Как работят мануалните модалности
Или как всъщност терапевтът въздейства на тялото?
Или как всъщност терапевтът въздейства на тялото?
От 27.01.2014, чете се за 7 мин.
Всички бозайници имат едно много любопитно поведение - обгрижват себе си и другите. Това е маниер, който съвременната култура до голяма степен е изкоренила. До такава степен физическия контакт с цел единият или двамата партньори да се почувстват добре е скъпо удоволствие, до което хората прибягват или при излишък на парични средства, или при наличието на болка. Все пак масажите лекуват, нали? Защо иначе ще се нарича "лечебен масаж"!?
Накратко казано, това е твърдението, че щом събитие А се е случило преди събитие Б, следователно А причинява Б. Например:
Надявам се повечето от читателите да разбират колко неправилно е правенето на такива заключения, базирани главно на последователността на две събития. Докато връзката между тренирането и болките в коленете, или пиенето на добавка Х и качването или сваляне на тегло са сравнително лесни за разбиране, когато нещата опрат до здраве (и в частност моята специалност – болката), нещата не са толкова ясни.
Голяма част от обучението по физикална медицина минава в това студентите да се научат да "мерят" разни неща. Ъгъл на сгъване, местоположението на различни ориентири, твърдостта на мускулатурата.
За съжаление голяма част от тези измервания, и особено тази част, която се смята за основополагаща в процеса на взимане на решение, са неповтаряеми. Много е трудно един човек да премери едно и също нещо два пъти по един и същи начин, а още по-трудно е двама човека да измерят едно и също нещо по сходен начин.
Една от честите реплики, които ползвам в практиката си, е "Ако като те натискам, те боли, моля те да ми кажеш. Аз не мога да позная чрез пръстите си дали те боли или не" (обикновено съм достатъчно внимателен и не се налага някой да се гърчи под ръцете ми, преди да разбера, че натискам прекалено силно за случая). Понякога "мускулът" се усеща на въженца и боли. Понякога обаче тъкмо тази част, която няма въженца и е отпусната, боли.
Всички кавички са поставени неслучайно. Да напипаш "мускул". Звучи лесно и разбираемо, но за съжаление се случва само при хирурзите, които са разрязали кожата, подлежащите фасция и мастна тъкан и са достигнали директно до някой мускул. Аз не се съмнявам че масажистите напипват някакви неща, просто тези "мускули" не са мускули. В областта на седалището, дори при по-слаби хора, мастната тъкан е поне 4 см, а неравности могат да причинят редица тъкани, намиращи се в областта.
Оператор и взаимодействащ
Един от основните ми стремежи е да се старая да казвам нещата такива, каквито са. Да бъда точен в думите си.
Със знанията и опита, които имам в момента, не мога да кажа защо някой го боли, когато той влезе в кабинета, и защо не го боли, когато си тръгва. Не мога да посоча с пръст виновника в тялото му, в мислите му или в моите действия. Не мога да кажа, че намествам костите му, че отпускам мускулите му или че въобще достигам до тях.
Мога обаче със сигурност да кажа, че си взаимодействам с него и съм сигурен, че е на повече нива, отколкото съзнателно си представям. Това можем да наречем позиция (или гледна точка) на взаимодействащия: "Аз комуникирам с човека не само с думи, а със знаци, поведение, механично и т.н."
Противоположна позиция е тази на оператора, която аз не мога да приема за вярна, предвид огромното количество доказателства за това. Операторът си мисли, че отпуска мускулите, удължава тъканите, намества костите.
In vitro проучвания сочат, че силата, нужна за механично удължаване на тъканите (визирам често прицелните мускули и фасции) надвишава способностите на повечето хора и би довела по-скоро до разкъсване на кожата и кръвоносните съдове, ако се приложи in vivo (на практика). Рентгенови проучвания показват, че след изпукване костните елементи не променят позицията си. Тази позиция често звучи така: "Аз променям тялото на пациента, както грънчарят моделира глина". Дали?
Обърнете внимание, че тук става въпрос по-скоро за нагласата и отношението на терапевта към живия човек срещу него. Възможно е да се ползват едни и същи инструменти (методи), но с различна нагласа, умисъл и разбиране. Ако аз изпукам някого – нещо, което не бих направил, предвид, че е незаконно – без да си представям, че аз изменям тялото на пациента, то моята позиция е на взаимодействащ. Ако аз изпукам някого и си представям, че намествам костите му, освобождавам вклинените менискоиди или отбременявам дисковете и нервите му, то аз съм в позицията на оператор.
Нещата никога не са само черни или бели – има безброй нюанси на сивото помежду им. По същия начин мануалните модалности могат да бъдат подредени в някаква градация. Тук ще ги подредя главно по начина, по който те се преподават и според теорията, която ползват за обяснение, което не означава, че с промяната на погледа на практикуващия ги те не могат да се преместят в една или друга посока.
Изброените групи техники в момента имат най-неправдиво обяснение и най-варварско отношение към тялото на клиента.
Следващата група като цяло е по-нежна, но все още настоява за налагането на мнението или волята на терапевта върху клиента.
Въпреки че тази група е по-малко насилствена, тя все пак приписва успехите от терапията на терапевта и поставя определен субстрат под мерника си.
В тази група техниките са ориентирани почти изцяло към получаващия ги и нямат много общо с извършващия ги. Действието на терапевта се върти около това той да моделира контекста на взаимодействието между него и потърпевшия.
Наивно е да смятаме, че има по-добри техники, при положение че всичко сочи към това да има по-добър терапевт. Техниката е само инструмент и като всеки инструмент може да послужи добре или да ни нарани.
Една особеност е, че това разделение е по-скоро с цел да опише нагласата на терапевта и научната доказаност на методите и думите му. Колкото по-операторски е моделът, толкова по-научно-недоказан е. Колкото по-взаимодействащ е, толкова по-малки обещания може да даде. Остава дилемата: кое е по-добре – сладки лъжи или горчивата истина?
На практика всяка техника може да бъде използвана и обяснена и с двата типа нагласа. Някои Боуен терапевти ще ви кажат, че те променят фасциите ви и че пиезоелектричният отговор на неговото въздействие е виновен за начина, по който се чувствате.
От друга страна, има терапевти, които разбират инструментите, с които разполагат, и могат да ви изпукат с ясното съзнание, че това е един голям театър. Доколко това е етично е друг въпрос, който в някои случаи става изключително деликатен (като например случая с плацебо операциите).
Надявам се да съм разтърсил клона, на който спите достатъчно, за да подложите на съмнение поне част от вярванията си. Това вече отваря възможност за един нов разговор и нов поглед върху нещата. Поставя и доста въпроси относно следващия ви масаж, бил той при професионалист или върху топка за тенис.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече