Пиридоксал-5-фосфат (P-5-P)

Витамин B6 е водноразтворим витамин, принадлежащ към групата на В-комплекса. Витамин B6 е есенциален за множество метаболитни процеси, които засягат белтъчините и отделните аминокиселини. Още от ранно детство B6 оказва влияние върху растежа и играе важна роля за тялото през целия му живот.

Какво представлява витамин В6?

Като един важен микронутриент, витамин B6 е популярна хранителна добавка, която може да се намери в гамата на всяка марка за здравословни хранителни добавки, както и на рафтовете на почти всеки магазин за добавки.

Почти винаги това, което ще видим на етикета, е наименованието витамин B6, като за повечето потребители това е достатъчно, без да си дават сметка за особеностите на витамина и неговите различни форми, независимо дали са синтетични или органични.

Витамин B6 става обект на научни изследвания през 30-те години на XX век, като първоначално се откриват няколко негови форми. Тогава се установява наличието му в редица храни, като формите варират в зависимост от източника.

Първо е открит пиридоксинът, който се съдържа главно в растителните храни и бива сравнително стабилен, като термичната обработка на храната не го уврежда в голяма степен. След пиридоксина са открити две други форми – пиридоксамин и пиридоксал, които се съдържат в животински източници, но които също така лесно се подават на въздействие от термична обработка, като немалък процент от тях се губи безвъзвратно.

Натурални форми на витамин В6

Храната съдържа три натурални форми на витамин B6 – пиридоксин, пиридоксамин и пиридоксал. Всяка от тях се конвертира в тялото до коензимното съединение пиридоксал-5-фосфат, като се активират различни метаболитни реакции и се изразходва различна метаболитна енергия. Познати са още няколко форми на витамин B6, които обаче не са типични натурални източници. Такава форма е пиридоксиновата киселина, която е катаболит на пиридоксинът и се изхвърля чрез урината.

Съединението на пиридоксин с хидрохлорид е най-комерсиалната и популярна форма на витамин B6, която има стабилност и дълъг живот на обвивката. Тази изкуствена форма е лесноусвоима при повечето индивиди, но се нуждае от конверсия, която изисква енергия. В случая тази конверсия се изразява в два метаболитни етапа.

Първо, пиридоксинът трябва да бъде фосфолизиран, като молекулата му се съединява с фосфат. Това става с използването на ензима пиридоксал киназа, а според спорни твърдения на учените този ензим се активира от магнезий, докато други твърдят, че е от цинк. И в двата случая тялото използва есенциални минерали за метаболитния процес. Именно цинкът и магнезият са два от най-трудно набавящите се и най-лесно губещите се минерала, като дефицитът им е често срещан.

След фосфорилизацията пиридоксин фосфатът трябва да се превърне в пиридоксал-5-фосфат чрез окисление от ензим, който изцяло зависи от наличието на витамин B2. Забележителното е, че при ниски нива на витамин B2 този процес спада с близо 60%. Причината за това е, че предпочитана форма за тялото е пиридоксалът, и при него тялото се нуждае от един метаболитен процес до достигането на коензимната форма.

Едно от най-големите предимства на пиридоксала пред пиридоксина е по-високата ефективност при по-малки дози. Това прави приема му безопасен, докато пиридоксинът при високи дози от 500 милиграма и повече може да отбележи странични ефекти. Разбира се, в случая не е виновен пиридоксинът, а неговите антагонисти, които се отделят при метаболитните реакции. Възможните странични ефекти са периферна или сензорна невропатия, която се изразява под формата на изтръпване по части от тялото.

По непотвърдени данни и липса на официални изследвания се смята, че 50 мг P-5-P са еквивалента на 200-500 мг пиридоксин хидрохлорид.

Пиридоксал-5-фосфатът е единствената активна коензима форма на витамин B6, която участва пряко в ензимните процеси. Тя не е типична натурална форма, която се намира в храната, а се конвертира от трите натурални източника чрез използването на метаболитна енергия. Както вече обобщихме, пиридоксалът най-лесно се конвертира в пиридоксин-5-фосфат.

Съществуват спорове относно способноста на P-5-P да се усвоява при орален прием през стомашно-чревния тракт. Според мнение на научния панел към Европейската агенция за храните, P-5-P би имал по-ниска биоактивност от пиридоксин хидрохлорида поради факта, че фосфатната молекула може да се унищожи и единственият начин коензимният витамин да мине през тънките черва е чрез дефосфорилизация.

Въпреки това изследванията върху пациенти (in vivo) показват по-добри резултати при прием на P-5-P в сравнение с прием на пиридоксамин, като се демонстрират ползи за здравето, които са нетипични за ефекта на пиридоксин хидрохлорид. Макар и да липсват сравнителни изследвания между P-5-P и пиридоксин хидрохлорид, нито един резултат не показва ниска биоактивност на коензимния B-6.

Накратко предимствата на P-5-P са следните:

• Истинската биоактивна, коензимна форма, която може да участва активно в над 140 метаболитни процеса и ензимни реакции;
• Избягва нуждата от окисляване, която зависи от витамин B2, който е зависим от своя страна от магнезий. Така действието на B6 не зависи от липсата на другите два микронутриента;
• Избягва фосфорилизацията, която зависи от цинк и магнезий и би била занижена от техния дефицит. Това е важно поради факта, че двата минерала са често дефицитни;
• По-чиста форма, без отпадъци от метаболитните реакции, които могат да причинят странични ефекти;
• Избягва риска от сензорна невропатия;
• Удобство поради прием на по-малки дози при завишени нужди;
• Не е установена типичната токсичност на пиридоксин хидрохлорид, дори при прием на високи дози (над 1000 мг).

С какво е полезен пиридоксал-5-фосфатът:

• Нужен за трансфера на аминокиселини, поради въздействието си като кофактор върху трансаминазите, които могат да разграждат аминокиселините в тялото;
• Влияе върху ензими, които контролират реакциите между аминокиселини, като конвертирането на аминокиселината L-метионин в аминокиселината L-цистеин. Понижените нива в тялото на P-5-P оказват негативен ефект върху този процес. Витаминът оказва въздействие и при конверсията на селенометионин в селенохомоцистеин;
• Влияе върху процеса на превръщане на L-триптофан в ниацин (Витамин B3);
• Пиридоксал фосфатът се използва в процеса на декарбоксилиране на аминокиселините, при който те се превръщат във физиологично активни амини. Такива процеси са превръщането на хистидин в хистамин, триптофан в серотонин, глутамат и ГАБА, и дехидроксифенилаланин в допамин;
• Подобрява състоянието при водна задръжка, предизвикана от дефицит на витамин B6;
• Подобрява усвояването на магнезий и оказва благоприятен ефект при дефицит на магнезий;
• Профилактика при артеросклероза и високи нива на хомоцистеин, като ниските нива на P-5-P пряко се свързват с високите нива на хомоцистеин ;
• От него зависят ензимите, контролиращи метаболиза на свинголипидите, клас липиди, които участват в строежа на клетъчните стени;
• Косвено оказва ефект върху глюконеогенезата, метаболитен процес, при който се произвежда глюкоза от невъглехидратни източници. Значението на P-5-P се свързва с влиянието му върху трансаминазата и въздействието му върху ензима глюкоген фосфорилаза, който е нужен за глюконеогенезата;
• Демонстрира благоприятни резултати при карпално-тунелен синдром, тендонит, ревматизъм, бурсит и едема;
• Демонстрира положителни резултати при предотвратяване на прогресията на невропатия, предизвикана от диабет. В други изследвания витамин B6 под формата на пиридоксамин не показва същите ефекти. Нужно е да се отбележи, че са използвани изключително високи дози P-5-P за период от 16 седмици и не са отбелязани странични ефекти. Предстои изследване със същите автори и обект, което ще използва по-ниски дози (300 мг дневно);
• Положителен ефект в комбинация с магнезий при аутизъм и други отклонения при деца. При деца аутисти се наблюдават функционално подобряване и регресия при прием на високи дози от порядъка на 250-500 мг дневно. Отношението на подобрено състояние към влошена състояние при прием на P-5-P e близо 10:1, което потвърждава тезата на пионера в изследването на аутизма, д-р Бернард Римланд, за нуждата от витамин B6, и по-скоро неговата коензима форма. Пиридоксин хидрохлорид никога не е демонстрирал подобни резултати.

Въпреки споровете относно усвояемостта на пиридоксал-5-фосфат, данните за положителните ефекти на коензимната форма са повече от демонстративни, още повече че тя показва качества, които липсват на двете други популярни форми – пиридоксин и пиридоксамин.

Определено в някои случаи P-5-P ще бъде по-удачният избор, а в други няма да има значение дали ще бъде приемана коензимната форма, или обикновения, икономичен и достъпен пиридоксин хидрохлорид.

Ако целта е профилактика и нужда от завишени дози в резултат на тренировъчна активност, то евтините форми на витамин B6 биха били достатъчни.

От друга страна, ако витамин B6 трябва да се използва за конкретни нужди или медицински състояния, които изискват високи дози, тогава качествата на P-5-P безспорно са несравними и той ще бъде удачният избор.