Интервю с Петър Стойков (longanlon)

Представи се на читателите ни - име, възраст, откъде си?

Петър Стойков се казвам, на 28 години. Някои от читателите може да ме познават като автор на блога „Како Сийке, не съм от тях!".

От колко време се занимаваш с фитнес и до каква степен темата е част от ежедневието ти?

Напипа болната тема, сега почвам да се срамувам - много съм нередовен във фитнеса.  Не съм от тези, които спят и сънуват щанги. Тренирам от много време, но ако се съберат месеците, в които всъщност съм тренирал редовно, надали ще се получи и година и половина. Тренирам месец-два, после правя някакви големи паузи, колкото да изгубя всичко постигнато и после - хайде пак. Същото е и с баскетбола - гледам да съм редовен, ама пуст мързел.

Ще опишеш ли накратко принципите, които спазваш в храненето? Има ли определени режими, на които симпатизираш?

Какво да ти кажа, гледам да не ям боклуци и това е. Някои хора обичат да си угаждат с храната, смешно ми е някой, като изтърси „Яде ми се едикакво си!" - как пък реши, че точно това ти се яде? Аз не съм така - като съм гладен - ям, като не съм - не ям. Гледам да ям месо и свежи зеленчуци, плодове, салати, зърнени храни, но ако това го има в менюто, не придирям точно какво е.

Харесвам простата храна, защото лесно се приготвя - колко му е да метнеш едни пържоли на фурна за 15 минути? Избягвам преработените неща, не обичам пържено, мазно, сладко. Като казвам „избягвам", не значи, че не бих хапнал такива неща и внимателно планирам всеки залък - просто гледам да не ги ям често и ако имам избор - избирам друго и толкова.

Не спазвам някакъв строг режим на хранене, но колкото и да не ми е строг режима, не си го нарушавам често - затова и не се налага да стигам до ексцесии. Много са ми странни разни, които все са на жестоки диети, все приказват какво не ядат, от какво се ограничават - и все като ходят, им се люлеят сланините.

А как стоят нещата при тренировъчните принципи?

Гледам да не се нараня, това е най-важното. От опит ми е ясно колко много време може да те държи неработоспособен една травма и затова внимавам. Залагам на сравнително малък брой серии - не вярвам в пълното изтощаване на мускула. Крака не тренирам, нито аеробни тренировки правя, защото играя баскетбол. Когато обиколката на ръката ми стане колко прасеца, ще започна и тях да тренирам.

Употребяваш ли хранителни добавки и какво е мнението ти за тяхната употреба по принцип? До каква степен играят роля за успеха на спортуващия?

Пия витамини Centrum. За добавки не ми се дават пари, а и не мисля, че гарантират успех. Който иска да става про, ще се наложи да взема и добавки, и други работи, но това не е за мен.

Не може да не засегнем пороците. Имаш ли такива и ако да, то какви са те?

Под „пороци" разбирам неща, които са разрушителни за тялото. В този смисъл май само пиенето, но винаги в компания. Не, че се ограничавам от нещо, правя, каквото ми се прави, ама така се получава -  наркотици, пушене и т.н. са супер глупави работи, не мога да си представя нормален човек да се зариби по тях. Защото да пробваш е едно, ама да позволиш да ти стане навик, е вече малоумно.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас? Възприема ли се положително, има ли развитие или всичко е твърде в началото, за да може да се направи оценка.

Доколкото имам лични наблюдения, у нас има наистина много голяма нужда от професионални инструктори и качествени съвети в интернет и по списанията. Много младежи тренират, но или нагълтват хапчетата или виждат, че нищо не правят и се отказват. То и аз не съм кой-знае колко много постигнал, ама поне не смятам метандростенолона за единствен път към доброто тяло, нито си мисля, че тренировката, която прави Рони Колман, ще работи и за мен.

Здравословният начин на живот пък си пробива път главно сред женската част от населението, но среща други трудности - там дезинформацията е огромна. Кога отворя някое женско или „здравословно" издание и ме заливат всякакви съвети за неща, кои от кои по-глупави. Лунни диети, лучени диети, да ядем не знам си какво за очите, онова другото за мозъка, да ходим на спа, кални бани, антицелулитени билкови маски... А да си занесем г**а на стадиона и да потичаме, никой не съветва.

Фитнесът е твоето свободно време или то е ангажирано с други хобита?

Хобита да искаш от мене. Освен аквариумът ми, с който съм особено горд, сега се занимавам с блога си, интересувам се от история, фантастика. И от слаби, за предпочитане атлетични жени с равномерен тен.

Представи си, че водим този разговор след 5 години. Кой от дадените отговори би бил драстично различен?

Никой.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Попаднах на него, когато реших преди две години отново да се захвана с фитнес, този път по-сериозно. В него намерих неща, които са доста по-полезни от информацията в културистичните списания. Неща, които са полезни за хора като мен, любители, които искат да живеят и спортуват здравословно. В този смисъл намирам за много правилно разделянето на форума на две - bb-team и gohard.

Колкото до блога, бих ви дал съвета да публикувате по-често. Не е задължително всичко да са авторски неща, може да са кратки преведени статии, съобщения за някакви събития и/или открития, важното е да има постоянен и редовен поток от информация, който задържа вниманието на читателите.

Би ли искал да споделиш или пожелаеш нещо на (другите) наши читатели?

Какво да им пожелавам, те ще се оправят сами, да не са малки. :)