Митове в бодибилдинга: хормон на растежа (I част)

Кои са най-важните хормони за целите на бодибилдърите? В отговора винаги ще присъстват тестостерон, инсулин и хормон на растежа (ХР). Тук ще се спрем на последния и някои заблуди около него.

В първата част от този материал ще разгледаме нещата по-абстрактно и ще видим на какво и до каква степен влияе хормонът на растежа по отношение на мускулния растеж. Във втората част ще разгледаме практически експеримент, близък до ежедневното ни трениране, и ще завършим с извод по темата.

Какво представлява хормонът на растежа?

Този хормон, известен още като соматотропин или HGH (въпреки че означават леко различни неща) отговаря за растежа на костите, както и за метаболизирането на хранителните вещества. В бодибилдинг средите често е определян и като "антагонист" на инсулина. Подробна информация може да прочетете в статията "Растежен хормон". Тук по-скоро ще избягаме от медицинската дефиниция и ще се спрем на "манипулирането" му от спортистите чрез тренировъчни и хранителни стратегии.

За какви митове става въпрос?

Тук е много трудно да изброяваме, защото разнообразието е голямо и вариантите са безброй. Най-общо казано, много хора съобразяват програмите си с хормоналната реакция след тренировка или след хранене. По списанията се срещат програми от типа на "увеличете хормона на растежа с тази взривяваща тренировка" и подобни вицове. Много известни треньори продават тренировъчни планове, които се базират на идеята, че ако програмата предизвиква по-голямо отделяне на соматотропин, то хипертрофията респективно ще е повече количествено.

Пример: Слагане на изоставаща мускулна група в тренировка с тежки многоставни упражнения, защото те ще предизвикат по-голям синтез на ХР и следователно хипертрофията във въпросната мускулна тъкан ще е повече.

В същия дух сигурно сте чували и "тренирай краката, за да ти растат ръцете".

От друга страна хора като Джордж Фара и други "специалисти" обясняват как хранителният тайминг трябва да се съобразява с цел регулация на хормоните или манипулиране на определено движение в концентрацията на хормона на растежа и/или инсулина.

Пример: Не яжте въглелхидрати веднага след тренировка, защото ще предизвикат отделяне на инсулин, който ще спре отделяния ХР и тренировката ще предизвика по-малък мускулен растеж.

Какъв е проблемът с такива изказвания?

Тук виждам три основни конфликта:

1) Фитнес "гурута" и други "специалисти" базират изказванията си върху наблюдения на професионални културисти, които вкарват повечето хормони външно и то (почти) целогодишно. Физиологичните флуктуации на хормоните през деня общо взето нямат отношение към дългосрочните резултати.

2) Както повечето митове в нашия спорт, такива изказвания се базират на неща, които донякъде звучат логично и повечето трениращи се подвеждат. Проблемът е, че физиологията се подчинява на друга логика и особено важно е, че краткосрочните изменения, примерно в рамките на ден невинаги са в пряка връзка с дългосрочните.

3) Дори да има определена научна предпоставка, то такива изказвания са по-скоро спекулативни прогнози и в никакъв случай доказани теории. Повечето от митовете са или доказано грешни, или липсва каквото и да е доказателство за подобно нещо и реално въпросът още не е изследван. Това, разбира се, не го прави невъзможен.

Хормон на растежа и хипертрофия

На всеки му е ясно, че соматотропинът е свързан с мускулния растеж. Такова действие е очевидно, когато се инжектира ХР при хора с болестни състояния, където е установен хроничен дефицит. Лечение със соматотропин има силно влияние върху телесната композиция в такива случаи (1).

Друг пример са IFBB културистите, за които е известно, че инжектират огромни количества ХР. Важно е да споменем, че не това е единствената причина за огромните размери, а и външен прием на ХР върви ръка в ръка с инжектиране на инсулин и други помощни хормони.

Самото инжектиране на ХР води до подобряване на телесната композиция и теглото, но това не значи непременно растеж в количеството мускулна маса. Връзки и сухожилия също се причисляват към така наречената чиста тъкан (lean body mass) и именно те нарастват в тези случаи. Хипертрофия в мускулите не се наблюдава (2). Друга причина за покачването на тегло е водната задръжка, предизвиквана от соматотропина (3).

Експерименти със здрави индивиди също "отварят очите" на заблудените. Американско изследване сравнява плацебо група от трениращи възрастни хора с такава, на която се дава ХР външно (4). И двете групи тренират и си повишават силата, но в крайните постижения разлика между двете няма. Т.е., приемът на соматотропин не е предизвикал по-голямо покачване на силата. Същата група прави и изследване, което твърди, че терапия с ХР при трениращи възрастни хора не предизвиква по-голяма хипертрофия в мускулните тъкани (5). Това се доказва и при друг 16-седмичен експеримент (6). Както беше обяснено и по-горе, и там се наблюдава увеличение само във водната задръжка и свързващата тъкан.

Би било интересно да се види подобно нещо и при млади хора, нали? Дали там би имало разлика, тъй като младият организъм е доста по-предразположен към атлетизъм и мускулен растеж?

За наше щастие и това е разглеждано. Група от 16 човека между 21 и 34 години, каквито са и много от читателите ни, са разделени на две групи (7) – всички тренират, но едната група приема ХР, а другата само плацебо. След 12 седмици се наблюдават очакваните резултати (ако внимателно сте прочели по-горните абзаци). И в двете групи мускулният анаболизъм е еднакъв.

В групата с ХР се наблюдава увеличение на чистата тъкан, като то не се дължи на увеличение в напречното сечение на мускулите, а по-скоро в съединителните тъкани. По-просто казано, соматотропинът предизвиква лека промяна в телесната композиция, но добавянето му към тренировките не предизвиква повече от така желания мускулен растеж.

И така…

Както виждате, повечето твърдения около хормона на растежа са по-скоро теории без покритие. Хубаво е да градим хипотези, но признак на интелект е да ги изоставим, щом видим убедителни доказателства против тях. Във втората част на материала ще видите малко по-реалистични ситуации с трениращи и ще завършим с извод от всичко изложено.