Не се хранете, докато гледате телевизия…

Препоръчахме да не се гледа телевизия, докато се храним и това се отнасяше във връзка с бавното хранене и даването на достатъчно време на сигналите за ситост да стигнат до мозъка.

Днес обаче ще разгледаме по-подробно връзката между храненето и гледането на телевизия и защо двете неща не е добре да се съчетават заедно, особено ако целим сваляне на тегло.

Околната среда и апетита

Ако се разровите по темата за връзката между околната среда и изборите, които правим по отношение на храненето си, ще попаднете на не един и два фактора.

Сред тях са: изобилието от храни, скоростта на хранене, хората, с които сме седнали на една маса, както и дали ги познаваме или не (още по темата тук и тук.

Въпреки че някои от тези фактори ни карат да ядем по-малко, като например романтична среща с представител на срещуположния пол, то в повечето случаи става точно обратното – ядем повече, често неосъзнато и ненужно.

Телевизорът не прави изключение.

Гледане на телевизия и хранене

След като споменахме бавното хранене, не е трудно да се досетим защо несъзнателно можем да изядем повече храна, докато гледаме телевизия – съзнанието ни е заето със следене на екрана, не сме съсредоточени върху храната, поглъщаме я бързо, не дъвчем добре и докато усетим, че сме сити, то вече сме преяли.

Но дотук ли спира влиянието на телевизора? Какво се случва 2-3 часа по-късно?

Метод

Участници и същност на проучването

В проучването (1), което ще разгледаме днес, участвали 16 млади жени (на средна възраст около 19 години).

Изследването се състояло от два етапа, всеки от които бил при определени условия.

Участниците трябвало да направят 2 контролирани обяда, като между тях имало разстояние от 2 дни.

На първия контролиран обяд трябвало да гледат 10-минутен видео клип, а при втория обяд телевизията била премахната.

Половината от жените започнали първо с обяд + телевизор, а другата половина - с обяд без телевизор.

Прожектираното видео било от комедиен характер – популярно и харесвано от хората, така че да е по-голяма вероятността участниците да бъдат разсеяни от обяда си.

След приключване на всеки обяд, на участниците им били задавани въпроси относно това колко ясно си спомнят обяда, как се чувстват, като трябвало да оценят настроението и апетита си с число между 1 (ниско) и 100 (високо).

Въпросите засягали глад, ситост, тъга, радост, раздразнение, успокоение.

Участниците трябвало да се върнат 2 часа и половина след отговаряне на запитванията, като за този период не трябвало да ядат и пият нищо.

Когато се върнали, им били предложени разнообразие от бисквитки, които трябвало да оценят, като също така трябвало и да опишат колко ясно си спомнят обяда, консумиран от тях само 2 часа и половина по-рано.

Подбор на храна

Контролираният обяд бил от сандвичи с шунка и 15 г чипс, съдържал и маргарин, а калорийната стойност на всичко – 400 калории.

Бисквитите били 3 вида, основно включващи шоколад и на общо тегло от 40 г.

Цел

Основната идея на експеримента била да се установи колко бисквити ще изядат участниците след като (не) са гледали телевизия по време на своя обяд.

Знае се, че обикновено ядем повече, докато гледаме телевизия, но в конкретното изследване искало да се установи дали този ефект на телевизията продължава дори часове след това.

Резултати

След контролирания обяд с гледане на телевизия, учасниците изяждали повече бисквити спрямо след този обяд, по време на който не гледали видео.

Резултатът бил средно 15 г повече бисквити (около 55 калории).

Интересно е, че участниците не се чувствали по-гладни или преяли, след като обядвали и гледали телевизия по това време. Също така не отчели разлика в радост, тъга, раздразнение или отпускане.

Разликата била в степента, с която си спомняли всеки от двата контролирани обяда. Оценката на контролирания обяд + телевизия била много по-ниска от тази на самостоятелния обяд – те не си спомняли добре първия, защото вниманието им било фокусирано в комедийното филмче, а не върху обяда.

Дискусия

Недостатък на изследването е, че броят на участниците е прекалено нисък, за да се правят генерални изводи, но пък ни дава интересна посока за размишления и лични експерименти.

Хубавото е, че всеки от участниците преминавал през два етапа, като единствената разлика била 10-минутното видео по време на обяд – т.е. предимството е, че всеки човек се сравнява със себе си.

На пръв поглед резултатът (55 приети калории в повече след обяд + телевизия) изглежда незначителен, но може да направи голяма разлика, ако се случва на ежедневна база и ако наистина гледането на телевизия по време на дадено хранене ни кара да забравим какво и колко точно сме яли.

Друг недостатък, който отчитам, е че изследването е засягало само жени, а и подборът на обяда не е съвсем оптимален. Дали резултатите биха били същите, ако обядът е съставен от порция чист протеин, голяма салата и въглехидрати с по-нисък гликемичен индекс? Или пък след това не се предлагаха изкушаващи лакомства със шоколад?

Най-вероятно да, макар и в различна степен, защото разсейващите фактори по време на храненето могат да „изтрият“ паметта за това какво точно сме яли и дори и да сме приели достатъчни калории, скоро след това да имаме увеличен апетит.

В последствие се появява друго изследване (2), което търси същата връзка, но в него учасниците са 44 (22 мъже и 22 жени), а разсейващият фактор били компютърни игри. Участниците били разделени на 2 групи – първата се хранела без разсейващ фактор и се състояла от 22 души (поравно мъже и жени), докато хората от втората група обядвали, докато играели компютърни игри.

Както и в първото проучване, така и тук били задавани въпроси и имало тест с бисквити, но той бил 30 мин след приключване на обяда.

Като резултат, се повтърдили очакванията, че причината за по-силен апетит след обяд с разсейващи фактори е невъзможността на човек да си спомни какво точно е ял, защото мозъкът е бил ангажиран с друга дейност. Групата с компютърните игри изяли 100% повече бисквити от тези, които обядвали самостоятелно, като също така имали по-ниско усещане за ситост веднага след обяда.

Хубаво би било да се появят още изследвания, които да разглеждат връзката между паметта за последното ядене и различни разсейващи фактори, съпътстващи това хранене, както и до каква степен това се отразява на последващите хранения през деня.

Излиза, че телевизията не само увеличава количеството на приетата храна по време на гледането, но дори и часове след това.

Съвети

Когато се храните, посветете се изцяло на менюто си или поне го правете в по-голямата част от случаите. Колкото повече хранения в спокойна обстановка имате, толкова по-добре - за насладата от ястието, за по-добрата ситост, в помощ на храносмилането като средство, с което да намалите риска от преяждане.

Не гледайте телевизия, не говорете по телефона, не играйте игри, не сърфирайте в мрежата.

Съсредоточете се върху това в чинията си и му се наслаждавайте, хранейки се бавно и дъвчейки добре.

Ще сте по-сити за по-дълго време след това и ще намалите възможността да прекалявате с ненужни междинни похапвания.

Ако искате да свалите тегло, не пречи да спазвате този съвет – със сигурност няма да навреди, а всеки по-добре познаващ се човек, ще може да усети разликите и да направи заключенията си, както и да прецени дали се чувства по-добре.

А сега! Да се поразпитаме, но държа да уточня, че бисквитки в замяна на отговорите ви няма да има!

Спомняш ли си последните си 5 хранения?
Колко от тях изяде в спокойна обстановка, наслаждавайки се върху храната?
Колко от тях изяде, докато гледаше телевизия, четеше вестник/списание, пишеше на приятел в социалните мрежи, говореше по телефона и т.н.?

Какво мислиш по темата и смяташ ли, че ти е нужна промяна на навиците?