Костно-мускулна асиметрия

По-сериозни и редки случаи на костно-мускулна асиметрия - на какво се дължат и начини за маскиране

Несиметричен външен вид и усещане за слабост в някои части на тялото? Възможно ли е причините да не са в неправилното трениране на определени мускули? Ако да, има ли възможност това да се компенсира?

"Асиметричните" причини

Скелетните мускули са свързани с костите с помощта на сухожилия. Лигаментите, също съединителнотъканни образувания, участват в свързването на някои кости, формирайки ставите. Всички тези елементи заедно с хрущялите участват в изграждането на опорно-двигателната система. Мускулите подпомагат придвижването на костите, участващи в движенията и съкращенията.

При дефекти в някои зони на опорно-двигателния апарат може да се стигне до проблеми с развитието на асоциираните с тях мускулни тъкани. Такива промени е възможно да възникнат в резултат на:

  • заболявания, аномалии и диспропорции (придобити и вродени) на костите, мускулите, ставите и хрущялите;
  • травми и наранявания по време на вътреутробното развитие и след раждането;
  • оперативни намеси;
  • при някои спортове, където определени мускулни групи биват натоварвани повече в сравнение с други.

Запознати сте какво точно представлява симетричният изглед на тялото от гледна точка на мускулните групи и какви типове асиметрия могат да развалят впечатлението за добра и поддържана осанка. Тук ще се запознаем с някои примери за асиметрия на мускули, предизвикани от свързани аномалии или нарушения на прилежащите им кости или стави и начините за тяхното контролиране.

Гръбначни изкривявания

Сколиоза

Сколиозата представлява странично изкривяване на гръбначния стълб. Една от причините за нейната поява е слабостта на мускулните групи в областта около гръбначния стълб (най-вече еректорите), но и самата тя, ако не се лекува навреме, може да стане причина за задълбочаването на мускулния дисбаланс.

Възниква визуална асиметрия, заедно с произтичащата от това странична силова асиметрия – обикновено едното рамо изглежда по-високо позиционирано от другото, ребрата от едната страна могат да са издути и неравни, крайниците от едната страна изглеждат по-дълги. Мускулите на гърба от едната страна са натоварвани и развити повече в сравнение с тези от другата, в резултат на страничното изкривяване.

Обичайните лечебни методи, които се прилагат в зависимост от прогресията на заболяването са наблюдение, носене на корсет и хирургични процедури (поставяне на импланти) за най-тежките случаи. Алтернативно се препоръчват физиотерапевтични процедури, електростимулация, прием на хранителни добавки, поддържане на правилна стойка и физически упражнения (плуване, йога, гимнастика).

Кифоза

При нея също има изкривяване на гръбначния стълб в горната му част, но в посока напред. Тя не води до толкова драстични изменения в мускулатурата и общата визия както сколиозата. За контролирането й се използват физиотерапия, спортуване, поддържане на правилна стойка и носене на корсет (в ранна фаза). Препоръчват се и упражнения за заякване на гръбните мускули.

При усложнения от дискова херния може да се получи незначителна едностранна асиметрия при някои от мускулите около гръбначните прешлени (Multifidus; Psoas major).

Асиметрични ребра и гръден кош

Гръдният кош се състои от 12 двойки ребра, 12 гръдни прешлена и гръдна кост. Ребрата се свързват отзад с гръбначния стълб. Отпред ребрените хрущяли на първата двойка ребрени кости се свързват директно с дръжката на гръдната кост (manubrium).

Следващите 6 двойки ребра обикновено са съединени с дръжката (3 и 4 ребро) и тялото на гръдната кост в синовиални кухини. 8-10 двойки не се прикрепват към гръдната кост, а са свързани с хрущяла на седмата двойка ребра и се наричат лъжливи ребра. Те обаче се залавят в задния си край с гръбначните прешлени. Последните две двойки ребра се наричат "плаващи", защото завършват сляпо в предната коремна стена и не се захващат за става отпред.

Развитието на ребрените кости започва в първите 9 седмици от бременността. Първите 7 двойки "истински ребра" се свързват с гръдната кост чрез гръдните хрущяли на 45-тия ден. Вкостеняването на ребрата започва едва след 15-годишна възраст.

Още по време на бременността, във вътреутробното развитие на плода е възможно възникването на вродени аномалии в структурата и състава на костната система. В следзародишното развитие на индивидите могат да възникнат придобити аномалии като резултат от неопластични заболявания, прекарани травми, (не)инфекциозни заболявания. Възможни са промени в структурата, размера и състава на ребрените кости.

  • Съществуват случаи на вродени аномалии в броя на ребрата – възможно е да липсват или да има в повече единични ребра или дори цели двойки. Увеличеният брой ребрени кости рядко могат да бъдат нормално явление, което да не е съпътствано от някакви болестни изменения. Увеличен брой ребра са наблюдавани при тризомия 21 синдром (генетична мутация) и при Vater синдром.
  • По-вероятно е да има 11 двойки ребра без асоциирани други аномалии при някои индивиди, отколкото над 12. В такъв случай нормално развитите хора с подобен проблем (без допълнителни усложнения) са 5-8% от всички установени. Единадесет чифта ребра има при една трета от пациентите с тризомия 21 синдром, както и при такива с клеидокраниална дисплазия и кампомелна дисплазия. Подобни аномалии, когато не правят силно визуално впечатление, а има само известен мускулен дисбаланс, могат да се компенсират с подходящи упражнения за отслабената мускулатура.
  • При Poland Syndrome, освен класическите прояви, може да има и недоразвит гръден кош, по-точно главата на гръдната кост и млечните жлези, недоразвити горни ребра и повдигната ключица и слабо развит голям гръден мускул (Pectoralis major). В някои случаи големият гръбен мускул (Latissimus dorsi) липсва. По възможност тези деформации се коригират частично с възстановителна и пластична хирургия.
  • Pectus excavatum представлява деформация, при която гръдният кош изглежда "хлътнал" в областта на гръдната кост. За нея допринася прекомерното натрупване на съединителна тъкан, свързваща ребрата с гръдната кост. Хирургични намеси са наложителни, тъй като това състояние може да попречи на нормалното дишане.
  • Pectus carinatum – аномалия, при която ребрата изпъкват пред гръдната кост, получава се изглед на "птичи" гръден кош, т.е. изпъкнал. Визуалната асиметрия при би могла да се маскира с упражнения за трениране на раменните и коремните мускули.

Други асиметрии

  • Изкълчването, изместването и счупването на тазобедрената става може да доведат до асиметрия в резултат на хирургичното лечение, самата травма и обездвижването. В случай на изместване на ставата специалистите прилагат наместване под упойка и последващи рехабилитационни процедури. Възстановяването е бавно, може да се извършват тракции (разтягания) или пасивни раздвижвания с машина.
  • При вродени аномалии в развитието на тазобедрените стави може да се стигне до визуална асиметрия – засегнатият долен крайник е по-къс на дължина. Може да се приложат ортопедични похвати за маскиране (обувки).
  • При вродено едностранно изкривяване на врата (Congenital muscular torticollis) може да се стигне до удебеляване на стерноклеидомастоидния мускул (простира се между слепоочната кост и гръдната кост отстрани на шията) и оттам ограничения в движенията на шията и фиксирането на главата под определен ъгъл. Методи като физиотерапия и инжектиране на ботокс в първата година от откриването на проблема дават задоволителни резултати.
  • Артрогрипоза – вродено заболяване, при което ставите са изключително свити и стегнати, а оттам и крайниците и пръстите са силно деформирани (огънати и удължени). Препоръчителни са навременни физиотерапевтични и ортопедични процедури. Носенето на ортези може да е от полза.
  • При много редки генетично обусловени заболявания като Синдром на Костело и Синдром на Loeys-Dietz и др. има разнородна клинична картина, която може да обхване целия организъм. Скелетно-мускулните прояви могат да включват: меки стави, заоблени пръсти, външно насочени китки и пръсти, деформация на стъпалата, удебелени ахилесови сухожилия, кифосколиоза, асиметричен, изпъкнал или вдлъбнат гръден кош, черепни деформации, недоразвита тазобедрена става. За контрол над синдрома се използват хирургични, ортопедични, физиотерапевтични и трудови лечебни процедури.
  • При болни от вроден Klippel-Feil синдром се развива сколиоза в резултат на ненормалното свързване на два или повече шийни прешлена. Характерни признаци са къса шия, ограничена подвижност на врата и дълбока линия на косата в областта на тила. Лечението е симптоматично, хирургично – за стабилизиране на състоянието в областта на шията и физиотерапевтично.
  • Арахнодактилия – генетично обусловена аномалия, характеризираща се  със силно удължени и изтънели крайници, пръсти, ограничени стави (контрактури - най-вече лакътна и колянна), кифосколиоза, недоразвити мускули (най-вече в областта на прасците). За туширане на оплакванията се използват физиотерапевтични (за подобряване на мускулния тонус и подвижността на засегнатите стави) и хирургични процедури при необходимост. Сколиозата в този случай изисква използване на пособия като корсет или хирургично коригиране, тъй като е с бърза прогресия.

Съществуват още много видове вродени или придобити аномалии, при които може да се получи асиметрия в различни части на тялото. Но такава може да бъде очакван резултат и от неправилно трениране и особености на определени спортни занимания.

Например във волейбола може да се получи силова асиметрия по отношение на раменете, лопатките и ротаторите, което предразполага към контузии. Във футбола също е възможно да се получи такава асиметрия и то не само по отношение на мускулатурата на долните крайници (аддуктори и др.), а и с коремните мускули (Rectus abdominus), които участват като стабилизатори.

Проучвания установяват, че футболистите имат по-добре развити коремни мускули едностранно в сравнение с неактивни хора. От другата страна обаче, която не е толкова активно натоварвана по време на игра, коремните мускули са с по-малък обем и дължина.

Когато асиметрията (независимо от вида) не е следствие от тежки аномалии на опорно-двигателната система и е податлива на корекция, е необходимо да се търсят възможни начини за нейното маскиране, коригиране или отстраняване чрез различни терапевтични методи или физически упражнения. Така постепенно може да се спре задълбочаването на този дисбаланс и асиметрията да претърпи обратно развитие.

В статията са използвани източници - виж списъка.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1