Външна температура и спорт

Може ли студът да образува мазнини, а жегата да ги топи?

Отново дойде лятото. И отново изплува старият въпрос: може ли топлината да помогне или да попречи на трениращия? Топи ли слънцето мазнините, активира ли ги студът? Ще се опитаме да дадем отговор.

Автотерморегулация

Има група неща, които следва да се вземат предвид, когато говорим за ефект на климата върху тренировката. Първото и основното е, че здравият човешки организъм има механизъм за авторегулация на телесната температура, т.е. в крайна сметка при равни други условия вътрешната температура е постоянна и температурата на метаболитните процеси се задържа.

Дотук са абсолютно прави тези, които на първо четене заявяват "все едно е". Да, ако това е достатъчен факт, температурата е все едно каква ще бъде. Но проблемът е, че е важен механизмът, по който терморегулацията се осъществява.

Как тялото поддържа температурата си постоянна?

За да ограничи охлаждането при студ, кръвоносните съдове се свиват и кръвоснабдяването в периферията на тъканите намалява, обратното пък става при нагряване, за да се увеличи охлажданата площ, откъдето идват и проблемите с удари и спукани капиляри лятно време.

Популярен и елементарен механизъм да се задържи телесната температура е намаляването или увеличаването на производството на собствена енергия от храната, която енергия в голяма степен преминава в термална.

Температурата и влажността на средата безспорно влияят на потенето, което е важен механизъм на обмен. Задържането на температурата в крайна сметка има и своето хормонално изражение, и хормоните, с които е свързано, засягат хормони на  хипоталамуса, хипофизата и щитовидната жлеза. Тези органи имат значение за формирането на ръста и слабеенето.

Температурата има ефект на стимулиране на сърдечната дейност при повишаване и дестимулиране при понижаване. В същото време този ефект следва да се добави към увеличения (жега) или намаления (студ) общ обем на кръвоносните съдове.

Така че сме изправени пред много сложен и комплексен процес и еднозначният отговор е труден. Може да се каже, че има твърде много индивидуални особености за всеки трениращ, за да се даде общовалидно заключение. За някого един и същи случай може да е много ползотворен, за друг – изобщо да не се усеща и това да зависи от организма и състоянието на хомеостазата в тялото.

Изследвания и факти

Проблемът е по-сложен, отколкото изглежда. Още през 1977 г. изследване на Робъртс показва, че реакция на температурата на средата е налична. В този случай малка група е изследвана с тренировки на 25 и в последствие на 35 градуса и са засечени показатели.

Вследствие на няколкодневната програма е установено, че организмът реагира с вазодилация и разширение на кръвоносните съдове, но изненадата е в това, че организмът "пререагира", т.е. оставя си малко резерв, успешно "смъквайки" температурата на изследваните тъкани (гърди) под очакваната.

Разбира се, това е много малка разлика, но е интересен факт, че е обратно на това, което очакваме. Причината е проста: реакцията на центъра за охлаждане и на този за затопляне на организма работят в условия на риск и си оставят малък "резерв" при допълнителни усложнения в средата.

Изследване на Лоренцо през 2010 г. при велосипедисти доказва изобщо, че съдовите функции, включително обменът се подобряват значително при жега и това е очакван ефект от опита им да повишат топлоотдаването. Важно в случая е и да се вземе предвид термогенетичната функция на самата тренировка.

Влияние на тренировката върху терморегулацията

Независимо при каква температура се тренира, тренировката има следните ефекти: повишава отделянето на температура посредством разградената при движението енергия, стимулира сърдечната дейност и потенето, както и наливането с кръв на периферните мускули.

Тренировки и студ

По този начин стандартното очаквано явление е при много ниска температура тренировката да е полезна. Първо защото се образува топлина, която може да се използва за загряване на тялото. Второ, защото стимулира горенето, включително и на мазнини, които са много калорийно богати, и не на последно място стимулира забавената сърдечна дейност.

Същата тренировка обаче носи и сериозни рискове, които можем да обобщим по следния начин: изтласкването на кръвта към периферни кръвоносни съдове повишава топлоотдаването, което вкарва организма в сериозен риск.

Комбинацията от свиването на периферните кръвоносни съдове от студа и напор към сърцето от тренировката създава някои рискове, като основният е натоварване на сърцето. Търсенето умишлено на тренировки в студа за по-голямо калорийно горене не е удачен вариант за сравнително чисти и слаби хора, защото те са лишени от една от основните функции на мазнините в тялото: термоизолационната, и са изложени на по-голям риск от хипотермия или поне отклонения от нормите.

Тренировки и жега

Тренировката в жегата е същото явление. Температурата ускорява процесите, но телесният механизъм на равновесието опитва да вкара нещата в норма. Все пак тренировката ускорява ритъма и произвежда доста енергия от "изгорени" вещества, което създава опасен потенциал за увеличение на телесната температура.

С тренировка в жегата има риск от топлинен удар, затова е препоръчително такава тренировка да се прави само от хора, преминали период на плавна адаптация в дните преди това! Има и защитни механизми: ускорената сърдечна дейност и потенето увеличават топлоотдаването.

Интересно е проведеното през 2005 г. изследване на колоездачи от университета в Орегон, което е установило, че кратка тренировка с 50% интензивност при 40 градуса редовно има по-благотворен ефект върху колоездачите дори от прехвалените планински тренировки (заради влиянието на аеробния капацитет - малкото налягане и увеличеният кислород подобряват капацитета на кръвта за усвояване на кислорода).

Причината вероятно е видима; разширените съдове включват резерви в енергията и горенето, които преди това ги е нямало, а работата на целия организъм под стрес и битката за опазване на хомеостазата го правят силен и лесно пригодим.

Така че отговорите на нашите въпроси никак не са прости. Разбира се, ще опитам да дам и лично мнение по някои от основните заложени митове:

"Тренировката в студ е безполезна, китове и тюлени също плуват в студа, но натрупват мазнини" – Невярно; при студообитаващите мазнините се натрупват защитно и дългосрочно.

Тренировката в студ може да помогне да топите, ако разбира се, е добре премерена;

"Тренировката в жегата бързо топи мазнините".

Частично вярно. Самото горене на мазнини не е особено променено. Но бързо се топят килограми, изхвърля се много пот, заедно с нея урея и сол. Тези субстанции се изхвърлят предимно за сметка на междуклетъчните, а не вътреклетъчните пространства.

В резултат, за да уравновесят средата, самите клетки започват да изхвърлят вещества и вода. А напълняването е всъщност най-вече заради запълването на мастните клетки с вещества и вода, не само с мазнини, и точно тук идва известно "очистване".

Т.е., не можем да говорим за някакъв видим ефект върху митохондриалното горене, но определено за чисто физически ефект, който може да се изрази и в слабеене. Все пак предвиждайте рисковете – топлинен удар и претоварване.

"Тренировките в жега и студ са общо взето безполезни. Капацитетът на трениращия е намален и създават рискове вместо възможности."

Абсолютно вярно, ако тренирате в жега или студ "просто ей-така", спорадично и без адаптация, или се опитвате да гоните 100% натовареност. На практика организмът ще се концентрира върху "себеопазването си" – забавяне на застрашаващата го сърдечна функция, регулация на метаболизма, и едно че ще имате спад в резултатите, второ, че се излагате на риск. Експериментите с подобни действия трябва да са последователни, добре пресметнати и след преминал период на адаптация.

"Топлината топи мазнините, студът ги образува".

Всъщност важна е вътрешната температура на организма, а тя нерядко успешно дори се пререгулира. Температурата е катализатор на процесите, но поради умението на организма ни да опазва постоянна телесна температура, външната температура е само периферен катализатор на процесите, докато основният процес може да е дотолкова видоизменен от стресовите условия, че да дава резултати, напълно противоположни на общото очакване.

Можем еднозначно да заключим: температурата не е без значение, напротив. Влияе и на метаболизма, и на хомеостазата, и на мотивацията дори. Точно поради тази причина температурата не е играчка и експериментите с нея са опасни дори и за опитни хора.

Личен съвет: не рискувайте без причина. Ако все пак го правите, преценете си силите, целите, следете си организма и задължително се подгответе добре.

В статията са използвани източници - виж списъка.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Препоръчани продукти
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1