето на функционален признак – минимално напрежение, поддържане на високо напрежение (трудова ангажираност) и прочие, като противници на стареенето.

Теориите често са свързани с наличието на външен елемент, например вещество, което спомага проблема. Този тип теории се делят на няколко типа:

• Теории на омрежването - създават се кръстосани, атипични съединения, които с времето блокират процесите;
• Теория на свободните радикали – разгледана и по – горе;
• Теория на натрупаните грешки и токсини;
• Калорийното въздържание;
• Гликирането – директно свързване на захари по неконтролиран път с други съединения и задържането им в организма.

Отговорът какво е стареенето очевидно още ни убягва. Вероятно това е сложен процес, верига от събития, която включва много от посочените теории. Търсенето следва да продължи.