Защо ни се доспива след хранене?

Няколко думи за постпрандиалната сънливост

Вероятно на всеки един от нас се е случвало да му се доспи или просто да изпита чувство на отпадналост след хранене, особено след по-обилно похапване. При здрави хора до това състояние, наречено постпрандиална хипотония (postprandial hypotension, PPH), се достига след множество естествени процеси в нашето тяло, докато при предразположени индивиди то може да е резултат от тяхното заболяване.

Тук ще проследим поредицата от физиологични и биохимични реакции, които настъпват в нашия организъм след нахранване и водят до сънливост. Също ще се спрем на някои хипотези, които биха могли да обяснят защо ни наляга дрямка след обяд (а и не само).

Възможни причини

Нормални физиологични реакции

Старата популярна теория за настъпването на PPH гласи, че то се дължи на стремежа на тялото да преразпредели част от кръвния поток от мозъка към коремната кухина, както и трудностите за регулиране на системното кръвообращение, които възникват впоследствие. С течение на времето изникват все повече нови факти, които биха могли да оспорят тази теза като единствена първопричина за този тип хипотония.

Отговор от страна на парасимпатиковата нервна система

От тази статия вече сте запознати как нервните импулси се предават по пътищата на рефлексната верига. По подобен начин стимулите, които възникват от преминаването на храната в стомаха се предават от аферентните влакна на вагусовия нерв към мозъка. Оттам информацията се пренася по други канали отново към стомаха.

При следващите етапи на храносмилането (движението на храната в червата) също се изпращат сигнали по тези нервни пътища. Парасимпатиковата нервна система се активира (тя регулира функциите на тялото в покой – стимулира храносмилателната система, задейства редица метаболитни процеси и подпомага отпускането му). Това от своя страна води до промяна в сърдечната честота, отделяне на ацетилхолин и азотен оксид и последващо разширяване на периферните съдове.

Скорост на изпразване на стомашното съдържимо

Установено е, че силата на хипотоничната реакция към прием на въглехидрати се свързва с времето, за което храната се спуска от стомаха в тънкото черво. Колкото по-малка е тази скорост, толкова по-слабо изразени са съответните прояви.

Още зависимости:

  • Количество на поеманата храна – колкото по-голямо е то, толкова по силно изразена е PPH;
  • Повишава се нивото на инсулин – това оказва "депресиращо" въздействие върху кръвоносните съдове на някои скелетни мускули. Сам по себе си той може да проявява съдоразширяващ ефект.
  • Доказано е, че приемът на храни с висок гликемичен индекс 4 часа преди лягане води до скъсяването на периода между лягането и съня (sleep onset latency).
  • Доскоро се смяташе, че само храни, богати на въглехидрати могат да отключат такава реакция. По-нови изследвания обаче доказват такива възможности и на мазнините, както и на някои инсулиногенни протеини (суроватка).
  • Американско проучване от 1996 г. подозира участието на белтък със съдоразширяващи свойства (calcitonin gene-related peptide (CGRP), който се отделя след прием на въглехидратна храна. Нивата на този пептид в кръвта се повишават у тези индивиди, при които има спад в кръвното налягане с над 15 милиметра на живачен стълб.
  • Глюкозата потиска активността на така наречените орексин неврони, които ни поддържат будни.
  • Друга хипотеза твърди, че отделяният след храненето инсулин предизвиква лека степен на хипокалиемия (ниско съдържание на калий в кръвта). Тя се проявява с умора, мускулна слабост и други симптоми.
  • Възрастта също е фактор – PPH е характерна най-вече за възстари хора. Смята се, че при тях е налице неадекватен рефлекс от страна на някои системи в организма към обработката на храната.
  • Храни, богати на аминокиселината триптофан, могат да провокират сънливост, но само ако са приети на гладно. Триптофанът е прекурсор на хормона серотонин, а той от своя страна - на мелатонин.

Заболявания, за които е характерна PPH:

  • Захарен диабет – постпрандиална (реактивна) хипогликемия;
  • Хипертония;
  • Паркинсонова болест;
  • Shy-Drager syndrome;
  • Алцхаймер;
  • нарушени функции на автономната нервна система;
  • функционална диспепсия.

PPH носи риск за възрастните хора (над 80 г.), тъй като организмът при тях е с влошени регулационни механизми и нарушени сърдечни и метаболитни функции. За здрави и млади хора PPH не представлява опасност.

Превенция и контрол

Като превантивни мерки специалистите препоръчват да се намалява вземането на храни, богати на въглехидрати наведнъж, и разделното им приемане. С други думи – по-често хранене на по-малки дози. Препоръчително е храната да се разнообразява и захарта и алкохолът да се избягват или намалят. Също е добре хипертониците да избягват да взимат антихипертензивни лекарства преди хранене. Разходката след хранене в някои случаи би могла да бъде от полза.

В медицинската практика се използват психоактивни медикаменти, както и α и β-агонисти.

По-нови изследвания показват благоприятно влияние на гуар върху такива състояния. С нейна помощ се забавя изпразването на стомаха и се намалява спадът на кръвното налягане.

В заключение, ако страдате от някое от заболяванията по-горе, за които доспиването след похапване е съвсем очаквано:

  • започнете да спортувате под контрола на вашите лекари;
  • не шофирайте след хранене.

В статията са използвани източници - виж списъка.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1