Епилепсия и спорт

Епилепсията е заболяване, познато на хората още от древни времена. През 400 г. пр. н. е. бащата на медицината - Хипократ, които също страдал от епилепсия, я описва като душевна болест, а много култури интерпретират епилепсията като демонично проявление. Защото по време на припадък поведението на човек е абсолютно неадекватно и хората смятали, че той е обладан от зли духове. Векове наред властвало това твърдение и обричало болните на сигурна смърт, особено в Древен Рим и Близкия Изток. Но дори и днес, в началото на ХХI век в много държави в Африка считат това твърдение за вярно и епилептиците биват затваряни в затвори, поради една единствена причина - че получават припадъци. 

За първи път през 1875 г. английският невролог Джон Х. Джаксън описва епилепсията като заболяване на мозъка и мозъчната активност. А най-известните епилептици, познати в историята са: Сократ, Наполеон Бонапарт, Калигула, Херкулес, Нострадамус, Ришельо... и най-странното, е че всеки от тях е бил знаменита личност, оставила своя отпечатък  в историята на човечеството!

Епилепсия - обща характеристика

Думата "епилепсия" (от гръцки език -επιληψία) означава атака, нападение. Днес епилепсията е едно от най-разпространените неврологични заболявания (около 2% от населението на Земята страда от него), но за съжаление все още е нелечима болест. Епилепсията представлява хронично заболяване на главния мозък с различна етиология, характеризиращо се с периодично повтарящи се пристъпи. Те възникват на базата на свръхвъзбуда на определена група нервни клетки и могат да протекат с различни двигателни, сетивни, поведенчески и психични прояви. Епилепсията принадлежи към т. нар. мултифакторни заболявания, отнася се към болестите на наследствената предразположеност. Причините за епилептичните припадъци могат да бъдат разнообразни. А почти всички заболявания на мозъка в определен стадий от развитието си могат да причинят епилептичен пристъп. Но пък от друга страна, хора със захарен диабет също могат да получават пристъпи, но те нямат епилепсия, защото тези пристъпи се дължат на нарушен баланс на тяхната кръвна захар, а не на първичен проблем с мозъка.

Какво се случва в нашия мозък?

В процеса на продължителна еволюция на организмите, нервната система се развива и усложнява правопропорционално на променящата се околна среда. Тя е една от най–сложните системи в човешкия организъм, но за съжаление най-слабо изучената. Нашият мозък е изграден от милиони нервни клетки - неврони, които са свързани помежду си. Те от своя страна представляват тясно специализирани клетки с две основни функции – възбудимост и проводимост, като устройството им се различава от това на останалите клетки. Невроните са изградени от звездовидно тяло, няколко къси израстъци (дендрити) и един по-дълъг, наречен аксон. Звездовидното тяло заема централно място в клетката, в него е разположено клетъчното ядро, заобиколено от цитоплазма, като там се извършва синтеза на по-голяма част от белтъците. Дендритите образуват гъста мрежа с дървовидна структура, като се смята, че тази мрежа доставя информацията на неврона. Аксонът, който представлява най-дългия израстък, провежда импулсите от клетъчното тяло на неврона към друга клетка, но също така пренася информация и в другата посока. Дължината на дендритите рядко надминава 1 mm, докато най-дългите аксони надхвърлят 1 m. Много неврони имат само по един аксон, но той се разклонява в много направления и така прави възможна комуникацията с много други клетки. Разклоненията на аксона завършват с многобройни окончания, които наподобяват колба с размер 1-3 µm. Те се допират до дендритите и до телата на следващите неврони или до клетка от друга тъкан. Това място на контакт, чрез което се предава нервния импулс, се нарича синапс. Когато нервният импулс достигне до окончанията на аксона, се отделя минимално количество вещество – невромедиатор (посредник), което предава импулса на следващата клетка. Известни са повече от 30 вещества, които изпълняват ролята на невромедиатори. Такива са ацетилхолин, норадреналин, серотонин, гама-аминомаслена киселина, много пептиди. Най-разпространеният медиатор е ацетилхолинът. Той е медиатор в невро-мускулните синапси на напречнонабраздените мускули, в парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система и между невроните в централната нервна система.

При хората, страдащи от епилепсия, обикновено се наблюдава нарушение в баланса на химическите вещества, което от своя страна води до погрешно подаване на информация. Образува се т. нар. "огнище", което предизвиква припадъци. Именно епилептичното огнище е причина за "погрешно" изпратените сигнали, които нарушават връзките в мозъка, контролиращи определени части на тялото. Освен това при епилепсия е нарушена и структурата на определена група неврони. В резултат на което понякога болният преди да получи припадък, получава халюцинации.

Вследствие на различни черепно-мозъчни травми преди или след раждането, съдови малформации, мозъчни тумори, енцефалити, метаболитни нарушения и др., също могат да бъдат генерирани припадъци, като особено важно значение има ролята на генетичния фактор.

Видове припадъци:

Епилептичните припадъци се делят основно на два вида:

• Фокални припадъци - характеризират се със схващане, силно главоболие, халюцинации, чувство за страх и тревога. Много често при фокалните припадъци болният се влошава и получава парциален припадък.
• Парциални припадъци - те от своя страна се разделят на два подвида: petit mal (от фр. език - малък припадък) и grand mal (голям припадък). При първият подвид болният е неконтактен за около 20 секунди, след което се "пробужда", но не помни нищо. Те се проявяват с карткотрайно втренчване на погледа и застиване на тялото в определена поза. Ако припадъкът е по-слаб, може да премине без проява на каквито и да е било симптоми. При втория подвид болния застива, след което тялото се разтърсва от силни конвулсии, от устата започва да излиза пяна, възможно е и очите да се обърнат навътре. Припадъкът е с по-дълга продължителност и след като болният се събуди, той отново няма никакви спомени.

Съвместими ли са спортът и епилепсията?

Спортът много често е повод за приятни преживявания, а за пациентите, болни от епилепсия, е от особено значение - може да подобри значително тяхното състояние и да спомогне за развитието на социалните им контакти. За съжаление обаче, голяма част от болните се освобождават от физически занимания поради страх от припадъци. Но с помощта на подходящи предпазни средства (например носене на плувна жилетка, спортуване върху специални матраци и др.) и информирането на треньорите, опасностите могат да бъдат сведени до минимум. Освен това специалистите твърдят, че повишената физическа активност или учестеното дишане не би трябвало да предизвикат припадък.

• Водни спортове

Плуване - за пациенти, страдащи от епилепсия, е възможно само ако около тях има човек, който е информиран за тяхното състояние. От водните спортове са разрешени и гребане, ветроходство, кану, сърфиране, но с подходящи спасителни жилетки. Забранено е само гмуркането, което е с по-висок риск за епилептиците.

• Спорт на открито, в зала и игри с топки

Позволени са лека атлетика, гимнастика, футбол, езда, но с подходящ шлем. Препоръчително е да се избягва посрещане на топката с глава. Забранена е фехтовката.

• Зимен спорт

Подходящо е каране на ски на дълги отсечки с подходяща екипировка и по възможност - с придружител, но сноубордът и екстремното каране на ски са забранени.

• Свободни спортове

Риболов, голф, каране на колело и скейтборд, туристически излети, танци, бягане - всички са позволени (с подходящи предпазни средства), а забранено се оказва само планинското колоездене.

За пациентите, болни от епилепсия, е важно да запомнят, че те не са непълноценни хора. За тях е важно да живеят пълноценно и здравословно, както и да се лекуват правилно, за да избегнат потенциалния риск от повторни припадъци.