Димо сваля 28 кила с бой, първа смяна, стригане и глад.

Чудесна активна почивка се получава, всеки ден имам доста движение. Жалко че не мога да си устоя на лакомията, иначе сигурно щях да се върна в Пловдив вече нацепена батка.

Завчера 50 минути 2000 стълби нагоре и надолу сс 15 минути бягане отиване и връщане. Следобеда фитнес в позападналия, но безплатен фитнес в младежкия център с големия синковец. Даже и 3 рунда чувал направих, бях забравил че имат. Надвечер към час интензивно федербал. Но иначе от сутринта торта, после вечерта имахме градинско парти, бири, мръвки, селски хлябове с майонеза и печени червени чушки с оцет, вафлички, филии с мед и сладко от горски плодове, сладоледи във вафлени фунийки и т.н.

Вчера лостове половин час, бягане до стълбите, 47 минути за 2000 стъпала нагоре и надолу, и бягане на връщане, точно час и половина. През деня на басейн, час бягане във вода по часовник 3х20 мин., час-два плуване дължини - отскоро се понаучих да плувам и вече мога доста повече да навъртам на ден. Храната лека закуска и само един сладолед на басейна - супер до вечерята, където даже не бях гладен, ама то все някакви вкусотии и семейни софри... Поне алкохол нямаше.

Днес малко лостове сутринта, бягане до стълбите, за пръв път ги направих 2000-те стълби под 45 минути. Сега чакам големия синковец да му “слегне” закуската и да направим едно фитнесче. Поразително е колко хляб и майонеза яде това дете и все пак е аха-аха на ръба да покаже плочките (според неговата логика била супер комбинация - по 1 стотинка за 10 калории и за 2 лева на ден си набавял калориите 😄 ... ‘лапешка работа...). Ще видя довечера може малко федербалче, или ще вземем брадвите и ще се разходим с големия малко в гората да разчистим една от любимите ни горски пътеки, която още от миналата година след една буря е препречена от нападали дървета и почти непроходима. Мисля и храната да е по-спартанска днес откъм калории. Реших да си дам зор да сваля наистина десетина кила, защото искам да се пробвам да избягам цял маратон още тази година, а с тези сланини ще си е истинско мъчение. Таз година маратон, догодина ултра маратон 😄

В момента формата ти е добра.

Пробутай му по неговата логика  филии с мас или сланина, по-здравословни са, пък и може да падне под лев на ден за 2500ккал 🙂

Вчера видях в лидъла сланина по 7 лева килото. И тя не е много евтина явно. Поне купешката.

От днес сме на моренцето най- накрая. Като го няма хладилника на 2 врати разстояние, храната е добре, макар и да не съм я писал и смятал.

Преди две- три седмици най-неочаквано се научих да плувам като хората най-накрая - бях се отчаял след цял живот опити, а днес установих че в солената вода се плува 2 пъти по-лесно и доста обиколки между шамандурите навъртях. Плувам между шамандурите защото все още ме е страх да влизам където не стигам дъно, макар и да е уж ирационален страх - плувам си ОК и в басейна навъртях няколко пъти по километър като имах запас за в пъти повече. Днес по едно време имах call of the void и аха- аха да заплувам към хоризонта, но бързо се осъзнах и завих обратно към плиткото 🙂 Плувам само брест строук още и краката хич не ги влядея-имам чувството че нищо не правя с тях, но пак съм много доволен от себе си че изобщо плувам. Сега ще ги уча и другите стилове.

Лостовете и успоредката на Каваци на плажа си стоят за моя радост, днес припомпах няколко кръга и си правихме лаф с едно много здраво брато докато разцъквахме. После покляках малко заден и преден клек с Борис, ама ми е много лек. Ще пробвам да хвана майка му или батко му утре да поклякам с тях. Ще си правя и традиционните 5К бягане рано сутрин по алеите и по плажа.

Голям кеф, водата чай, повечето народ се е изнесъл и хванахме уникално добро място за палатката. Донесохме си електрическа скара да не се одимяваме с барбекюта и дървени въглища, щурците пеят, розови домати и домашно меко сирене от магазинчето отсреща на улицата. Даже имаше топла вода в баните 😄 Пълен кеф.

Вчера видях в лидъла сланина по 7 лева килото. И тя не е много евтина явно. Поне купешката.
.

В Била е 2 и нещо, с кожа или без, по избор на клиента.

Храната без всякакъв контрол, съответно и под всякаква критика. Има мръвки, риба, кафртофи, тиквички и чушки, но също и по половин диня на ядене, по кило грозде и смокини на ден,  хляб с нутела, тук-таме биричка или винце, понички, даже вчера сладолед с обикновени вафли имаше 😄

Не се и наспивам много добре вечер. Първо докато свикна на новото място с неговите си шумове, после разни педерунгели надойдоха и както беше празен и тих къмпинга вече имаме и чалгари с музики сербиан-топ-поп-ретро-фолк-парти, имаме и гръмогласни чичаци с огромни кореми, които сужат за акустични мехове, имаме и техноманиаци с караоке уредба в 4 сутринта... блякс... Ходих, разправях се с едните, с другите, третите изключиха уредбата преди да успея да се обуя, но като резултат днес съм малко като зомби.

Вчера беше малко кофти времето и се имаше облаци та се надбягвахме и надигравахме с облаците с колата, сменихме няколко плажа и пак си направихме цял ден плажуване. През това време лек порой ни заваля базовия лагер да пробваме водоустойчивостта на палатката ни. Супер е, капка не е пуснала.

И насекомите са доста и много нахални. 1 опаковка аутан и една туба фенистил вече ги изпръсках и измазах.

Иначе голямо спокойствие, голям релакс. Няма такова безвремие.

Движението е добре. Всяка сутрин по 5К бягане, чиято скорост е правопропорционална на количеството милфки, които се изпъват загорели тела по шезлонгите покрай които бягам и обратнопропорционална на това каква част от бягането е по пясък (за щастие има и доста дървени алеи които свързват отделните плажни барове успоредно на плажа. Не знам аз ли съм много тежък или ходилата ми са малки, но така затъвам по пясъка, че джигера ми излиза от бягане дори по мокрия пясък, а по сухия е направо кошмар. После плуване поне по час на ден, 1-2 пъти ходя на лостовете да въртя кръгове набирания, лицеви, гребане и кофички. Отделно по минимум десетина хиляди крачки на ден основно по пясъка изключая бягането (един френд ми подари “смарт” часовник, който за да не е съвсем безполезен, мери забележително точно крачките).

И така. Като се прибера ще гледам мерки и теглилки.

Да си отбележа нещо, което грубо знаех, но днес вече измерих - на 10 КМ бягане в средно топъл обяд (към 28 градуса) със скорост около 6:30 мин/км, издишвам и изпарявам 1.5 кг вода. Сигурно има още поне половинка по тениската и клинчето, ама не се сетих да се тегля “преди” гол, така че и “след” се теглих с дрехи (макар и мокри).

Доста скучно ми е вече бягането сам, днес тръгнах за 5К, но за късмет на четвъртия километър ме заговори една миньонка с която преди това се разминахме по алеите 1-2 пъти бягайки та с нея лаф-мохабед и ги докарах до 10К.

Та така - търся си партньор за бягане.

Джуджето не искаше ли да ти става партньор? Видно е, че си пасвате, щом си бягате и си говорите поне 5 к.

Ама че си и ти ся - джудже... Съвсем си беше съразмерна мацката, даже много добре си изглежда хем по спортно клинче и изрязано горнище. Ми не сме го обсъждали пак да бягаме, че тя каза че обикновено на Гребната бяга, ама сега нали има световно по гребане и не пускат минувачи, та затова в Лаута идвала да бяга. И аз имам някои агенти и агентки дето им е по-близо Гребната, та и аз ходя там, ама сравнително рядко. Истинския партньор трябва да ти е на чалъм постоянно 🙂

Имам една кандидатка за партьорка тук, но се уговаряхме точно преди морето и тя още не се е прибрала от там - пуска някви снимки от хипарски плажове с рошава и изрусяла коса. Тази потенциална кандидатка хем е супер яка мацка, хем и доста по-бързо от мен бяга, та съм със смесени чувства - щя трябва да си дам бая зор, но пък и нали изследванията там със сексуално атрактивните жени дето дават пауър, та може и да се получат нещата 😄

Да се похваля че си купих нови маратонки за бягане. Тези последните от Декатлона ги скапах и тях горе-долу колкото асиксите и нюбалансите преди това - за 1 сезон. Даже тези декатлонските са най-здрави поне на фасон след сезона, но нещо в подметката явно им се прецака, защото уж нищо не усещам, но почна да ме боли една тъпа непостоянна болка в лявата пета и установих че е след като бягам или дори ходя с тези маратонки. Но като за 50 лева маратонки бяха супер докато си бяха още здрави и издържаха колкото тези от по 100-150 лв от ужким много по-реномирани марки.

За новите ми се отпусна от сърцето 130 кинта за най- високия им клас за дълго бягане. Доста са удобни, може би най-удобните, които съм обувал някога, дори и само да меря. Хареса ми и че имат половинки номера - 43.5 Направих им сефтето днес в залата 1 км на 12 км/ч че нямах много време за дълго бягане. Без даже да се задъхам много... Доста добре ми се стори бягането с тях - сами бягат направо 😄

Аз бях подочул че вече не можеш за щяло и нещяло да си връщаш спортните стоки от Декатлона (те пак много издържаха с либералната си политика на балканските ни мурафети.. за пример - имам едни приятели, които си имат тетрадка “Декатлон” и вътре описват всяка покупка за тях и децата и като наближеше срока да им изтича двугодишната гаранция и ходят и ги връщат, независимо дали са се скъсали или са си чисто здрави, за да им подновят гаранцията, а и ако са вече омалели да ги сменят с нов номер), но днес и получих информация от извора - от една тяхна служителка. Поне за маратонките двугодишната гаранция покрива само шевовете и лепенето. Всичко друго се смята за “нормално износване в следствие на употреба” и не влиза в гаранционните условия/ Иначе в срок от 1 месец можеш както преди да върнеш стоката без никакво обяснение или казваш че изпитваш дискомфорт с нея и без повече въпроси си ти връщат парите.

Димо,така както описваш нещата,да не си купил Kalenji Kiprun Long?

Димо,така както описваш нещата,да не си купил Kalenji Kiprun Long?

Точно тях. Червените.

Питам,защото от седмица съм в дилема,нямам как да меря в магазин и действам онлайн.Понеже съм фен на марката,имам едни Ekiden One Plus,с които съм минал 7-800км.,е предимно ходене,та се оглеждах за нещо в този ценови клас.Харесаха ми RUN CUSHION,но като пристигнаха ми се оказаха леко тесни,та ги продадох на приятел.
Насочих се към  Run Active или тези твоите най-скъпите,та звънях за инфо първо в Декатлон Витоша,после в онлайн магазина.Интересното,поне за мен-във Витоша на въпроса ми колко е дълга стелката на №42,5 и №43 момичето отсреща ми обясни,че няма как да измери стелката.Дадох и идея да погледне под езика на обувката,та след като ми прочете че там пишело нещо от рода на  мм275 разбрах размера 😄
Момъкът от онлайн магазина бе доста по в час,взе двете маратонки,които ме интересуваха,разгледа ги  и отговори на всичките ми питания,изтъкна по-изпипаните детайли на скъпите,но като му казах,че съм аматьорче все още ми препоръча евтините.
Така че тях поръчах и чакам да видя как ще ми паснат 🙂 Ще се радвам да споделяш как се държат скъпите,ще следя 🙂

Ще казвам за декатлонските маратонките Kalenji Long като натрупвам впечатления с времето.

Първите ми впечатления са че са им къси връзките 😄 Сериозно. Може и да не е бъг ами да е фийчър. На всички други маратонки за бягане съм се чудел как да им вържа връзките та да не ми се мяткат и да ми се удрят в краката или да ми тракат по маратонката (малко си падам мизофоник и лесно се дразня от такива наглед дребни неща) а на тези едва им връзвам 2 мини-микро панделчици. От тази гледна точка сега го нямам този проблем. Другото обяснение е че ми е широк крака отпред и маратонките да са предвидени за по- тесен крак и затова едва да ги завързвам. Иначе краката ми отпред си имат съвсем достатъчно място да се разположат и в това отношение са ми много удобни. Много често други обувки просто не са правени за толкова широк крак и ми стягат отпред.

Друго нещо е че ми се струват малко нестабилни - все едно стъпвам в желе. То верно че омекотява, ама.. де да знам... Може би аз просто съм свикнал с някакви по-твърди и стабилни маратонки с повече съпорт дето му викат за глезена - да усещам крака по- стегнат и да не го кривя. Може пак в моя телевизор да е проблема, защото навремето армейските кубинки ми се струваха супер удобни обувки за бягане и ги предпочитах пред някакви спортни обувки. Все пак може би трябва да навъртя стотина километра с тях преди да кажа по-категорично.

Като цяло смятам че трябва да си ги мериш и пробваш преди да си ги купиш. Аз лично никога не бих си купил обувки - хеле пък за бягане - по интернета. Освен ако не съм сигурен че ще има на кой да ги подаря/продам ако реша че не са ми удобни.

В друг аспект съвсем не ми се получава това с нацепването. Аз затова и нищо не пиша в темата с отчетите, че тя работата съвсем не е за хвалене. Последния месец - морето и двете седмици след морето бяха с променлив успех, но след последните 3 дни в Гърция алкохол и ядене на корем и сигурно поне стотина лева оставени в пекарните им и за сладоледи, кантара тази сутрин ми показа 98.5 кг :( (за свое успокоение се сетих че проблема с гръцките пекарни не е от вчера и не е само мой - някой римски историк беше се оплаквал как “гърците развратиха римската младеж с кифлите и гевреците си и никой вече не иска да си яде счукания накиснат с вода ечемик”

Поне времето беше страхотно за плаж.

Трябва пак да почвам да пиша и смятам калории, явно иначе мотивацията и самоконтрола ми падат много под нулата, а тепърва идва зима - студ, тъмнина, депресия, подсмърчане, седене основно вкъщи, дебели дрехи и тежки трапези...

Ще казвам за декатлонските маратонките Kalenji Long като натрупвам впечатления с времето.

Първите ми впечатления са че са им къси връзките 😄 Сериозно. Може и да не е бъг ами да е фийчър. На всички други маратонки за бягане съм се чудел как да им вържа връзките та да не ми се мяткат и да ми се удрят в краката или да ми тракат по маратонката (малко си падам мизофоник и лесно се дразня от такива наглед дребни неща) а на тези едва им връзвам 2 мини-микро панделчици. От тази гледна точка сега го нямам този проблем. Другото обяснение е че ми е широк крака отпред и маратонките да са предвидени за по- тесен крак и затова едва да ги завързвам. Иначе краката ми отпред си имат съвсем достатъчно място да се разположат и в това отношение са ми много удобни. Много често други обувки просто не са правени за толкова широк крак и ми стягат отпред.

Друго нещо е че ми се струват малко нестабилни - все едно стъпвам в желе. То верно че омекотява, ама.. де да знам... Може би аз просто съм свикнал с някакви по-твърди и стабилни маратонки с повече съпорт дето му викат за глезена - да усещам крака по- стегнат и да не го кривя. Може пак в моя телевизор да е проблема, защото навремето армейските кубинки ми се струваха супер удобни обувки за бягане и ги предпочитах пред някакви спортни обувки. Все пак може би трябва да навъртя стотина километра с тях преди да кажа по-категорично.

Като цяло смятам че трябва да си ги мериш и пробваш преди да си ги купиш. Аз лично никога не бих си купил обувки - хеле пък за бягане - по интернета. Освен ако не съм сигурен че ще има на кой да ги подаря/продам ако реша че не са ми удобни.

Аз не се престраших да взема Long,едно че ми идват скъпички,а все още не мога да бягам достатъчно дълго.От друга страна наистина си е рисково по интернет,първо едни не ми станаха,но поне разбрах кой номер съм за  Kalenji.Избрах накрая RUN ACTIVE,като начало съм доволен.Това с връзките наистина е така,къси ги правят.И на мен ми изглежда като да са правени за по-тесен крак отгоре,при старите го няма това,или пък са се разтегнали,ддз...Инак обувката е стабилна и добре изработена,както ти отбеляза има достатъчно място отпред дори за мойто широко ходило.Ще видим по-нататък,засега съм доволен 🙂

Моите предишни мисля че бяха точно като твоите и бях много доволен, почти година си ги търкалях преди нещо да им стане на петата и да почнат да ми правят някакъв дискомфорт. Ама като знам че съм все около 95 кила, как да им се сърдя на обувките за 50 лева че са се избушили след няколкостотин километра бягане и няколко хиляди ходене и въртене колело...

Нищо че съвсем че се доошишках в Гърция, беше наистина страхотно и мястото и прекарването. Даже и спорт имаше. Плувахме доста, единия ден побягах към 3 КМ по мокрия пясък (разбира се всички други мърди само се надъхваха в Пловдив как щяли да бягат по плажа а като им виках да ходим да бягаме и “Ооо,, ай не ся...” Единия ден малко лостове правих на едни обърнати конструкции за чадъри, доста обикаляне пеша имаше също...

За Kalenji и аз само хубави неща мога да кажа. Втори чифт ползвам, страхотни са. Супер удобни са ми. Витоша 100 и Трявна Ултра 76 с тях бях, и още доста живот има в тях 🙂

От вчера - не че кой знае постижение, но си го пиша тук да си видя след време.

20х5 лег @70 кг
сс
20х5 набиране СТ
за 16 минути.

Първите 10 врътки ги направих за 6 минути и втората половина ми отне 10 минути. Блокираха ми трицепсите 😄 и на 3-4 от петите повторения лежанка щях да се затисна.

Иначе след като си говорихме за мерене на % ПМ, най- накрая се заинтересувах как кантарчето във фитнеса ги мери, че няма написани копчета. Има само стрелки и “SET” Питах единия инструктор, той вика: “Ааа, то той не мери мазнини, само тегло.” “Ама как бе човек, на стъклото пише че мери и има нарисувано как да си сложиш краката за да отчита вярно.” и той:”Еми не, не мери мазнини”

Запомних му аз модела и прочетох инструкциите му в интернета. Доста сложничко са го измислили с копчетата да го накараш да ти измери мазнините - като фаталити на Мортал Комбат почти хаха. Първия път май бях с мокри крака и затова ме изкара 40 %, после 17.8, после след няколко дни 18.6% и последно 18.1%

Разбира се това е занижено, но поне мери горе-долу консистентно. Та аз май съм единствения в залата, който знае как се мерят мазнини с това хубаво и скъпо кантарче 🙂

Днес сутринта кардио ходене с 6 км/ч на 15 градуса наклон, после малко корем висейки и още нещо. След цял ден фаст, вечерта изпратих семейството на пица в Доминос, а аз във фитнеса гръб на скрипци, набирания, трапец, обръщания и корем на машина. После си сготвих супер фитнес-манжичка от пилешки бут, тиквички, чесън и доматен сос в тиган. Ще пиша после калории - не ги знам колко са, но добре започвам пак писането 🙂

Претеглих се, премерих се и не съм хич доволен, ама каквото е такова, поне навреме май се хващам в ръце преди да съм станал пак 100 кила.

97 кила съм, обиколките и кожните гънки са навсякъде нагоре, омазнил съм се яко, много работа ме чака да сваля до 85. Поне името на дневника ми пак си е вярно 😄

Интересно че в ютуб един реднек дето правеше ревю на едно кантарче което мери и подкожни мазнини и за сравнение на резултатите се мереше по различни начини, и при него кантарчето показваше 18 и нещо, а с калипер и по оглед от специалисти беше към 23 % Може би толкова си им е отклонението? Друго интересно нещо беше че единия там специалист обясняваше как като сваляш килограми ти се променя и фат-фрий масата - например количеството кръв намалявало, та не е много лесно да се сметне ако сваля до 85 на колко % ПМ ще съм. Да сваля до там пък ще го мисля 🙂

“zadnik nivo na h” дали е това, което си мисля 🙂

Според мен не се вглъбявай в процента телесна мазнина. Той е просто число. Да следиш измененията може да ти помогне за целта, която имаш, но сам по себе си процента да ти е цел не е особено ползотворно.

Аз ползвам делтите в % телесна мазнина, за да следя дали хранителния ми режим е ОК и евентуално по - бързо да коригирам някоя грешка, която съм допуснал (намирам, че е доста по - полезен измервател от разликата в теглото). В период на калориен дефицит ти дава бързо представа дали не гориш твърде много мускул, а когато вървиш към захранване по - лесно се ориентираш дали не си избързал с калориите.

И то при всички уговорки, че често измерванията дават отклонение - по - миналата седмица ми беше дало, че за 7 дни съм натрупал 400 грама чиста мазнина, а още седмица по-късно отново си показваше старите измервания без да барам нищо по тренировки и хранене.

“zadnik nivo na h” дали е това, което си мисля 🙂

“Ханш”? Или ти за нещо друго си мислиш 😄

Според мен не се вглъбявай в процента телесна мазнина. Той е просто число. Да следиш измененията може да ти помогне за целта, която имаш, но сам по себе си процента да ти е цел не е особено ползотворно.

А, да бе, разбира се че не не се вманиачавам. Аз нямам и някакви кой знае какви спортни цели или здравословни цели (освен да избягам цял маратон, за което още съм много тежък). Нито искам да съм много силен, нито да съм масивен. Тривиално, но амбициите ми се поизчерпват с това да искам да изглеждам добре на плажа и да харесвам как ми стоят ризите 😄 Ясно ми е и че варират - и отчитанията, и как стоят различните проценти подкожни мазнини на различните хора. Някакси си си се представям около 15 % ПМ и смятам че ще съм 85 кг на тях, ейтака да имам някаква измерима и обозрима цел, ама може и да са ми тотално грешни сметките.

И аз искам да съм под 90 кг. :-) , ама за тая работа /свалени около 18 кг. от тук натам/ ще ми трябват около 4-4.5 месеца, при положение, че свалям кило на седмица. А аз за сега съм далеч от такова постижение, отчитайки и обстоятелството, че на по-късен етап се сваля още по-трудно. Като за начало да го докарам на двуцифрено число, пък после каквото дойде.

Изобщо не е лесно, особено пък на нашите години с напрегнатото ежедневие. Но 4-5 месеца ако сега ти се виждат много, пробвай да видиш как ще ти се виждат след 4-5 месеца като не си мръднал. Ще си кажеш - ехеее.. сега можеше да съм едисикак да изглеждам. И да не си свалил 18 кила, и 9 да си свалил - ще видиш и ще усетиш разликата.

Малко като- ми ти като не пушиш,  къде ти е Ферарито?

Изобщо не е лесно, особено пък на нашите години с напрегнатото ежедневие. Но 4-5 месеца ако сега ти се виждат много, пробвай да видиш как ще ти се виждат след 4-5 месеца като не си мръднал. Ще си кажеш - ехеее.. сега можеше да съм едисикак да изглеждам. И да не си свалил 18 кила, и 9 да си свалил - ще видиш и ще усетиш разликата.

Само да кажа, че от месец в работните дни замених закуската и обяда със 150 гр изолат, другото ми хранене е непроменено. На теория трябва да съм поел 20-30 000 ккал по-малко и свалил поне 3 кг, на практика от 98 станах 100 😄

Малко като- ми ти като не пушиш,  къде ти е Ферарито?

Точно.

Само да кажа, че от месец в работните дни замених закуската и обяда със 150 гр изолат, другото ми хранене е непроменено. На теория трябва да съм поел 20-30 000 ккал по-малко и свалил поне 3 кг, на практика от 98 станах 100 😄

Ужас! 😄

То зависи, Любо и как и какво си ял, когато си закусвал и обядвал. 150 гр. протеин изолат, а и ако е овкусен, е около 600 калории.

То зависи, Любо и как и какво си ял, когато си закусвал и обядвал. 150 гр. протеин изолат, а и ако е овкусен, е около 600 калории.

Основно месо с ориз, ядки, някоя баничка.. едва ли съм бил под 1500-2000 😄

Като гледам как ти потръгнаха бутащите, ще взема и аз да мина на изолат за закуска, обяд и вечеря.

Никво значение няма ял ли си, не си ли.
Хепи си- дигаш.
Депреснал ли си- не дигаш.
П.с. Аз за мен само тая зависимост открих за има- няма две години.

.

Като гледам как ти потръгнаха бутащите, ще взема и аз да мина на изолат за закуска, обяд и вечеря.

Между другото подозирам, че наистина е от това. Сега лесно докарвам над 200 гр протеин, а преди само от храната се движех на 100-150. Утре ако клекна 190- направо махам и вечерята 😄

Бях и днес да повдигам малко щанги. Ама всъщност повече се размотавах и лаф правих - засякох се с едно брато, което от месеци не бях виждал. Гледам го отслабнал един такъв и нещо накуцва. Викам му: кво ти е? И той ми изля болката си. Иначе е висок снажен здрав мъж - кикбокс и муай-тай от малък и все още си играе, добре сложен - модел е на една от родните марки ризи и костюми, много внимава как яде - по плочки си ходи почти целогодишно...

Та как се прецакал. След 1 час фитнес, после 1 час някакви групови дето им викат табата, после 1 час кикбокс и накрая в сауната и след 1-2 сауни нещо взел да разтяга сухожилията на краката и нещо казало “хръц” и вече 4 месеца едва ходи, чакал дата за ЯМР да отхвърлят версията за дискова херния. И не знаят какво му е. Вика че вече почти нормално ходи и затова дошъл да раздвижи нещо във фитнеса, обаче не може като хората да се наведе или дори да спи - боли го. Каза че и преди му било ставало нещо подобно на другия крак от лоукик като блъскал много лоукикове. Ама миналия път по- леко му минало, а сега много зле и много притеснен да не е ишиас или дискова херния.

И си викам: баси тъпата работа, уж спортуваме за здраве а ква става тя... От едно разтягане ще се осакатиш.

Тоя същия, цялата зала му знае историята. Само да хване някой в сауната и го почва - “Ти разтягал ли си нещо?” И оттам като се почне, кво тренирал, как се биел, познатите му от френския легион ква класа били, как го туширали преди да си извади пистолета. Иначе е програмист, със сео се занимава, дъщеричка ли какво има, забравих вече. Държа да кажа, че нито един въпрос не съм му задал. ЯМР трябваше вече да му е минало?! Сигурно е нямало време да ти каже, че е ходил на разни специализирани масажи, където са го дона*бали, уж. А и като го гледам, не знам какво и как е тренирал, колко е напълнял, но седи, като скини фет. Мъча се да се сетя, на жена си каква кола искаше да взима... : Д
Само като го видя и гледам да поседна някъде другаде, щото ми смаза главата да го слушам, кимам и цъкам с уста.

Коя ли е тая легенда на пловдивския кикбокс 😄

Много е спаднал, сигурно е хвърлил едно 10 кила мръвка. Даже като влезе в залата докато си дърпах тяга го мернах в огледалото отдалеч и не можах да го позная - викам си тва брато такъв висок и кльощав.

Аз го знам като специалист по възстановяване на данни, един важен хард се беше прецакал и той възстанови инфото, после за едно дело доказателствата бяха на един стар изгорял хард.

Отивам на тръстиката, миналата година имаше мераклии да видят как се коси тръстика 600 квадрата, ако още са навити, да идват - храня с конски кифтета със зелева салата и поя със студенa бира и кайсиева ракия. 😄