Никола Петров
Научете повече за легендарния български борец, най-силният човек на века

Чете се за 8 мин.
България е раждала, ражда и ще ражда легендарни борци, повалили в краката си световния борчески елит. Един от най-добрите родни борци е Никола Петров. Разберете защо е наречен "Най-силният човек на века" и дали наистина заслужава това прозвище.
Какво ще научиш?
Методът на BB-Team е модерният начин да изградиш здравословни навици, трайни резултати, увереност и контрол над здравето си с лична подкрепа и отчетност.
Горна Оряховица
Там през 1873 година се ражда Никола Петров. Като дете той често се бори с другите хлапета под зоркия поглед на бившия пехливанин и настоящ кръчмар Деньо. Старецът е толкова горд с него, че често залага по цяла бъчва вино, но така и не се намира кой да я спечели, защото неизменен победител винаги е Никола. С всяка следваща победа малкият Никола Петров мечтае да стане борец в цирка, за да обикаля света и да доказва с победите си, че и България ражда силни мъже.
Така той пораства и става млад и силен левент, работещ като каменар. Но идва време за отбиване на военната служба и Никола избягва от нея, преминавайки Дунава в Румъния.
Браила
Там Никола Петров започва работа като градинар, но любовта му към борбите не е стихнала и той често мери сили не само с другите градинари, но така също и с много докери и пехливани.
Всичко това продължава до един есенен ден на 1895-та година, когато улиците на Браила се оживяват от пристигащия цирк на Цезар Сидони. Никола Петров е заслепен от гордо вдигналите глави борци, окичили гърдите си с медали и няма търпение да ги види в действие на арената.
Директорът на цирка представя един от тях – Жорж Русо, като "Най-силния мъж на Земята" и обявява награда от 500 леи за този, който го победи. Дали това е така дълго чаканият момент от Никола Петров?
Престрашил се, българинът излиза на сцената под акомпанимента на бурен присмех от присъстващите. Децибелите нарастват главоломно при вида на косматото му тяло, когато той се разсъблича и подготвя за борбата.
Но само няколко минути по-късно същата тази публика е станала на крака и още по-неудържимо аплодира Никола Петров – той току-що е победил пред техните очи Жорж Русо - представения им като "най-силния човек на Земята".
Собственикът на цирка вижда златна възможност в силния българин и веднага обявява, че ще доведе тримата най-добри френски борци, за да се изправят срещу него. Тяхната съдба не е по-различна от тази на Жорж Русо – отново благодарение на неимоверната си сила Никола Петров ги преборва.
Единият от тези борци е французинът Дубие – бивш борец, автор на наръчник за борба и преподавател в парижки спортни школи. Той предлага на Никола Петров да го въведе в света на истинската борба, вместо да го остави да погуби таланта си по цирковете, пълнейки гушите на алчните им собственици.
По това време Никола Петров е на 22 години и тежи 103 килограма при ръст от 178 см. Бъдещият му треньор казва: "Спортен режим значи: сбогом на жените, сбогом на тютюна, сбогом на кръчмите и добър ден на тренировките, на чистия въздух, на водата, на крепкия сън" и започва да го учи не само как да се бори, но и как да се храни и възстановява.
Букурещ
Там е първото изпитание за новосформирания тандем Никола Петров-Дубие. На организирания в румънската столица турнир борбите продължават повече от две седмици, за да се пресеят двамата финалисти от всички записали се за участие борци. Това са непобедимият 118-килограмов борец от Турция Мехмед Али и... Никола Петров.
Срещата е съпроводена от небивал интерес и дори кралят на Румъния присъства на нея. Там са и немалко българи, които не само подкрепят своя сънародник, но и непрекъснато освиркват турския борец. Врелият и кипял в борбата Дубие се опасява, че сънародниците на ученика му ще му попречат да проведе тактически правилно борбата. И наистина – Никола Петров, въодушевен от възгласите на българите в залата започва безсмислени атаки и неведнъж се озовава на косъм от поражението.
Борбата все пак завършва с победа за Никола Петров и той печели турнира.
Париж
В първите си дни на френска земя Никола Петров казва: "Избягах от казармата, а се насадих на още по-лоша казарма". И наистина – Дубие не го оставя да лентяйства, а продължава своя тренировъчен план, който цели да превърне природно силния българин в най-добрия борец.
Сутринта Никола Петров тича, после закусва и след това следва тренировка с пясъчен чувал. Следобедите пък са за заучаване на техниката в борческата школа на Дубие.
Но спортният режим си казва думата и за няколко месеца Никола Петров вече е готов за парижката сцена. Както и другите менажери, така и Дубие пуска своя борец първо в малките казина, за да го запознае с обстановката. А след тях идва ред и на по-големите и известни казина. Там вече се подвизават добри и опитни борци и на Никола Петров му е все по-трудно и по-трудно да побеждава.
Българският борец обаче е не само изключително силен, но притежава и проницателен ум. Той разбира, че тренировъчните методи на Дубие не са достатъчни за подготовката му и първо измисля свои движения и хватки, а след това увеличава начините и уредите си за тренировка: започва да плува, да гребе, да скача на въже, от акробатите заучава гимнастическите движения с цел да подобри гъвкавостта и координацията си, от боксьорите взема идеята да стиска топка за заздравяване на хвата...
Затова и няма кой да го победи из парижките казина и идва време и за следващата му стъпка по пътя към славата.
Лондон
Там Никола Петров бързо придобива известност. Не само защото никой не може да го победи, но и защото се изправя срещу закостенелите схващания за спортния режим и по-специално – срещу начина на хранене.
По време на престоя си в Лондон отскача за малко и до Рим на турне, но отново се завръща в английската столица.
При една от борбите си обаче се контузва – костта на глезена му е раздробена, след като се подхлъзва при опита си да прехвърли през глава 150-килограмовия датчнин Олсен. Кракът му е гипсиран и се налага да прекара доста време на легло. Но пък по това време го посещава Юджин Сендоу, който подарява на българина новото си тренировъчно изобретение – комплект с ластици и книжка с инструкции за тренирането с тях. И не само това – Сендоу се грижи за своя нов приятел, докато последният е в гипс, а след свалянето на гипса му помага да възвърне формата си.
Ню Йорк
Там е следващата логична стъпка на Никола Петров, след като вече е завлядял европейската сцена. От Новия континент пристига импресариото Джеймс Бърд, който търси съперник за своя шампион Корбет. Всички му посочват Никола Петров, но българският борец се замисля върху предложението, тъй като се носят слухове за подмолните машинации при провеждането на борбите зад Океана. Но Сендоу го убеждава да приеме предизвикателството, за да победи американеца и да си отвори пътя към световната титла.
В САЩ навсякъде се тръби за предстоящата среща между американския тигър и европейската горила – по улиците е пълно с афиши, вестниците пълнят страниците си с интервюта и подробности около срещата и двамата борци, по радиостанциите не спират да говорят за двубоя...
Срещата се състои на 20 юли 1898 година. Залогът – победителят ще бъде наречен европейски и американски шампион. Организаторите предупреждават двамата борци да не предприемат решителни схватки преди 10-тия рунд, за да има повече зрелище за публиката. Никола Петров доста често е атакуван с непозволени похвати – лакти и юмруци, но това не е достатъчно на американеца и след близо двучасова борба българската горила тушира американския тигър.
Корбет обаче не приема загубата си лесно и разкъсва бузата на Никола Петров. Той пък в яда си хваща ръката на американския борец и скъсва бицепса му. Българинът е победител, но тази случка затваря възможността му да завладее Щатите с последващо след провъзгласяването му като американски шампион турне. Все пак Корбет е близък приятел с американските гангстери. Затова Никола Петров напуска Новия континент и се завръща в Европа.
Виена
Там се провеждат серии от празненства по случай половин век от възкачването на кайзера Франц Йосиф на престола на Австрия. Те протичат пред погледите на много короновани глави и президенти – почти целият европейски елит е във Виена. Голяма част от тях наблюдават и организирания турнир по борба, на който участват много европейски шампиони. Но победителят, който вдига сребърната купа над главата си е нашият борец Никола Петров. И не само купата – той е окичен с медал лично от Кайзера!
Последват много борби в различни градове из цяла Европа – Лайпциг, Прага, Загреб, Берлин, където българската горила продължава да трупа победи в актива си.
Един от градовете, в които се застоява повече, е Хамбург. И то не защото там има много продължителен турнир, а защото се сгодява за красавицата Ани Сет. Уви, бащата на годеницата отказва да даде ръката й на българина, който е придобил славата си на непобедим борец, но... и на губещ комарджия, пропилял цели състояния.
Затова бащата предпочита да я даде заедно със зестра от 10 шимпанзета на циркаджията Ковиот, вместо да рискува бъдещето на дъщеря си с Никола Петров: "Вие няма да бъдете вечно силен, но винаги ще бъдете достатъчно слаб пред изкушението да играете комар".
Марсово поле
Там е устремен погледът на целия свят – Париж е домакин на Световното изложение в края на века. А целият борчески свят е съсредоточил своя поглед към турнира по борба, който е част от това изложение. В него, естествено, участва и Никола Петров.
Отново борбите продължават много дни и до финала достигат двама – Никола Петров и... по-високият с 20 сантиметра и по-тежък с 35 килограма борец Пол Понс. Отново, както и в САЩ, публиката подкрепя другия борец, отново, както във Виена, първите редове са заети с величия, но дали отново българинът ще победи? Все пак тук залогът е възможно най-големият: на победителя се присъжда титлата "Най-силен човек на века"!
Двубоят протича във формата от по 10 минути борба с минута почивка межу тях. Нещата не се развиват добре за Никола Петров и след няколко рунда той е повален на пода, но в последния момент успява да направи мост и да се извърти настрани. Постепенно обаче силите започват да напускат Пол Понс, което не остава незабелязано от българина и Петров започва да се стреми да изтощи още повече своя опонент, без да се впуска в рисковани действия...
След поредния рунд двамата борци едва си поемат дъх. От публиката се чуват викове за прекратяване на двубоя. Пол Понс е съгласен, но не и Никола Петров, който решава да продължи титаничния сблъсък. И с право – съвсем скоро Пол Понс вече няма никакви сили и българинът успява да го тушира. Зрителите са на крака и под бурните им възгласи Никола Петров печели наградата "Световен шампион – най-силният човек на XIX век".
На изток
Там, в Русия, Никола Петров се чувства почти като у дома си – и езикът, и обичаите са близки, че даже и го посрещат като свой.
В необятната руска територия цари старовремският начин на "поясна" борба и българският шампион започва да учи борците на новия съвременен начин на водене на боя с повече техника.
Навсякъде радушно приет, Никола Петров завързва много нови познанства, като сред тях е и изгряващата звезда на Русия – Георг Хакеншмидт. От него губи провелия се в Москва 40-дневен турнир по борба.
Никола Петров продължава да печели двубоите си в различни турнири и шоу програми, но сърцето му вече все по-силно го тегли към родината.
България
Там Никола Петров се завръща веднага щом това става възможно. По време на турнир в Дрезден получава телеграма, в която пише, че вече може да се върне в родината без страх да бъде съден за дезертьорство.
И той не чака - веднага след като печели турнира, стяга куфарите и се връща в България, където е посрещнат като герой – та нали той е "юнак над юнаците".
В България Никола Петров продължава да получава покани за участие в различни турнири, но той се отказва. Дарява много пари на бедните, благотворителните дружества и въобще на всички нуждаещи се.
Задомява се, като се жени за много по-млада от него девойка (той е на 44, а тя едва на 16 години), с която имат две деца. Продължава да спортува и да пали и другите да спортуват. Дори по време на Първата световна война бива нападнат от върлуващите из околията разбойници, от които треперят всички и никой не може да ги залови.
Не и Никола Петров, той вдига ръце нагоре и когато се приближават да го пребъркат, просто ги сваля, прегръща двамата бандити и така ги носи няколко километра до участъка.
Изпълненият му с победи и приключения живот прекъсва внезапно на 3 януари 1925 г.
Днес има издигнат паметник в негова чест, организира се турнир по класическа борба, носещ неговото име, а залата в родната му Горна Оряховица носи неговото славно име.
Използвани източници
- Димо Кисьов - "Никола Петров – най-силният човек на века"