Митове в бодибилдинга: хормон на растежа (II част)

В първата част на материала разгледахме доколко влияе хормонът на растежа върху телесната композиция и силата. Сравнихме групи с натурални атлети и такива, които външно инжектират хормона. Тук ще разгледаме само натурални атлети и два интересни практически експеримента.

Малко по-практически пример

Нека все пак разгледаме нещо по-близко до нашето ежедневие. Вече видяхме какво се случва, когато се добавя външно ХР в тялото. А как стоят нещата с натурално трениращите?

Тук ще разгледаме две изследвания, близки по протокол, но малко по-обширни.

В първото (1) се разглежда връзката между хормоналния отговор на организма, включително хормон на растежа, след тренировка с тежести и предизвиканата миофибриларна протеинова синтеза. В изследването участват 8 младежа на средна възраст 20 години. Изпълняват се две различни тренировъчни схеми. Целта на първата е да предизвика голям хормонален отговор от тренировката (високи хормони, ВХ), а на втората – малък такъв (ниски хормони, НХ). При НХ участниците правят едностранно бицепсово сгъване. При групата ВХ се изпълнява същото, но след това последва високообемна тренировка за крака.

Участниците приемат по 25 грама протеин след тренировка, за да максимизират мускулната протеинова синтеза (което впрочем е доказано многократно и е част от дебатите за посттренировъчните шейкове (2, 3). За установяване на разликите между групите са направени кръвни тестове и мускулни биопсии. Резултатите са както е предвидено според протокола.

За разлика от пробите на ВХ-групата, след тренировката на НХ-групата не са отбелязани разлики в концентрацията на тестостерона, хормона на растежа или инсулиноподобния фактор на растежа (IGF-1). Тук интересното е, че разлика в протеиновата синтеза между двете групи няма. Т.е., дали анаболните хормони след тренировка ще са повишени или не, не оказва влияние върху мускулния анаболизъм.

Сега нека разгледаме второто изследване, разглеждащо тренировките с висок и нисък хормонален отговор (4). Направено е от същата група изследователи, но този път е измерван директно растежът в мускулите, а не просто механизмът на протеинова синтеза. Така резултатите са по-директни и релеванти към разглеждания в нашия случай проблем. Участват 12 здрави мъже на средна възраст 22 години, като целият експеримент трае 15 седмици. Едната група (НХ) прави само изолирани бицепсови сгъвания, а при втората (ВХ) те са последвани от високообемна тренировка за крака.

Целта, както и в предното изследване, е да се разглеждат резултатите при ниски и съответно високи нива на анаболните хормони след тренировъчната сесия. Както се очаква, при втората група са измерени високи нива на хормон на растежа, тестостерон и IGF-1 след тренировката. И при двата протокола е измерено нарастване на бицепсите, както и силата им.

Това е съвсем естествена реакция след тренировки с тежести, но тук е интересно дали има разлика в мускулния растеж (напречното сечение на мускула) в самите групи помежду си?

Не. (виж Фиг. 1 - Изменения в мускулните размери)

А в силата? Не. (виж Фиг. 2 - Изменения в силата)

По-семпло казано, мускулният анаболизъм не зависи пряко от нивата на хормоните след тренировка. Впрочем това важи и за тестостерона. Сравнението при повишаването на тестостерона след тренировка с тежести между мъже и жени показва, че не то е определящ фактор за това какво увеличение ще има в мускулната протеинова синтеза (8), но това е може би тема за друга статия. Това, че при обемна тренировка с многоставни упражнения хормонът на растежа ще е повишен, е ясно и не учудва никого, но това, което трябва да запомните е, че засега не е доказана директна връзка с растежа на мускулите.

Извод

Да, хормонът на растежа се повишава когато тренировката е с по-голям обем (1,4,7). Да, повишава се и когато пeриодите на почивките между сериите са по-кратки (7). Но гладът (5) и недоспиването (6) също повишават ХР и на никого няма да ги препоръчам за мускулен растеж. Иначе казано: "Не всичко, което блести, е злато".

Движението на хормони като соматотропина не е значим фактор при определяне на тренировъчен или хранителен режим. Краткотрайните му флуктуации във физиологични граници (та дори в много случаи и над) около тренировка не трябва да е нещо, за което да сте загрижени. Нито треньора ви.

Никъде не твърдя, че хормонът на растежа не е от значение за мускулния анаболизъм и здравето, но растежът на мускулите е безкрайно комплексен процес, и надеждата, че с отделното манипулиране на определени компоненти чрез тренировките или храненето (примерно синтезата на ХР) ще постигнете точно това, е само илюзия.