Плащай първо на себе си
Чете се за 4 мин.
Затруднявам се да се справя с отговорностите си и да обърна внимание на себе си (сън, храна, тренировки).
Не мога да се отуча от навика да приотизирам работата пред личното развитие и здраве.
Познати ли са ви тези думи?
Това са реални думи на наши клиенти и подобни споделяния срещаме сравнително често. Понякога не е и нужно да ни го казват директно, начинът на комуникация и действията го показват.
Това е една от големите трудности, която повечето от нас трябва да преодолеят, за да започнат да се грижат за себе си.
Защо обаче не се получава?
Проблемът на "Ако остане време..."
Проблемът е, че мнозина подхождат по неподходящ начин, за да го направят. Мнозина го правят на принципа “Ако остане време...”
Обаче, време никога не остава.
Чували ли сте за Законът на Паркинсон (Parkinson’s law)?
Простичко казано, Законът на Паркинсон гласи, че обемът от работа се адаптира според времето, с което разполагаме и отделяме.
Иначе казано, работа и ангажименти винаги ще има и колкото време им отделим, толкова ще запълним.
Ако отделяме 6 часа за работа, ще намерим предостатъчно от нея, за да запълним това време. Ако отделяме 8 часа за работа, без проблем ще намерим още от нея, за да запълним и допълнителните 2 часа.
Дори и да нямаме работа за 6-8 часа, а само за 3-4 часа, ако и отделим повече от необходимото време, ще разтеглим изпълнението на задачата и то ще запълни цялото свободно време.
Разбира се, тълкуването на този закон и историята зад него е доста по-сложна и обширна, отколкото го представям тук, но идеята е, че в днешно време рядко има момент, в който да си кажеш “Нямам абсолютно нищо за вършене.”.
И ако грижата за себе си е на принципа “Ако остане време”, то много често такова няма да остане, понеже винаги има с какво друго да го запълним.
Тук идва и съветът, който давам на хората, с които работим.
Крадец на време
Не става дума за книгата на Тери Пратчет. Нито за парчето на Преслава.
Става дума за това, че:
Свободно време никой няма да ти даде даром. Трябва да си го откраднеш.
Как да стане това? На принципа “Плащай първо на себе си.”
Този принцип е един от основополагащите в сферата на финансите и по-конкретно в спестяването.
“Плащай първо на себе си” гласи, че ако искаш да спестяваш, когато получиш заплата или друг доход, първото нещо, което трябва да направиш, е да заделиш настрани частта, която искаш да спестиш (обща препоръка е около 10%) и чак тогава с остатъка да плащаш всички сметки и да си купуваш неща.
Тези 10% заделени пари не подлежат на въпрос и договорки. В момента, в който получиш заплата, малка част от нея изчезва и забравяш за тези пари. Все едно ги няма.
Ако подходиш по обратния начин, точно както при свободното време за грижа за себе си, рядко ще ти остане нещо за заделяне. Освен ако не си от малкото щастливци, които парите ги ринат с лопата.
Да направим това “заделяне” на време за себе си, според мен е много по-лесно да се направи с помощта на календар (дигитален или физически), макар че реално може да стане и без него.
Идеята е, с помощта на календара, предварително, преди абсолютно всички останали ангажименти, да определите в кои дни, по кое време на деня и колко време ще отделите за себе си.
Например, отбелязвате, че всеки понеделник, сряда и петък, между 18:00 и 20:00, ще спортувате. Бъдете конкретни, отбележете какво точно ще спортувате и къде.
Ако изричате думите “Не намирам време” и за неща като пазаруване, готвене и хранене на спокойствие, сложете и тези задачи в календара преди всичко останало.
Чак след това започвате да редите останалите ангажименти в свободните дупки от време в календара.
Нещо важно. Точно както при спестяването на пари, времето за себе си, което заделите предварително, не подлежи на обсъждане. Може да се мести или анулира само в наистина, ама наистина крайни ситуации.
Вечеря с приятели? Потърсете друг ден и време. Гледане на любим сериал? В друго време. Довършване на проект в работата? В друго време. Водене на детето на лекар? Само ако е изгубило съзнание (шегичка ?).
Трябва да се борите за това време със зъби и нокти. Останалите задачи и ангажименти ще се погрижат да ви поставят на изпитание редовно.
Може би ви звучи твърде строга и ригидна система, която не е съвместима с натовареното ви ежедневие и вероятно е така. Но никой не е казал, че ще бъде лесно.
Първо е важно да изградите навика да се грижите за себе си и за тази цел ще трябва да излезнете от зоната си на комфорт. Ще трябва да направите определени жертви.
Навик се изгражда с практика и повторение. Когато мине известно време от поне няколко седмици и затвърдите добре този навик, тогава вече ще може лека-полека да действате и по-гъвкаво. Да изместваме и пренареждате ежедневието си, включително и времето за вас и вашето здраве, но като цяло е добра практика да се отклонявате от първоначалния план само в крайни ситуации.
За да увеличите шанса си за успех и постоянство, съветвам ви да не си поставяте тези цели просто мисловно. Просто да си кажете “Понеделник, сряда и петък ще спортувам”, рядко е достатъчно и много лесно може да бъде пропуснато и избутано от друг ангажимент. Или от мързел.
Затова и съветвам да използвате календар, особено дигитален и с възможност за напомняния. To-do софтуер също би свършил работа, но ако няма опция за визуализиране на задачите в календарен вид, ще е малко по-сложно да наредите всичко.
Google Calendar, TickTick и Todoist са софтуери, които може да разгледате.
Точно както си настройвате аларма, за да не се успите сутрин, на същия принцип трябва нещо ясно да ви напомни, че трябва да направите нещо за себе си.
За всеки случай дори си настройте няколко поредни напомняния. Точно както някои от вас имат нужда от 2-3 аларми сутрин, за да се размърдат. ?
Това е първата стъпка. Да си откраднем нужното за нас време. След това идват и следващите стъпки, но за тях ще разкажа в други материали. ?
