Спортът - надеждата за хора с ампутирани крайници

Всеки един от нас води непрестанна борба с живота, докато го има. Къде съзнателно, къде не. За някои тази борба е по-лесна, за други по-трудна, за трети – крайно мъчителна. С постоянния напредък на технологиите през този век възникват все по-големи надежди у хората, загубили по една или друга причина своите крайници. Все повече от тях отделят сериозни средства, за да могат отново да усетят чувството да ходят, да тичат, да спортуват, да се борят.

Навсякъде по света постепенно след ампутация на долните крайници инвалидните колички отстъпват място на т.нар. протези, а с това се връща вярата у пострадалия за по-пълноценен и нормален начин на живот.

Какво е ампутация?

Ампутация се нарича процесът при отстраняването (или отрязването) на част от човешкото тяло (крак, ръка, нос или ухо) вследствие на травма или заболяване.

Важно е да се уточни, че за ампутация говорим, когато има отстраняване през напречника на костта. Тогава се сформира нов орган, наречен чукан (останалата част от крайника след ампутацията).

В случая, когато това става през ставната цепка, се нарича дезартикулация.

По медицински показания ампутацията най-често се извършва при гангрена или друго злокачествено заболяване.

Изолиран случай е т.нар. вродена ампутация (когато крайниците на зародиша са отрязани поради притискане от колан).

В миналото ампутацията се е използвала в някои страни и като наказание на хората, извършили престъпление.

Тя е била прилагана и като тактика във войните или при терористични нападения. В някои култури и нетрадиционни религии ампутацията се е считала за вид ритуал.

Причини за ампутация на долен крайник

Възможните причини за ампутация на долен крайник могат да бъдат следните:

• инфекция на диабетно ходило или гангрена;
• злокачествен тумор на костта или меките тъкани (напр. остеосаркома, остеохондроза, фибросаркома, епителиоид саркома, синовиал саркома);
• тежки травми на краката, след които крайници не могат да се иползвват или опитите да се щадят не са били успешни;
• проблеми с движението;
• деформации на пръстите на краката и/или на самите крака;
• при всяка разновидност на рака в напреднал стадий;
• костна инфекция (остеомиелит);
• травматична ампутация (ампутация в случаите при злополука, когато кракът е могъл да бъде частично или напълно спасен).

Процесът при ампутацията

Първата стъпка при хирургичната ампутация е да се прекъсне кръвоснабдяването, като се привържат и прережат артерията и вената, за да се намали кръвозагубата.

Мускулите се срязват и накрая костта се прерязва с трион. В края на операцията тъканите трябва да се свържат отново.

Кожата и мускулите на клапата могат да бъдат разположени над чукана, включващи понякога елементи, които се вмъкват, за да прикрепят протезата.

Периоди и кинезитерапия при ампутация на долен крайник

Както вече стана дума, след ампутацията на долен крайник частта, която остава от него, се нарича чукан.

В зависимост от неговата дължина и форма се определят и тези на протезата.

Има три важни етапа, през които един човек минава при ампутация на крак:

• период на стабилизация на чукана;
• предпротезен период;
• протезен период.

По време на периода на стабилизация на чукана основните цели са да се подобри състоянието на болния и възстановителните процеси, профилактиката на очакваните контрактури и поддържане на психическия тонус на пациента.

За постигането на това се прилагат дихателни, общоразвиващи и приложни упражнения, изометрични контракции, позиционна терапия и подходящи игри.

Целите през предпротезния период са: подготовка на чукана за протезиране, засилване мускулите на ампутационния чукан, намаляване болезнеността на чукана и загрубяване на кожата, подобряване на равновесието и балансирането, засилване мускулите на трупа и раменния пояс и укрепване свода на ходилото на здравия крак.

Тук се набляга на общоразвиващи упражнения с различни изходни положения, упражнения срещу съпротивление с гумени ластици, халки, експандери за мускулите на трупа и раменния пояс, упражнения срещу съпротивление и изометрични упражнения за мускулите, които се противопоставят на очакваните контрактури, обработка на ампутационния чукан чрез натиск първоначално в меки, а след това в твърди предмети, равновесни упражнения, упражнения за свода на ходилото, упражнения с падане и ставане и спортни игри.

Стремежът в протезния период е ампутираният да се запознае с устройството на протезата, да се обучи в самостоятелното й обуване и събуване, както и да се научи да овладява приложни дейности като обръщане, качване и слизане по стълби, танцуване и др.

Тук се набляга на приложни упражнения, упражнения за равновесие, сила и бързина, обучение в ходене с протезата по равен терен, преодоляване на малки препятствия, слизане и качване по стълби, ползване на личен и обществен транспорт.

Последиците след ампутация

След ампутация на крак болният изпитва психологична травма и емоционален дискомфорт.

Чуканът остава място с понижена механична стабилност. Загубата на крайник ще доведе до значителни или драстични практически ограничения.

През целия комплексен курс на лечение и рехабилитация на пациента с ампутация трябва да се има предвид и голямата вероятност от т.нар. фантомна болка (между 50 и 80% от случаите). Това е болка в ампутираната част от крайника.

Все още не е напълно изяснен произходът и причините за нейната поява, но тя е противопоказание за провеждане на кинезитерапия.

Някои учени смятат, че фантомната болка се предизвиква от сигнал от мозъка, който се изпраща до долните крайници независимо дали те съществуват или не.

Като друга причина може да бъде хетеротопичното вкостеняване (израстване на кост).

Безграничният човешки дух

Възможността от участие на южноафриканеца Оскар Писториус на летните олимпийски игри в Пекин раздвижи сериозно спортните среди по света.

От IAAF (световната федерация по лека атлетика) първоначално отказваха да дадат възможност на спринтьора с два ампутирани долни крайника да се бори за място на турнира в китайската столица с аргумента, че двете протези му дават предимство пред останалите състезатели. След много жалби обаче в крайна сметка бе допуснат до състезание.

За нещастие на Писториус не успя да се класира за Пекин в спринта на 400 м, оставайки на само 0,7 сек. под норматива. Впоследствие той не бе допуснат от федерацията на ЮАР и в щафетата 4 по 400 м, като оттам решиха да включат единствено лекоатлети, покрили нужното време за олимпиадата.

Въпреки това Писториус даде страхотен пример на хората в неговото положение как да се борят срещу бюрокрацията, а след това и като равен с равен с всички останали съперници на стадиона.

Щастието за участие в Пекин се усмихва на плувкинята на дълги разстояния и сънародничка на Писториус Натали Дю Тоа. 24-годишната Дю Тоа завърши под номер 16 в дисциплината плувен маратон на 10 км. Тя губи левия си крак при катастрофа с мотор през 2001-а година, но едва три месеца по-късно след ампутация отново се състезава.

През 2006 г. пък 47-годишният новозеландец Марк Инглис със своите два ампутирани крака покори Еверест.

Въпреки че през далечната 1982 г. година крайниците на алпиниста замръзват в новозеландските планини Маунт Кук, което води до тяхната им ампутация до колената, той не се отказва и оттогава се е стремял да изкачи най-високия връх в света.

Още по-драматично изглежда изкачването му на Еверест. На височина 6 400 метра едната протеза на Инглис се счупила и се наложило да я ремонтира с подръчни средства.

Невероятното му постижение е допълнено и с факта, че се е изкачил по един маршрут, а е слязъл по друг, което дотогава е едва третият случай в историята на изкачването на върха в Непал.

Това са само част от хората по света, които се борят за своето място под слънцето, въпреки сериозния проблем, който може да пречупи всеки от нас.

Характерът и вярата на хората с ампутирани крайници са несъизмерими с тези на "нормалните" им колеги.

Въпреки че все още протезите за крайници не са толкова лесно достъпни и популярни заради високите им цени, в един момент ще станат достъпни и все повече нуждаещи се, които желаят и се стремят да си върнат, или поне да се доближат до пълноценния начин на живот, ще разполагат с такива.

А спортът от надежда ще се превърне в ежедневие.