По пътя от любител към състезател

По пътя от любител към състезател

Как мина подготовката на Веселин Дойчев за републиканското първенство по класически културизъм

Читателите ни си спомнят интервюто, което направихме преди известно време с Веско, популярен сред BB-Team обществото. Половин година по-късно той взе участие в републиканско първенство, квалификации за световно по класически културизъм, в категория над 180 см, мъже, което се проведе на 11 ноември в гр. Стара Загора. Помолихме го да ни разкаже за подготовката и за самото състезание.

Какво те мотивира да се подготвиш за това състезание?

Аз имам мотивация за състезание от 4-5 години , но засега все нещо се случваше в началото на подготовката ми. Осъзнах, че живеем в такава държава, че подходящо време за подготовка няма да дойде скоро, а времето лети и този път реших да стигна до края въпреки трудностите... и го направих!

Какви промени настъпиха в ежедневието ти в името на подготовката?

Промените не бяха малки и не бяха за подценяване. Работа, подготовка, тренировки, възстановяване. Тук искам да благодаря на семейството си за разбирането и подкрепата. Последния месец вече се наложи да остана сам и малката с жена ми отидоха при баба ми.Тогава вече нямах време за абсолютно нищо... като имам свободно време, съм на мивката или на печката.

Как организира храненето и суплементацията?

Организацията на храненето ми го направи един мой голям приятел, на когото също искам много да благодаря и да пожелая много здраве и успехи занапред – Добромир Делев! Бях на високопротеинова диета с въглехидратна ротация – 2 дни с въглехидрати, 1 без и 4-тия ден чак вечерта имах зареждане.

С всеки месец въглехидратите намаляваха и в последния почти нямах, освен на 4-тия ден в свободното хранене.

Какви тренировъчни методики приложи?

Тренировките бяха много тежки, в началото ми бе много трудно да свикна. Тежки серии до отказ с по 12-15 повторения и то през минута, минута и половина. Като се има предвид и че бях на малко въглехидрати... просто ставаше кошмарно. Тренировката за крака ме убиваше просто.

Кои бяха най-трудните моменти? Имаше ли такъв, който можеше да те откаже?

В началото имах много труден период, докато свикна с типа на трениране, няколко пъти ми ставаше лошо в залата. По едно време си казах, че това не е за мен. Другият тежък период ми беше последният месец. Тогава и разходите са най-големи.

Като се има предвид нисковъглехидратната ми диета, тежките тренировки и тежката ми работа на смени, мога да кажа, че подготовката през цялото ми време беше много трудна. Аз съм голям инат и имах страшно желание, което ме крепеше. Тук искам да благодаря и на форума на BB-Team, който беше зад мен и ми помагаше, също така и на Pure Nutrion.

Благодарности и на моя тренировъчен партньор Милен, който беше до мен през цялото време и ме подкрепяше. Накрая въпреки трудностите хвана влака и дойде точно за кантара, наистина много ми помогна! Момчето има голям потенциал и се надявам тепърва да му следим изявите в бенч прес, а защо не и в трибоя. Благодаря ти, братле!

Как протече състезанието? С какви впечатления остана?

Като цяло нямах наблюдения как е протекло състезанието, защото не го гледах. Просто времето от кантара до излизането ми на сцената беше адски дълго - горе долу около 6 часа. Това време ме изнерви допълнително и ме отегчи и какво ли още не. Накрая ми стана и лошо и исках чисто и просто да мине и да си тръгна.

Без никакво желание излязох на сцената. Да не говорим, че и организмът ми реагира грешно във времето от кантара до сцената и се смачках целият. Като се гледах, не можех да се позная, че това съм аз. Нямах ама нищо общо с формата, в която бях предния ден.

На кантара бях 89 кг, излязох 87-88 кг, а трябваше да съм поне 92-93 кг. От състоянието, в което бях, паднах много и психически, на сцената другите се бутаха, бяха нахъсани, а на мен не ми пукаше, пак казвам, исках просто да мине.

При релакса се схванах по едно време (точно когато момчето до мен предложи брак) и се изкривих на една страна. При позинга правих грешка, че не стягах корема и излизаше, че нямам никаква преса (а аз пресата бях я направил още преди 2 месеца). Вече знам какво да правя, но след състезанието заредих и на сутринта бях в страшна форма.

Струваше ли участието и усилията по подготовката?

Не мога да кажа, че не си е струвало, защото постигнах такава форма, в каквато никога не съм бил. За едно само ме е яд, че не можах да си покажа формата, за която се борих и трудих толкова много! Оказа се, че е въпрос на часове. Три месеца труд, лишения... и накрая за 4-5 часа всичко отива по дяволите, но така е в нашия спорт!

Какви са ти плановете оттук нататък? Ще се състезаваш ли пак?

За момента плановете са ми декември месец да си почина хубаво, да се отдам на семейството си и да прекараме празниците както трябва. За други планове е рано да се говори. Не е изключено и догодина есента пак да се пусна, но... не виждам голям смисъл.

На състезанието в Стара Загора определено Росен Миладинов беше най-добрe от всички... класираха го пети. Като се замисля, нужно ли е да се подложиш на толкова лишения и да дадеш немалко пари и накрая да се изгаврят с труда ти.

Не съм съдия, не знам с какви критерии оценяват (защото като съдя по преценката им, явно ги изменят през 2 часа), но каквито и да са, Росен не беше за пето място! Може пък и на трибой да отида, знае ли човек. Живи и здрави да сме, догодина вече ще съм с ясна цел и ще я споделя!

Поздрави!

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1