Интервю с Александър Петров

Представи се на читателите?

Здравейте, казвам се Александър Петров, на 21 години съм, от град Плевен.

Кога се запали по силовия трибой и какво те накара да започнеш да тренираш?

По силовия трибой се "запалих" в края на първи курс. Мой приятел, който работеше във фитнеса, в който тренирах по това време, и който до ден-днешен много ми помага и ме съветва (Ростислав Петков – понастоящем вице световен шампион по силов трибой) видя, че се опитвам да се напъвам на лежанката, и ми предложи да отида с него и тогавашния му отбор (вече мой настоящ – "Олимпия Морава") на предстоящото републиканско по лег, на което станах трети. Да не кажа, че това се случи напълно случайно - бях се готвил 1-2 седмици, като в последния момент преди състезанието научих правилата.

Освен сила, какви други качества според теб развива трибоят?

Трибоят развива качества, които развиват и другите спортове като цяло - къде повече, къде по-малко. Най-вече развива търпение, отдаденост, способност така да си подреждаш задачите, че за една тренировка винаги да остава време, и най-вече, ако питате мен, развива приятелството между определен кръг от хора.

Какви асистиращи упражнения използваш?

Използвам различни асистиращи упражнения, най-вече зависят от програмата, по която съм решил да тренирам, и от това колко време имам до някое състезание. Като цяло през годината известно време правя по няколко от повечето по-известни упражнения.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

В момента следвам в Стопанска Академия "Д. А. Ценов" - гр. Свищов, трети курс съм, специалност Финанси. Засега лесно съчетавам тренировките с ученето (и текущата сесия ) Понякога за нещо не остава време, но това е нормално.

Какви са ти целите и какво си постигнал досега?

Целите ми в спорта са най-вече да подобрявам себе си. Да надскачам старите си постижения, да правя нещата така, както аз си ги представям, че трябва да изглеждат. Какво съм постигнал? Честно казано, не обичам да гледам назад, дори и за някакви постижения.

Най-общо казано, имам няколко първи, втори и трети места на републикански състезания, второ място в награждаването за спортист на община Свищов (към която е регистриран отборът ми), трето място на световното по вдигане от лег в Чехия за младежи до 23 години. Трето място в награждаването "шампион на шампионите" на републиканското за младежи до 23 години.

Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи?

Тренировъчните ми принципи не са от най-сложните. Тренирам 4 или 5 пъти седмично, правя 1 или 2 от основните движения със или без някои от спомагателните такива. Понякога въобще не си давам зор по време на тренировките, понякога пък точно обратното.

Всъщност няма наваксана тренировка, само пропусната. За хранителните принципи… Какви хранителни принципи може да има един студент ? Главно ям каквото има или каквото мога да си позволя в момента, старая се като цяло да ям хубави протеини, въглехидрати и мазнини но не се вглъбявам особено в темата с яденето. Наблягам на месото, яйцата, маслото, ориза, спагетите и картофите.

Поддържаш ли съзнателно това тегло, или просто не можеш да качиш повече килограми? Ограничаваш ли се в храната?

И да, и не, явно за момента това е моето тегло, и малко да ям, и много, горе-долу се въртя около едни и същи килограми +/-2 . Има периоди, в които се ограничавам, ако съм извън категория, но като цяло не.

Смяташ ли, че ако беше по-сериозен в подготовката си и хранителния режим, щеше да имаш по-добри резултати (например: лягаш рано, ставаш рано. Храниш се по часове, само с качествена храна, не се натоварваш с учене и т.н.)? Тоест, извличаш ли максимума от себе си на този етап?

От моята гледна точка, ако бях толкова сериозен, щях да съм полудял в някаква степен. Човек трябва да създава различни събития около себе си, както хубави, така и лоши, ако прекалиш много с нещо, едва ли ще ти се отрази много добре. Не че съм пробвал да спазвам такъв строг режим, и едва ли някога ще се случи, за да ви кажа със сигурност, не и в България.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Използвам, и мисля, че в някаква степен са една необходимост, както в обикновеното ежедневие, така и за възстановяването в спорта, за превенция на контузии и т.н. Но няма ли качествена храна, каквото и да се пие май е все тая.

Кой ще е следващият ти наркотик, ако ти забранят кока-колата и как ще ти се отрази това?

Странно кой ме е издал... Не бих казал, че ми е наркотик, просто си ми харесва (или те и наркоманите така казват?) Няма да имам друг, пък и все пак Coca-Cola съществува от 1887 година, едва ли ще я спрат от производство, че да си търся друг "наркотик".

Какво е твоето мнение за забранените медикаменти?

За хора, занимаващи се сериозно със спорт и решили да се състезават бих казал, че са необходимото зло (не че без тях не може, разбира се), за останалите мнението ми е отрицателно.

Опиши накратко един свой ден?

Ставам, в последно време около 10 часа сутринта, пия кафе, понякога хапвам, излизам да пия кафе с приятели, отивам да тренирам, хапвам, уча, чета разни неща в интернет. Като цяло, да си призная – доста е "айляк" в момента.

Коя е мускулната група (ако има такава), която генетично не ти е заложено да върви?

Прасци и бицепс, но аз толкова ги и тренирам, как да вървят?..

Занимавал ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искал да опиташ?

Не съм се занимавал с друг спорт. От любопитство може би бих опитал и други спортове, но да се занимавам сериозно - едва ли.

Изпадал ли си в застой на сила и как си го преодолявал?

Да, понякога в дадения момент е невъзможно да бъде преодолян, и се преодолява след месец, два, три, пет... колкото е нужно. Променят се схеми за трениране, упражнения, повторения, серии и т.н., но най-важното в случая е търпението и постоянството.

Размерът има ли значение (в спорта)?

В силовия трибой размерът на щангите има значение, да.

Мислил ли си в бъдеще да се преориентираш към друг спорт? Кои са другите спортове, които харесваш и наблюдаваш с интерес?

Не съм мислил, пък и едва ли ще се случи. Харесвам всички спортове, вече кои гледам по-често е друг въпрос, май не следя никой друг спорт особено отблизо.

Какво мислиш за жените, занимаващи се със силови спортове?

Мисля, че всеки човек трябва сам да избира с какво да се занимава, и най-важното е да му харесва. Стига да не са в някаква огромна категория, не виждам нищо лошо.

Музиката важна ли е по време на тренировка и каква предпочиташ да е тя?

Важна е, понякога само тя успява да те мотивира, особено ако в ежедневието ти преди тренировка нещо се е скапало. Напоследък често тренирам със слушалки, не знам защо по залите музиката е по-скоро приспивна. Предпочитам рок, нещо по-живо.

Кои са трите най-важни неща, за да бъде един човек успешен състезател?

Постоянство, Търпение, Старание. И може би най-важното е човек да спортува нещо, отговарящо на генетиката му (ако става дума за по-професионален спорт).

Има ли роля човекът до теб в развитието и успехите ти или по-скоро е пречка?

Ако човекът до теб се превърне в пречка на това, което правиш, то явно това не е твоят човек. Е, понякога колкото и да е добър този човек, от време на време ти обърква плановете, но това е нормално.

Кое отличава аматьорския от професионалния спорт по отношение начина на мислене?

Всичко, най-вече в нервите, изхабени около тренировките (особено ако нещо не се получава така, както го искаш). Други неща са техника, ефикасност и т.н. Пък и натоварванията са доста по-различни.

Какво ти е мнението за сезонните спортисти или т.нар. летни билдъри?

Нямам кой знае какво мнение, всеки е свободен да прави каквото си иска и каквото му харесва.

Спортът здраве ли е (както гласи известната поговорка)?

Със сигурност да, но както всяко друго нещо, ако не внимаваш, или прекаляваш (злоупотребяваш) с него, ще си изпатиш. Понякога психически, понякога физически, зависи.

Какво не си готов да пожертваш в името на успеха в едно състезание?

Нямам представа. Може би, ако рискът от някоя контузия стане прекалено голям, не знам.

Идвало ли ти е някога заради застой в килограмите да се откажеш от трибоя? Ако е нещо друго, какво е то?

Идвало ми е, когато нещо не ми се получава така, както аз искам да бъде в дадения момент. За застоя в килограмите – това е напълно нормално в подобен спорт.

Какво би те накарало да спреш да се занимаваш с трибой и главно да се състезаваш?

Да ми омръзне в даден момент (но едва ли). Другите причини дано не ги разбирам никога.

Би ли жертвал здравето си заради спорта? Правиш ли жертви в името на тренировката?

Странен въпрос, кой би жертвал здравето си за нещо? На мен ми е трудно да кажа дали в момента го жертвам, отстрани на някои хора може и така да им изглежда, но аз се чувствам добре, най-вероятно ще разбера след години. Доста хора не могат да се похвалят с добро здраве, в същото време не могат да се похвалят и че са спортували нещо. Не мисля, че правя чак жертви, гледам да не се вманиачавам прекалено.

Мислил ли си какво би било развитието ти в страна, различна от България, в чисто спортен аспект?

Най-вероятно доста по-добро. Ако щете от гледна точка на обстановка и среда за спортуване, не че тук е невъзможно, но нещата се случват доста по-мудно и трудно. Най-вече заради финансовата страна на спорта. В България всеки се оправя кой както може, което не предразполага към кой знае какви спортни успехи, но въпреки това се опитваме да правим нещо по въпроса.

Ако ти предложат доживотно спонсорство, масажисти и треньори от друга държава, би ли се състезавал за нея?

Разбира се, че да. Дай боже някога да ми се наложи да "избирам". В България и манталитетът пречи, за съжаление дори за това интервю 30% от хората ще си кажат нещо положително, останалите 70% ще си кажат: "Тоя пък на какъв се прави" и за съжаление така стоят нещата тук.

Медалите, които спечели, мотивират ли те да се състезаваш на национално ниво или вече тръпката се губи?

Медалите точно едва ли могат да ме мотивират, особено пък вече спечелените, по-скоро ме мотивират неспечелените медали.

Каква цена заплащаш за медалите, които печелиш?

Цената най-вероятно ще я разбера след години, засега пътят до медалите ми носи доста приятни емоции. В момента заплащам най-вече със свободното си време.

Кое те мотивира най-много?

В отделни моменти всичко и нищо. Най-мотивиращо е когато виждаш, че ти се получават нещата, които искаш, както ти искаш, когато ти искаш. Обратното за демотивацията също важи.

Ако повече хора приличаха на теб, България едно по-добро място ли щеше да бъде? Защо?

Нямам представа, аз съм доста хаотичен като цяло, та щяхте да имате България с променлива хаотична облачност. Шегата настрана, ако не друго, то поне нямаше да има толкова затлъстели хора по улиците (просто щяха да спортуват).

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

Опитвам се, но не се напъвам да мотивирам хора, в които виждам, че няма особена надежда. Как? Най-вече с личен пример. Опитвам да ги убеждавам, че могат повече, отколкото си мислят, че могат (най-често е така всъщност).

Какво ти дава постоянното себедоказване?

Нямам представа, предполагам, че обичам да опитвам да надмина себе си.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Прекалено много бизнес, прекалено малко внимание върху трениращите. Много хора у нас или живеят безобразно нездравословно, или пък се опитват да правят точно обратното, като претеглят всяка хапка и т.н. Според мен истината е някъде по средата.

Какви съвети би дал на начинаещите във фитнеса?

Да не се отказват. Да питат, да се интересуват, когато нещо не им е ясно. Да не прекаляват с импровизациите.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Когато започнах да тренирам, търсех програма, по която да тренирам. Харесах една от сайта, доста по-късно се зачетох в него по-сериозно.

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Да са здрави, обичани, да не се отказват, да не остават безцелни. И ако някога им се прииска да са в нечия чужда кожа, първо да проверят дали топли...