Колко време прекарвате на изкуствена светлина?

Само допреди няколко години влиянието на изкуственото осветление сякаш не беше толкова силно. Но с навлизането на икономичните крушки и с появата на лаптоп, таблет или смартфон във всеки дом и джоб, нещата се усложняват.

Замислете се - всяка минута от денонощието се намираме близо до източник на изкуствена светлина. Всички знаем колко по-добре се чувстваме извън замърсената с всевъзможни "лъчения" урбанизирана среда.

Човек си почива, успокоява, спи добре, диша по-добре, има по-добър апетит за храна и всевъзможни видове дейности далеч от вредната за живия организъм техносреда.

Основни източници на изкуствена светлина

• екранно лъчение - телевизор, монитор, таблет, смартфон;
• изкуствено осветление - офиси, магазини, молове, рекламни табели;
• домашни лампи с енергоспестяващи (икономични) крушки.

Уви, поради самоналожения ни градски начин на живот и непрекъснатата ни заетост и желание да бъдем информирани 24/7, смазващото вредно влияние върху организма ни от шум, светлина и електрическо поле не може да бъде избягвано задълго.

Отделен проблем е прекалената осветеност на различни помещения, като молове и офиси, където интензивността на свръхсилното осветление ненужно натоварва човешкия мозък и психика и добавя допълнителен стрес.

Потенциални опасности при употребата на флуоресцентни лампи

Така наречените "икономични" крушки се появиха сравнително наскоро, но благодарение на някои спорни решения на Европейския съюз успяха да изместят обикновените крушки с нажежаема волфрамова жичка и сега ще ги срещнете навсякъде.

Всъщност няколко години след спирането на масово производство на стария вид крушки започнаха да се провеждат различни изследвания за ефекта на новите, и енергоспестяващи (и на теория "вечни") осветителни тела.

Бързо се разбра, че тяхното превъзнасяне е грешка, тъй като студената изкуствена светлина, която произвеждат флуоресцентните лампи има куп недостатъци, един от които е вероятността този вид светлина да увеличава тревожността и депресивните състояния. Това се дължи донякъде на спектъра на излъчваната от тях светлина, който е доста ограничен.

Макар и слабо, флуоресцентните крушки излъчват и радиация.

Допълнителна "екстра" е увреждането на зрението с течение на времето, прекарано на такава светлина, тъй като тя се излъчва неравномерно, с трептене, близко до това на старите CRT-монитори. Човешкото око е в състояние да се заблуди, че светлината е непрекъсната, но мозъкът усеща на подсъзнателно ниво трептенето и това разстройва нормалните зрителни и възприемателни процеси.

Светлината от обикновените луминесцентни лампи също се слави с подобни ефекти, но въпреки всичко продължава да ни заобикаля отвсякъде, най-вече поради ниската си цена.

Непълноценният спектър не е единственият враг на човешкото зрение. Лошият спектър претоварва мозъка и ни прави неадекватни. А пулсациите на изкуствената светлина действат на нервната ни система, на психиката, на пълноценното мислене.

Халогенните лампи, както и обикновените, с нажежаема жичка, не страдат от нуждата на флуоресцентните лампи от изчакване, за да достигнат пълния си светлинен капацитет, освен това животът им не се влияе в такава степен от честотата на включване и изключване, която е непрепоръчителна при модерните крушки.

Този вид лампи не са особено ценни и от екологична гледна точка, тъй като в България все още нямаме завод за рециклиране на електронни отпадъци, а в този вид модерни крушки има доста електронни компоненти. Отделно от това в тях се съдържа и известно количество живак, който ги прави потенциално опасни при счупване.

Как може да намалим вредното влияние на изкуственото осветление?

Поне вкъщи се опитайте да замените всички CFL (compact fluorescent lamp) лампи с халогенни, чието влияние е значително по-приемливо, а светлината, която излъчват, е топла, в цветови спектър, много близък до този на слънчевата светлина.

Търсете естествената светлина. Прекарвайте колкото се може повече време навън, за да дадете възможност на тялото си да синтезира безценния витамин D. Няма нищо по-ценно за доброто ви здраве от естествената слънчева светлина, затова се старайте да си я набавяте колкото се може по-често.

Наясно съм, че често това решение ви се струва твърде сложно или дори невъзможно, но всъщност не е точно така.

Всеки повод да излезете навън е добър. Гасете лампите през деня и се старайте да ограничавате времето, прекарано във взиране в мониторите на компютрите и в екраните на телефоните си.

Ако имате възможност, постарайте се да смените лаптопа си и монитора на домашния си компютър с по-качествени (което често означава и по-скъпи).

Опитайте да ставате по-рано сутрин и да си лягате по-рано вечер, за предпочитане в един и същи час. Никога не дръжте компютър, лаптоп или телевизор в помещението, в което смятате да спите. Забравих да спомена - оставете и смартфона да си почива през нощта.

Ще ви издам още нещо, колкото и да не ви се вярва: не, никой няма нужда от вашето онлайн присъствие денонощно.

Ако вярвате, че е така, запомнете, че сами разрушавате здравето си и никакви статии, подобни на тази, нито каквито и да било лампи са в състояние да неутрализират това.

И преди да сте си казали: "Ама какво иска тя? Да стоим на свещи ли?", шеговито ще ви отговоря, "А защо не?". В крайна сметка една вечеря на свещи и без телефони ще ви донесе значително повече приятни емоции, така че опитайте, може да ви хареса.

Изкуственото осветление, особено когато е некачествено води до депресивни състояния, главоболие, отслабена имунна система и други здравословни смущения.

Социалната изолация, алкохолизмът, депресиите и склонността към самоубийство са разпространени неслучайно при северните народи, където има липса на слънчева светлина. И не че тези народи нямат пари за осветление, напротив, те са най-богатите в икономическо и технологично отношение държави.

Парадоксално за мнозина, най-щастливите нации са в бедни икономически, но богати на слънце държави.

Явно не парите, а светлината прави хората щастливи, позитивни и човечни. Човешката психика не е чак толкова сложно нещо, тя е функция на качествената светлина.

Светлина, храна, движение и сън определят настроението и щастието ни.