Невроза

Да се чувстваш тъжен и напрегнат понякога е част от нормалния начин на живот за много хора, особено когато възникнат проблеми. Но за хората, които страдат от постоянна тревожност, тази тъга и напрегнатост затруднява, а понякога прави и невъзможно нормалното им функциониране както вкъщи, така и на работното им място. До самото заболяване невроза се стига, когато реакцията на организма спрямо стреса доведе до сериозни отклонения в поведението.

Всеки пети човек в някакъв период от живота си страда от психично разтройство, наречено невроза. Тя възниква вследствие на продължително психично напрежение, като най-често това са продължително действащи социални фактори върху личността. Тези фактори водят или до хронично пренапрежение на възбудния процес в централната нервна система (например дълго продължаващи семейни конфликти, хронично недоспиване, дългогодишна работа без седмичен или годишен отпуск, лош микроклимат) или до хронично пренапрежение на потискането (продължително потискане на емоционалните реакции, непрекъсната смяна в обема на работата, изпадане често в ситуации, при които е необходимо да се вземе бързо решение). В условията на съвременния начин на живот действат огромен брой подобни социални фактори като безработица, инфлация, социална неосигуреност и дори расова дискриминация. Лесно се отключват невротични състояния като анорексия, пиромания, перфекционизъм, злоупотреба с алкохол, наркотици и тютюн.

Ето няколко съвсем обикновени примера:

1. А. Иванов, 35 г., управител на супермаркет: "Живея под непрекъснат стрес, от месеци имам затруднения в дишането и стягане в областта на сърцето..."
2. В. Стефанова, 46 г., мениджър: "Започнах да ходя на фитнес, защото се чувствам непрекъснато отпаднала, замаяна, имам топли вълни, но въпреки физическата умора не се чувствам по-добре и по-спокойна..."
3. С. Георгиева, 18 г., студентка: "Изпитите ми започват след 3 седмици, имам прекалено много за учене и само при тази мисъл стомахът ми се свива на топка и съм силно изнервена..."
4. Е. Василев, 56 г., бизнесмен: "Да управляваш голяма компания не е никак лесно! Имам проблеми със заспиването, будя се нощем, а на другия ден реакциите ми са забавени, трудно се концентрирам и съм силно раздразнителен, дори агресивен..."
5. Л. Стоянова, 35 г., майка на три деца: "Грижа се за трите си деца, а съпругът ми рядко си е вкъщи и почти не ми оказва никаква помощ. Изморена съм, нямам достатъчно енергия за да водя пълноценен живот, срещам трудности в общуването и не мога да се приспособявам..."

Важно е да се отбележи, че неврозата не е свързана с увреждане на нервните структури или функциите на органите. Основните признаци за подобно състояние са прекомерните по сила емоции като: страх, тревога, притеснение, напрежение, свръхвъзбудимост и раздразнителност. Почти винаги тези емоционални състояния се съпровождат и с неприятни симптоми от страна на тялото - сърцебиене, главоболие, задух, стомашни оплаквания, схващания, бърза уморяемост, нарушение на съня и др. Много трудно би било да се изброят всички телесни оплаквания, защото те се дължат именно на реактивността на вегетативната нервна система.

Видове неврози

От медицинска гледна точка неврозата се разделя на: фобийни разстройства, тревожни състояния и хистерия.

• Фобийни разстройства - при тях най-често се наблюдава съчетание от натрапчиви мисли, действия, страхове с различно съдържание - страх от заболяване с последващо заразяване (фиксирани са обикновено заболявания като инфаркт, СПИН, сифилис), страх от затворени пространства, различни височини (клаустрофобия, агорафобия и др.), несигурност по отношение на работния процес и обществените задачи. Такива болни обикновено изпълняват натрапчиво различни действия - например броене до определено число, минаване само по един и същи път, миене на ръцете определен брой пъти. Наред с това могат да се появят симптоми като нарушение на съня, намалена трудоспособност, лесна уморяемост, потиснато настроение.
• Тревожни състояния - представляват субективно усещане за заплаха или неизбежна опасност. Тревожността е част от нашия живот и има защитна функция. В случай на опасност именно тя подготвя организма да се справи с нея, като поставя съзнанието "нащрек" и подготвя тялото за действие. А страховете могат да бъдат свързани с мисли за здравословното състояние, безпокойство за близките, свръхзагриженост и несигурност по отношение на обичайните за ежедневието неща. Но тревожността се превръща в проблем, когато причинява дискомфорт и пречи на изпълнението на ежедневните дейности. При част от хората тя може да доведе до непреодолима вътрешна потребност да подреждат вещите си по точно определен начин или да извършват мислени "ритуали", с цел да предотвратят нежелани събития. Неслучайно този тип невроза е най-широко разпространен и се характеризира със следните прояви: главоболие, нарушение на ритъма на съня, лесна избухливост, раздразнителност, нетърпение, намалена издръжливост на умствени и физически натоварвания. Много често се наблюдават и нарушения във функциите на вегетативната нервна система: усещане за тежест и стягане в областта на гърдите, присвиване в стомаха, пулсиране в горната част на коремната област, усещане за втрисане. Не са рядкост и случаите, в които настъпват проблеми в половия живот.
• Хистерия - тя се изразява с гневни реакции и бурни конвулсии, придружени с плач, викове, кършене на ръце, двигателно неспокойствие, често с усещане за задушаване, схващане, парализиране на крак или ръка.

Дали ще се развие един или друг тип невроза, изцяло зависи от типа нервна система, от вродените и придобитите особености на личността, както и способността й да се бори с ежедневния стрес. А за съжаление, той е неизбежна част от нашия живот. Но пък от друга страна избягването на стресови ситуации прави човекът непълноценен и зависим от други хора и събития.

За живот, освободен от тревожност...

Много психолози смятат, че първата крачка в терапията срещу невроза е разкриване на несъзнателните желания на болния, както и причините за неговото поведение. Обикновено се прибягва до хипноза, обсъждане, търсене на влиянията от детството и психотерапия, която е необходима при лечението на всички тревожни разтройства. Последиците, които стресът причинява на психиката и тялото могат да бъдат повлияни и облекчени. При здрави хора психотерапията предотвратява възникването на тревожно разтройство, а при пациенти - намалява риска от повторното му възникване. Но няма съмнение, че състраданието, приятелството, съпричастността и безрезервното приемане на личността на засегнатия могат да облекчат несъзнателните му притеснения и да го освободят в неговата борба срещу стреса.

Леките форми на неврозата се повлияват особено добре с диети, лечебни билки (жен-шен, мента, майорана, валериана, глог и жълт кантарион), правилен режим на хранене и спорт. Полезно за нервната система се оказва превключването от умствен на физически труд. Защото е известно, че активно спортуващият човек е подложен в по-малка степен на травми, които са опасни за централната нервна система. По време на спорт организмът на човека произвежда голямо количество ендорфин - истинско природно лекарство срещу стрес.

По-тежките форми на невроза успешно се повлияват от лечение с антидепресанти, независимо дали са налични или не симптоми на депресия, и бензодиазепини. Но трябва да се има предвид, че бензодиазепините дават бърз и осезаем ефект непосредствено след приема им, като този ефект след време се изчерпва и възниква необходимост от по-високи дози, а прекратяването на приема става почти невъзможно. Поради тази причина бензодиазепините се комбинират с антидепресанти, които са с отсрочено във времето действие.

Някои специалисти предлагат за лечение на невроза електрошокова, лазерна, ултразвукова и зонова терапия, както и иглотерапия и природолечение. Тези методи се характеризират с болкоуспокояващ и противовъзпалителен ефект, като подобряват кръвообръщението, засилват обменните процеси и спомагат за отделянето на токсините от организма. В заключение можем да отбележим, че не избягването на стреса, а умелите модели за справяне с него са сигурен залог за вътрешната ни стабилност!