Интервю с Александър Петров
"Всеки човек трябва сам да избира с какво да се занимава и най-важното е да му харесва"
"Всеки човек трябва сам да избира с какво да се занимава и най-важното е да му харесва"
От 11.07.2012, чете се за 8 мин.
Малко преди всички да започнат да мислят единствено къде да прекарат лятната си отпуска, предлагаме на вашето внимание още едно интервю с популярен потребител от форума на изданието - Александър Петров (Madboy).
Здравейте, казвам се Александър Петров, на 21 години съм, от град Плевен.
По силовия трибой се "запалих" в края на първи курс. Мой приятел, който работеше във фитнеса, в който тренирах по това време, и който до ден-днешен много ми помага и ме съветва (Ростислав Петков – понастоящем вице световен шампион по силов трибой) видя, че се опитвам да се напъвам на лежанката, и ми предложи да отида с него и тогавашния му отбор (вече мой настоящ – "Олимпия Морава") на предстоящото републиканско по лег, на което станах трети. Да не кажа, че това се случи напълно случайно - бях се готвил 1-2 седмици, като в последния момент преди състезанието научих правилата.
Трибоят развива качества, които развиват и другите спортове като цяло - къде повече, къде по-малко. Най-вече развива търпение, отдаденост, способност така да си подреждаш задачите, че за една тренировка винаги да остава време, и най-вече, ако питате мен, развива приятелството между определен кръг от хора.
Използвам различни асистиращи упражнения, най-вече зависят от програмата, по която съм решил да тренирам, и от това колко време имам до някое състезание. Като цяло през годината известно време правя по няколко от повечето по-известни упражнения.
В момента следвам в Стопанска Академия "Д. А. Ценов" - гр. Свищов, трети курс съм, специалност Финанси. Засега лесно съчетавам тренировките с ученето (и текущата сесия ) Понякога за нещо не остава време, но това е нормално.
Целите ми в спорта са най-вече да подобрявам себе си. Да надскачам старите си постижения, да правя нещата така, както аз си ги представям, че трябва да изглеждат. Какво съм постигнал? Честно казано, не обичам да гледам назад, дори и за някакви постижения.
Най-общо казано, имам няколко първи, втори и трети места на републикански състезания, второ място в награждаването за спортист на община Свищов (към която е регистриран отборът ми), трето място на световното по вдигане от лег в Чехия за младежи до 23 години. Трето място в награждаването "шампион на шампионите" на републиканското за младежи до 23 години.
Тренировъчните ми принципи не са от най-сложните. Тренирам 4 или 5 пъти седмично, правя 1 или 2 от основните движения със или без някои от спомагателните такива. Понякога въобще не си давам зор по време на тренировките, понякога пък точно обратното.
Всъщност няма наваксана тренировка, само пропусната. За хранителните принципи… Какви хранителни принципи може да има един студент ? Главно ям каквото има или каквото мога да си позволя в момента, старая се като цяло да ям хубави протеини, въглехидрати и мазнини но не се вглъбявам особено в темата с яденето. Наблягам на месото, яйцата, маслото, ориза, спагетите и картофите.
И да, и не, явно за момента това е моето тегло, и малко да ям, и много, горе-долу се въртя около едни и същи килограми +/-2 . Има периоди, в които се ограничавам, ако съм извън категория, но като цяло не.
От моята гледна точка, ако бях толкова сериозен, щях да съм полудял в някаква степен. Човек трябва да създава различни събития около себе си, както хубави, така и лоши, ако прекалиш много с нещо, едва ли ще ти се отрази много добре. Не че съм пробвал да спазвам такъв строг режим, и едва ли някога ще се случи, за да ви кажа със сигурност, не и в България.
Използвам, и мисля, че в някаква степен са една необходимост, както в обикновеното ежедневие, така и за възстановяването в спорта, за превенция на контузии и т.н. Но няма ли качествена храна, каквото и да се пие май е все тая.
Странно кой ме е издал... Не бих казал, че ми е наркотик, просто си ми харесва (или те и наркоманите така казват?) Няма да имам друг, пък и все пак Coca-Cola съществува от 1887 година, едва ли ще я спрат от производство, че да си търся друг "наркотик".
За хора, занимаващи се сериозно със спорт и решили да се състезават бих казал, че са необходимото зло (не че без тях не може, разбира се), за останалите мнението ми е отрицателно.
Ставам, в последно време около 10 часа сутринта, пия кафе, понякога хапвам, излизам да пия кафе с приятели, отивам да тренирам, хапвам, уча, чета разни неща в интернет. Като цяло, да си призная – доста е "айляк" в момента.
Прасци и бицепс, но аз толкова ги и тренирам, как да вървят?..
Не съм се занимавал с друг спорт. От любопитство може би бих опитал и други спортове, но да се занимавам сериозно - едва ли.
Да, понякога в дадения момент е невъзможно да бъде преодолян, и се преодолява след месец, два, три, пет... колкото е нужно. Променят се схеми за трениране, упражнения, повторения, серии и т.н., но най-важното в случая е търпението и постоянството.
В силовия трибой размерът на щангите има значение, да.
Не съм мислил, пък и едва ли ще се случи. Харесвам всички спортове, вече кои гледам по-често е друг въпрос, май не следя никой друг спорт особено отблизо.
Мисля, че всеки човек трябва сам да избира с какво да се занимава, и най-важното е да му харесва. Стига да не са в някаква огромна категория, не виждам нищо лошо.
Важна е, понякога само тя успява да те мотивира, особено ако в ежедневието ти преди тренировка нещо се е скапало. Напоследък често тренирам със слушалки, не знам защо по залите музиката е по-скоро приспивна. Предпочитам рок, нещо по-живо.
Постоянство, Търпение, Старание. И може би най-важното е човек да спортува нещо, отговарящо на генетиката му (ако става дума за по-професионален спорт).
Ако човекът до теб се превърне в пречка на това, което правиш, то явно това не е твоят човек. Е, понякога колкото и да е добър този човек, от време на време ти обърква плановете, но това е нормално.
Всичко, най-вече в нервите, изхабени около тренировките (особено ако нещо не се получава така, както го искаш). Други неща са техника, ефикасност и т.н. Пък и натоварванията са доста по-различни.
Нямам кой знае какво мнение, всеки е свободен да прави каквото си иска и каквото му харесва.
Със сигурност да, но както всяко друго нещо, ако не внимаваш, или прекаляваш (злоупотребяваш) с него, ще си изпатиш. Понякога психически, понякога физически, зависи.
Нямам представа. Може би, ако рискът от някоя контузия стане прекалено голям, не знам.
Идвало ми е, когато нещо не ми се получава така, както аз искам да бъде в дадения момент. За застоя в килограмите – това е напълно нормално в подобен спорт.
Да ми омръзне в даден момент (но едва ли). Другите причини дано не ги разбирам никога.
Странен въпрос, кой би жертвал здравето си за нещо? На мен ми е трудно да кажа дали в момента го жертвам, отстрани на някои хора може и така да им изглежда, но аз се чувствам добре, най-вероятно ще разбера след години. Доста хора не могат да се похвалят с добро здраве, в същото време не могат да се похвалят и че са спортували нещо. Не мисля, че правя чак жертви, гледам да не се вманиачавам прекалено.
Най-вероятно доста по-добро. Ако щете от гледна точка на обстановка и среда за спортуване, не че тук е невъзможно, но нещата се случват доста по-мудно и трудно. Най-вече заради финансовата страна на спорта. В България всеки се оправя кой както може, което не предразполага към кой знае какви спортни успехи, но въпреки това се опитваме да правим нещо по въпроса.
Разбира се, че да. Дай боже някога да ми се наложи да "избирам". В България и манталитетът пречи, за съжаление дори за това интервю 30% от хората ще си кажат нещо положително, останалите 70% ще си кажат: "Тоя пък на какъв се прави" и за съжаление така стоят нещата тук.
Медалите точно едва ли могат да ме мотивират, особено пък вече спечелените, по-скоро ме мотивират неспечелените медали.
Цената най-вероятно ще я разбера след години, засега пътят до медалите ми носи доста приятни емоции. В момента заплащам най-вече със свободното си време.
В отделни моменти всичко и нищо. Най-мотивиращо е когато виждаш, че ти се получават нещата, които искаш, както ти искаш, когато ти искаш. Обратното за демотивацията също важи.
Нямам представа, аз съм доста хаотичен като цяло, та щяхте да имате България с променлива хаотична облачност. Шегата настрана, ако не друго, то поне нямаше да има толкова затлъстели хора по улиците (просто щяха да спортуват).
Опитвам се, но не се напъвам да мотивирам хора, в които виждам, че няма особена надежда. Как? Най-вече с личен пример. Опитвам да ги убеждавам, че могат повече, отколкото си мислят, че могат (най-често е така всъщност).
Нямам представа, предполагам, че обичам да опитвам да надмина себе си.
Прекалено много бизнес, прекалено малко внимание върху трениращите. Много хора у нас или живеят безобразно нездравословно, или пък се опитват да правят точно обратното, като претеглят всяка хапка и т.н. Според мен истината е някъде по средата.
Да не се отказват. Да питат, да се интересуват, когато нещо не им е ясно. Да не прекаляват с импровизациите.
Когато започнах да тренирам, търсех програма, по която да тренирам. Харесах една от сайта, доста по-късно се зачетох в него по-сериозно.
Да са здрави, обичани, да не се отказват, да не остават безцелни. И ако някога им се прииска да са в нечия чужда кожа, първо да проверят дали топли...
Имаме план за твоята по-добра спортна форма!
Научи повече