Записки Dymag (уличен фитнес)

Еех, момчета, момчета ... Свидетел съм на развитието на някои начини за спортуване от преди да има социални медии и интернет, на противопоставянето им с други спортни практики, на промени, конфликти, опити да се категоризират, да се присвоят от тази или онази “родоначална” нация, създаването на федерации, организирането на състезания и т.н. А всъщност, спорта го правят спортуващите и спортуващите си имат собствено мнение, повлияно от предишните им спортни практики, сезонни или не, собствена оценка и море от информация.

И какви са постиженията с тези тежести?

Никаква идея. Само зная че имаме медал там ... на измислената “калистеника”, която била спорт с телесно тегло, включително и с това на противник. Посредствено

Като искаш тренирай си на открито, но защо търсиш под вола теле, само и само да не стъпваш в зала.

Лош си. Баба ми е казвала да общувам само с добри хора. Всъщност, наистина разликата е в “открито” и “закрито”. Виждал съм фитнес зали на открито, което е гениално според мен, но неприложимо, освен в курортни селища и само сезонно. Има и едно нещо наречено “комфорт”, което е част от изискванията на голяма част от спортуващите и понякога липсва на всесезонно спортуващите на открито.
Хубава тренировка днес. Вкарах и нещо позабравено - набиране с успореден хват на високата част на хоризонталната стълба, само че за всяко има отскок за да се хвана, набиране и пускане за следващ отскок. На 2 и на 3 напречни стъпала ширина се получава стабилно, но на 4 отскока става несигурен, а на 5 не пробвах. Както и да е, 80 ластик на ръка (мелници с ластици). 800 “тъпчене” на мостчето, 32 тежки със собствено, 80 леки, от които 40 с отскок, 53 минути, 118 среден пулс, спокойна тренировка