Записки Dymag (уличен фитнес)

50 гума, 100 ластик, 70 собствено, от които 30 тежки. Плановете бяха други - за 60 гума, 120 ластик и 90 собствено, но времето напредна и съкратих. 46 минути, 121 среден пулс.
От 23-ти съм в Карлово и нещо не мога да се сетя, ходил ли съм “служебно” и къде/дали съм спортувал там. Има време

Ластиците са ми заминали. Нацепени, с някои от цепките удължени към средата и могат да се скъсат всеки момент. Това се отнася за всичките - 2 бр. тежки и 2 бр. средни. Дават ги 45 и съответно за средните 35 кг. съпротивление при 200% разтягане, материята е синтетичен каучук. 35-ките ги пробвам много рядко за специфични движения. Основно работя с тежките, с по един ластик в една ръка. Не съм доволен - ластиците като нови и като остарели са с различно съпротивление, бързо се нацепват, често и преди да се отпуснат. Ползвал съм и силиконови - държат на температурни промени и капризи на времето, но се нараняват супер лесно и се късат изведнъж, без предварителни признаци. Ще видя какво ще правя

Смени мястото откъдето ги купуваш. Предполагам, че ги купуваш от Декатлон или греша?
И кое налага да са от типа затворени?

Имам утвърдена система от упражнения с тип затворени, с бърза смяна на височини и положения посредством карабинери. Мисля да си взема и отворени, които ще ми заменят средните, но за тях ще ми трябва време и практика. Аз и сега използвам средните като такива, но разбира се съм ощетен от липсата на дължина и движенията които правя с тях са много малко. Докато зауча нови не искам да губя от обичайното ми натоварване, но да, мисля да си взема и отворени

Не съм вишист, не съм инжинер, нито комбайнер.... Но, тези които са на метър,т.е. със свободни краищата, като ги завържеш и стават затворени- проста логика, ама от най-простите!
Но да,ти си знаеш какво ти е нужно и върши работа за твоите тренировки и система.
Успех с намирането на хубави и качествени ластици 👍

Тренировка, 800 тъпчене и 20 клекове на “мостче”, 130 ластик, 50 тежки със собствено, 3-4-5 бири с Georgi Ivanov, обсъдихме бивши и настоящи съфорумци и познати, жени, коли, деца и смисъла на живота, хубава тренировка

Срещуположни ластици като портален скрипец, флайсове на 3 височини с двустранни раменни разтваряния срещу тях пак на същите, cable push-pull към високо и към ниско, 2 пъти крака в кръг на високо стъпало и наклони, собствено тегло след всеки крака или ластик, 4 кръга с общ обем: 80 ластик, 76 тежки със собствено, 20 леки (които са “пружина” и комбинирани кофи с мах, Х10), крака, 55 минути, 136 среден пулс

Лека тренировка с TRX, 80 повторения от него и 40 тежки със собствено, без крака. На TRX-а задържах по 20 секунди в планк или глутеус мост, преди да пристъпя към изпълнение на движенията и въртях първо и двете посоки, следвани от дърпащи и бутащи със собствено. Кратка и лека тренировка

Вчера лека без допълнителни аксесоари, днес тежка с 5 пъти бънджи, 100 ластик на ръка с високо и ниско окачване и 60 тежки със собствено, от които дърпащите бяха само силови - 30, по 6 в кръг, 5 кръга, за утре ще реша утре. Ще обясня за бънджито, тази самоделна моя конструкция, която направих в хотел в Пловдив, която се оказа достатъчно сполучлива, че да не е “мръднала” до сега. Самия аз се учудвам. С него имам “утвърдени” 5 движения - теглене през кръста с гръб към бънджито, клекове в опънато бънджи през кръста с лице към него, теглене в ръце с гръб към бънджито като “теглене на количка”, клек/тяга в опънато бънджи в ръце с лице към него и теглене на въже закачено за бънджито с лице към него. За тегленето на въже махам 3 от 10-те 3 метрови ластици, които са, на практика, промишлени бънджи ластици за закрепване на покривала, мрежи и платнища, с текстилна обвивка, но вършат работа и за спорт.

Онзи ден не зная какво съм правил, но в лакътя нещо се размести и ме болеше и в покой, през нощта и през деня, не се отваряше, не се свиваше, бръснах се с лява ръка. Съответно вчера не тренирах, даже си взех мазило и го ползвах през 4 часа. Случва ми се чат пат и ме държи по седмица +. Днес обаче беше по-добре, тренирах, в началото внимателно, а после и по-смело и нямах никакви проблеми. Крака в ластици, само 16 тежки със собствено за всеки случай и 80 леки, 80 ластик, 53 минути, щото внимавах. Всичко беше много сигурно и без болка ... изпука няколко пъти в началото и се отпуши. Почти съм убеден, че причината е висовете на една ръка, които ужким трябва да помагат, но май са прекалено агресивни за травмата и моите 88 кг. в момента. Пак е добре - само един ден загубих за това разместване. Саката работа

Днес също по-внимателно, но повече от страх заради минали патила, от колкото от реални признаци. Всъщност, нищо ми няма, до колкото обичайното отговаря на “нищо”.
80 ластик на ръка с “мелници” и срещуположните им изтегляния назад, на 4 височини, 56 собствено тегло и “тъпчене” на мостчето полуизправен или клекнал, по 400 общо на крак, ако съм броил правилно. Лека, бърза, 33 минути. За утре се чудя, дали да вкарам срещуположни ластици като портален скрипец или пък TRX-а, в предвид командировката ми в Карлово от понеделник, където първото едва ли ще го имам като възможност, а другото няма да го нося.
Ядене, за вчера и днес до сега, само веднъж - вчера вечерта. И днес ще е вечерта. През почивните дни съм така - само на обилна вечеря с 1-во, 2-ро, 2-ро, 3-то и т.н.

Реших да е TRX, така и така е сигурно че няма да го нося. Класическа тренировка, като превод към собствено тегло, от малко бройки тежки и повече бройки асистиращи. 120 повторения с TRX и 40 със собствено, по 30 + 10 на кръг, 4 кръга, без крака. Ще се повторя, но при TRX-а съм или в планк или в глутеус мост по време на изпълнението, затова често пропускам при него краката, особено като бързам.
Като пиша “бързам”, имам в предвид, че съкращавам от общия обем на тренировката и/или почивките между сериите до колкото ми е възможно. Самите повторения винаги са ми с внимание към всяко от тях все едно е единица, крайните положения от амплитудата и прецизността на изпълнение до колкото ми позволяват възможностите. При мен няма вариант “ще ги изпомпам набързо” и всичко си е с обичайна скорост и прецизност.
Дано в Карлово, където съм от утре, има читава площадка

В Карлово имаше много яка стрийт фитнес площадка в парка по пътеката към водопада.

Точно там тренирах. Наистина не е жален материал и изглежда добре на снимка. Няма обаче дълга успоредка, а само 2 стойки за кофи, които между другото могат да си променят височината. На стойката за качване, като на високо стъпало, също може да се коригира височината, че дори и наклона. Лостовете са ниски, но позволяват заобикаляне с тялото. Шведските стени са къси - от долу почват от високо, горе-долу от коленете ми, а от горе свършват на височината на главата ми. Хоризонталните стълби са много нагъсто - не мога да си провра краката между тях, като за J-набирания и техните вариации. Има халки и въжета. но и двете са къси. Не е жален материал, но можеше да има повече функционалност с половината от него ... ба’си каприза съм :)
Площадката е добра, до нея има чешма с изворна вода, всичко е в зеленина и на сянка, спортуващите са много и са общителни. По отношение на спорта си изкарах страхотно

В София, по-оня ден “мелници” с ластици и за крака “мостче”, оня ден TRX и за крака скачане на въже, вчера “празната” и за крака клек/тяга в гума, днес ластици като портален скрипец и крака в ластици. Това са асистиращите на собственото тегло, които се променят и затова кръщавам тренировките си на тях. Собственото си е най-тежкото, което мога, на малки бройки + чат-пат разреждане с по-леки, за разнообразие.
Много жега, а тепърва идват юли и август. Тренирам около 19:00, ужким да е по-хладно, ама то в 20:00 днес в София е 30 градуса. Добре че не съм от Пловдив.
Докато тренирам слушам музика. С колонка, защото слушалките не са съвместими с някои от изпълненията ми със собствено тегло. У дома, в колата, на почивки и т.н. също. Та една, да не кажа любимата, ми група, идва в България :) Вече имаме билети 4-ма от спортното ми обкръжение

Днес още по-топло. Тренировката беше “понеделнишката”, т.е. ластик с високо и ниско окачване, общо 100 на ръка, по 6 силови от всеки от 5-те хвата, които умея, общо 30, срещу тях 30 от тежките повдигания и преходи на успоредката и за крака “кракомахания”.
Трябваше да ходя служебно във Видин, но ми се размина. Другата седмица съм в Самоков с ежедневно пътуване и в двете посоки. Тези “иди ми-дойди ми” ангажименти хич не се харесват на тренировките ми, но няма да ми е за първи път

Как тренират хората сутрин, не знам. Не е моето. Аз сядам на масата за вечеря след 21:30, не бързам, карам по процедура: салата, ядене, общуване със съседи, някое филмче, внимание на домашните, всичко не в този ред а както дойде и в леглото рядко съм преди 01:00, а после често и си чета книжка за “лека нощ”. Сутрин ставам поне половин час след плануваното за ставане време, съседката тропа на стената заради алармата, това ме събужда, пия кафе и изчезвам, защото съм закъснял, а ако е почивен ден се ядосвам, че съм се събудил като за “работен”, пия вода и се връщам в леглото, където ако не заспя или пък след като се събудя, отново чета книжка за “добър ден”. После кафе, две, три, до към 5-6 (кафета) - основното ми средство за набавяне на течности през деня преди бирата след тренировка, която пък е традиция на над 20 години. С компания или не - има я.
Та, днес тренирах. Вечерта разбира се. През последните 40 дена не съм тренирал 4 - по назад не ми се гледаше в приложението.

Това е може би до човек и най-вече до навици. Но няма как да ставаш рано и да лягаш късно. Всъщност може поне при мен. Лятото са единствените месеци в които ставам рано и лягам късно и съм добре. Но явно после се натрупва умора и започвам да се събуждам все по-късно.  Но сутрин към 6 часа сега в тея жеги е много по-добре да се тренира и като си станал рано, няма хора няма задръстване. Аз най-обичам рано преди 6 да пътувам из София, супер е :) Особено в неделя, няма нито един човек и кола.

”- Цекови, как сте?
- Аз съм схваната, а той е изтръпнал”
Лакътя пак се размести, пак пропуснах един ден и пак се понамести. Тренирам, тренирам, сила - бол, дам малко повече газ и той се “задавя”. Ама ако го вкарам “в сервиз” ще има това е за смяна, онова е заминало, трябва да се оправи еди какво си, остави го в сервиза за два месеца ... Я си карай докато върви, пък после ще видим! И колаген спрях да пия, че файда - никаква. Аз докато включа добавки, ще стана за гинко-билоба.
Днес по-внимателно, в предвид горе написаното, за кой ли път. Много асистиращи, малко тежки със собствено, с които се справих учудващо добре. Тропа, пука, но върви още

Днес пък такава сила, че чак ме стресира. Чудя се как така ми се влошава и оправя лакътя от “днес за утре”. До сега не е било така. Една нощ не мога да спя, сутрин не може да ми се сгъне ръката да се обръсна и да си измия зъбите, а след ден имам чувството че мога да сгъна лоста ... Преди време си купих масажор - такъв, като пистолет, който удря с висока честота. И двата последни пъти като се размести лакътя ми, го млатих с него изключително непредпазливо. Масажора е доста “грубиянски”, чак зъбите ти тракат като го допреш до кост, та сигурно нещо се намества. Нямам друго обяснение. Ще взема да го ползвам по-често и без повод, да видя какво ще стане.
Иначе днес 80 TRX, 56 собствено - страх лозе пази и за крака високо стъпало. Високото стъпало си е бая високо. На него правя качване срещу него с редуване на краката, качване настрани от разстояние със стремеж то да се запази, и качване назад с гръб към стъпалото - не е баш като “сиси” клек, но е в тая посока. И накрая едни клекове в гума, че бяха 4 кръговете.
Вече знам че висенето на една ръка и повдиганията на human flag пред и зад тяло ме удрят в лакътя. Сега имам подозрения че и придържането на гумата по време на клековете го бъзика, защото е със завъртени длани през назад до навън, за да придържам гумата. Тренировката преди “ох” беше с крака в гума. Ще взема да й направя едни дупки за дръжки следващия път, та да не съм “в ключ” на дясната ръка всеки път като я ползвам