Поставяне на цели срещу изграждане на системи

Какво представляват тези подходи

Нека вземем конкретен пример.

Една от целите на много хора е да отслабнат.

Поставянето на цел е точно това. Казваме си “Целта ми е да отслабна с 5 кг!”.

И докато това вероятно не ви звучи като лошо формулирана цел или желание, практиката показва, че е по-малко успешно дългосрочно и ни кара да се чувстваме по-зле, отколкото ако се фокусираме върху изграждането на системи.

Изграждането на системи представлява изграждането на план с отделните стъпки, действия и навици, които са необходими, за да постигнем крайната си цел.

Докато поставянето на цел се фокусира върху крайния резултат (outcome), то системата се фокусира върху отделните стъпки и действия (processes).

В първия случай, фокусът ни е изцяло върху финалната линия, на която е изписано “-5 кг”, докато във втория случай, фокусът ни е върху текущата стъпка, която може да е например “Изгради навик да спортуваш 3 пъти седмично”.

Предимства и недостатъци на двата подхода

Проблемът е следният. Когато се фокусираме изцяло върху финалната линия, това автоматично ни кара да се чувстваме нещастни и си казваме, че ще бъдем щастливи и доволни, едва когато постигнем тази цел.

Другият подход обаче ни позволява да се чувстваме добре и доволни от себе си постоянно, защото всеки ден, в който изпълняваме дадено поведение или действие, което е свързано с постигането на дадена цел, е една малка победа.

Когато се фокусираме върху процеси и системи, в края на всеки ден е много по-лесно да си кажеш “Днес направих още една стъпка напред към целта си”, докато при фокус върху крайната цел по-често си казваш “Днес, за пореден ден, все още не съм постигнал(а) целта си.”.

Самите системи и стъпките във всяка една от тях, представляват навици. Навиците, които изпълнявани във времето, водят до постигането на дадена цел или резултат и не по-малко важното, до поддържането на този резултат.

Ако гледаме само крайната цел и само тя е важната за нас, след като я постигнем се чувстваме добре и доволни, но за кратко, защото целта е постигната и вече няма за какво да се борим.

За да се измъкнем от това състояние, съвсем логично си поставяме нова цел.

И по този начин никога не сме доволни от себе си. Постигаме една цел, но скоро след това се чувстваме празни и без мисия в живота. Започваме да търсим следващата цел, за да получим отново това приятно усещане за успех, но докато стигнем там, продължаваме да се чувстваме неудовлетворени.

От друга страна, чрез изграждането на системи и навици, всеки ден имаме към какво да се стремим. Стремежът ни е да продължаваме да извършваме нужните стъпки, действия и навици и когато успяваме да го правим, сме постоянно доволни от себе си.

Защото именно тези стъпки, действия и навици са нужни не само, за да постигнем дадена цел и резултат, но и за да ги поддържаме.

Докато дадена цел може да бъде постигната и отметната с тикче “Завършена!”, то една система от действия и навици не може. Системите са постоянно активни.

Всичко това не значи, че не бива да си поставяме цели. Напротив.

Целите ни служат като ориентир. Показват ни посоката, в която да вървим.

Служат също като добър филтър на предложенията и възможностите, с които се сблъскваме в живота си.

Знаеш, на какво да кажеш “Да” и на какво да кажеш “Не”. Ако някой ти предложи да шоколад, ако имаш за цел да отслабнеш, по-лесно можеш да вземеш решението дали да приемеш или не този шоколад.

Важно е обаче, след като веднъж си поставим дадена цел, следващата ни стъпка да бъде разписването и подреждането на всички стъпки, които трябва да предприемем, за да стигнем до тази цел.

Фокусът ни следва да е предимно върху тези стъпки и то по една наведнъж.

От време на време можем да вдигаме глава и да поглеждаме дали все още се движим в правилната посока като си припомним крайната цел, но след това отново трябва да сведем поглед и “да си гледаме в краката”.

Нашият подход

На същия принцип работим и с нашите клиенти. В началото обсъждаме какви ще са големите цели, към които ще вървим заедно, а след това определяме и отделните стъпки, по които да стигнем до там.

След като започнем, често се открояват двата типа мислене и психическа нагласа.

Някои гледат само и единствено целта, финалната линия. И докато не я пресекат, не са доволни от себе си и това, което правят.

Може да отслабват, да стават по-силни и по-здрави, но тези “малки” победи не биват забелязвани, тъй като гледат само крайната цел. А тя… тя може да е много далеч и това значи, че целият път, по който тези хора вървят, ще е изпълнен с неприятни емоции и усещане за разочарование.

Други обаче се фокусират върху отделните стъпки и някои сякаш забравят за крайната си цел. Рядко я споменават. Отделят цялата си енергия и внимание върху текущата стъпка.

И тъй като сме разбили дългия път на малки отсечки, често виждат прогреса си и са доволни от това, което правят и което постигат.

Те знаят, че все още може и да са далеч от крайната цел, но стига да са постоянни и търпеливи, стъпка по стъпка ще стигнат там, закъдето са тръгнали.

Един от нашите стремежи, е да помагаме на първите да развият мисленето на вторите.

Ако досега и вие сте били от първите, надявам се след прочитането на този материал да опитате да направите промяна в начина си на мислене и психическа нагласа. ?