Интервю с Мирослав Гичев (Miro Gi4ev)
"Винаги съм слушал внимателно тялото си"
"Винаги съм слушал внимателно тялото си"
От 17.10.2010, чете се за 5 мин.
По желание на редовните ни потребители, продължаваме поредицата интервюта с популярни потребители от форума на BB-Team. Днес ви представяме Миро Гичев.
Здравейте! Казвам се Мирослав Гичев. Родом съм от малко градче - Бяла, Русенско, а във вените ми тече "балканджийска кръв". По образование съм магистър - инженер по транспортна техника. В момента за жалост още не съм намерил работата на живота си и се занимавам с каквото има - общо взето, почасови работи.
Фитнес, или по-скоро аз бих го нарекъл фитнес-културизъм практикувам от около 3 години, през които има доста непринудени прекъсвания, заради контузии главно.
Иначе със силови занимания се започна преди точно 11 години в мазето на Партийния дом в гр.Бяла - имаше трибойска, в която се правеха само лег-клек-тяга и съответно оттам идва страстта ми към големите тежести в основните движения.
Преди това съм тренирал лека атлетика и гимнастика, като и двете са прекратени заради тежки контузии при съответната силова подготовка, която ми бе силната страна и прогресирах винаги много бързо.
За цели в общия смисъл не може да се говори, винаги съм тренирал за удоволствие с единствена цел повишаване на силата/постиженията.
До 10-11 годишна възраст бях адски слаб и постоянно боледувах. Родителите ми ме насърчиха да се насоча към някакъв спорт за укрепване на имунната система. Впоследствие винаги съм бил по-силен от връстниците си.
Иначе генетично имам груба физика, лесно губя симетрия и имам слаби сухожилия и връзки (слаби спрямо равнището на развитие на мускулната сила), откъдето са и многото контузии, с които съм се сблъсквал.
За такива е трудно да се говори, тъй като съм изпитвал всички възможни методики, на които съм попадал - както хранителни, така и тренировъчни. Иначе като заключение съм стигнал до извода, че тялото отговаря точно на това, което искаш от него: ако тренираш тежко - ставаш голям, ако се храниш чисто - ставаш чист. А ако ги направиш едновременно, ставаш голям и чист.
Ооо, с много! Знам как ще прозвучи, но е самата истина. Състезателно съм се занимавал само с канадска борба, трибой и щафетно бягане 4х100м. Иначе любителски освен фитнес-културизма: гимнастика и борба свободен стил.
Ами в момента тъкмо приключих пробен период по методиката на Иван Абаджиев, който бе успешен откъм прогресивно увеличаване на тежестите, но поради нетърпими болки в рамената бе принудително прекъснат. Сега съм се насочил към пауърбилдинг методиката.
Тъй като живея, така да се каже, ден за ден, за жалост нямам установен режим. Предпочитам силовите ми тренировки да са следобед, а ако са сутрин, да са поне след 2 хранения. Тренирам кратко и интензивно.
Например последната тренировка бе за крака и се състоеше от загрявка – 50х60 кг, 20х100 кг, 10х140 кг работна единица на 180, последвана от непрекъснати падащи в същия ред, с половината от загряващите повторения - всичко това се случи в рамките на 15 минути.
Това е характерния ми стил на тренировки. Храненето е трудна тема, имам предвид финансово трудна. Ям всичко! Храня се с каквото има в хладилника, плюс шейкове, но предпочитам твърдата храна. Храненето ми е балансирано, но не спазвам правила от типа през 2-3 часа и т.н. - ям, когато ми е кеф!
Ако не работя, какъвто е периода в момента, помагам в домакинството, пазарувам (ако няма кой), помагам на баба си, която е възрастна и болна, поддържам личния автомобил, разхождам се, ходя по кафета, играя дартс и билярд, гледам филми - това е, общо взето.
По време на заниманията ми с трибой нямах преса, но всяко лято, когато прекъснех тренировки и тя се появяваше. Впоследствие след поредната контузия не тренирах 13 месеца, като в първите 6 работех тежка работа и от 122,5 кг станах 82 преса, вени и т.н., но с настъпването на есента се отдадох на харчене на изкараните пари с цел от две думи: ядене и пиене.
Това са единствените килограми в живота ми, качени без да тренирам, за което още съжалявам. Успях да се изтърпя до декември - изчистих менюто, поднових тренировките и през месец март заветните 6 бяха на линия.
Ами доста хора ме подтикват да мисля, дори ми обещават подкрепа, но на този етап не го смятам за приоритет.
Добавки не използвам, като изключим протеина на прах, който считам за храна и то само когато няма източник на белтъчини в храната. Но при бъдеща финансова възможност бих се изкушил да пробвам нашумелите в интернет американски продукти.
Допустимо, но само за състезателни цели и то след постигане на естествения генетичен потенциал.
Подобни на гореописаната: нискообемни, интензивни, кратки.
Не смятам, че спортът ме е лишил от нещо, дори точно обратното - много ми е дал. Той формира в характера на човек дисциплина, трудолюбие, хъс за постигане на целите.
Почти не, винаги съм слушал внимателно тялото си и то ми е казвало какво да правя. Единственото нещо, което съм се "подлъгвал" да правя, бе кардиото - като метод за намаляване на телесните мазнини. Разбира се, оказа се неефективно и бях дотам.
Твърдо против, защото на физиологично ниво въглехидратите, складирани под формата на мускулен гликоген, са единственото гориво за интензивни силово-скоростни физически натоварвания!
Нито едното нито другото, влизам в залата само за удоволствие!
Ами там, където се опитвам да стоя аз!
Ед Корни.
Безброй много. Трудно се справям психически. Иначе лесно и бързо се възстановявам.
Да се хранят чисто и да тренират с основните движения и най-важното да не бързат. Няма закъде, резултатите ще последват неминуемо.
На ниско ниво е в момента, а върви в грешна посока.
Както повечето неща - случайно търсене на БГ сайт за фитнес-културизъм. Допадна ми с това,че е единственото място, където не се толерира употребата на анаболни стероиди!
Тренирайте (няма значение какво), пазете се от контузии и бъдете позитивни - само така ще ви се случват позитивни неща в живота!
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече