По пътя от любител към състезател

Как мина подготовката на Веселин Дойчев за републиканското първенство по класически културизъм

Читателите ни си спомнят интервюто, което направихме преди известно време с Веско, популярен сред BB-Team обществото. Половин година по-късно той взе участие в републиканско първенство, квалификации за световно по класически културизъм, в категория над 180 см, мъже, което се проведе на 11 ноември в гр. Стара Загора. Помолихме го да ни разкаже за подготовката и за самото състезание.

Какво те мотивира да се подготвиш за това състезание?

Аз имам мотивация за състезание от 4-5 години , но засега все нещо се случваше в началото на подготовката ми. Осъзнах, че живеем в такава държава, че подходящо време за подготовка няма да дойде скоро, а времето лети и този път реших да стигна до края въпреки трудностите... и го направих!

Какви промени настъпиха в ежедневието ти в името на подготовката?

Промените не бяха малки и не бяха за подценяване. Работа, подготовка, тренировки, възстановяване. Тук искам да благодаря на семейството си за разбирането и подкрепата. Последния месец вече се наложи да остана сам и малката с жена ми отидоха при баба ми.Тогава вече нямах време за абсолютно нищо... като имам свободно време, съм на мивката или на печката.

Как организира храненето и суплементацията?

Организацията на храненето ми го направи един мой голям приятел, на когото също искам много да благодаря и да пожелая много здраве и успехи занапред – Добромир Делев! Бях на високопротеинова диета с въглехидратна ротация – 2 дни с въглехидрати, 1 без и 4-тия ден чак вечерта имах зареждане.

С всеки месец въглехидратите намаляваха и в последния почти нямах, освен на 4-тия ден в свободното хранене.

Какви тренировъчни методики приложи?

Тренировките бяха много тежки, в началото ми бе много трудно да свикна. Тежки серии до отказ с по 12-15 повторения и то през минута, минута и половина. Като се има предвид и че бях на малко въглехидрати... просто ставаше кошмарно. Тренировката за крака ме убиваше просто.

Кои бяха най-трудните моменти? Имаше ли такъв, който можеше да те откаже?

В началото имах много труден период, докато свикна с типа на трениране, няколко пъти ми ставаше лошо в залата. По едно време си казах, че това не е за мен. Другият тежък период ми беше последният месец. Тогава и разходите са най-големи.

Като се има предвид нисковъглехидратната ми диета, тежките тренировки и тежката ми работа на смени, мога да кажа, че подготовката през цялото ми време беше много трудна. Аз съм голям инат и имах страшно желание, което ме крепеше. Тук искам да благодаря и на форума на BB-Team, който беше зад мен и ми помагаше, също така и на Pure Nutrion.

Благодарности и на моя тренировъчен партньор Милен, който беше до мен през цялото време и ме подкрепяше. Накрая въпреки трудностите хвана влака и дойде точно за кантара, наистина много ми помогна! Момчето има голям потенциал и се надявам тепърва да му следим изявите в бенч прес, а защо не и в трибоя. Благодаря ти, братле!

Как протече състезанието? С какви впечатления остана?

Като цяло нямах наблюдения как е протекло състезанието, защото не го гледах. Просто времето от кантара до излизането ми на сцената беше адски дълго - горе долу около 6 часа. Това време ме изнерви допълнително и ме отегчи и какво ли още не. Накрая ми стана и лошо и исках чисто и просто да мине и да си тръгна.

Без никакво желание излязох на сцената. Да не говорим, че и организмът ми реагира грешно във времето от кантара до сцената и се смачках целият. Като се гледах, не можех да се позная, че това съм аз. Нямах ама нищо общо с формата, в която бях предния ден.

На кантара бях 89 кг, излязох 87-88 кг, а трябваше да съм поне 92-93 кг. От състоянието, в което бях, паднах много и психически, на сцената другите се бутаха, бяха нахъсани, а на мен не ми пукаше, пак казвам, исках просто да мине.

При релакса се схванах по едно време (точно когато момчето до мен предложи брак) и се изкривих на една страна. При позинга правих грешка, че не стягах корема и излизаше, че нямам никаква преса (а аз пресата бях я направил още преди 2 месеца). Вече знам какво да правя, но след състезанието заредих и на сутринта бях в страшна форма.

Струваше ли участието и усилията по подготовката?

Не мога да кажа, че не си е струвало, защото постигнах такава форма, в каквато никога не съм бил. За едно само ме е яд, че не можах да си покажа формата, за която се борих и трудих толкова много! Оказа се, че е въпрос на часове. Три месеца труд, лишения... и накрая за 4-5 часа всичко отива по дяволите, но така е в нашия спорт!

Какви са ти плановете оттук нататък? Ще се състезаваш ли пак?

За момента плановете са ми декември месец да си почина хубаво, да се отдам на семейството си и да прекараме празниците както трябва. За други планове е рано да се говори. Не е изключено и догодина есента пак да се пусна, но... не виждам голям смисъл.

На състезанието в Стара Загора определено Росен Миладинов беше най-добрe от всички... класираха го пети. Като се замисля, нужно ли е да се подложиш на толкова лишения и да дадеш немалко пари и накрая да се изгаврят с труда ти.

Не съм съдия, не знам с какви критерии оценяват (защото като съдя по преценката им, явно ги изменят през 2 часа), но каквито и да са, Росен не беше за пето място! Може пък и на трибой да отида, знае ли човек. Живи и здрави да сме, догодина вече ще съм с ясна цел и ще я споделя!

Поздрави!

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1