Самооценка и мотивация

Необходимостта от полагане на грижи за здравето чрез правилно хранене е мотив, който бива оценяван многообразно. Това съвсем не значи, че няма правилен модел за оценка.

Например, като водещ мотив за въвеждане на здравословното хранене в ежедневието си, хората посочват най-често тези четири основни:

Най-хубавото за всеки, поел по пътя на промяната е, че тласкан само от един от изброените мотиви, лесно може да постигне и останалите три.

Как да съчетаете своя водещ мотив с останалите три? Налага се да опознаете мотивите.

За себе си като за приятел?

Най-естественият "мисъл-действие" модел. Да мислите за тялото си като за приятел не е егоизъм. Това е твърда проява на здрав разум и уважение към природата си.

Тялото ви се нуждае от пълноценна храна, движение и сън. Това е неоспоримият мотив.

Ако някой от другите мотиви загуби част от мотивиращата си сила на въздействие, винаги можете да се върнете към тази основа.

За себе си като за враг?

"Изглеждам отвратително!" - случвало ли ви се е да си го помислите? Сам по себе си този мотив е изтъкан от страхове. Страх, че можем да бъдем различни и нехаресвани.

Това е най-разпространеният мотив, корените на който можем да проследим до основните закони на оцеляването. Сам по себе си той е толкова естествен, колкото и мотивът за здравето, защото е социален и поведенчески.

В миналото връзката между двата мотива е била много по-тясна, отколкото е в момента. Този мотив е създал един противоестествен мост между две науки. Това са психологията и клиничното хранене, а връзката е в областта на хранителните разстройства - булимия и анорексия, невроза.

Мотивът на страха е мотив на саморазрухата. Всеки, който се ръководи от този мотив, рискува да мине по моста.

Ако сте водени от мисли, осеяни със страхове, вървейки по пътя на рационалното хранене ще се нуждаете повече от всичко от информация, а опитът ще идва бавно.

За себе си като за инвестиция

В забързания ни свят вече няма място за табута. Психолозите отдавна се досетиха за влиянието на външността върху професионалната характеристика, а статистите потвърдиха, че "по-здрав" = "по-работоспособен", именно защото страховете не са основа за резултатна мотивация!

Заслужава ли си тази инвестиция? Тук отговора дадоха икономистите и той отново е логичен...

За себе си като за себе си?

Това е един изключително плодотворен мотив. Той е основан на подобряване на общото чувство за комфорт, психическата и емоционалната настройка към промените.

Нов хранителен режим, промени в ежедневието - те сами по себе си носят свежест, както всяко нещо, към което можете да съотнесете думата "нов". Това е като да се обновиш.

Колко и докъде -  всеки избира сам.

Как да създадем у себе си нагласата за постоянна мотивация?

За да се постигне постоянност в целите, трябва да се започне от самите тях. Самоуважението е ключът към постоянството.

Когато пазите всеки успех заради самите себе си, ще сте постигнали половината.

Останалото е в поддържането и развиване на идеите си за това къде искате да стигнете и как най-приятно да изминете пътя дотам.

Как да се възползваме от мотивите, насочили ни към целта?

• Използвайте ги като катализатори на енергия за спорт докато приготвяте порция храна или в почивката след тренировки!
• Изведете ги от мислите си, като ги споделяте с хората около вас!
• Направете ги реални, превърнете ги в свои привички!
• Освободете се от навиците си на себеотрицание!
• Приемете и приемайте, че се развивате!

Как да развием един мотив?

Мотивите имат своите съвършени моменти на въздействие. По това кога един мотив ви носи полза, ще познаете дали той е ползотворно изграден.

Щом желаете да подобрите здравето си, напомняйте го и на другите. Говоренето за това, което се случва с вас, ще ви помогне.

Когато ви споходи някоя стара привичка, спомнете си за това как сте страдали от онова, което ви е носела!

Не е нужно да се страхувате. Съчувствието към стария ви образ е знак, че сте разбрали кое е правилно за вас.

Когато достигнете до целта си без да си вредите, спомнете си за погрешните подходи от началото на пътя ви! 

Оценки и самооценки

Изкушението да подражаваме винаги се бори с желанието да творим. Това не значи, че не трябва да взимаме полезното от другите, учейки се от опита им, а че не следва да търсим и очакваме същите резултати.

Индивидуалността е много характерна за промените, настъпващи в телата ни, тъй като няма две еднакви тела. Оценките на другите са силно относителни. Когато сами станете критерия си за развитие, ще се ориентирате най-точно за това колко далеч сте от от вашата цел.