Антропометрични измервания

Един от начините, по които можете да следите вашия прогрес, е воденето на дневник, в който да вписвате вашите ръст, тегло, обиколки на мускулите, силови постижения. Всички тези данни са антропометрични. Сравняването им във времето ще ви даде повод за анализи с приятни или не съвсем приятни изводи. Най-важното при измерванията обаче е да ги правим точно всеки път! Как се прави това?

Има различни начини, чрез които човек може да следи прогреса си по пътя на по-добрата си версия.

Препоръчително е да не се използва само един способ, както например много хора гледат единствено числото на кантара, а комбинация от няколко.

Това дава по-реалистична представа за случващото се и спрямо резултатите, могат да се направят по-точни изводи, както и план за бъдещи действия.

Затова не гледайте само стрелката на кантара, само огледалото или само фотографиите – комбинирайте методите и добавете антропометричните измервания към тях.

Именно върху тях ще се спрем в настоящата статия – ще разгледаме основните показатели, както и ще дадем инструкции за правилното им измерване.

Добра идея, ако човек иска по-сериозно да следи промените в тялото си, да си направи дневник, където да вписва измерванията, теглото и снимки, направени при максимално идентични условия.

Същност на антропометрията

Думата произлиза от гръцките думи „anthropos” (човек) и „metron” (мярка) и се отнася до измерванията на човешкия индивид.

За баща на антропометрията се смята Алфонс Бертилон (Alphonse Bertillon, 1853-1914), поради неговия голям принос в областта.

Антропометричните мерки се делят на два вида:

• соматометрични (обиколки, ръст, дължина на частите на тялото);
• физиометрични (мускулна сила, кожни гънки).

Антропометрията има различни приложения – тя е ранен инструмент в палеоантропологията, използван за изследване на различията в човешките черти.

Днес играе роля в дизайна (индустриален и моден), архитектура и друг сфери, където размерите на населението оказват роля върху създаването на по-добър продукт.

От здравна гледна точка, измерванията могат да тълкуват промени в начина на живот и хранене, да се следи за затлъстяване или пък недохранване.

Видове измервания

Височина (от стоеж)

Мери се сутрин след ставане – както с ръстомер, така и с предварително разграфена стена. В домашни условия може да ползвате метър.

Обикновено ръстът, измерен сутрин, е по-голям от този, който измерен следобяд или вечер, като е нормално да има разлика от около сантиметър (или дори повече) между двете замервания.

Мери се както с ръстомер, така и с предварително разграфена стена. Нормално е да има разлика около сантиметър (или дори повече) при измерване сутрин или вечер.

Височина (от седеж)

Дава информация за дължината на туловището.

Гръден кош

Мери се от стоеж, ръцете са леко отворени встрани. Сантиметърът минава през зърната (при мъжете) и под тях (при жените).

Мери се в три състояния - в състояние на покой, при максимално вдишване и при максимално издишване.

Раменен пояс

Мери се от стоеж, при ръце отпуснати покрай тялото. Метърът да е успореден на пода и да минава през най-широката част на раменете.

Шия

Отзад метърът минава през седмия шиен прешлен, а отпред - под адамовата ябълка. Мери се в стегнато и отпуснато положение.

Мишница (бицепс)

Мери се при максимална контракция (ръката е максимално сгъната в лакътната става, ъгълът между ръката и тялото е 90 градуса) на най-широкото място.

При отпуснато положение ръцете са отведени встрани до тялото и са разгънати в лакътните стави. Отново се мери на най-голямото място.

Предмишница

Измерва се в спокойно и в контрахирано положение. И в двата случая на най-широкото място.

Китка

Мери се в свободно положение. Метърът минава през мястото, където се сгъва китката.

Талия

От стоеж, ръцете са отведени встрани. Мускулите са в покой. Мери се на най-тясното място. Мери се при дихателна пауза (без вдишване или издишване).

Корем

Измерва се от стоеж, ръцете са леко отведени встрани. Метърът минава на нивото на пъпа. Мери се при дихателна пауза в отпуснато полижение.

Бедра

От стоеж, краката са разтворени на нивото на раменете. Метърът минава непосредствено под седалищната гънка. Мери се в стегнато и отпуснато положение.

Прасец

Мери се на най-широкото място. В отпуснато и в контрахирано положение.

Ханш

Мери се от стоеж, ръцете са леко отведени встрани. Мери се на най-голямото място. Метърът е хоризонтално разположен спрямо пода. Мери се в спокойно и стегнато положение.

Глезени

От стоеж краката са разтворени на нивото на раменете. Мери се на най-тънкото място.

Измерване на подкожните мазнини

Има различни методи за измерване на подкожните мазнини, като е редно да се отбележи, че няма най-точен такъв.

Добре е да се прилага комплексен метод или ако целите проследяване на собствения прогрес, да го правите при индентични условия всеки път.

Повече може да научите от статията за калиперометрията.

Дължина на горния крайник

От стоеж, ръката е в позиция с длан към тялото. Мери се разстоянието от израстъка на лопатката - акромиона до дисталната фаланга на средния пръст на ръката.

Дължина на мишницата

От стоеж, ръката е прибрана към тялото с длан към него. Мери се разстоянието от акромиона до проксималната част на лъчевата кост в близост до лакътната става.

Дължина на предмишницата

От стоеж, ръката е прибрана към тялото с длан към него. Мери се разстоянието от началото на лъчевата кост до шиловидния израстък на лъчевата кост.

Дължина на ръката

Разстоянието между шиловидния израстък на лъчевата кост до дисталната фаланга на средния пръст.    

Дължина на бедрото    

От стоеж - разстоянието от предно горно хълбочно бодило до дисталния край на бедрената кост.

Дължина на подбедреницата

От стоеж - разстоянието от капачката до латералния малеол.

Дължина на стъпалото

Разстоянието от дисталната фаланга на първия пръст (палеца) до най-изпъкналата част на костта на петата.

Използвани индекси при измерванията

Индекс на Брока

Това е вече остарял метод, който е развит през 1871 г от Pierre Paul Broca с цел да се установи идеалното тегло.

Основният му минус е, че разчита само на една метрика – ръст в сантиметри и не взема под внимание телесната композиция и съотношението между активно тегло и мазнини. Поради това не препоръчваме да се използва.

Все пак да разгледаме как се стига до този индекс.

Формула за изчисляване на нормално тегло = ръст (см) – 100

За изчисляване на идеалното тегло, формулата има е следната:

• Мъже: идеално тегло = (височина в сантиметри – 100) – [(височина в сантиметри – 100) х 10%]
• Жени: идеално тегло = (височина в сантиметри – 100) – [(височина в сантиметри – 100) х 15%]

Така например, ако мъж е висок 185 см, то нормалното тегло = 185 – 100 = 85 кг, а идеалното ще е = (185 – 100) – [(185 – 100) x 10%] = 85 – (85х10%) = 76.5 кг.

Индекс на Монуврие

Той не е толкова популярен индекс. Показва пропорционалноста на развитие на тялото. Изразява в проценти отношението на долните крайници към трупа:

(ръст прав - ръст седнал)/ръст седнал

• Под 87% - хора с къси крайници;
• Между 87% и 92% - хора със средно дълги долни крайници;
• Над 92% - хора с дълги долни крайници.

Индекс за определяне пропорционалноста на ръцете спрямо ръста на тялото

Измерва се размахът на ръцете - разстоянието от дисталните фаланги на средните пръсти на двете ръце.

• при ръст, равен на размаха - имате нормално дълги горни крайници;
• при ръст, по-малък от размаха - имате дълги горни крайници;
• при ръст, по-голям от размаха - имате къси горни крайници.

Формули за определяне на идеалните пропорции спрямо данните на Стив Рийвс и Арнолд Шварценегер (валидна за професионални културисти,споделяме от любопитна гледна точка):

• тегло / 2 = обиколка на мишницата, шията и прасеца;
• обиколка на мишницата (отпусната) + 20 = обиколка на бедрото;
• обиколка на мишницата (отпусната) + 90 = обиколка на гръдния кош;
• обиколка на мишницата + 30 = обиколка на талията;
• обиколка на мишницата - 10 = обиколка на предмишницата.

Правило за определяне пропорционалноста на главата: Главата трябва да се нанася осем пъти върху ръста. Ако се нанася по-малко от осем пъти - то тя е непропорционално голяма спрямо него. Ако се нанася повече от осем пъти - то тя е непропорционално малка спрямо него.

В заключение

От чисто практична гледна точка, най-често използваните измервания за следене на прогреса са: гръден кош, шия, мишница, предмишница, бедра, прасец, талия, ханш раменен пояс.

За да се ориентирате дали вървите в желаната посока, е достатъчно да добавите тези данни към теглото, идентични снимки (максимално еднакви условия – светлина, положение на тялото, време от деня) и по възможност измерване на процент телесни мазнини.