Нервна система и преумора

На всички ни е известно, че основното лечение идва с почивката и възстановяването. В дневния цикъл спокойствието по време на хранене и преди лягане е от решаващо значение. Не можем да отпочинем, ако  сме притеснени.

Един час преди лягане трябва да бъде посветен на спокойствие, и позволява на нервната система да се отпусне в парасимпатиков режим. В допълнение могат да помогнат масажи, както на тялото, така и на главата. Подобна терапия би могла да ни помогне да се справим с умората.

Всяка умора ли се премахва с почивка и покой?

Не, не всяка. Понякога умората отива доста далеч, засягайки централната нервна система. Мозъкът е най-голямата и най-важната част от цялата ни нервна система. Той е частта от системата, която е постоянно на автопилот и се контролира много от системи, без да ни се налага да мислим за това. Така например той контролира:

• дишане;
• сърдечен ритъм;
• телесна температура.

В действителност той контролира всяка част от нашите физически функции, всяка секунда и всеки ден. Друг съществен орган за двигателната активност е гръбначният мозък, който пък контролира блокирането на мускулите. Ако те бъдат засегнати, проблемът с умората става труднопреодолим и се превръща в патологичен.

Има различни проявления на този проблем, но като че ли условно най-точно можем да го отъждествим със синдрома на хроничната умора (СХУ - условно, защото причинителите на този синдром не са ясни, но състоянието и симптомите са характерни и при трайна преумора).

Можем ли при трайно заседнала в организма умора да тренираме? Ще помогне или ще попречи?

Един мета-анализ, публикуван през 2004 г. от пет случайни проучвания установява, че пациентите със СХУ, които получават терапия с упражнения, са по-малко уморени след 12 седмици, отколкото участниците в контролната група, като и авторите заключават, че предпазливо използване на леки йерархически структурирани натоварвания може да се използва като лечение на синдрома на хроничната умора.

Въпреки това след 6 месеца прилагане разликите стават незначителни в сравнение с контролната група, които не са имали подобна активност и функционалният капацитет за работа не се е подобрил значително след лечението. Т.е., тренирането има краткосрочен ефект, но ако проблемът се превърне в устойчив и дълготраен, значението на тренировката се губи.

Синдромът на хроничната умора има и други аспекти.

Ключови изследвания върху СХУ възникването и терапията му

Изследване на Брену показва, че има съществени изменения в кръвната картина на такива пациенти и до голяма степен състоянието наподобява картина на автоимунно заболяване. Отворен остава въпросът: синдромът ли предизвиква кръвната картина или въпросното заболяване е просто симптом на вече налично, но недиагностицирано автоимунно заболяване?

Други изследвания свързват хроничната умора с ортостатичната непоносимост (това е например замайването при рязка смяна на положението – от клекнал или седнал към прав например). Последното има пряка връзка и с кръвното налягане и като че ли там синдромът на хроничната умора е под въпрос как се диагностицира, защото за състояния на кръвно налягане умората също е симптом.

При все това едно изследване на Икманс показва, че синдромът на хроничната умора, макар и да снижава постиженията, всъщност не увеличава времето за възстановяване и борба с умората. В контролната му група пациенти възстановяването дори и при синдром на хроничната умора е нормално и отклонения има само при пациенти със синдром на умора и фибромиалгия (мускулни и ставни болки) едновременно. Фибромиалгията също е състояние, което може да бъде предизвикано от трайна преумора.

В допълнение съществуват и някои психoлогически методики за въздействие на проблема. Като че ли най-добре известната е "осветляването на процеса (Lighting Process)" от Фил Паркър. Тo е запазена марка и е скъпо лечение (обичайно тридневно), основано до голяма степен на нервнолингвистичното програмиране (NLP) и подобни методи. Въпреки че днес (към 2013 г.) вече съществуват изследвания, показващи, че лечението има положителен ефект върху умората, то все още не е напълно прието от научната общност и се счита за подвеждаща реклама.

Това означава, че дори в случаите на преумора и хронична умора един от вариантите за преодоляване на проблемите е след периода на активна почивка, който е задължителен, да се поддържан поне лека физическа активност.  

Много важно е да не допускаме умората да се превърне в постоянна – по всичко изглежда, че дългосрочно тя просто се трансформира във всеобщо понижен работен капацитет, става резистентна към физическата активност и евентуално включва и други симптоми и състояния.

Очевидно, ако има нещо, което можем да научим от невролингвистиката, то е, че е добре да поддържаме и подходяща мотивация в борбата с процеса.

Контрол над рисковите фактори, които предизвикват "нервна" преумора в тренировката

В крайна сметка, ако не говорим за физиологични отклонения, въпросната умора е преодолим проблем, като просто е необходимо да се въоръжим с търпение и да действаме срещу нея с разум и последователност. Знаете и сами, че с умората шега не бива, затова следете рисковите фактори:

• TUT (време под напрежение) т.е. бавно темпо на изпълнение;
• обемни тренировки - голямо общо повдигнато тегло за тренировка;
• обемни серии с продължителност над 30 секунди;
• обемни серии с отказ;
• чести опити за 1 повторение MAX.

 Предизиканата умора е важен етап от тренировката на мускулатурата, но ако я превърнем в постоянен експеримент, може да се окаже с лош край.