Какао

Какаовите зърна били ползвани за направата на леко люто питие с много подправки, което нямало много общо с вкуса на днешното какао. Питието било приготвяно от вода, какао, царевица, ванилия и лют черен пипер. В Европа какаото попада най-напред в манастирите и в кралския двор, където се ползвало с голяма популярност сред придворните дами. Правителството на немския император Карл V, съзнавайки колко е важен този продукт, иска монопол над какаото. Но още през XVII век контарбандисти активно внасят какао в Нидерландия.

Първите лицензи за производство на шоколад измислят италианците. В Англия "Chocolate Houses" е по-посещаван от кафеените и чайни салони. През XIX век се появяват първите блокчета шоколад, а Жан Неаус изобретява първия бонбон с пълнеж.

Какаовото дърво расте само при топъл и влажен климат, в сянката на огромни дървета, в сърцето на тропически гори, заобиколени от пищна, ярка зеленина. Разпространено е предимно в Северна и Южна Америка, Австралия и някои острови на Азия. Трудно за отглеждане, дървото расте върху плодородни, рохкави почви, с постоянна температура 20-28°.C, достига до 10-15 м височина. Дава плодове два пъти годишно - основната реколта е през октомври-февруари и междинно - през май-юни. Плодовете съдържат семена (какао-бобове) с променливо количество какао. Те могат да бъдат кръгли, плоски, изпъкнали и са със сивкав, синкав или кафяв оттенък. Едно хубаво, здраво дърво може да дава до 2 кг бобове в годината.

Какво съдържа какаото?

• Мазнини - какаовите зърна съдържат голям процент масло (бутерумкакао). В състава на какаовото масло влизат глицидите на палмитинова (23-25%), стеаринова (31-34,5%), олеинова (39-43%) и линолова (до 2%) киселина. Маслото на какаото представлява еднородна, сравнително плътна хрупкава маса с жълтеникав цвят. Има слаба миризма и приятен маслен вкус. При температура 30-34° С се превръща в прозрачна, масловидна и жълтеникава течност. Трябва да се съхранява в подходяща опаковка, за да се избегне гранясването му. Високото съдържание на мазнини отличава какаовото питие от всички останали ободрително действащи питиета. Благодарение на тях то има висока калорична и хранителна стойност.
• Растителен протеин - сравнително богато е на белтъчни вещества, като това зависи от сорта. Въпреки голямото разнообразие на аминокиселини в какаовия протеин и прибилизетелно количество на чист белтък от 25%, какаото и обикновеният шоколад не са такъв важен източник на протеин, както би могло да се очаква. Това е така, защото под 40% от протеините биват наистина използвани от тялото и някои от тях се губят или преобразуват при обработката им.
• Захар - какаовото зърно съдържа доста въглехидрати, но повечето от тях са скорбяла, разтворими и неразтварими фибри. Много малка част са прости захари. 100 грама какао на прах съдържа около 37- 40 г въглехидрати.
• Антиоксиданти - какаовите зърна съдържа полифеноли (близки до тези във виното), които отсвоя страна имат добри антиоксидантни свойства, полезни за здравето. Тези съединения се наричат флаванойди и включват катехин, епикатехин и процианидин. Флавоноидите повишават устойчивостта на капилярите, стимулират сърдечната дейност, имат диуретично, противовъзпалително и антибактериално действие, влияят на обмяната на йода и калция в организма.
• Теобромин - Теоброминът е много лек стимулант с леко диуритично действие. Важно е да се знае, че той може да е токсичен за животни като кучета, котки, папагали и коне.
• Кофеин - какаовите зърна съдържат малко количество кофеин, много по-малко от кафето или дори чая.
• Фенилетиламини - те са слаби антидепресанти и стимуланти, подобни на произвежданите от самото човешко тяло допамин и адреналин.
• Серотонин - какаото и шоколадът могат да повишат нивото на серотонин в мозъка.
• Основни минерали - какаовите зърна са богати на много основни минерали, включително магнезии, калци, желязо, цинк, мед, калии и манган.
• Витамини - A, B1, B2, B3, В5, C, E.

За разлика от кофеина теоброминът не повишава работоспособността, но спомага за по-бързото възстановяване на физическите сили на организма, когато се изисква голямо напрежение (при космонавти, водолази, летци, спортисти, миньори и др.). Несъмнено това се отнася и за хора, заети с усилен умствен труд. Този ефект на какаото се дължи не само на голямата му калоричност и малките количества кофеин, съдържащи се в него, но преди всичко на стимулиращото въздействие на теобромина върху централната нервна система. Високо е и съдържанието на танинови вещества - около 5%; на пектинови вещества, на въглехидрати.

Ползи за здравето

• В зърната на какаото се съдържа много полезно вещество - флаванол, който е в състояние значително да подобри кръвообращението в мозъка.
• Какаото сваля кръвното налягане.
• Ежедневната консумация на богата на флаваноли какаова напитка може да направи обратими животозастрашаващите увреждания на кръвоносните съдове, свързани с диабета.
• Помага при хора с депресия или при предменструален синдром.

Странични ефекти и предозиране

Поради голямото съдържание на мазнини какаото не се понася добре от жлъчно и чернодробно болни, от страдащи от различни храносмилателни смущения (гастрити, ентероколити и др.). При употреба в по-големи количества какаото може да причини раздразване на лигавицата на стомаха, изразено по-силно у хора, които страдат от гастрит, заболявания на червата, черния дроб и жлъчните пътища. Доказано е, че 15 г какао на прах, разредено с 300 мл. вода, причиняват силна секреторна реакция от страна на стомаха. Ако същото какаово питие бъде приготвено с прясно мляко, то напуска по-бавно стомаха и дразненето е по-слабо.

Какаото съдържа висок процент оксалова киселина, поради което е неподходящо за хора, предразположени към образуване на оксалатни пясъци и камъни в бъбреците. Понякога причинява алергични смущения: копривна треска, екземи, мигрена, хемороидални кризи.

Рецепти с какао

• Маслен протеинов сладолед с бадеми и какао

Приложение на какаото

Като овкусител на протеинови пудри и барове, към добавки срещу поленови алергии - поради стимулиращия си имунен ефект.

Ресурси

• wikipedia.org
• mandja.com