Записки Dymag (уличен фитнес)

Бънджи, но по-различно. Това беше акцента, даже ме питаха дали се готвя за игри на волята. Теглене на въже закачено за бънджито с лице към него - нормално, над главата назад, ниско между краката, и с гръб към бънджито - над главата напред, ниско между краката напред, въобще, иновации. Бях махнал 3 ластика, т.е. със 7 работех, макар че с гръб към бънджито и те идват прекалено тежки. Другото, стандартно - ластик с намален обем (70) и собствено (44 тежки, 20 леки). Основното беше тегленето на въжето във всички положения, в които се сетих. Необичайна тренировка

Намерих в квартала едно магазинче за фермерски продукти, с пълна гама млечни продукти от краве, овче и биволско мляко, сухи мезета от Еленския балкан, прясно месо, всякакви вкуснотии от мляно и кълцано месо, и какво ли не. До сега съм взимал пилешки работи - всичките са пърлени - обръща се вкусът, сурова панчета, свински бузи, еленски бут, сирене и кашкавал, а в момента задушавам едни ребра с готов микс от бренди, чеснова паста, горчица, доматено пюре и подправки ... а, бе, яденето и приготвянето му са същото удоволствие, като спортуването, особено като се получи :D Между другото и пъдпъдъците бяха много вкусни, пълнени с пушен бекон, гъби, моркови, чесън и доматена салца, задушени предварително в бяло вино с лимон и запечени на силна фурна накрая. Вкусът им е като на патешко, ама яденето им е голяма мъка.

ПС: Я да пробвам дали ще се отваря един от плейлистите ми за спорт, като плейлист:
Цък

“Мелници” с ластици, “кракомахания”, собственото стандартно. Какво е това време бре - 20 градуса в 19:00 в София?
Каква огромна разлика има в месото, не е истина. Имам си предпочитания и взимам почти едно и също. От свинското, врат, гърди, ребра, понякога език, от пилешкото, бутчета, крилца, цяло пиле, понякога пуешко, предимно бутчета или пържола от бут и т.н. Всичко съм взимал многократно и съм го готвил по сходни начини. Обаче вкусът, крехкостта, аромата, че и времето за готвене, са коренно различни, от различните магазини, че и дори от различни партиди от същия магазин. Аз съм човек, който чете етикетите и дребния шрифт, ясно ми е че “прясното месо” по витрините в повечето случаи е размразено, както и че някои разфасовки няма как да се постигнат в прясно състояние. Често и произхода на месото не е този на етикета, а този на транжорната, в която са му придали търговски вид. Всичко си е в реда на нещата, но вкусът след сготвяне говори много. Домашните викат: “Видя ли колко е вкусно без подправки - само така да го правиш вече!”. А аз: “Има същите подправки, както винаги - нищо не съм променял, даже има повече”. Просто месото е друго

По жилаво от прясното месо няма.
За това в България няма телешко
Мисля, ти като кулинар требва да знаеш.
Винаги взимам що касае свинско и най вече телешко най тъмното изсъхналото.
Био МИО и домашно не пипам.

Аз съм колил прасета. После сме се “угощавали” с пръжки. Не говоря за веднъж, а за многогодишна традиция и за Коледа и за Гергьовден. Така израснах. Познавам вкусът на домашното, жилавостта му, съответния начин на приготвяне - примитивен, като цяло и резултата. В туй магазинче месото се доближава до истинско.

Я още един плейлист, най-напарфюмирания :)
Цък

Не само прасета ,а и телета съм клал...двама сме обработвали по  450кг теле.
Да...най хубавата диария е от прясно свинско месо .
Сбъркани са понятията в България...тук се коли и се яде.
Но за да се приготви едно месо се иска знания.
Току що заклано не пипам...само някоя момица).
Всяко месо е истинско...фалшиви няма, въпроса е какво се случва След смъртта на животното.
Като кажа че искам 5 дена поне да виси...ме гледат като все едно съм със СОП...а.то реално те са ...ч

Да, не го чакахме да зрее. На ситно в тигана с вода, извираше водата и леко се запържваше в собствената си мазнина, която е пуснало и дай, навън, на минусови температури, в почивките между обработването. Спържа, опушване, осоляване на сланината - всичко се правеше в деня на коленето и на следващия, ако не смогнем. Иначе, по магазините, дори и най-прясното “фермерско” месо, няма как да не е зряло поне няколко дена, което е достатъчно. Разликата във вкусът може да идва от отглеждането, храненето, възрастта на животното, полът му. Тия неща не ги пише на пържолата, но се усещат на масата.
“Мелници” с ластици и кракомахания, на следващия ден срещуположни ластици като портален скрипец и крака в ластици, вчера TRX. Имам мускулна на бедрата от краката в ластици, че удвоих обема. Утре ме пращат служебно в Банско за 4 дена - там площадките са много добри

5-6 дена е санитарен минимум за свинското,10-12 за телешко.

Тва дето го казваш нервак, освен ако не съм дочел не е вярно .. Жилаво е всяко едно животно пуснато, ако е на тясно пространство няма да е жилаво .. Затова ги гледав в клетки, за да мое да ти е вкусно .. Всяко едно животно което е на свобода е жилаво :) .. Поради тази причина и дивеча е жилав, щото тича по цял ден .. Ма ти трее ги знаеш тези неща ..

Къде отидохте, в клетките чак. Кой е гледал нещо в клетки, когато бяхме малки? Всичко се пасеше или се разхождаше по двора и се прибираше, за да не се загуби, открадне или изяде от нещо. И “дъртото” се колеше и ядеше - нищо не отиваше зян. “Мъжкото” винаги е било по-жилаво, ама бабите от всичко правеха шедьовър, а което не ставаше за шедьовър - на кюфтета. Зрееха колбасите и сухите мезета. Така, като се замисля, за “зреенето” по нашите ширини, както изобщо за “зимнината” и съхранението на сезонни продукти, имаха голямо значение сезоните и температурата. Сняг, пепел, тъмнина, слама (за ябълките) и т.н. Сега, с това време, за тия работи може да се разчита само на технологията, но не е същото.
nervak-а, за аклохол, мезета и зимнини, поне моето мнение е, че е “модерен перфекционист”. Той ще ме поправи, ако греша. Ако напишеш в гугъл зреене на месо, излизат изчерпателни обяснения какво се случва, като физико-химични и биохимични процеси в месото след трупното вцепеняване ... да се чудиш какво сме яли и защо е било толкова вкусно. Хайдушко чеверме, пълен овен с камъни и заровен в дупка с въглени без да е дран, току що уловен див заек, косърчета по ловджийски - такива неща съм ял, че се чудя на колко години съм.
Днес, дъждовен, утре - Банско, дават го по-топло от София другата седмица.

Било ти е вкусно, защото друго по добре направено е нямало, кой да ти го предложи.
Това с месото хич не са модерни работи.
Зреенето на колбаси и месо са различни неща.
Това сравнение с дивеча ,клетките и тн изобщо няма да коментирам.

С
Думаг ти последно,кога си направи някой рибай или антрекот дебел 3-4 см за 4-5 минути на тиган?Питам за тях защото са най бюджетни от телешкото.
М...?

Едно месо да е жилаво има две причини, едната е старост, другата е движението .. Това са първите две .. Колкото по стар ставаш, толкова по жилав. Нали знаете от детските приказки за жилавата баба... :) Това със зреенето вече си е друга работа на следващото ниво... А в България относно телешкото по-скоро се дължи на културата на консумация, която чак последните години се променя. Като цяло никой тук не обича алангле, допреди време абсурд, а то телешкия стек няма как по друг начин да е хубав. Другата причина според мен е цената, която сега да кажем може все повече хора да си позволят, но преди време дали беше така. Самия факт че се появиха толкова места където се предлагат стекове все пак говори за промяна. Има разбира се значение и породата, не случайно се отглеждат определени видове .. и тн :) ..

Пак си написал неща да си чешеш езика ...една през друга глупости.

Бб-тийма си е класика обаче, прочел някой в гугъл и почва да обяснява, как точно е правилно :)

Пак си написал неща да си чешеш езика ...една през друга глупости.

Нали затова е форум :) .. Тук научна стойност няма нито една приказка. Затова че според мен няма нужда да се взимаме много насериозно :) ... Не знам кое толкова не ви харесва от това което писах, при положение че няма общо към това пък което ти писа.

Думаг ти последно,кога си направи някой рибай или антрекот дебел 3-4 см за 4-5 минути на тиган?Питам за тях защото са най бюджетни от телешкото.
М...?

Аз тия думи не ги знаех ... бабите също :P Знаехме си каквото е било, от “пра” и “пра-пра”. Цялата ми рода е от софийските баири, и по майчина и по бащина линия, с проследени корени от преди турско. Родата на баща ми е от “Вълчи Вървища”, родата на майка ми от “Андрешко”, като имах чичовци участници в разказите, които разказваха как точно е станало и какво е невярно.
Върнах се от Банско. Беше доста по-студено от днес, в София, не зная как е било предишните дни. Днешната тренировка беше “мелници” с ластици и собствено, без крака, че съм с мускулна на тях от разни извращения и реших да спестя време

Що не си с каруца ,като бабите?
И кво общо има родата?
Моята половината е Петербург,а другата от Винарско...та?

Родата има много общо с традиционната регионална кухня, от преди “шопската салата” и “бобът по манастирски”. Аз съм кореняк, тук, където съм, от много поколения и не само съм заварил тази местна кухня, а и съм израснал с нея. Всичко това е загубено, затвореното домакинско производство е загубено и затова, като се появи някакво подобие на вкусът от детството ми, е “вкус от детството ми”. Стойността му е много по-голяма от “рибай или антрекот”, ако ще и лично Дирк Лудвиг да ми го донесе от Шлюхтерн

Еми от детството търси  пиле с вкус на риба това мога да ти кажа...
Като почнете с тия традиционни кулинарни извисявания ...яхния и с много домати и чушки и лук ...айде мерси.
Лично аз от детството едни палачинки само много помня ...разни неща които са били готвени никакъв спомен.. Ама аз не съм кУреняк, кой знае какво съм ял.
Шопска кухня...уби ме.
А нещо да се загуби или е безполезно или няма нужда от него...

То сега нещо с вкус на друго го има в изобилие , не от детството ми вкус от на пра-пра може да го докарат 😄

Еее, малко мононатриев глутамат оправя всичко :P Не знам за шопска кухня, знам за регионална балканска, която беше вързана със сезонното производство на отделното домакинство, демек, каквото има. Месо, риба и раци, в моят случай сладководни, зеленчуци от градината, гъби от гората, яйца и млечни собствено производство, домашен хляб и по цял ден навън на тумби от по 20+ деца, без телефони и интернет. Вече не помня кога съм ял за последно цяло прасе или агне. То и няма кой да го изяде - по 2-ма, трима, човека, в апартамент, все няма време, забравихме се и се отчуждихме от роднините, събиранията ни станаха само за сватби и погребения, малки маси, пък и тях не можем да запълним, а на тях полуфабрикати и готови неща, “опаковани в модифицирана атмосфера” и десерти от близката сладкарница. Готвенето е на електрически котлон и фурна, пица ... аз не знаех какво е това. И досега правя супите с цяло пиле или цял заек. В интерес на истината телешко и говеждо не присъстваха в “детската” ми кухня, освен на колбаси и сухи мезета. Имаше обаче овнешко, ярешко и заешко, нали, като изключим свинско, агнешко, пилешко и риба, които си бяха по-обичайни. И до сега от телешко взимам само джолан, ако намеря, за супа и шкембе, пак за шкембе чорба.

А нещо да се загуби или е безполезно или няма нужда от него...

или няма кой. Отделното домакинство не произвежда, бабите по селата измряха, балканските села запустяха или се превърнаха в консуматорски и курортни, разбирай, с внос на продукти за “местна кухня” за туристите. А едно време старите хора ми разказваха как давали пари само за олио и газ за лампите. Всичко друго, целогодишно, го е произвеждало домакинството.
Аз частично съм закачил този период. Баба ми и дядо ми, които живееха в София, на Лъвов Мост, ул.Веслец 49, всяка пролет отиваха в една стара къща в село Белопопци, разчистваха двора, взимаха кокошки, зайци, садяха зеленчуци и ние със сестра ми, като свършехме училище, цяло лято там до следващата учебна година. Родителите ни ни взимаха само за 10 дена да ни водят на море и обратно там. Месото, млекото и брашното взимаха от стопанството, ТКСЗ-та имаше още, рибата и раците си ловяхме от реката и язовира, нямаше ток в къщата и осветлението ни беше на газени лампи и жив огън, а готвенето пак на жив огън или старите печки на дърва с кюнци ... ба’си якото детство
Между другото, nervak, Манастира там ти е именник :) Имаше и чешма със “светена вода”

Наврвмето произвеждаха не от някакво умиление или от кеф по домашното ами просто нямаше нищо по магазините. Сега не е рентабилно за 200 домата човек да си губи врмето с глупости след като има хора да ги произвждат и да вари лютеница

Кое от изброените е хубаво,че не разбрах???
раци?!!!.. ))))
Честно не схващам, по  кое тъжиш толкова?
Иначе хубаво си го написал ,ако не бях и аз от това време можеше и да ти повярвам...
Мизерия, спиране на тока и милиция това беше...

Съвременното производство трябва да отговаря на съвременните нужди. То трябва да е в големи количества, да отнема по-малко място, време и по-малък човешки ресурс, по възможност да не е зависимо от сезони, почва и капризи на времето, и крайния продукт да е траен или променен в траен вид, както е сухото мляко

Мизерия, спиране на тока и милиция това беше...

То там изобщо нямаше ток :) Тока и водата бяха култови по онова време. Идеята е била да не вдигат цената им, съответно да не купуват при недостиг, щото ще трябва да я вдигнат, съответно режимите на принципа “може да няма, ама е евтино” :D

раци?!!!.. ))))

Раци. Даже не ползвахме рачила. Взимахме сезал от балите и го връзвахме на една пръчка. Хващахме жаба, разкъсвахме я и я връзвахме за края на сезала. Топим във водата, до някой подмол, реката беше фрашкана с раци и той като се хване за жабата леко го измъквахме. Не зная защо не се пускаха като го изваждахме леко над водата. То, два се пуснат, един извадим, но нямахме друга работа и пълнехме по една кофа. После ги оставяхме живи в една кофа с чиста вода да “се изчистят”. Самото почистване на рака беше като му хванеш средните две перки на опашката, те са четири, завъртат се на 180 градуса и се издърпват, а с тях излиза и червото. После варени или печени, ядат се щипките и опашката.

Никакви идея за увеличение на цени не е имало- просто беше мизерия.
Нищо не искам да се връща от онова време даже..  сега ми е по-добре на тази възраст.
Раците са ясни...