Записки Dymag (уличен фитнес)

Бънджи, но по-различно. Това беше акцента, даже ме питаха дали се готвя за игри на волята. Теглене на въже закачено за бънджито с лице към него - нормално, над главата назад, ниско между краката, и с гръб към бънджито - над главата напред, ниско между краката напред, въобще, иновации. Бях махнал 3 ластика, т.е. със 7 работех, макар че с гръб към бънджито и те идват прекалено тежки. Другото, стандартно - ластик с намален обем (70) и собствено (44 тежки, 20 леки). Основното беше тегленето на въжето във всички положения, в които се сетих. Необичайна тренировка

Намерих в квартала едно магазинче за фермерски продукти, с пълна гама млечни продукти от краве, овче и биволско мляко, сухи мезета от Еленския балкан, прясно месо, всякакви вкуснотии от мляно и кълцано месо, и какво ли не. До сега съм взимал пилешки работи - всичките са пърлени - обръща се вкусът, сурова панчета, свински бузи, еленски бут, сирене и кашкавал, а в момента задушавам едни ребра с готов микс от бренди, чеснова паста, горчица, доматено пюре и подправки ... а, бе, яденето и приготвянето му са същото удоволствие, като спортуването, особено като се получи :D Между другото и пъдпъдъците бяха много вкусни, пълнени с пушен бекон, гъби, моркови, чесън и доматена салца, задушени предварително в бяло вино с лимон и запечени на силна фурна накрая. Вкусът им е като на патешко, ама яденето им е голяма мъка.

ПС: Я да пробвам дали ще се отваря един от плейлистите ми за спорт, като плейлист:
Цък

“Мелници” с ластици, “кракомахания”, собственото стандартно. Какво е това време бре - 20 градуса в 19:00 в София?
Каква огромна разлика има в месото, не е истина. Имам си предпочитания и взимам почти едно и също. От свинското, врат, гърди, ребра, понякога език, от пилешкото, бутчета, крилца, цяло пиле, понякога пуешко, предимно бутчета или пържола от бут и т.н. Всичко съм взимал многократно и съм го готвил по сходни начини. Обаче вкусът, крехкостта, аромата, че и времето за готвене, са коренно различни, от различните магазини, че и дори от различни партиди от същия магазин. Аз съм човек, който чете етикетите и дребния шрифт, ясно ми е че “прясното месо” по витрините в повечето случаи е размразено, както и че някои разфасовки няма как да се постигнат в прясно състояние. Често и произхода на месото не е този на етикета, а този на транжорната, в която са му придали търговски вид. Всичко си е в реда на нещата, но вкусът след сготвяне говори много. Домашните викат: “Видя ли колко е вкусно без подправки - само така да го правиш вече!”. А аз: “Има същите подправки, както винаги - нищо не съм променял, даже има повече”. Просто месото е друго

По жилаво от прясното месо няма.
За това в България няма телешко
Мисля, ти като кулинар требва да знаеш.
Винаги взимам що касае свинско и най вече телешко най тъмното изсъхналото.
Био МИО и домашно не пипам.

Аз съм колил прасета. После сме се “угощавали” с пръжки. Не говоря за веднъж, а за многогодишна традиция и за Коледа и за Гергьовден. Така израснах. Познавам вкусът на домашното, жилавостта му, съответния начин на приготвяне - примитивен, като цяло и резултата. В туй магазинче месото се доближава до истинско.

Я още един плейлист, най-напарфюмирания :)
Цък

Не само прасета ,а и телета съм клал...двама сме обработвали по  450кг теле.
Да...най хубавата диария е от прясно свинско месо .
Сбъркани са понятията в България...тук се коли и се яде.
Но за да се приготви едно месо се иска знания.
Току що заклано не пипам...само някоя момица).
Всяко месо е истинско...фалшиви няма, въпроса е какво се случва След смъртта на животното.
Като кажа че искам 5 дена поне да виси...ме гледат като все едно съм със СОП...а.то реално те са ...ч