Сега ли е подходящият момент да се погрижиш за себе си?

Нека бъдем реалисти. Всеки от нас вероятно е имал или ще има моменти в живота си, когато около него цари тотален хаос и нивата на стрес и напрежение са на върха на скалата, 10 от 10.

Може би имаш сериозни сътресения в служебен план и се налага да работиш извънредно. Може би започваш нова работа. Може би боледуваш тежко. Може би организираш сватба или погребение. Може би току-що ти се е родило детенце.

Това са все примери, които изискват огромно количество енергия и фокус. Подходящи ли са тези моменти да поемем още един ангажимент, този към себе си?

Подходящ момент ли е да започнем да променяме живота си и себе си, като придобиваме нови знания и умения? Да променяме стари навици и да изграждаме нови?

Зависи. ?

Зависи най-вече от това дали въпросната трудност е нещо временно или нещо, което може би се случва вече дълго време и няма изгледи да се промени скоро.

Ако проблемите са временни и краткосрочни

Ако е нещо временно, бих казал, че е по-добре да изчакаме. И причината е следната.

Важно е да знаем и помним, че промяната на стари навици и изграждането на нови не е лесен процес. Изисква много време, енергия и фокус.

Когато сме под високи нива на стрес и напрежение, това е един от най-неподходящите и трудни моменти, защото в такива моменти ни е заложено да се придържаме към старите ни и добре познати навици.

Причината за това може да се опише с ефекта на тунелно виждане (cognitive tunneling), който се описва в книгата на Mullainathan и Shafir - Scarcity: Why Having Too Little Means So Much.

Макар в тяхната книга тунелното виждане да е в контекста на недостига и нищетата, то тази концепция може да се приложи и в други области, като промяната на навици например.

Тунелното виждане прави така, че човек се фокусира само и единствено върху най-належащото и неглижира всичко останало.

Макар в определени ситуации да има и положителни страни в тунелното виждане, то може да създаде отрицателни последствия в дългосрочен план.

Пример може да бъде ситуация, при която млада майка трябва да избира между плачещото и дете и това да отиде да спортува. Ако в този момент всичко зависи само от нея, то тя винаги би избрала да се погрижи за детето си, вместо за себе си и своето здраве. И докато краткосрочно това е добре, ако се повтаря регулярно, липсата на спорт може да доведе до здравословни проблеми, които да попречат на майката да продължи да се грижи добре за детето си.

В контекста на изграждането на нови умения и навици, в едно напрегнато и стресово ежедневие, човек е по-склонен да се придържа към това, което вече може и умее, тъй като то не допринася за покачаване на напрежението в ежедневието му, докато промяната изисква допълнителни усилия и време.

В такива моменти на временни и краткосрочни сътресения в живота ни, бих казал, че е по-добра стратегия да отделим цялото си внимание и енергия за справянето с текущата ситуация и ангажименти, за да може да освободим необходимите ресурси. След като имаме тези ресурси, можем да поемем и следващия голям ангажимент, този към и за себе си.

Ами ако не е временно и краткосрочно?

Какво обаче да правим, ако този стрес, напрежение и ангажименти не са нещо временно?

Може би самата ни работа е такава. Може би болният близък, за който се грижим, няма как да се излекува в следващите месеци или дори години. Ангажиментите към новороденото ни детенце няма просто да изчезнат, дори напротив.

В такива ситуации бих казал, че трябва да намерим начин да вмъкнем грижата за себе си в натовареното си ежедневие.

И да се подготвим психически, че няма да е лесно. И че вероятно ще отнеме повече време, отколкото би ни се искало. И може би ще се проваляме по-често, отколкото ни се иска.

Когато се случи непредвиденото

Разбира се, има и трети начин, по който може да се случат нещата.

Много често поемаме този голям ангажимент към себе си във време, в което животът ни е спокоен и имаме достатъчно време и енергия да правим големи промени, да изграждаме нови навици и постепенно да променяме към по-добро това как живеем, как се чувстваме и как изглеждаме.

Но животът е непредсказуем. Точно както високо в планината, времето може да се промени за минути.

Какво да правим в такива моменти? Зарязваме всичко или стискаме зъби и продължаваме по начертания план?

Както и при предишните ми съвети по-горе и тук решението ще зависи от самата ситуация.

Ако приемем, че новият ангажимент, проблем, стресор или както искате го наречете, е наистина сериозен, то едва ли ще можем да продължим да поддържаме същото темпо във всички сфери на живота си. Някъде нещо ще трябва да се промени, за да се освободи ресурс за справяне с новия проблем.

Както споделих, в такива моменти инстиктивно се вкопчваме в добре познатите ни и изградени навици. Ако сме в процес на изграждането на нови, обикновено спираме да го правим, защото изисква твърде много време и усилия.

Затова си мисля, че е много по-реалистично и разумно, ако в такива ситуации човек първо опита просто да намали темпото.

Вместо 4 тренировки седмично, можем да ги намалим на 2. Или да направим част от тях вкъщи, вместо да ходим до фитнес залата.

Вместо да се стремим да готвим сложни и комплексни ястия и да имаме голямо разнообразие в менюто си, може да превключим на по-простички хранения, да готвим на по-големи порции и да ядем по-еднообразно.

Може да поръчваме повече храна отвън, вместо да готвим вкъщи. Може дори да разчитаме повече на хранителни добавки като протеинови пудри или протеинови вафли.

И е окей, ако нещата не се случват на 100%. И преди съм казвал, че нещо е по-добре от нищо. И 30% е по-добре от 0%. Мисля, че това е постижимо за повечето хора.

И все пак, ако ситуацията е наистина сериозна, не виждам проблем в това да дадем грижата за себе си и изграждането на нови навици и умения “на пауза”.

Като тук продължава да е много важно да преценим добре, наистина, ама наистина ли няма как да правим нещо поне мъничко, както и да преценим добре дали това е нещо временно и краткосрочно или се очертава да бъде така за по-дълъг период.

Ако е второто, то тази временна “пауза” ще е по-скоро дългосрочен “стоп”, а това не мисля, че е добро решение.

Всичко е част от процеса

Нещо от критично значение е психическата нагласа в такива моменти. Наблюдавам го и в работата с наши клиенти.

Когато нещо такова се случи и се наложи да забавим темпото, често и резултатите и прогресът, към който се стремим, също значително забавят темпото си. Често дори напълно спират.

И съвсем разбираемо, това е много неприятно и съпроводено с куп отрицателни мисли и емоции.

В тези моменти е решаващо да можем и да имаме умението и способността да приемем това като част от процеса, като част от живота. Както всичко друго останало.

Да живеем означава да се научим да приемаме както положителните неща в живота ни, така и отрицателните. Да приемаме както победите, така и загубите.

В една от лекциите си, Joseph Goldstein споделя история от живота си, в която (ако не ме лъже паметта) човек се поболял тежко, но не изглеждало това да го притеснява. Когато го попитали защо не реагира както повечето хора с въпроси като “Защо аз? Защо точно на мен?”, той отговорил, че ако си задава тези въпроси за лошите неща в живота, то ще трябва да си ги задава и за хубавите.

Това обаче може би е тема за друг материал. ?