Комбуча – чудотворната чаена гъба

Ирена Стефанова 24.08.2008

Издание Печат 14 коментара

Съществуват доказателства, че комбуча прочиства кръвта, предотвратявa образуването на газове в червата, увеличава броя на Т-клетките, укрепва имунната система, сгъстява косата и поддържа цвета й.

Историята на комбуча

През 250 г. пр. Хр. хората от династията Ян в Китай консумирали напитка от ферментирал чай. Наричали я „елексир на безсмъртието". Няколко века по-късно в Русия, тя била известна като „чаен квас", в Австрия я наричали комбухер, а в Америка - комбуча, но на много хора била позната просто като „гъбата от Манджурия". Но независимо къде ще я срещнете, името й може да се преведе като „чудотворната гъба". А комбуча в превод от японски език, означава чай (ча) от водорасли (комбу).

От какво е изградена чудотворната гъба

Комбуча съдържа много различни по свойства органични киселини (млечна, оцетна,глюконова, глюкоронова, яблъчна киселина,а също и етанол), открити при лабораторни изследвания, проведени във Франция; активни ензими (лактаза и инвертаза), аминокиселини (които се свързват с мукополизахариди и образуват междуклетъчна течност, която играе ролята на „смазочна течност" в ставите. Това е особено важно за културистите, защото голяма част от тях страдат от тендинит - възпаление на сухожилията), полифеноли, хром, желязо, фосфор, калий, натрий и сяра. Високото съдържание на глюкоронова киселина и витамините В₁, В₂ и В₆, превръщат гъбата комбуча в мощно лечебно и освежително средство, дори и при процесите на детоксикация, като се свързва с отровите в организма в черния дроб и ги отвежда в отделителната система. А наличието на оцетна и L-млечна киселина възпрепятстват развитието на салмонела и растежа на някои плесени, а освен това се наблюдава и положителен ефект при подагра, артрит и атеросклероза, т. е. състояния, свързани с прекомерни количества холестерол и пикочна киселина в организма.

Въпреки че наричат комбуча гъба, тя по същество е плесен, образувана от следните микроорганизми: Acetobacter, Brettanomices bruxellensis, Candida stellata, Schizosaccharomyces pombe, Torulaspora delbrueckii, Zugosaccharomyces bailii. Тази симбиотична култура образува зоокилим. Името „чаена гъба" се дължи именно на уникалното свойство на бактериите да синтезират целулозна мрежа, наподобяваща повърхност на плесен. По строеж прилича на оцетната гъба. Отглежда се 7 дни в подсладен черен или зелен чай при аеробни условия, като се получава приятно кисела газирана напитка (т. нар. чаен квас).

Как да си пригитвим чай Комбуча

Необходими продукти

• Култура (фермент, гъба) Комбуча
• Бяла рафинирана захар (около 70 - 100 г на литър вода)
• 2 чаени лъжички черен или зелен чай на литър вода

Необходими материали

• Една тенджера за варене на водата
• Един стъклен или порцеланов буркан
• Ленена кърпичка или хартиена салфетка
• Бутилки

В кипнала вода се поставя черен или зелен чай, прави се запарка (около 15 мин). Добавя се бяла рафинирана захар и се разбърква до пълното й разтваряне. След това чаят се оставя да се охлади до стайна температура (около 25ºС), защото културата умира, ако се постави в горещ разтвор. Важно е, чаят да се постави в стъклен съд, защото се образуват киселини, които биха могли да реагират с метал, ако чаят е в метален съд. Добавя се гъбата комбуча, потопена с тъмната страна надолу и съдът се затваря с ленена кърпичка, протича ферментация, която взависимост от температурата, продължава 8 - 12 дни.

Новият чай има приятен леко кисел вкус, газиран и освежаващ, питието се приема по три чашки дневно (около 120мл на ден), сутрин на гладно или преди хранене. Съхранява се в хладилник в стъклени бутилки.

Дали чайът Комбуча е напълно безвреден?

Въпреки че няма дании за каквито и да е вредни въздействия, някои медици предупреждават за опасност от бактериална зараза или микотоксини, които могат да причинят заболявания, а дори и смърт. По принцип, напитката не е опасна, но някои хора може да имат непоносимост или да развият алергия към чая.

Но все пак не бива да забравяме, че гъбата комбуча е природен продукт, а не синтетично лекарство. Затова при лечение на дадена болест, не бива да разчитаме изцяло на нея.

Ирена е химик (с педагогическа и изследователска насоченост) и автор в BB-Team от 2008 год. Работи в Институт по органична химия с център фитохимия към БАН, но в момента е отдадена напълно на отглеждането и възпитанието на двегодишната си дъщеря. Интересите й са насочени изцяло в областта на фармацията, медицината и здравословното хранене. Отрича напълно нездравословното гладуване и предпочита аеробиката за поддържане на формата си.